Р Е Ш Е Н И Е
Номер 607 28.11.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 23.10.2018 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 309 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск
с правна квалификация чл.92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от
„ДОКС-КД“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
ул.Драгоман № 10, представлявано от управителя К.С.Д., чрез пълномощника адв.К.А.
***, с която е предявен иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД против „Първа
инвестиционна банка“ АД, гр.София за заплащане на сумата от 20 000 евро,
част от общия размер на вземането от 100 000 евро, представляващо
неустойка по чл.31 от договор за наем от 01.09.2015 г. за неизпълнение на
задължението по чл.24 от същия договор, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между
страните са сключени договор за банков кредит № 06КР-АА-3673/11.05.2007 г. с
първоначален размер на кредита от 400 000 евро и Договор за наем от
01.09.2015 г. С подписването на втория страните уредили частично и отношенията
си във връзка с договора за кредит. Съгласно чл.24 от договора за наем
ответникът, в качеството на наемател, се задължил да подаде молба до ЧСИ К.П.
по изп.д.№ 1210/2013 г., с която да поиска прекратяване на всякакви
изпълнителни действия по отношение на имоти, собственост на ищеца- наемодател и
на трето лице- „ДОКС-ПРОПЪРТИ“ ООД, както и да поиска вдигане на всички
възбрани, наложени по отношение на имоти, собственост на тези две дружества.
Срокът за изпълнение на това задължение бил определен от 30 дни след подписване
на договора. В уговорения срок ответникът не изпълнил изцяло задължението си,
като не подал молба за прекратяване на изпълнителни действия и за вдигане на
възбраната по отношение на един от имотите, а именно 1/3 идеална част от ПИ с
идентификатор 00702.518.160 по КК на гр.Асеновград. Възбраната върху този имот
не била вдигната, тъй като ответникът не е подал молба с такова искане до
съдебния изпълнител. Поради това за него възникнало задължението за заплащане
на уговорената в чл.31 от договора неустойка. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока
по чл.367 ГПК, с който по същество оспорва иска като неоснователен. Излага
становище, че ищецът няма право на уговорената неустойка, тъй като след
сключването на договора за наем се е разпоредил с имота, описан в исковата
молба. Наред с това поддържа, че неустойката е уговорена за пълно неизпълнение
на задължението по чл.24 от договора и такава не се дължи в случай на частично
неизпълнение. На следващо място заявява, че към датата на подаване на исковата
молба е изпълнил изцяло задължението. Представя доказателства. Също претендира
разноски.
В допълнителната си искова молба по чл.372 ГПК
ищецът взема становище за неоснователност на възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба, депозиран
на осн.чл.374 ГПК, ответникът поддържа изложените от него по-рано доводи и
възражения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Представени са по делото договор за наем от
01.09.2015 г., сключен между ищцовото дружество, физическите лица М.П.Д. и С.К.Д.
от една страна като наемодатели и ответната банка като наемател, с който на
последния са предоставени за временно и възмездно ползване два недвижими имота,
представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори съответно
00702.518.160.1.43 и 00702.518.160.1.44, находяща се в ПИ с идентификатор
00702.518.160 по КК на гр.Асеновград и които са с предназначение за банков
офис. Уговорени са срок, размер на наема и условия за заплащането му. Отразено е още / чл.1, ал.2/,
че имотите са собственост на наемодателите, като първият от тях- с
идентификатор 00702.518.160.1.43 е посочен като собственост на ищеца „ДОКС-КД“
ООД.
От съдържанието на договора, както и от
представените Договор за банков кредит № 06КР-АА-3673/11.05.2007 г. и
нотариален акт за договорна ипотека № 148, том 2, рег.№ 3744, дело № 323/2007
г. по описа на нотариус Б.Т. с район на действие РС-Асеновград, е видно, че
между страните са съществували и други правоотношения: по представения договор
за кредит, който е бил обезпечен с договорна ипотека, сключена с представения
нотариален акт, учредена върху недвижими имоти, собственост на трети
лица-ипотекарни длъжници, в т.ч. и върху недвижим имот, представляващ 1/3
идеална част от ПИ с идентификатор 00702.518.160 по КК на гр.Асеновград,
собственост на К.С.Д. като ЕТ „К.Д.-ДОКС“, гр.Пловдив и съпругата му М.Б.Д..
Освен това става ясно, че същите недвижими имоти са били предоставени като
обезпечение и на задължението на трето лице „НИК-2002“ ЕООД с ЕИК ********* към
ответната „Първа инвестиционна банка“ АД по друг договор за кредит -
договорната ипотека, сключена с нотариален акт № 149, том 2, рег.№ 3745, дело №
324 от 16.05.2007 г. по описа на нотариус Б.Т. с район на действие АРС /
цитирана в чл.3.1, чл.3.3, чл.3.4 от договора/. Важно е да се спомене, че
съгласно чл.3.4 , кредитът, отпуснат на „НИК-2002“ ЕООД е предсрочно изискуем и
вземанията по него са предмет на образувано изп.д.№ 1210/2013 г. по описа на
ЧСИ К.П. с район на действие ПОС, по което имотите, собственост на длъжника са
продадени , а тези на ипотекарните длъжници, в т.ч. и имотът, собственост на
ищеца „ДОКС-КД“ ООД е възбранен от ЧСИ.
По-нататък в договора / чл.4 / страните са
постигнали съгласие за това, че с
получения предварително наем за предстоящия период от 30 месеца
наемодателят „ДОКС-КД“ ООД ще погаси част от кредита на „НИК-2002“ ООД към
банката , а тя от своя страна ще даде съгласие за заличаване на ипотеката,
учредена с НА № 149/16.05.2007 г. / чл.22/.
Наред с това, с клаузата на чл. 23 банката се
задължила да подпише анекс към договора за банков кредит № 06КР-АА-3673 от
11.05.2007 г., сключен с ищеца „ДОКС-КД“ ООД с описаното съдържание, а с
клаузата на следващия чл.24 от договора е поела задължение да подаде молба до
ЧСИ К.П. по изп.д.№ 1210/2013 г., образувано за принудително събиране на
вземането на банката към кредитополучателя „НИК-2002“ ЕООД, за прекратяване на
изпълнителните действия по отношение на имотите, собственост на ищеца и да
поиска вдигане на наложените върху тях възбрани в определен срок- до 30 дни
след подписването на договора.
Договорът съдържа раздел VІІ. „Обезщетения и
неустойки“ / от чл.27 до чл.32/, в който за всяка от страните по него е
уговорена неустойка в размер на 100 000 евро при неизпълнение на поето с
договора задължение. Така в чл.31 е
уговорена неустойка в полза на ищеца в случай, че банката не изпълни
задължението по коментираната по-горе разпоредба на чл.24 от договора.
От изложеното дотук се налага извод, че съдържанието на договора от 01.09.2015
г., наименован като договор за наем, не се изчерпва само с постигнато съгласие
по елементите на наемното правоотношение по смисъла на чл.228 от ЗЗД. С него
страните са уредили отношенията си и по други облигационни правоотношения, като
повдигнатият пред съда правен спор е във връзка именно с тези правоотношения,
стоящи извън наемното такова. Следователно иррелевантни са доводите на
ответника за това, че след като собствеността върху един от наетите имоти е
прехвърлена от наемодателя на трети лица, то ищецът е загубил качеството си на
наемодател, респ.на страна по договора. За прецизност ще се посочи, че
принадлежността на правото на собственост върху отдадена под наем вещ е без
правно значение за действителността и съществуването на наемно правоотношение.
Освен това приобретателят на недвижим имот не придобива качеството на
наемодател по сключен от праводателя му договор за наем. Законът в разпоредбата
на чл.237 от ЗЗД урежда защитата на наемателя в случай на прехвърляне на имота,
но не предвижда „заместване“ на наемодателя с приобретателя на имота и
встъпването на последния в правоотношението. Но както се посочи, тези доводи са
извън настоящия правен спор, поради което без правно значение се явява и
обстоятелството, че след сключване на процесния договор ищецът се е разпоредил
с един от обектите, предмет на наемното правоотношение, за което е представен
от ответника Нотариален акт № 114, том 9, рег.№ 7009, дело № 1613/2015 г. по
описа на нотариус С.К. с район на действие АРС.
От значение
за спора е дали ответникът е изпълнил точно / изцяло и в срок/ задължението си
по чл.24 от договора. Не е спорно, а и от представените от последния в открито
съдебно заседание доказателства се установява, че в предвидения 30 дневен срок,
т.е. до 01.10.2015 г., по искане на банката- взискател, подадено с вх.№
49311/28.09.2015 г. по изп.д.№ 1210/2013 г. на ЧСИ К.П., са заличени възбраните върху недвижимите
имоти, собственост на „ДОКС-ПРОПЪРТИ“ ООД. В рамките на уговорения срок не е
подадено искане от взискателя за вдигане на възбраната , наложена върху имота,
собственост на ищеца „ДОКС-КД“ ООД, а именно 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор
00702.518.160. То е направено едва на 05.04.2017 г. / молба на л.90 от делото/,
т.е. почти една година и шест месеца по-късно. Следователно, не е налице пълно
изпълнение на задължението в уговорения между страните срок.
В тази връзка ответникът поддържа, че неустойката се
дължи единствено и само при цялостно неизпълнение на задълженията по чл.24, но
не и при тяхното частично неизпълнение . В тази връзка са изслушани показанията
на ангажирания от ищеца свид.Д., който също е страна по процесния договор и от
които става ясно, че имотите, върху които са били наложени възбраните, са били
оферирани за продажба, а освен това са се водили преговори за рефинансиране на
кредитите. Именно това е налагало освобождаването на имотите от всякакви
тежести колкото е възможно по-бързо, за да е възможно разпореждането с тях.
Според свидетеля изрично е било уточнявано с представител на банката, че всяко
едно неизпълнение на което и да е от задълженията по чл.24 води до заплащане на
неустойка в пълния размер. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
са основани на преките му и непосредствени впечатления от обстоятелствата, за които
свидетелства, кореспондират с писмените доказателства, логични са и не
противоречат на други събрани по делото доказателства. От своя страна
ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават изложените от
свидетеля факти и те, наред с останалите уговорки между страните по договора,
несъмнено целящи освобождаването на имотите, дадени като обезпечение по
кредитите, от тежести и то в уговорения срок, водят до извод, че неустойка се
дължи и при частично неизпълнение на задължението по чл.24 .
Едва в писмената защита ответникът е навел
възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл.31 поради противоречието
й с добрите нрави с оглед нейния размер. Доколкото съдът следи служебно за тази
нищожност, възражението следва да бъде обсъдено.
По въпроса в кои случаи и при какви
предпоставки ще е нищожна клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави е прието ТР № 1/15.06.2010
г. на ОСТК на ВКС. Нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката не я
прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Ответникът обосновава
възражението си за нищожност на неустойката по чл.31 от договора , като
съпоставя уговорения размер на месечния наем от 1441,92 евро с размера на
неустойката от 100 000 евро, при
което е изчислил, че тя се равнява близо на стократния размер на наема. Тези
доводи се явяват неотносими към преценката за нищожност, тъй като коментираната
неустойка не е уговорена поради неизпълнение на задължението на наемателя за
заплащане на наем, а за неизпълнение на задължение, което не свързано с
наемното правоотношение. Касае се за тази част от договора, с която страните са
уредили други свои правоотношения, произтичащи от договорите за кредит и
започналото принудително изпълнение, насочено върху недвижимите имоти, дадени
от ищеца като обезпечение. Следователно преценката за това дали уговорената
неустойка е нищожна е обусловена от евентуалните вреди, които биха настъпили
при неизпълнение на задължението по чл.24 от договора , водещо до лишаване от
правото на разпореждане с вещите за периода на наложените възбрани. От значение
за обема на вредите е фактът, че се касае за няколко недвижими имота,
представляващи трети, четвърти и пети етаж от Хотелска сграда, както и идеална
част от поземления имот, в който е построена сградата. Тук следва да се
съобрази, че към момента, в който е уговаряна неустойката, за тези имоти са се
водели преговори за продажба с трети лица- потенциални купувачи , при което е напълно
обяснимо не само да се уговори неустойка,
която първо да гарантира изпълнение на поетото задължение за
освобождаване на имотите от тежести, второ да обезщети изправната страна при
неизпълнение и не на последно място да санкционира неизправната, но тя да е
именно в такъв размер. На следващо
място, видно е от съдържанието на договора, че неустойки са уговорени и в полза
на банката при неизпълнение на задължения на насрещната страна, в т.ч. и такава
в същия размер- 100 000 евро/ чл.28 /, което сочи, че страните взаимно са
целяли да гарантират максимално изпълнението.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че уговорената в чл.31 от договора неустойка не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не накърнява добрите нрави,
т.е е действителна и е породила целените от страните правни последици.
Установеното неизпълнение на задължението по
чл.24 от договора в предвидения за това срок обуславя дължимост на неустойката,
уговорена в чл.31, поради което предявеният частичен иск е основателен и следва
да се увашжи.
На осн.чл.86 ЗЗД сумата ще се
присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-
30.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски,
които се констатираха в размер от 4474,56 лв., съответстващи на приложения
списък по чл.80 ГПК и включващи 1568,16 лв. ДТ и 2906,40 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение
, изчислено на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер от 1700 лв. Заплатеното от страната възнаграждение
не достига дори двукратния минимален размер, а и съответства на фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Драган Цанков № 37 да заплати на
„ДОКС-КД“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, ул.Драгоман № 10, представлявано от управителя К.С.Д., чрез
пълномощника адв.К.А. ***,сумата от 20 000 евро, част от общия размер на
вземането от 100 000 евро, представляващо неустойка по чл.31 от договор за
наем от 01.09.2015 г. за неизпълнение на задължението по чл.24 от същия
договор, ведно със законната лихва , считано от 30.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 4474,56 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: