МОТИВИ към Присъда № 20 от 10.05.2017г. по
НОХД №374/2017г. по
описа на Плевенски окръжен съд:
Окръжна
прокуратура – гр.Плевен е повдигнала срещу подсъдимия П.А.П. от с.гр. обвинение за това,че на 30.03.2016
год. в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“Гренадерска“
и бул.“Георги Кочев“,при управляване на МПС – товарен автомобил, марка „ДАФ“, с
рег.№ СА **** ТС, на пешеходна пътека, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата,
както следва:
-
чл.5,ал.І,т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
-
чл.6,т.1 от Закона за движение по пътищата: “Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка“;
-
чл.20,ал.І от Закона за движение по пътищата: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
-
чл.119, ал.І от Закона за движение по
пътищата:“При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
и
по непредпазливост причинил смъртта на 79-годишната Ц. М.М.
от гр.Плевен-престъпление по чл.343, ал.ІІІ, пр.7, б.“б“, пр.І във вр. с чл.342, ал.І,пр.ІІІ от НК.
В
съдебно заседание от 10.05.2017г. по искане на прокурора и със съгласието на
останалите страни съдът е допуснал техническа корекция в обвинителния акт като
цифровата квалификация на обвинението е синхронизирана с текстовата му част,а
именно по чл.343, ал.ІІІ, пр.8, б.“б“, пр.І във вр. с
чл.342, ал.І,пр.ІІІ от НК.
Подсъдимият П.А.П. е заявил лично и в
присъствието на защитника си адв.М.Л. от ПАК, че
разбира обвинението, признава фактическите обстоятелства изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства
за тези обстоятелства като му е разяснено,че направеното от него самопризнание може да бъде ползвано при
постановяване на присъдата.
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на Глава „ХХVІІ” от НПК и в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - гр.Плевен приема при
съобразяване на възприетата
диференцирана процедура,че обвинението спрямо подсъдимия се подкрепя от
направеното от него самопризнание и събраните по делото доказателства,които
схематизира при изложението на възприетата фактическа обстановка. Намира,че в
резултат на неизпълнение на основното задължение на подсъдимия вменено от
нормата на чл.119,ал.1 от ЗДвП е настъпил съставомерния
резултат като обосновава причинно–следствена връзка между първоначално
причинените травматични увреждания и необратимия срив в жизнените показатели на
пострадалата Ц. М.. Предлага при индивидуализацията на наказанието да се
отчетат като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия,добрите му характеристични данни и трудовата му ангажираност, които
обосновават ниска лична степен на обществена опасност.Процесуалният
представител на ОП-Плевен не посочва отегчаващи вината обстоятелства,но на фона
на подчертаната висока степен на обществена опасност на деянието намерила
отражение в законоустановената санкция и при отчитане на квалифициращият
признак „пешеходна пътека”,който определя „особеното в нашия случай” /л.37,гръб
от делото/ предлага определяне на наказание лишаване от свобода в рамките на
минималното,което бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим като
намира,че по този начин ще бъдат постигнати целите по чл.36 от НК както по
отношение на личността,така и превантивните мерки по отношение на останалите
членове на обществото.
Повереникът
на частния обвинител Т.Д.М. – адв.Н.Я. от ПАК се
солидаризира с изложената от ОП-Плевен фактическа обстановка като намира,че подсъдимият не е проявил
необходимото внимание,така щото своевременно да възприеме и реагира на
движещата се при разрешителен режим на
светофарната уредба пострадала като я пропусне на пешеходната пътека на процесното кръстовище.Акцентира върху високата степен на
обществена опасност на деянието като предлага определяне на наказание лишаване
от свобода в размер на пет години,което бъде изтърпяно реално при първоначален
общ режим.В подкрепа на това си становище заявява наличието на многобройни
отегчаващи вината обстоятелства като единственото, което посочва в тази насока
е това,че П.П. е професионален шофьор и към него
изискванията за съблюдаване на правилата за движение по пътищата следва да
бъдат завишени.
Частният
обвинител Т.Д.М. поддържа становището на повереника си
като не излага собствени доводи.
Защитникът
на подсъдимия П.А.П. – адв.М.Л. от ПлАК възприема изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка като допълва,че подзащитния му е пропуснал
пешеходка пресичаща противоположно на пострадалата,но не е възприел последната
което е довело до настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие.Изразява несъгласие с изтъкнатия от повереника на частния обвинител довод за наличието на
многобройни отегчаващи вината обстоятелства като посочва въздържането от
излагане на такива. Обстоятелството,че деянието е извършено на пешеходна пътека
и наличието на изострена обществена реакция в тези случаи приема,че не следва
да рефлектира върху изискването на закона за определяне на справедливо
наказание като прави разграничение между тази и останалите хипотези уредени в
разпоредбата на ал.3,чл.343 от НК.Изтъква като смекчаващи вината обстоятелства
необремененото съдебно минало на П.П.,липсата на допуснати сериозни нарушения на правилата
за движение по пътищата и инцидентния характер на процесното
деяние,своевременната му реакция след узнаването на произшествието, което
сочи на липса на дистанцираност от случилото
се,добрите му характеристични данни по местоживеене и трудовата ангажираност, удостоверена от
неговия работодател като предлага индивидуализация на наказанието при условията
на чл.55 от НК и допълнително приложение на разпоредбата на чл.58а от НК. Намира,че
за поправянето на подсъдимия не е необходимо реално изтърпяване на наложеното
наказание.В заключение моли съда да отчете при определяне на наказанието
лишаване от правоуправление,че професионалната му ангажираност като водач на
МПС е и основният източник на доходи за неговото семейство.
Подсъдимият
П.А.П. изразява
съжаление за извършеното от него деяние
като не отправя лично искане към съда.
Плевенският
окръжен съд като взе предвид повдигнатото
срещу подсъдимия П.А.П. обвинение,
доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.А.П. е роден на ***г. в гр.
Долна Митрополия, обл. Плевен, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият П.П. е професионален водач на тежкотоварни автомобили като с
протокол №419/25.06.1981г. е придобил свидетелство за правоуправление на МПС,
категория „С“, а с протоколи №679/11.11.1988г. и №822/ 07.08.1991г. е придобил съответно
категории „А“ и „D
Е“.
Към момента
на деянието притежавал СУМПС № ********* от 25.11.2013г. издадено от ОД на МВР -
гр.Плевен, валидно до 06.11.2018 г. с признати категории - А, В, С, DE, D, АМ, ТКТ и ВЕ.
През
последните години подсъдимият бил трудово ангажиран към “ВМ ТРАНС“ ЕООД - гр.София,
като управлявал товарен автомобил-влекач ДАФ, с рег.№ СА 09 52 ТС, собственост
на посоченото дружество.
В ранния
следобед на 30.03.2016г. подсъдимият прибрал
от автосервиз в района на „Балканстрой“ - гр.Плевен влекача на горепосочения
товарен автомобил,където същия бил оставен за смяна на увредено предно стъкло.
Около 16.00
часа П. *** в посока от магазин „Кауфланд“ към
кръстовището с бул.“Георги Кочев“.
Времето било
слънчево,с много добра видимост,а асфалтовата
настилка – суха.
Горепосоченото
кръстовище било регулирано със светофарна уредба и пътни знаци.На
североизточния ъгъл на кръстовището на
северния тротоар на ул.“Гренадерска“ били разположени
трисекционни светофари и единична секция за завиващи
автомобили надясно по посока на индустриалната зона /по бул.“Г.Кочев“/,а на
същата колона имало поставен и двусекционен светофар за пешеходци и знак „Стоп“.
Напречно на
бул.“Г.Кочев“ била положена пешеходна пътека като по същия начин на ул.“Гренадерска“ и по продължението на източните тротоари на
бул.“Г.Кочев“ имало маркирана такава.
Североизточният
ъгъл на тротоара на кръстовището бил
скосен и образувал дъга,изтеглена към прилежащата сграда за осигуряване на
коридор на завиване за автомобилите в посока от изток към север – градската
индустриална зона.
По същото
време по северния тротоар на ул.“Гренадерска“, в
посока от магазин „Кауфланд“ към кръстовището на
двете улици се движила 79-годишната Ц. М.М..
Малко след
16.00 часа пострадалата застанала на кръстовището на ул.“Гренадерска“
и бул.“Г.Кочев“, на тротоара пред пешеходната пътека-северно разположена и
успоредна на ул.“Гренадерска, маркирана
перпендикулярно върху асфалтовото покритие на пътното платно на източната лента
за движение на МПС по бул.“Г.Кочев“.
След подаване
на зелен сигнал на светофарната уредба М. тръгнала да пресича пътното платно по
пешеходната пътека,в посока от източния
тротоар на бул.“Г.Кочев“, към
разделителната линия,между двете пътни платна на булеварда,разделени с висок
бордюр.
По същото
време подсъдимият П. предприел с процесния влекач
маневра „завой надясно“ от изток в посока север,т.е. от ул.“Гренадерска“
към северната част на бул.“Г.Кочев“ към индустриалната зона на града.
В хода на
маневрата подсъдимият изтеглил влекача
към разделителния остров в западната част на източното платно за движение по бул.“Г.Кочев“ с предната част,за да
пропусне друга пешеходка, която се движила
в посока запад – изток по същата пешеходна пътека.
Въпреки наличието
на установени на пътеката трима пешеходци П. не спрял процесното превозно
средство, за да изчака тяхното преминаване,а
продължил да се движи с бавна скорост.
Когато Ц. М.
достигнала западния край на източното платно на бул.“Г.Кочев“ същата била
ударена с предна лява ъглова част на кабината на влекача в областта на левия
фар като била отблъсната напред по посока на движение на автомобила и паднала
на около 1,60 м. източно от разделителния остров. Подсъдимият продължил
движението си в избраната посока като предната му лява гума притиснала подбедрицата на десния крак на пострадалата.
След сигнал
на пребиваващи в района на произшествието граждани подсъдимият спрял товарния
автомобил на около 50 метра от мястото на удара, в близост до източния бордюр в
дясната част на пътното платно по посока на движението му.
По повод
подаден сигнал на ЕННСП 112 на местопроизшествието се отзовала линейка като Ц. М.
била настанена в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение /“КАИЛ“/ при УМБАЛ
“Д-р Г.Странски“ ЕАД-гр.Плевен и поставена на принудителна
белодробна вентилация. Предприети били и съответните на състоянието `и оперативни
интервенции.
Въпреки това
здравословното състояние на Ц. М. прогресивно се влошило като настъпил ендотоксичен шок с полиорганна недостатъчност в резултат на което на
17.04.2016г. М. починала.
След
отзоваването на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието,
който послужил като основание за образуване на досъдебно производство № Д-142/2016г.
по описа
на Окръжна прокуратура - Плевен след изпращане на материалите по
компетентност от РП-Плевен.
Така
изложената от съда фактическа обстановка намира опора във възприетата от него
доказателствена съвкупност и направеното от подсъдимия П.П.
фактическо признание на обстоятелствената рамка въведена с внесения от
ОП-Плевен обвинителен акт,показанията на свидетелите В.С.,В.Н.,И.И.,Е.Щ.,Д.Л.,П.Д. и А.Ч.,заключенията по изготвените автотехническа – първоначална и допълнителна, и медицински експертизи
изготвени от вещите лица В.П. и доц.д-р Д.Д.,както и
от писмените доказателства по делото
присъединени по реда на чл.283 от НПК,включая епикриза по ИЗ № 11912 на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, КАИЛ – гр. Плевен, Оперативен протокол №
10236/30.03.2016 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ –
гр. Плевен, Протокол за доброволно предаване от 05.04.2016 г.,
препис-извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници, издадено от
Община – гр. Плевен, актуален бюлетин за съдимост, характеристична справка,
изготвена от районен инспектор при Второ РПУ – гр. Плевен, справка на Сектор
„ПП-КАТ“ при ОД на МВР – гр. Плевен за наложени наказания на подсъдимия като
водач от региона за нарушения на ЗДвП, разпечатка за местоположение и скорост
на товарен автомобил влекач „ДАФ“ рег. № СА **** ТС,
справка на Дирекция „Национална система 112“ – Регионален център – гр. Монтана
за регистрирани обаждания във връзка с ПТП на 30.03.2016г. с приложен диск към
него, справка на Управител на магазин „Кауфланд“ на
ул. „Сан Стефано“ № 3 от 14.11.2016 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 28.04.2016 г., трудова характеристика на
подсъдимия, изготвена от работодателя „ВИП КОМЕРС - 1956“ ЕООД – гр. София и
трудов договор със същия.
От протокола за оглед от 30.03.2016г. /л.20 и
сл. от ДП № Д-142/2016г. по описа на ОП-Плевен,за краткост отбелязвано по-долу
като ДП,бел.с.д./ с фотоалбум към него
се установява мястото на извършване на инкриминираното деяние – пешеходна
пътека на кръстовище образувано между ул.“Гренадерска“
и бул.“Г.Кочев“ в гр.Плевен,регулирано с сигнална секционна система,откритите
находки с биологичен характер върху пътното платно,фиксирани по дължина и
размер съобразно възприетия
ориентир,липсата на деформации по превозното средство и наличието на субстанции
съответни по цвят и консистенция с откритите върху
пътното платно по протектора и ръба на страничния външен борд на ъглова външна
част на предна лява гума на т.а.
От
заключението на вещото лице доц.д-р Д.Д. по изготвената съдебно-медицинска експертиза
за изследване на труп № 44/2016г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /л.84 и сл. от
ДП/ се установява,че при аутопсията на Ц. М. са установени телесни увреждания
както следва:
-спукване на
лява теменна кост на черепа, без травматични увреждания на мозъка;
-не голям излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна
половина /хемопневмоторакс/;
-тежки и на
голяма площ контузии на двата бели дроба с последващо
възпаление на паренхима/пневмония/;
-счупване на
две ребра в ляво;
-хипертрофия/увеличение
на размерите/ и стар инфаркт на миокарда;
-тежка дистрофия на черния дроб;
-атеросклероза
и дистрофия на бъбреците;
-счупване на
дясната раменна кост;
-счупване на
костите и размачкване на меките тъкани с образуване на т.н. деколман
/джоб, отлепване на кожата/ на подбедрицата на десен
крак с последващо хирургическо изрязване на некротичните тъкани;
-разкъсно-контузна рана на дясното бедро;
-масивни
хематоми по горните и долните крайници;
-състояние
след торакоцентеза и трахеостомия,
декубитуси /пролежки/ по
кожата в областта на опашната кост.
Според
вещото лице причината за смъртта е многоорганна
недостатъчност /на първо място белодробна, на второ място – бъбречна, както и
сърдечно-съдова и чернодробна/ в резултат на тежки възпалителни и дистрофични изменения във вътрешните органи.
Експертизата
е установила причинна връзка между травмите от произшествието, здравословните
усложнения и настъпилата смърт, посредством следната генеза:травма-сътресение и
контузии на вътрешните органи-размачкване на меки тъкани-нарушено кръвоснабдяване на контузените участъци-резорбция на
токсини от некротичните участъци-залежаване на
тялото-вторична инфекция-възпаление, дистрофични
изменения /пневмония, остра бъбречна недостатъчност/ - смърт.
Уврежданията
според експертизата са в резултат от
тъпи травми и могат да бъдат обяснени с обстановката на станалото ПТП като най-вероятния
механизъм на причиняване на уврежданията е определен от вещото лице като блъскане
в поясно-тазовата област, последващо
падане на тялото на земята и притискане /непълно прегазване/ в областта на
дясната подбедрица.
В
хода на предварителното разследване са изготвени автотехнически
експертизи /АТЕ/ от вещото лице В.П. /л.109 и сл. и л.126 и сл. от ДП/ като
причината за последващо изготвената е доказелственото постъпление, което на база набраните гласни
доказателства е определило посока на движение на пострадалата пешеходка не от
ЖП-гара към магазин „Кауфланд“, а от магазин „Кауфланд“ към ЖП-Гара Плевен.
Според
първоначалната АТЕ произшествието се състои в блъскане от т.а. марка „ДАФ“ с
р.№ СА **** ТС на тялото на Ц. М.,която се е движела
по северния тротоар на ул.“Гренадерска“ от запад към
изток /м-н „Кауфланд“/ по време на изтегляне на т.а.
в кривата на завоя с лява ъглова част на кабината в областта на пешеходната
пътека съпроводено със загуба на равновесие и отхвърляне на пешеходеца напред
северно от пешеходната пътека на пътното платно като при изпълнение на
маневрата водача на т.а. с предно ляво колело е преминал през част от тяло и подбедрица на десен крак,които са оставили следи с
биологичен произход /мазнини и кръв/ по протектора, страница на гумата и
прилежащия калобран като впоследствие автомобила е
спрял на отстояние от местопроизшествието.Според
експертното изследване мястото на удара е на пешеходната пътека, по време на
движение на М. преди отпочването на маневрата „завой
надясно“ и при позиционирането и в
областта на разделителния остров като П.П. е възприел
пешеходката и е могъл да спре преди удара като се е опитал да я заобиколи през лявата лента изтегляйки автомобила в кривата
на завоя и намалявайки най-вероятно скоростта.От техническа гледна точка е
възможно предотвратяване на произшествието според вещото лице посредством всеобхватно
наблюдение на видимото пространство около автомобила и спирането му при
наличието на опасност каквато се явява пресичащия пешеходец.
Допълнителната
АТЕ изготвена от същото вещо лице е внесла частична корекция в направените
експертни изводи съобразно последващото доказателствено постъпление, което е установило по
категоричен начин движението на Ц. М. в обратна на първоначално възприетата
посока.В тази насока са и ценените от съда като обективни показания на
свидетелите В.С. и Д.Л. от 18.11.2016г. и 1.12.2016г. /л.79-81 от ДП/,които са
очевидци на пътно-транспортното произшествие.Видно от заключението на вещото
лице П. блъскането на пешеходеца е на пътеката при движение от изток към запад
при наближаване към разделителния остров между двете булевардни платна като
подсъдимия преди да блъсне с предна лява ъглова част пострадалата и я отхвърли
в посока север напред по посоката на движение на т.а. марка „ДАФ“ е пропуснал
движещ се друг пешеходец от запад на изток като механизма на контактуване на
частите на автомобила с тялото и крайниците на Ц.М. съответства на описания в
първоначалната АТЕ.Според В.П. подсъдимият като водач
не е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост при изпълнение на
предприетата маневра с оглед установената скорост от 20 км./ч. /възможно е
обаче ако се е движел със скорост по-ниска от 10 км/ч./,но е имал техническа
възможност да предотврати произшествието като възприеме пострадалата през
челното стъкло преди извършването на маневрата „завой надясно“, намали
скоростта, спре пред пешеходната пътека и пропусне всички пешеходци. Изтеглянето
на т.а. в кривата на завоя според вещото лице
е продиктувано не от избягване качването на автомобила на тротоара, т.к.
същия е бил без ремарке,а от намерението да се пропусне движещия се
противоположно на пострадалата пешеходец.На база безспорно установеното
фактическо поведение на пострадалата Ц. М. съдът кредитира допълнителната АТЕ и
първоначалната в частта в която същата хармонира с последващото
експертно изследване, което е съобразено с действителната посока на движение на
увредения пешеходец.
От
заключението по изготвената по делото видео-техническа експертиза №
74/22.05.2016г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен се установява,че по предадения с
протокол за доброволно предаване от 5.04.16г. /л.137 от ДП/ компакт – диск няма
записана информация,което обективно препятства даването на отговор по
поставените задачи относими към предмета на доказване
очертан по настоящето дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери,че подсъдимият П.А.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.3, предл.
8, б.“б“, предл. 1 във вр.
с чл.342 ал.1 предл. 3 от НК като на 30.03.2016 год.
в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „Гренадерска“ и
бул. „Георги Кочев“, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „ДАФ“, с
рег. № СА **** ТС, на пешеходна пътека, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата,
както следва:
-
чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата: “Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка“;
-
чл.119, ал.І от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“
и
по непредпазливост причинил смъртта на 79-годишната Ц. М.М.
от гр. Плевен.
Авторството
на деянието е установено по несъмнен начин.
От
обективна страна единствения квалифициращ признак е доказан убедително – произшествието
е настъпило на пешеходна пътека.Този извод почива изцяло на съвкупната оценка
на събраните по делото по делото доказателства.В тази насока са и кредитираните
от съда като безпротиворечиви и обективни гласни
доказателства събрани при разпита на свидетелите-очевидци - В.С.,л.79 от ДП:“…жената
тръгна преди мен,аз тръгнах след нея,на около 2 метра…от лявата ни страна
дойде…влекач…Не караше бързо,но просто явно не видя жената,която бе на
пешеходната пътека…удари я с бронята си…тя отхвръкна вляво от него и падна
малко преди високия бордюр,който разделя платната и Д.Л.:“…Видях как една жена
пресича пешеходната пътека на бул.“Г.Кочев“идваше от посока магазин „Кауфланд“…тя се намираше пред един камион,бял на цвят,влекач,без
ремарке…почти беше преминала пред предната част на камиона,но той не спря и
закачи жената с предната ъглова част на кабината където е левия фар.От удара
жената падна на земята и камиона мина през нея със задната си гума…“,л.81 от
ДП.
Подсъдимият
е нарушил разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП като не се е съобразил нито с
положената пътна маркировка,нито с разрешителния сигнал на светофарната уредба комплексно
даващи право на пешеходеца Ц. М. да предприеме пресичане на специално обозначеното
място.Поведението на пострадалата е изрядно и същата не е нарушила адресирани
до нея като пешеходец правила за движение по пътищата,т.е. липсва принос за
настъпване на общественоопасните
последици.Същевременно подсъдимият не се е съобразил и с нормата на чл.119,ал.1
от ЗДвП,която изисква същия при приближаване към пешеходна пътека,а наличието
на такава се установява не само от свидетелските показания,но и от огледния протокол и съпътстващо изготвения фотоалбум,да
пропусне преминаващата по нея Цветнака М..Възприетата
макар и ниска скорост на движение от водача на т.а. изключва предотвратяване на произшествието при осъщественото изпълнение
на набелязаната маневра посредством спиране,но същия е имал възможност да го
предотврати като спре преди пешеходната пътека,пропусне всички,а не някои /в
случая един,бел.с.д./ пешеходци и едва след това реализира маневрата „завой
надясно“.Неизменно изискване към водачите е да наблюдават всеобхватно пътя и
предвиждат възможното развитие на пътната ситуация като обективна пречка за
това според съда в конкретния случай не е имало.Подсъдимият е могъл да възприеме положението и посоката на движение
на пешеходката още към момента на наближаване на кръстовището,а факта че е
пропуснал пресичащ пешеходец ясно идикира формирани у
него представи относно характеристиките на ситуацията,които следва внимателно
да регистрира и отчете в контекста на предприетата маневра.
Причина
за настъпилия вредоносен резултат са извършените нарушения на чл.6,т.1 и
чл.119,ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира,че П.П. не
е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП,според която : „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като неконтролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил.
Съдебната практика на ВКС на РБългария е последователна в разбирането си,че изгубването
на контрол върху превозното средство,въздигнато като самостоятелно нарушение на
правилата за движение по пътищата може да се дължи на заспиване на водача,отклоняване
на внимание, разсейване,временно неборавене със системите за управление на
автомобила и т.н., т.е. касае се за недопустимо бездействие на водача в
резултат на различни фактори. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да обосноват предложения от държавното обвинение извод за
отклоняване на вниманието от страна на водача и евентуалната причина за
това.Напротив подсъдимият във всеки един момент от движението си е контролирал управляваното
от него превозното средство.
Съдът
намира по-нататък,че вменената като нарушена норма на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП,която изисква : „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ въвежда
общо правило за поведение към участниците в движението,а константната съдебна
практика е категорична в разбирането си,че общите правила намират приложение само тогава,
когато не са допуснати нарушения на специални,конкретни правила за поведение от
които е настъпил предвидения съставомерен резултат. С
оглед възприетите такива от настоящата инстанция подсъдимия П. бе признат за
невинен и оправдан да е нарушил посочената норма,а по изложените по-горе
съображения и разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост.Подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – последвалото транспортно
произшествие, в резултат от което е загинала пострадалата, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
За
престъплението по чл.343,
ал.3, предл. 8, б.“б“, предл.
1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.
3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
от 3 до 15 години.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Личната
обществена опасност на подсъдимия е ниска – той не е криминално проявен,има
добри характеристични данни,положителна е и оценката на трудовата му
ангажираност изведена на база изготвената от бившия му работодател трудова
характеристика – л.160 от ДП, обрисуваща го като изпълнителен и подготвен
водач,съпричастен към проблемите на колегите.
Обществената
опасност на деянието е завишена – престъпленията по транспорта бележат все
по-голям ръст,вредоносните последици върху човешкия живот и неприкосновеност са
все по-тежки и продължителни,засягат невинни хора и цели семейства като
физическите и психическите травми, както и в конкретния случай са за цял живот.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало на П.П. - видно от издаденото свидетелство за съдимост /л.144 от
ДП/ същия е неосъждан.На следващо место съдът отчете семейното му положение и
характеристичните му данни съобразно изготвената справка от РИ – л.147 от
ДП,според която подсъдимия не контактува с криминално проявени лица, спрямо
него няма жалби или оплаквания,няма регистрирани заявителски
материали като няма сведения да злоупотребява с алкохол или консумира
наркотични вещества.Видно от представения трудов договор /вече прекратен/ и
характеристика от работодател подсъдимия е бил трудово ангажиран към момента и
малко след деянието като сведенията /виж по-горен абзац/ са изцяло положителни.
Като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство съдът съобрази и изразеното
съжаление към деянието от подсъдимия, което оценява като искрено при
съобразяване на чистата му съдебна биография и комплексни характеристични
данни.
Отегчаващо
вината обстоятелства съдът откри в предходните наказания на П. като водач на МПС,които от датата на
придобиване на правоспособност,т.е. 1981г. са общо 6 – три НП и 3 фиша,които са
за неправилен престой и паркиране и неизползване на предпазен колан,съгласно
изготвената справка на Сектор ПП КАТ при
ОД на МВР-Плевен / л.150 от ДП/.Горното определя извода,че П. не е рисков или
недисциплиниран водач на МПС,който брутално да нарушава правилата за движение
по пътищата още повече,че същия притежава пълния набор от контролни точки.
Съдът
съобрази също, и че П.П. е нарушил две от вменените от Окръжна прокуратура-Плевен
правила за движение от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав като съобрази гореизложеното
прие,че по делото не са налице нито изключително,нито многобройни смекчаващи
вината обстоятелства,които да обосноват индивидуализацията на наказанието при
условията на чл.55 от НК съобразно искането на защитата.Не са налице според
съда и многобройни отегчаващи вината обстоятелства.Такива не се посочиха от
частното и държавното обвинение,така щото да бъдат подложени на самостоятелен
анализ и оценка.Фактът, че подсъдимия е професионален водач на МПС и притежава
широк набор от категории несъмнено повишава критериите към него с оглед
професионалните му умения, както правилно отбелязва повереника
на частния обвинител,но това не е достатъчно за да се счете,че следва да се
третира значително по-неблагоприятно спрямо останалите водачи.
Съдът
намира,че квалифициращият признак „пешеходна пътека“ следва да бъде отчетен,но счита,че
законът не дава различна тежест на признаците изброени в чл.343,ал.3 от НК,така
както се опитват да изведат аргументи в подкрепа на своята теза процесуалния
представител на ОП-Плевен и защитникът на подсъдимия.Оценъчната дейност следва
да съобразява конкретния механизъм на деянието в неговата цялост и с всички установени
специфики,а не да степенува квалифициращите признаци най-малкото защото, ако
имаше такова намерение законодателят нямаше да ги обедини в обща алинея и под обща
рамка на законоустановена наказателна репресия.Несъмнено
обществената реакция към пътно-транспортни произшествия на пешеходни пътеки е
чувствителна и тя е обусловена от арогантното поведение на водачи,които не само
отнемат предимството на правомерно движещи се пешеходци,но и извършват и други
тежки нарушения на правилата на ЗДвП.Подсъдимият обаче се е движел с ниска
скорост – около 20 км./ч.,пропуснал е преминаващ пешеходец, идващ срещуположно
на посоката на движение на пострадалата,т.е. не е и игнорирал в цялост
ангажимента си към останалите уязвими участници в движението,а такива несъмнено
е имало според показанията на свидетеля В.С., преустановил е движението си в
момента когато е бил сигнализиран за настъпилото произшествие,обадил се е на
ЕННСП 112 съгласно изготвената справка – л.155 от ДП,за да осигури помощ, макар
и с минута закъснение спрямо първото повикване,т.е всички тези обстоятелства не
го обрисуват като агресивен или неразумен водач,който следва да бъде третиран
по-строго с оглед постигане целите на генералната превенция.Поведението на
подсъдимия след деянието не сочи същият да е предприел действия по укриване от
компетентните органи,а доказателства за оказана помощ в изискуемия от закона
мащаб за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК по делото не са
ангажирани.
При
това съотношение на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът
намери,че следва да се наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в
размер на три години,което на основание чл.58а,ал.1 от НК се редуцира с 1/3 с
оглед възприетата диференцирана процедура по чл.371,т.2 от НПК като определи на
П. наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1
от НК отложи изтърпяването на така определеното и редуцирано наказание с
четиригодишен изпитателен срок.
Високата
обществена опасност на транспортните престъпления и техния ръст и динамика в
последните години не налагат извода,че с налагането на ефективно наказание или
несъразмерното му завишаване могат да бъдат безусловно постигнати целите на
генералната превенция.Всъщност водещи, и съдебната практика е последователна в
това си разбиране, са целите на индивидуалната превенция,които налагат
поправяне и превъзпитание на осъденото лице,а в конкретния случай това е
възможно без изолиране на подсъдимия от обществото и настаняването му в пенитенциарно заведение.Касае се за трудово и семейно
реализиран човек,който не е желаел настъпването на резултата по отношение на пострадалата,който
изпитва вина за стореното и вероятно това чувство ще го съпровожда и в
по-продължителен период /липсва психиатрично-психологично изследване на този
въпрос от ОП-Плевен в хода на предварителното разследване,бел.с.д./ и затова
следва изпитателния срок да бъде удължен на четири години,за да може той да
преосмисли поведението си в съответствие с обществените очаквания и повиши
концентрацията си при управление на
МПС,така щото то да отговаря на повишените обществени изисквания и динамика на
пътната среда. Определянето на по-ниска санкция не кореспондира с
доказателствата по делото и неотчита както изострената негативна обществена
реакция към транспортната престъпност,така и невъзможността за постигане при
по-голяма снизходителност на целите по чл.36 от НК.Претенцията на защитника на подсъдимия
за едновременното приложение на чл.55 от НК и чл.58а от НК некореспондира с
императивното ограничение по ал.4 на чл.58а от НК и следва да бъде отхвърлена
от настоящия съдебен състав.
Съдът
лиши подсъдимия П.П.
на основание чл.343, ал.3, предл. 8, б.“б“, предл. 1 във вр. с чл.342, ал.1 предл. 3 вр. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за
срок от четири години като счете,че този срок ще способства в оптимална степен
за постигане на реален поправителен и възпитателен ефект.Решаваща при
определяне на наказанието следва да бъда личната превенция,като ръста на
транспортната престъпност и неблагоприятните последици от нея върху обществото
не могат да бъдат използвани като аргумент за несъобразена с данните по делото
наказателна репресия още повече,че продължителния стаж на П.П.
като водач и липсата на груби нарушения на правилата на ЗДвП установени по
съответния административен ред неподкрепят необходимостта от допълнително
завишаване на това наказание.
При тези си изводи Плевенски окръжен съд осъди
на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР –
Плевен направените деловодни разноски по досъдебно производство № Д-142/2016 г.
по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен в размер на 630,17 лева, ведно с 5 лева за служебно издаден
изпълнителен лист в случай на недоброволно внасяне на посочената сума.
При
съобразяване на обстоятелството,че повереникът на
частния обвинител е направил искане за присъждане на направените деловодни разноски
за повереник в рамките само на съдебното производство
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди П.П. да му
ги заплати в удостоверения от приложения договор за правна помощ размер от 1000
лв.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: