Решение по дело №866/2023 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на „Макс Трейд 46“ ЕООД с ЕИК ********* против Ревизионен акт № Р-16001322007941-091-001 от 13.06.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 318/11.08.2023 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за неговата незаконосъобразност и за недоказаността на направените с него констатации. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки.

Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив – оспорва жалбата в писмени молби и писмени бележки, подадени от процесуалния му представител. Претендира присъждане на разноски.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001322007941-020-001/21.12.2022 г., с обхват на ревизията от 01.08.2022 г. – 30.11.2022 г. за данък върху добавената стойност. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001322007941-092-001/16.05.2023 г., срещу който не е подадено възражение и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 32 863,33 лв., с прилежащи лихви 2 285,44 лв.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 318/11.08.2023 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, като е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

С обжалвания ревизионен акт на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 18 бр. фактури, издадени от „Старт 57“ ЕООД през месеците август и септември 2022 г. с предмет „по договор, алуминиев профил, универсална скоба, термопанел, ламарина, неръждаема кука и др.“, на стойност 137 650 лв. и ДДС 27 530 лв., както и по две фактури за авансови плащания във връзка с подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с „Фикс Билдинг 1“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Тракийска“ № 34, представляващ жилище – ап. № Б12, с площ 102, кв. м. на стойност 26 666,67 лв. и ДДС 5 333,33 лв.

По отношение на осемнадесетте фактури, издадени от „Старт 57“ ЕООД проверяващите са приели, че липсват реално осъществени доставки на посочените във фактурите стоки. Изводът е мотивиран с множество извършени проверки:

-насрещна проверка на доставчика „Старт 57“ ЕООД, който не е представил никакви изискани му документи относно произхода, притежанието и транспорта на фактурираните стоки.

-проверки, направени в информационните системи на НАП, от които е видно, че процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби на „Старт 57“ ЕООД, съответно в счетоводството му, напротив отразени са фактури със сходни номера и дати но издадени на съвсем друго дружество – „М.К.Д.“ ООД. ЕКАФП, регистриран на „Старт 57“ ЕООД е с различен номер от този, посочен в касовите бонове към процесните фактури. „Старт 57“ ЕООД фигурира в масив „риск“, има големи задължения към бюджета.

-проверки на жалбоподателя, който също не е представил никакви други документи освен процесните фактури, с прикрепени фискални бонове и хронологични ведомости за счетоводното им отразяване. Във фискалните бонове е посочено „стоки“ (без посочване на техния вид) и обща стойност, което пречи да бъдат обвързани с фактурите.

Съдът намира, че изводите на органите по приходите са обосновани и съответни на събраните в хода на ревизията доказателства:

Доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в който са съхранявани същите, респ. че са натоварени, нито са представени приемо-предавателни протоколи, документи, доказващи извършен транспорт и други съпътстващи доставките документи както от страна на доставчика, така и от страна на ревизираното лице, поради което правилно органите по приходите са счели, че не са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки от „Старт 57“ ЕООД. Затова, законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДС не е признато претендираното право на данъчен кредит по процесните фактури.

Липсата на право на данъчен кредит в случая се обосновава не само от обстоятелството, че доставчикът не е представил документи, както твърди жалбоподателят, а от анализа на всички доказателства, които разгледани в своята съвкупност показват, че посоченият доставчик не е извършил въпросните доставки.

Констатациите на органите по приходите са правилни предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това дали лицето, вписано в тях като доставчик, е предоставило отразените в издадените от него фактури стоки и/или услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи.

Първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на такава не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ. Още повече, че в настоящия случай представените от жалбоподателя фактури и касови бонове не могат да се ползват с никаква доказателствена сила, тъй като касовите бонове са издадени за общи суми без уточняване на продадените стоки и е налице несъответствие на регистрирания на „Старт 57“ ЕООД номер на ЕКАФП с номера на ЕКАФП, от които са издадени фискалните бонове, а и е налице отразяване в дневниците за продажби на „Старт 57“ ЕООД на фактури със сходни номера към други клиенти.

При това, освен че представените фактури с касови бонове не се ползват с доказателствена сила, не е установена и обективността на извършените доставки.

В конкретния случай няма представени доказателства относно предаването и транспортирането на фактурираните стоки/материали, тяхното съхранение и товаро-разтоварни дейности, както и доказателства за наличие на кадрова и материална обезпеченост на доставчика. Напротив, той е с рисков профил и големи публични задължения. От страна на жалбоподателя са представени единствено фактури и фискални бонове, липсват приложени стокови разписки, кантарни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи.

За преценката дали са извършени доставки по конкретните фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт (прехвърлянето на правото на собственост върху стоката), при чието проявление възникват съответните правни последици. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо наличието на доказателства за приемо-предаване на стоките, а също и годни доказателства за тяхното транспортиране. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесиите стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посоченият доставчик. В тежест на лицето - получател по една доставка, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали е налице такава доставка, следва да бъдат разгледани представени и от двете страни документи и обяснения, което е направено от органите по приходите в хода на разглежданото ревизионно производство.

Следователно представените от жалбоподателя документи – фактури и фискални бонове, не следва да се приемат за доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху процесните стоки.

В конкретния случай жалбоподателят черпи за себе си изгоди от представянето на частни документи. Затова достоверността на декларираните от него факти следва да бъде преценена във връзка с останалите събрани при ревизията доказателства. Освен че липсват доказателства вписаният във фактурите доставчик да притежава стоките, които продава на ревизираното лице, не са установени безспорни и безпротиворечиви доказателства за превоза им. Липсата на информация откъде точно са натоварени стоките, кой е извършил товаро-разтоварни дейности и т.н., налагат извода, че в случая са налице само документално оформени сделки, без те да са реално осъществени. Налице са само издадени фактури без посочените в тях данни да обективират реално осъществени факти и събития. Същевременно ревизираното лице е пряк участник в съставянето на тези документи, което означава, че то не може да не е запознато с факта, че същите не документират реални доставки. Като приспада данъчен кредит по фактури, които не отразяват реални сделки ревизираното лице неоснователно реализира за себе си данъчно предимство, като намалява данъчния резултат за съответния период.

Следва да се има предвид и фактът, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се даде еднозначен отговор на въпроса дали по отношение процесните доставки на родово определени вещи са използвани именно същите стоки, за които се твърди да са доставени по процесиите фактури. По делото не бе установено по безспорен начин (в това число и чрез счетоводно проследяване на доставените и реализираните стоки), че именно стоките, за които се твърди да са доставени по процесните фактури, са използвани за извършването на последващи доставки на стоки и услуги, а не се касае за други налични стоки от същия вид, доставени през предходни периоди от същия или от друг доставчик.

Безспорно по делото не са ангажирани убедителни доказателства, за да бъде създадено сигурно убеждение в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване). При ревизията и в съдебното производство останаха недоказани следните обстоятелства: има ли доставчика „Старт 57“ ЕООД техническа обезпеченост - налични материални бази, наети помещения, машини и инструменти; ползване на подизпълнители, както и по какъв начин и за чия сметка е извършен транспортът на стоките.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Несъстоятелен е доводът, че той не е знаел и не е участвал в данъчна измама, тъй като към момента на доставката „Старт 57“ ЕООД не е било длъжник на НАП, не се е издирвало за връчване на съобщения по чл. 32 от ДОПК, а жалбоподателят е получил данъчна фактура и документ, доказващ плащане и прехвърляне на стоката. В случая не са реализирани реални доставки и жалбоподателят като участник в тези привидни сделки е бил напълно наясно с това. В тази връзка е неотносима цитираната от него съдебна практика, забраняваща санкционирането на лице, което не е знаело или не би могло да знае, че сделката му е част от извършена от доставчика му данъчна измама.

По отношение на двете фактури (от 25.05.2022 г. и от 24.08.2022 г.) за авансови плащания във връзка с подписания предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с „Фикс Билдинг 1“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Тракийска“ № 34 (и придобит по-късно от жалбоподателя), представляващ жилище – ап. № Б12, с площ 102, кв. м. на стойност 26 666,67 лв. и ДДС 5 333,33 лв. органите по приходите са приели, че придобитият имот – апартамент на трети етаж и гараж е предназначен за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, която е търговия със соларни панели. Ревизиращите органи са изискали обяснение от жалбоподателя относно целите на използването на имота но такова не е представено. В решението на ответника са изложени и допълнително аргументи, че апартаментът не е деклариран като офис на дружеството, а и не би могъл да бъде такъв, тъй като не е разположен на първи или по-нисък етаж и не е налице съгласие на общото събрание на етажните собственици; дружеството не притежава МПС, за да са му необходими паркоместа; няма и работещи по трудово правоотношение работници и служители.

Изводите на органите по приходите са обосновани.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В тази връзка следва да бъде посочено, че е необходимо да се установи с каква цел е бил закупен процесният апартамент, как същият се ползва и свързан ли е с дейността на жалбоподателя, което не е сторено, нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажира доказателства, с които да установи, че апартаментът се ползва за икономическата дейност на дружеството, която е търговия със соларни панели и се извършва в обект, находящ се на друг адрес в гр. Пазарджик. Поради това, действително не е доказано, а и не се твърди, че закупеният апартамент за част от заплатената, за който цена жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит, ще бъде ползван по някакъв начин за извършваната от него икономическа дейност, нито че ще бъде ползван за офис на дружеството.

Този извод не се променя от представения по делото договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.03.2023 г. от жалбоподателя, чрез неговия законен представител М. К. М. и М. К. М. в качеството му на физическо лице. По силата на този договор процесният имот е отдаден на управителя М., който в качеството си на физическо лице да го ползва за жилище, за срок от 60 месеца. Очевидно е, че отдаването на апартамента по наем и то на управителя на жалбоподателя на символичната наемна цена от 50 лв. месечно за ползване като жилище по никакъв начин не е свързано с икономическата дейност на дружеството – търговия със соларни панели. Неоснователно в тази връзка е възражението, че при последващо във времето използване на придобития актив за облагаеми доставки за икономическата дейност на жалбоподателя темпоралното разминаване на придобиването и използването не изключва правото на приспадане. В случая жалбоподателят не само, че не е изпълнил задължението си да докаже, че апартаментът се използва за целите на извършваните от него облагаеми доставки, а и самото естество на актива – апартамент за жилищни нужди е такова, че не би могло да бъде свързано с икономическата му дейност.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че с ревизията законосъобразно са определени дължимите данъчни задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви, т.е. обжалваният ревизионен акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Тъй като са спазени и останалите предпоставки за законосъобразност на административните актове, то жалбата против ревизионния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Те следва да бъдат в размер на 3 461,90 лв., колкото е минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „Макс Трейд 46“ ЕООД с ЕИК ********* против Ревизионен акт № Р-16001322007941-091-001 от 13.06.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 318/11.08.2023 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт на „Макс Трейд 46“ ЕООД„ не е признат данъчен кредит в размер на 32 863,33 лв., с прилежащи лихви 2 285,44 лв.

Осъжда „Макс Трейд 46“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, разноски по делото в размер на 3 461,90 лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.