РЕШЕНИЕ
№ 608
11.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...
Прокурор: Делчо Лавчев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1018 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.И.Х. - гражданин на С., с адрес: ***, срещу Решение №3124/24.09.2021г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващата. Причините, поради които напуснала С., изложила добросъвестно пред административния орган и те били възприети правилно. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващата. Приел също, че чужденката би могла да бъде върната в Турция, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Същевременно, Турция не отговаряла на определението по пар.1, т.9, б.“б“, б.“г“ и б.“д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни чужденката и семейството ѝ да са защитени от връщане на територията на С., че имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се ползват от международна закрила като бежанец, още по-малко, че били налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допусната до територията на Турция. Решаващият орган, видно от мотивите на обжалвания акт, приемал, че Турция била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на бежанците от 1967г. към същата. Сочи се, че съгласно пар.1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденката Турция била трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Административният орган не съобразил, че лице, което поискало международна закрила от Турция, получава единствено карта с валидност една година, с която може да установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на пребиваване не му позволявала съгласно турското законодателство да работи законно. Поради тази причина чужденката не кандидатствала пред турските власти за такова пребиваване. Работила без договор и без осигуровки, защото трябвало да поддържа семейството си, както и самия решаващ орган описал в мотивите си в обжалваното решение, че работила като шивачка цели пет години – родена била ***г., преди пет години била само на 13г. и вместо да посещава училище в нормална страна, в която да има детство и да получи образование, била принудена да работи при нечовешки условия, за да имат прехрана в семейството, но точно поради тази причина работодателите злоупотребявали и не плащали договореното възнаграждение или изобщо не плащали такова, въпреки, че работата била извършена. Поради това счита, че Турция формално не отговаряла на изискването, визирано в пар.1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото фактически чужденката не можела да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в пар.1, т.9, б.“б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. Коментира се информация, публикувана на интернет страница, като се твърди, че тази информация съвпадала с текста на приетата през 2021 година Резолюция на Европейския парламент относно конфликта в С. – 10 години след въстанието (2021/2576(RSP)). Твърди се, че от изложеното можел да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност чужденката, не съществувала защита от принудително връщане на територията на С.. При анализа на ситуацията в Турция административният орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане – в случая Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. Твърди се, че по делото S. S. срещу Нидерландия ЕСПЧ установявал, че решаващо значение според ЕСПЧ имало обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени срещу него. В обжалваното решение липсвали каквито и да било доводи, че Турция би я приела обратно и би ѝ предоставила каквато и да е форма на защита по смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която България ратифицирала в цялост.
Моли се за отмяна на оспореното решение.
Ответникът - Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ 105400-991/19.04.2021г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името Н. И. от С., поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №720 от 27.04.2021г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП 17008/27.04.2021г. на ДАБ, подадена с името Н.И.Х. от С.. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 17008/27.04.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.И.Х., гражданин на С., родена на ***г***, неомъжена. На същата дата лицето е регистрирано с имената Н.И.Х., родена на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданин на С., етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, образование *, неомъжена, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП 17008/27.04.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същата се представила като Нора Иса, родена на ***г. от С.. С писмо рег. №М-5396/03.06.2021г. (рег. №УП 17008/10.06.2021г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 27.05.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 17008/27.05.2021г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея по време на регистрация. Имала само сирийско гражданство. В С. притежавала само акт за раждане. Имала един брат и една сестра в Германия, баща ѝ се намирал в България (РПЦ – Харманли): М. – брат на 24г. в Германия с предоставена закрила, Б. – сестра на 27 г. в Германия с предоставена закрила и Х.И. М. – баща в България в производство. Напуснала С. нелегално през 2013г. заедно с цялото си семейство за Турция, гр. Истанбул, където била почти осем години. Имала издаден документ за временно пребиваване в Турция. Документът останал в Турция при майка ѝ. През цялото време живяла в град Истанбул заедно със семейството си в жилище под наем. С баща си работили в една шивашка фирма. Работила пет години там като шивачка. Влязла в Република България нелегално на 24.03.2021г. заедно с баща си и още дванадесет души.След като преминали на българска територия били откарани до град София, където се предали на полицията. Напуснала С. от село Р., общ. А., обл. Х.. В селото, в което живеела, хората се занимавали предимно със земеделие. Селото било известно с произвеждането на зехтин. Паричната единица била сирийски лири. По-големи градове били гр. Х. и гр. И.. Училището, в което учила, се казвало „Рамади“. Заявила, че не е омъжена. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавала молба за закрила тук, в България. Не била арестувана, нито осъждана в С. или в Турция.Заявила, че е кюрдка. Не е имала проблеми заради това, че е кюрд нито в С., нито в Турция. Посочила, че е мюсюлманка.Не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия в С. и в Турция. Не е имала проблеми с официалните власти нито в С., нито в Турция. Не била подложена на преследване от никоя групировка. Военните действия в района, в който живеела, се водели между редовната армия и ислямските групировки.Все още имало сражения. Селото им било окупирано от турската армия. В момента населеното място се намирало под контрола на турската армия. Срещу нея нямало отправена заплаха. Не членувала в политическа партия или организация. Нямало никой от семейството ѝ в С.. Майка ѝ и единият от братята ѝ били в Турция. Имала начално образование. Не ходила на училище в Турция. В С. ходела на училище. Турската държава поемала само тридесет процента от медицинските прегледи и от лекарствата. Останалото се доплащало от тях самите. Нито тя, нито семейството ѝ получавали помощи от турската страна. В С. не работила нищо, а в Турция работила като шивачка пет години. Причината, поради която цялото семейство напуснали С., била войната. В района, в който живеели, се водели множество военни действия и поради това обстановката била неспокойна и живеели в страх, че ще им се случи нещо лошо. Заради всичко това напуснали С.. Семейството ѝ не било заплашвано. Върху нея не било оказвано насилие нито в С., нито в Турция. Заявила, че няма никой от близките ѝ в С. и не би се върнала обратно там. Домът им бил превзет, имало война и нямало къде да живее там.Напуснала Турция заради липса на работа и баща ѝ решил да я вземе със себе си.Заявила, че не би се завърнала в Турция, защото искала да е заедно с баща си тук. Подала молба за закрила в Република България, защото е мирна и спокойна страна. Искала да остане тук и да се събере със семейството си.
На 06.07.2021г. с кандидата е проведено следващо интервю, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 17008/06.07.2021г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че от 2013г. до напускането си на Турция на 24.03.2021г. живяла в гр. Истанбул в жилище под наем заедно със семейството си. Бил ѝ издаден документ за временно пребиваване в Турция. Документът останал при майка ѝ в Турция.С този документ имали право на петдесет процента отстъпка в болниците. Не била арестувана в Турция. Не била жертва на насилие в Турция и не е имало заплахи, отправяни към нея. Родителите ѝ работели от време на време и парите, които печелели, били малко. Брат ѝ ходел на училище и трябвало да издържа и него. Работила в началото като шивачка, но ѝ било трудно да издържа финансово семейството си и поради това решила да напусне Турция заедно с баща си. Не ходила на училище в Турция, защото трябвало да работи, за да издържа семейството си. Нито тя, нито семейството ѝ получавали помощи от турската страна като бежанци. Ползвали само в болниците отстъпка от петдесет процента за лечението. Нямали достъп до социални грижи. Брат ѝ Д. имал здравословен проблем. Три години обикаляли по болниците, докато лекарите разберат, че има язва на стомаха. Проблемите му започнали от 2014г. Имало дискриминация към тях, сирийците, в Турция, от страна на турските граждани. Казвали им да се връщат обратно в С.. Не познавала други сирийци. Подали молба пред неправителствените организации, но получили отказ. В началото живеели горе-долу добре в Турция. Работила в една шивашка фирма, но след започването на пандемията останала без работа. Родителите ѝ също работели от време на време, но и те след това останали без работа. Не напуснала Турция преди това, защото нямала нужните финансови средства да го направи. Не искала да се връща обратно в Турция, защото там животът бил труден финансово. Напуснала Турция заради финансови причини и също защото в Турция имало дискриминация към тях сирийците от страна на турските граждани.Някои от турските граждани ги обвинявали, че са виновни за смъртта на турските войници, загинали в С. при войната.В момента майка ѝ и брат ѝ живеели в град Истанбул в жилище под наем. Майка ѝ работела от време на време и живеели с парите, които тя изкара.
От младши експерт в РПЦ – Харманли до Зам. Председател на
ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 17008/20.07.2021г., с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденката да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №3124/24.09.2021г., Заместник Председател на ДАБ
при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут
на бежанец и хуманитарен статут на Н.И.Х.. Решението е връчено на лицето лично
на 01.10.2021г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 07.10.2021г.,
видно от поставения входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен
за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №РД05-803/14.12.2020г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр. Харманли при ДАБ, с чужденката има проведени интервюта, отразени в
нарочен протокол, като интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на
език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително
са налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на
интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като
в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено
преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за
форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така
и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателката същата е регистрирана
като сирийски гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т.
7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С.
В настоящия случай правилно административният орган е
преценил, че при проведените с жалбоподателката интервюта не се установява
спрямо последната да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От
жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да
може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена
социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е
нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят
до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е
заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната ѝ на произход – С., нито
в страната, в която е живяла през последните почти осем години - Турция.
Основният мотив, който кандидатката за закрила изтъква за напускането на С., е
общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е
изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на
сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите
или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от
които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийската
гражданка. Тя не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие,
както и самата тя заявява в интервютата си. Същата не е осъждана и не е била
преследвана от официалните власти в С. и Турция. Не е бил заплашвана или
преследвана по етнически или религиозни причини нито в С., нито в Турция.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен
се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая от нейна
страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано
като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член
15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в
Справка № МД-306/25.06.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ,
информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по
сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до
заключение, че ситуацията в С. е динамична и ескалираща, като освен това не
може да се очаква молителката да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради
което завръщането ѝ в С. в настоящия момент е неподходящо от гледна точна
на физическата ѝ безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателката се явява принудена да остане извън държавата си по
произход С., тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава
като гражданско лице е изложена на реална опасност от тежки посегателства
поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че в продължение на около осем години жалбоподателката е живяла съвсем
легално на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на
територията на тази държава. Въз основа на това, административният орган е приел,
че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на
ЗУБ предпоставки територията, на която е живяла жалбоподателката в продължение
на почти осем години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на нея.
В решението е направен изводът, че за чужденката
не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1
- 3 от ЗУБ при завръщането ѝ в Турция и че искането за закрила и в частта
за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и
съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието,
че същата е пребивавала в трета държава, различна от държавата ѝ по
произход, и че същата представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1,
т. 9 от ДР на ЗУБ.
От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното
от кандидата за закрила в проведените
интервюта може да се направи извода, че същата няма основания да се опасява за живота или
свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване
или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно Република Турция, и доколкото видно от
проведеното интервю на жалбоподателката е издаден документ за временно
пребиваване в същата държава, то следва да се приеме, че от тази страна
жалбоподателката би била защитена от
връщане до територията на страната си по произход. Предвид обстоятелството, че нейната майка и
брат и понастоящем живеят в Република Турция, то съда стига до извода, че са налице достатъчно
основания да се счита, че Н.И.Х., ще бъде допусната до територията й. Административният
орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в
изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма
въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице
възможност
оспорващата да поиска статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с
възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателката да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложена на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът,
че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил
закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.И.Х. - гражданин на С., срещу Решение №3124/24.09.2021г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: