О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №78
ВОС гражданско отделение в закрито заседание
на 02 април
две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател:Ан**
П**
Членове: В** М** Г**Й**
при секретаря
……………………………………………..и с участието
на……………………прокурора………………..изслуша
докладваното
от съдия П** ч.в.гр.дело 119 по описа на ВОС за 2021 година.
Производството е по реда на
чл. 274-278 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А**
за к* на п* з**” ЕООД- С** против
Разпореждане от 29.12.2020 г. по ч.гр.д. №0238/20г. на КРС в частта, с която е
отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за
присъждане на следните суми: 546,65 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до 03.11.2020 г., както и в
частта за разноските за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер.
Жалбоподателят счита, че
разпореждането в обжалваната част е неправилно и необосновано и се позовава на това,
че позоваването на КРС на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение , с която разпоредба е въведена забрана за начисляване
на наказателни рлихви за времето на извънредното положение и два месеца след
отмяната му. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в обжалваната част и да се произнесе по
същество, като издаде Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в
Заявлението по чл. 410 ГПК.
От доказателствата по делото
въззивният съд констатира следното:
Ч.гр.д. 00238/2020г., по описа на
КРС, е образувано по повод подадено от „А* за к* на п* з*” ЕООД –С** Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл. 410 ГПК срещу Ц.И.Г.
*** за сумата от 2997.19 лв. - главница по договор за кредит, законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното издължаване, договорна лихва в
размер на 613,28 лв. за периода 20.10.2018
г. до 20.08.2020 г., мораторна лихва в размер на 546.65 лв. за периода 21.10.2018
г. до 03.11.2020 г., и сума от 83,14 лв.- държавна такса и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение. ВРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед
за изпълнение на 29.12.2020 г. за претендираните суми, като е отхвърлил
искането за 546.65 лв. за периода 21.10.2018
г. до 03.11.2020 г., за сумата над 72,34 лв. за държавна такса, за сумата над 87лв.
до 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Окръжният
съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В Глава ХХХVІІ на ГПК -
„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на
кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес, а
единствено въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство
на правосъдието. Същевременно не е необходимо да представя убедителни
доказателства, удостоверяващи вземането. Съдът се произнася в разпоредително
заседание без допълнително събиране на доказателства или изслушване на
страните. В този смисъл заявителят следва да определи точно искането си в
заявлението, тъй като няма възможност за допълнително уточнение. Целта на
заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и
заявителят следва да установи именно това.
Именно защото в заповедното производство,
инициирано по заявление по чл.410 ГПК не се представят и не се събират
доказателства относно основателността на заявеното искане, съдът е задължен на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК да извърши служебно проверка дали искането
не противоречи на закона и ли добрите нрави. Изпълнявайки това свое задължение,
ВРС е констатирал, че искането за отхвърлените суми противоречи на националното
и европейското законодателство. ВРС е изложил обстойни и правилни мотиви, които
напълно се споделят от настоящия състав и по аналогия на чл.272 ГПК не следва
да се преповтарят от въззивната инстанция.
По тези причини правилно ВРС е
отказал издаването на изпълнителен лист за тези суми в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.12.20 г. по ч.гр.д. № 00238/2020г. на КРС в обжалваната част.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: