№ 5494
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110211582 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от **************************** срещу
електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура",
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като се застъпва тезата, че за посоченото
нарушение е недопустимо да бъде издаван електронен фиш. Поддържа се, че
преди санкциониране на жалбоподателя не му е била дадена възможност да
заплати дължимата такса. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен
фиш и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" редовно
призована се представлява от юрк. Г., която счита жалбата за неоснователна и
1
моли съда да потвърди оспорения електронен фиш. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа
страна следното:
На 13.01.2022г., в 13:05 часа часа влекач марка *****************,
регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ
брой оси 5. с обща технически допустима максимална маса на състава
44000,се движел по път А-6 /км 50+427/, който път бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За превозното средство нямало издадена валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
било установено с устройство № 10181, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427. За установеното от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата бил генериран доказателствен запис. С оглед горното на
жалбоподателя бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на
2
приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към
посочените в електронния фиш дата и час процесното ППС се е движило по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите
на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна
карта, нито подадена тол декларация за преминаването.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска
движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от
ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо
лице/едноличен търговец – с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.
Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него /чл. 187а,
ал. 3 от ЗДвП/
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е
спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При
извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
3
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата
разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите "чл.
179, ал. 3" се поставя тире и се добавя "3б" тоест след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил
издаден преди посочената дата, следователно към момента на издаването му
не е било възможно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на
електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Тук е мястото да бъдат
разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата
предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва
поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите
различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно
дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции.
Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната
процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното
нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на
жалбоподателя нарушение към момента на издаване на електронния фиш не е
била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред –
със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.
Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш
4
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и
последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с
което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са
значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно
правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1
ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално
– оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на
електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от
ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява
съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по к. н. а. х. д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к. н. а. х. д №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав и други.
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.
2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно
която: "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство". В случая доставчикът на електронната услуга
за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да
уведоми собственикa и ползвател на ППС, за конкретния случай на
недекларирана пътна такса и да предложат възможност за отстраняване на
нередността преди да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на собственика на процесното
ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14
от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в
5
сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено
изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е
очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП
противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика
на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга. В този
смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие, като
собственикът на автомобила не е следвало да бъде директно санкциониран, а
да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за
процесния сегмент от пътя. В този смисъл и неправилно дружеството-
жалбоподател е било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява
в неподаване на съответните данни и то само за част от маршрута, по който се
е движил процесният автомобил. Снабдявайки МПС с бордово устройство,
собственикът на автомобила е направил всичко зависещо от него за
изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, поради което е
следвало да му се предостави възможност да заплати дължимата такса за
преминаване през съответните участъци, в срок до 14 дни, считано от
уведомяването и едва при неспазване на задължението да пристъпи към
предприемането мерки за санкциониране.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначален
порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, като с оглед значимостта на така установения порок се обезсмисля
последващото разглеждане на спора по същество с обсъждане на останалите
възражения на жалбоподателя.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски при направено
възражение за прекомерност.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело е в размер от 550 лв. Съгласно решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C?438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.
6
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на
адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на
делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В този смисъл и поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото-същото е приключило в едно заседание, без разпит
на свидетел, съдът намира, че претендираната сума от 550 лева не се явява
пропорционална на осъществената защита. Възнаграждение в поискания
размер е несъразмерно на осъщественото процесуално представителство. В
този смисъл съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за адвокат в
размер на 200 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата на
****************************е наложена имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция "Пътна
инфраструктура" да заплати на ****************************сумата от 200
7
лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8