Определение по дело №207/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1290
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20192100900207
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 1290                                                             23.10.2019г.                                           гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд                                                              Първо гражданско отделение

На  двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                    Председател:   ДАРИНА  КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

търговско дело № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Постъпила е искова молба от С.Я.Б., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД против „ПРОМОД 2014“ЕООД , ЕИК ********* и Д.С.Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата от  30675лв. , от които  главница по споразумение от 05.09.2018год. в размер на 30000лв. , неустойка в размер на  675лв.

След Разпореждане № 1138/16.04.2019год., с което на ищцата се указва да представи доказателство за внасяне на държавна такса в размер на 1227лв., в срока за поправяне на недостатъците е постъпила молба от ищцата, с искане да бъде освободена от изпълнението на задължението да заплати държавна такса за исковото производство, както и да внася разноски в същото. Твърди, че не разполага с  достатъчно средства за  заплащането й. Представя подписана от нея декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

С Определение №710 от 10.06.2019год. ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса  и е отхвърлена молбата й за освобождаване от задължението за внасяне на разноски по делото.

Ответникът „Промод 2014“ ЕООД е уведомен за производството чрез връчване на исковата молба и приложенията при условията на чл.50, ал.4 от ГПК.

Ответницата Д.С.Р., ЕГН ********** не е намерена на постоянния или на настоящия си адрес. На основание чл.47, ал.3 от ГПК съдът служебно е издирил адреса по месторабота на ответницата и на 05.08.2019 год. е разпоредил връчване на този адрес. След като е констатирал, че не е извършено връчване и на адреса, на който ответницата, съдът е разпоредил втора проверка в НБД“Население“, при която се установи, че не е налице промяна в настоящия и постоянен адрес, като за да се избегне внасяне на разноски от ищцата, съдът е разпоредил повторно връчване на тези адреси, след края на периода на летните отпуски. На това разпореждане е възразил процесуалния представител на ищцата, който твърди, че ответницата Д.С.Р., ЕГН ********** е редовно призоване по чл.47, ал.5 от ГПК

Съдът действително намира, че е изчерпал предвидените в чл.47, ал.1 и ал.3 от ГПК способи за връчване, поради което и на основание чл. 47, ал.6 от ГПК  е указал на ищцата да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответницата Д.С.Р., ЕГН **********. Размерът на разноските съдът е определил на основание чл. 7, ал.2, т.4 от  НАРЕДБА № 1   за минималните размери на адвокатските възнаграждения,(редакция от 08.06.2010 г.), при съобразяване на чл.47, ал.6 от ГПК и Решение № 13062 от 03.10.2019 год. на ВАС, намалено с 50% след преценка на естеството на спора и броя на ответниците.

С молба от 22.10.2019год. ищцата моли да бъде освободена от внасяне на разноски по делото. Прилага декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.

Съдът намира молбата за неоснователна със следните аргументи :

Към молбата е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, с посочени данни, които са приблизително еднакви с първоначално декларираните, като сумата на доходите е по-висока с по-малко от десет лева, а останалите декларирани обстоятелства са без промяна. С оглед на горното , съдът приема, че релевантните обстоятелства  не са се променили след постановяване на определението на съда от 10.06.2019 год. , с което е отхвърлена молбата на ищцата за освобождаване на разноски, което определение не е обжалвано. Следователно няма причина да бъде изменено определението, с което е отхвърлена молбата на ищцата да бъде освободена от внасяне на разноски по делото.

На второ място, съдът отчита, че определеният размер на разноските е в пъти по-нисък по размер от размера на дължимата държавна такса, от чието внасяне ищцата вече е освободена, поради което и при повторен анализ на съдържащите се в декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства и приложените доказателства, съдът намира , че освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 1227 лв. е съобразено с декларираното финансово и здравословно състояние на ищцата, но същата има възможност да посрещне разходите по производството над тази сума. 

            Мотивиран от горното , съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата С.Я.Б., ЕГН **********  за освобождаване на ищцата от задължението да внася разноски в производството, с изключение на сумата от 1227 лв. – представляваща дължимата държавна такса.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на молителката, пред Бургаски апелативен съд.

 

УКАЗВА на ищцата С.Я.Б., ЕГН **********, в седмодневен срок от влизане в сила на настоящото определение да представи доказателство за внесен депозит за разноски за назначаване на прицесуален представител на ответницата Д.С.Р., ЕГН ********** в размер на 532лв.

 

                                                                                    Съдия: