№ 1500
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501387 по описа за 2021 година
Производството е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 270289/10.02.2021г. от Я.. ИВ. ЯН. ЕГН **********,чрез
пълномощник срещу Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. по описа на
ВРС,33 св., в частта, с която въззивникът е ОСЪДЕН на основание чл.76 от ЗС, да
предаде на ищеца П. Г. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, *************,
отнето по скрит и по насилствен начин от ищеца владение върху площ от 140 кв.м от имот,
находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с идентификатор
10135.5418.4295, изобразени във форма на четириъгълник върху представената по делото на
лист 113 комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/, като част от имот с идентификатор
10135.5418.4295, щриховани с червен щрих и обозначени с условен № 0,1.
В жалбата са изложени аргументи за недопустимост на съдебното решение,
доколкото нито в исковата молба, нито в уточняващите молби , нито в хода на
производството пред ВРС,вкл. и след допуснатото изменение на иска по чл.214 от ГПК,
ищеца не е конкретизирал реалната част от ПИ с идентификатор 10135.5418.4295 целия с
площ от 2774 кв.м., за която претендира владението да му е отнето по скрит начин. Излага
съображения , че заключението на вещото лице по допълнителната СТхЕ, само посочва как
са променени границите на имотите съгласно КК.
1
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Излагат се съображения, че ищецът е упражнявал фактическата власт при
условията на търпими действия, установени още от праводателя на ответника – Община
Варна. Претендира присъждане на сторените поделото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
2. Частна жалба вх. № 282414/08.04.2021г. против Определение №
262723/11.03.2021г. , с което е изменено Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. №
20993/2019г. на ВРС,33 св. в частта за разноските, доколкото към дата на последното
съдебно заседание по делото – 18.12.2020г. ищецът и процесуалния му представител не са
представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, което е абсолютна процесуална
предпоставка за изменение на решението в частта за разноските.Излага се още, че
възражението за прекомерност е винаги отговор на претенцията за разноски и доколкото
такава не е направена от ищеца, то не може ответникът да носи отговорност за ненаправено
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.276 от ГПК от ответната по жалбата страна не е депозиран отговор.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител въззивинка
поддържа въззивната и частна жалби, петендира уважаването им с аргументи идентични с
посочените в тях.Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител въззиваемия
поддържа депозираните отговори на въззивната и частна жалби. Моли същите да бъдат
отхвърлени и потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и
обосновано.Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от П.Г. Д. против Я.. ИВ. ЯН.
обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно съединени
чл.76 ЗС и чл.75 ЗС за осъждане на ответника да възстанови отнетото й по скрит и
насилствен начин владение върху имот на ищеца – имот с идентификатор №
10135.5418.2894 по КККР на гр. Варна, при съседи имоти с идентификатори №
1035.5418.4299, № 10135.5418.2895, № 10135.5050.91, № 10135.5418.2893, №
2
10135.5418.4295, като площта на отнетото владение от 140 кв.м. е във форма на
четириъгълник, отразено по действащата кадастрална скица, като част от имот с
идентификатор 10135.5418.4295.В условията на евентуалност да ,моли да бъде осъден да му
възстанови отнетото върху процесната реална част владение на основание чл.75 от ЗС.
В исковата си молба ищеца излага,че с Удостоверение №122 от 07.05.1982г.
Общинският народен съвет му е предоставил право на безвъзмездно ползване на земя в
размер на 800 кв.м. в местността „Ракитника", кв.„Галата", общ.Варна, представляваща
имот №2894 (стар №2967). След Разрешение за строеж №311/26.08.198бг. построил в
имота еднофамилна вилна сграда с площ от 35 кв.м. Първоначално, към момента на
придобиване правото на ползване, имотът имал характер на земеделска земя, а
впоследствие, след влизането на ЗСПЗЗ е бил включен в селищно образувание и попаднал в
строителните граници със статут на урбанизирана територия. Твърди, че от придобиването
на имота през 80-те години до подаване на исковата молба, ищецът и семейството му са
вложили много средства и труд за облагородяване на имота , поставили са телени
ограждения, посадили доста овощни дръвчета и лозя, монтирали метална лозова
конструкция. На 28.03.2019г., ищецът бил уведомен от съседа си П.П. по телефона, че
няколко лица, сред които и съседът му Я.Я., са навлезли в имота му и са разрушили около 5-
6 метра от оградата му (в северната част на имота, която граничи с имота на Н.Г. - №2893),
нанесли са щети по трайните му насаждения и укрепващите ги съоръжения и са поставили
бетонни стълбове за ограждане.В хода на производството с молба от 05.10.2020г. ищеца е
индивидуализирал процесната реална част съгласно приетата по дело СТхЕ, а именно с
площ от 140 кв.м от имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец
Юг“, с номер на имота 10135.5418.4295, изобразени във форма на четириъгълник върху
представената по делото на лист 113 Комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/, като част
от имот с идентификатор 10135.5418.4295, щриховани с червен щрих и обозначени с
условен № 0,1. При пристигането си, видял, че е разрушена оградата на съседния имот -
2893, собственост на Н.Г. и е издигната нова ограда на около 10м. от старата
й.Сигнализирал полицията , подал Жалба в Районна прокуратура - гр.Варна с вх.
№4109/03.04.2019г.Твърди, че в края на м.април ответника опънал оградна мрежа върху
предходно поставените бетонни стълбове.
На 20.06.2019г. Я.Я., изцяло разрушил оградата на имота на ищеца, в горната част
(западната), с багер премахнал тръбната лозова конструкция (около 20 метални тръби) и
изкоренил 2 череши, един орех, малини, касис, лозови насаждения заедно с укрепващите Т-
образни метални съоръжения, разрушил пътеката му от плочи с ширина 60см. На
25.06.2019г. всичко останало е било изкоренено и заравнено с багер, като окончателно
ответника е ограничил достъпа на ищеца.
Поради изложеното твърди , че действията на ответникът от м.март до м.юни са
осъществени в негово отсъствие по скрит начин /по време , когато не е бил в имота си и е
нямало как пряко да възприеме/ му е отнето владението. Освен по скрит, владението му
3
било отнето и по насилствен начин, тъй като за да достигне до неговите владения, отв.Я.Я. е
разбил и премахнал оградата на имота му, т.е. употребил е физическа сила и специална
техника.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни и претендира отхвърлянето
им. Ответника оспорва качеството на ищеца на владелец или държател на процесния имот,
който представлява идеална част от ПИ 10135.5418.4295 по КККР на СО. „Боровец-юг", при
граници на целия имот: ПИ 10135.5103.16; ПИ 10135.5418.2900; ПИ 10135.5418.4299; ПИ
10135.5418.2894; ПИ 10135.5418.2893; ПИ 10135.5418.2892; ПИ 10135.5418.2889; ПИ
10135.5050.91; ПИ 10135.5418.2903; ПИ 10135.5418.2902 и ПИ 10135.5418.2901, както и , че
същия е владял имота шест месеца преди завеждане на исковата молба. Оспорва
твърденията на ищеца , че на 28.03.2019г. е налице отнемане или нарушаване владението на
ищеца по скрит или насилствен начин. Твърди, че с Приемо-предавателен протокол от
01.06.2018г., съгласно Договор за продажба на имот-частна общинска собственост Peг. №
Д1800890ВН/ 30.05.2018г., вписан в СВ-Варна под № 131, том XXXIII, дело №1637/2018г.,
му е предадено владението на закупения от него на търг от община Варна недвижим имот,
представляващ ПИ 10135.5418.4295 по КККР на СО. „Боровец-юг", при посочените в
протокола граници.До 01.06.2018г., владението на имота се упражнявало от предходния му
собственик, Община Варна, а след тази дата от него , поради което ищеца не е имал
качеството на владелец на процесната реална част от имот ПИ 10135.5418.4295, а само
качеството на ползвател. Излага твърдения , че като собственик на имота е демонстрирал,
правата си , като на 08.06.2018г., нает от него правоспособен геодезист, е трасирал имота на
терена, след което още същия ден в трасираните граници ответника изорал имота с нает от
него трактор. Самият той е собственик на съседния ПИ 10135.5418.2892, в който им вилна
сграда и живее там повече от двадесет години със съпругата си, а ищецът е собственик на
ПИ 10135.5418.2894, който имот последните няколко години се посещавал изключително
рядко. След закупуване на имоти вследствие трансформацията правото на ползване в
такова на собственост, имотите са били урегулирани от по 600 кв.м. и трасирани н
граници до 600 кв.м., като разликата е престанала да се обработва. По този начин,
всички ползватели на имоти в района,какъвто е и ищеца, чието право е било
трансформирано в право на собственост, след като е била издадена заповед от кмета на
общината, са били въведени във владение на закупените площи, а разликата над платените
600 кв.м. е била обособена като един общ имот, ПИ 10135.5418.4295, собствен на Община
Варна. Твърди се от ответникът, че не е отнемал владението на процесния имот от ищеца
чрез насилие и/или по скрит начин, т.к. владението му е предадено по надлежния ред от
трето лице, Община Варна, далеч преди времето, за което ищецът твърди, че е го отнел от
него. Към 28.03.2019г., на която дата ищецът твърди, че е извикал полиция, ответникът
излага, че е владеел процесния имот повече от девет месеца на правно основание, годно да
го направи собственик.
4
В открито съдебно заседание поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът П. Г. Д. е придобил правото на ползване върху хавра с площ от 0,8 дка,
находяща се в землището на гр. Варна, местност „Мемишона“ съгласно Удостоверение
№122 от 07.05.1982г., ОбНС – гр. Варна, в изпълнение на Постановление 11 от 02.03.1982г.
на МС. С Разрешение за строеж №311 от 26.08.1986г., издадено от РНС „Аспарухово“ –
Варна, отдел „Архитектура и благоустройство“, на същия е разрешено да построи сезонна
постройка със застроена квадратура 35кв.м., в парцел по плана на м-ст „Ракитника“ в гр.
Варна.
С договор за продажба на имот -частна общинска собственост по реда на чл. 35
ЗОС на 30.05.2018г. Община Варна е продала на Я.. ИВ. ЯН. следния недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец - юг", ПИ с номер 10135.5418.4295, с площ от
2774 кв.м., граничещ с имоти с номер 10135.5103.16, 10135.5418.2900,
10135.5418.4299, 10135.5418.2894, 10135.5418.2893, 10135.5418.2889, 10135.5050.91,
10135.5418.2903, 10135.5418.2902 и 10135.5418.2901 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед с номер КД -14-03-1166/09.05.2011г. на началника на СГКК - Варна.
Установява се още, че за имота бил съставен АОС от 24.09.2014г.
Видно от представения приемо-предавателен протокол на 01.06.2018г. в
изпълнение на чл. 96 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество, представители на Община Варна предали на Я.. ИВ. ЯН.,
следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец - юг", ПИ с номер
10135.5418.4295, с площ от 2774 кв.м.
5
От представен по делото Протокол за трасиране от 08.06.2018г., се установява ,че по
молба на ответника, на посочената дата инж. Вл.И.А. е трасирал и координирал граничните
точки на ПИ с номер 10135.5418.4295 по КК на гр. Варна, район „Аспарухово“.
От заключенията /първоначално и допълнително/ на вещо лице по допусната СТЕ,
неоспорена от страните, която съда кредитира , се установява , че предоставеното на ищеца
с удостоверение №122 от 07.05.1982г., ОбНС – гр. Варна, право на ползване върху следните
земи: Хавра от 0,8 дка., в землището на гр. Варна, местност „Мемишона", при граници: И.К. Л.П. и
път, и описания в това удостоверение имот в КП Кадастрален план „Южно от Галата, изготвен
1983г., е нанесен с пл. № 2967, съответстващ на имот № 2894 от ПКП към ПНИ на с.о. „Боровец -
юг", с площ 895 кв.м., записан на П. Г. Д., при граници: имот № 2893 на в.в.г., 2899 на без име в
регистъра, имот № 2895 на М. Каракулакив и път. Вещото лице е отразило, че на комбинираната
скица № 1, външната граница на имота съгласно представеното удостоверение № 122/07.05.1982г.
и действащите до ПНИ планове за местността е била по линията ограничена от точки №№:
1.2. 3 и 4. Към настоящия момент имотът на ищеца , а именно имот № 2894 е с размер от
600,00 кв.м., като разликата от 295 кв.м. попада и е част от новообразуван имот
№10135.5418.4295.
Имот с идент.№ 10135.5418.4295 от действаща КК обхваща част от имот 2894/на
ищеца/ от кадастрален план на м.Боровец-юг, одобрен със Заповед № Р-
359/22.10.1996г. на Кмета на Община Варна, която площ на приложена към
експертизата комбинирана скица е в размер на 140кв.м., обозначена с условен №0,1,
щрихована с червен щрих.
За установяване на наведените в исковата молба твърдения,ищеца е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.А.П. и Н.И.Г. /и двамата,без родство със
страните,чиито показания съда кредитира като обективни и базиращи се на лични
впечатления. Съвкупно от показанията им се установява , че и двамата са съседи на ищеца,
като от предоставянето на имотите по постановление на МС през 80-те години, ищеца
обитава и владее процесния имот, който облагородил с трайни насаждения и оградил с
поцинкована мрежа с колове. Св.П. твърди , че корекциите по ПНИ в местността не е
станало по официален начин и оградите не са били пипнати до 28.03.2019г. На 28.03.2019г.
около 14.00 - 14.30 ч. през имота на св. Н.Г.а ответника съборил оградата й на имота на
ищеца.Свидетелката и ищеца П.Д. не са били на място, очевидец на станалото е св.П.П. ,
който ги е уведомил по телефона. Съборена била ограда , която е била на място още от 80
години , като това е станало с клещи за рязане на тел, ръкавици и подръчни средства.
Техника/багер/ дошла после т.к. след това имало няколкократни навлизания в имота на
ищеца, като всички са били в негово отсъствие.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите на ответника - В.П.Г. и Ст.Н.Н. и двамата без родство със страните и чиито
показания съда кредитира се установява ,че Я.Я. има имот в „Ракитника“, като след това е
6
закупил от Община Варна още един около три декара , като според свидетелите това е имот
4295/посочват на предявената скица/.Това е станало през 2018г. През лятото на тази година
свидетелите са ходили да заравняват терена. Според тях той е бил с лозини и храсти. Св.Г.
не може да посочи дали е бил заграден , а св. Н. излага , че когато с влизал с управляваната
от него техника – багер през 2019г. се е движил по оградата на съседа – св. П.П.. Когато
през 2018г. е работи не е идвала полиция. Идвала е през 2019г. , когато е заравнявал терена.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
По предявения главен иск.
Основателността на предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил владелец/държател
и да е владял /държал процесния недвижим имот към момента на твърдяното отнемане, 2)
владението /държането на имота да е отнето от ответникът по иска, чрез насилие или по
скрит начин, и 3) предявяването на исковата молба да е станало в шестмесечен срок от
отнемане на владението /държането на имота. Тези факти могат да се установяват с
всякакви доказателствени средства.
Възраженията на въззиваемия за недопустимост на исковата молба поради липса на
конкретизация на процесната реална част от имота , както и подари неспазване на
преклузивния шестмесечен срок за предявяване на иска са неоснователни по следните
съображения.
С Определение № 2027/09.06.2021г. за насрочване на настоящото производство съда
е приел , че в хода на първоинстанционното такова, след назначаване и приемане на
заключенията по СТхЕ-зи и с уточнителна молба от 05.10.2020г. ищецът е
индивидуализирал процесната реална част, поради което не е налице нередовност на
исковата молба налагаща оставяне на производството без движение. Страните не са
възразили срещу така изготвения доклад и същия е приет за окончателен. Настоящия състав
счита , че реална част от имот № 4295 е индивидуализирана по площ 140 кв.м. и граници
съгласно скица, т.е. не е налице нередовност на исковата молба , както и не е налице
произнасяне на ВРС за имот, който не е извън предмета на настоящото производство.
Исковата молба ищеца е депозирал на 20.12.2019г. От събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод ,че владението на имота му е отнето на
28.03.2019 г., както същия посочва,,поради което е спазен и преклузивния шест-месечен
срок от датата, за търсене на съдебна защита по реда на чл.76 от ЗС. При преценка на
посочения срок следва да се има предвид , че посочената от въззиваемия Я.Я. по- ранна дата
, на която е отнел владението, а именно м.06.2018г., когато е наел фирма за трасиране, не
може да обоснове извод, че иска е недопустим.
7
Спорни по делото са и всички останали въпроси от фактическия състав.
В настоящия случай съда счита за доказан от ищците в условията на пълно и главно
доказване факта на владението на процесния имот и то в шестмесечния срок пред
отнемането му.
Между страните по делото няма спор, че П. Г. Д. е придобил правото на ползване
върху хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местност
„Мемишона“ по Постановление 11 от 02.03.1982г. на МС и съгласно Удостоверение
№122 от 07.05.1982г., ОбНС – гр. Варна. От събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите на ищеца безспорно се установява ,че от този момент същия е започнал да
стопанисва имота. Казаното от свидетелите е в унисон с приетите поделото писмени
доказателства , а именно - Разрешение за строеж №311 от 26.08.1986г., издадено от РНС
„Аспарухово“ – Варна, отдел „Архитектура и благоустройство“, за изграждане на сезонна
постройка със застроена квадратура 35кв.м., в парцел по плана на м-ст „Ракитника“ в гр.
Варна и жалба от П.Т. от 11.04.2019г. до РП-Варна.Коментираните свидетелски показания са
единни и непротиворечиви и относно факта , че ищеца не е губил фактическата власт върху
процесната реална част от имота. Същите излагат , че при навлизането на техника през
2019г. оградата на имота е била тази, която е съществувала още през 80 години.
Представените от ответника Я. писмени доказателства - приемо-предавателен
протокол на 01.06.2018г. , договор за продажба на имот -частна общинска собственост
по реда на чл. 35 ЗОС на 30.05.2018г. и протокол за трасиране от 08.06.2018г. не
могат да стоят в основата на положителен извод относно факта, че именно тогава Я.Я. е
започвал да владее,доколко същите не сочат за реален въвод на въззивника в имота. В
подкрепа на този извод са и показанията на всички разпитани по делото свидетели вкл.
и тези на ответника, от които се установява, че събарянето на оградата на имота на
ищеца е станало не през 2018г. , а по-късно през 2019г.
В заключение – процесната реална част от 1982г. до м.март 2019г. е
представлявала част от владения от П.Д. имот, поради което възражението на ответника,
че същия не е бил нито владелец , нито държател, а само е осъществявал търпими действия,
е неоснователно. Следва да се има предвид, че по иска с правно основание чл.76 ЗС
легитимация имат както владелците, така и държателите на недвижимите имоти. Дали
ищеца е продължил да имала качеството владелец на тази реална част или само го е
държал предвид влизане в силата на ЗСПЗЗ и трансформиране на правото на ползване
в държане с оглед съществуващата възможност за закупуване на имота, е ирелевантно
за изхода на спора.
По отношение на факта на отнемане на владението от страна на ответника, съдът
намира същият за безспорно доказан. В настоящото производство не е предмет на
изследване какви са правните основания на страните да владеят процесния имот. Достатъчно
8
е да се установи, че ответника по иска е нарушил владението на ищеца.
По отношение начина на отнемане на владението, съдът намира, че в конкретния
случай отнемането на владението от ищците е станало по скрит начин. В трайната практика
на ВС /решение № 1168/22.04.1974 г. по гр.д. № 543/1974 г. на I-во ГО/ е посочено, че за да
бъде осъществена защитата по чл. 76 от ЗС е необходимо нарушението да е станало по
начин предвиден в закона – чрез насилие или по скрит начин. Това означава или
нарушението по отношение на ищеца следва да е изразено чрез употреба на сила или
заплашване, или да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да
му бъде известно веднага, например като е използвал неговото отсъствие.
По делото няма спор,че ищеца е разбрал за навлизането в имота му от св. П., негов
комшия. Ответника и не твърди, че при това действие и в последствие ищеца е бил в имота
си. Действията по разваляне на оградата на имота, владян от П.Д. и поставянето на
нова ограда от ответника могат да бъдат квалифицирани като насилствени предвид
употребата на физическа сила за премахване на съществуваща ограда, изкореняване на
насаждения, разрушения в имота. Предвид това и възраженията, че не е констатирано
насилствено отнемане на владението, са неоснователни.
Безспорно се установява от изготвеното заключение на вещото лице, че
процесната реална част е с площ от 140 кв.м. и тя попада в заключената част от
предходната граница на имот №2893 по ПКП към ПНИ на с.о. „Боровец-юг" и новата
граница на имот №10135.5418.2893. Вещото лице е обозначило отнетата реална част
по т.1, 2, 3 и 4 от изготвената скица.
По изложените съображения , настоящия състав счита , че ищеца при условията на
пълно и главно оказване е установил състава на предявения от него главен иск по чл.76 от
ЗС, поради което уважавайки го първоинстанционния съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Поради несбъдване на вътрешното процесуално условие съда не дължи произнасяне
по предявения евентуален иск с правно основание чл.75 от ЗС.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 250.00лева с ДДС, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
По Частна жалба вх. № 282414/08.04.2021г. против Определение №
262723/11.03.2021г., с което е изменено Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. №
20993/2019г. на ВРС,33 св. в частта за разноските.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
9
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С обжалваното определение съда е уважим молбата на ищеца за изменение на
решението, в частта за разноските и му е присъдил такива в поискания завишен размер .
Съгласно приетото в т.9 от ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение, в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима.
Видно от материалите по делото, към дата на приключване на устните състезания в
последното по делото о.с.з.18.12.2020г. пред ВРС, ищеца не е представил списък с разноски
по чл.80 от ГПК. Такива са депозиран едва с писмените бележки, което препятства
ответника да се запознае с размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и
да упражни правото си на възражение за прекомерност на основание чл. 78 ал.5 от ГПК.
При тази хипотеза уважавайки молбата на ищеца по чл.248 от ГПК съда е постановил
недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а молбата на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима.
Съгласно изхода на спора и направеното от въззивника по частната жалба искане, на
същия следва да се присъдят разноски в размер на 326.02 лева,представляващи държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 310.00 лева.Възражението на
въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за основателно до посочения размер, предвид
фактическата и правна сложност на производството по частната жалба, както и съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. по описа
на ВРС,33 св., в частта, с която Я.. ИВ. ЯН. ЕГН********** е ОСЪДЕН да предаде на П.
Г. Д. ЕГН**********, отнето по скрит и по насилствен начин от ищеца П. Г. Д. владение
върху площ от 140 кв.м от имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност
„Боровец Юг“, с идентификатор 10135.5418.4295, изобразени във форма на четириъгълник
върху представената по делото на лист 113 Комбинирана скица към доп.СТЕ/л.111.112/,
като част от имот с идентификатор 10135.5418.4295, щриховани с червен щрих и
обозначени с условен № 0,1, на основание чл.76 от ЗС.
10
ОСЪЖДА Я.. ИВ. ЯН. ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, р-н
Аспарухово, местност „Боровец-юг“, имот 2892, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Д.
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Варна, *************, сумата от 250.00/двеста и
петдесет / лева, с ДДС представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция,на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА, като процесуално недопустимо Определение № 262723/11.03.2021г., с
което е изменено Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. на ВРС,33 св. в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на П. Г. Д. ЕГН********** за изменение на
Решение № 260117/18.01.2021г. по гр.д. № 20993/2019г. на ВРС,33 св. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА П. Г. Д. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Я.. ИВ. ЯН. ЕГН**********
сумата от 326.02/триста двадесет и шест лева и две ст./ лева, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11