Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр.
София, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16265 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на и сл. 258 и сл. вр. с чл. 344 от ГПК.
С
Решение № ІІ-69-139/08.08.2017г. по
гр.д. № 52678 по описа за 2013г. на
Софийски районен съд, 69-ти състав е
допусната съдебна делба на:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 44224.5806.6, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот: с. Локорско, район „Нови Искър”, ул. „******, с площ
от 1 096 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 3,
квартал 43, парцел II, при съседи: поземлен имот с идентификатор
44224.5806.331, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.5; поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.401, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.3,
поземлен имот с идентификатор 44224.5806.401, поземлен имот с идентификатор
44224.5806.4, заедно с находящите се в същия имот сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.1. със застроена площ от 99 кв.м. с
брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се на
първия етаж от четири стаи, баня и тоалетна и други сервизни помещения, на
втория етаж от три стаи, кухненски бокс и други сервизни помещения, заедно с
цялото избено помещение под сградата, заедно с цялото таванско помещение; СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.2. със застроена площ от 40 кв.м. с
брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, която се ползва за гараж и СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.3. със застроена площ от 55 кв.м. с
брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда,
която се ползва за стопанска сграда;
2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 44224.5806.201, адрес на поземления имот: с.
Локорско, район „Нови Искър”, с площ от 2 886 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), с номер по предходен план 201, квартал 35, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 44224.5778.253; поземлен
имот с идентификатор
44224.5778.251; поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.401,
поземлен имот с идентификатор 44224.5806.491, поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.202, поземлен имот с идентификатор
44224.5806.361
и поземлен имот е идентификатор 44224.5778.252;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44224.5778.90, находящ се в с.
Локорско, район „Нови Искър”, местност „Рогач” с площ от 6 430 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива с номер по предходния план
004090 и съседи: 44224.5778.84, 44224.5778.119, 44224.5778.118,44224.5778.89;
4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 44224.5778.252, находящ
се в с. Локорско, район „Нови Искър”, местност „Лицето” с площ 468 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18- 5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - пасище с номер по предходния план
004252 и съседи: 44224.5778.251,44224.5778.253, 44224.5806.491, 44224.5806.201,
44224.5806.361;
5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5787.39, находящ се в с.
Локорско, район „Нови Искър”, местност „Язо” с площ 331 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване- нива с номер по предходния план
008039 и съседи: 44224.5787.26, 44224.5787.45, 44224.5787.40;
6.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5789.6 , находящ се в с.
Локорско, район „Нови Искър”, местност „Разпаке” с площ от 4780 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията —
земеделска, начин на трайно ползване- нива с номер по предходния план 012006 и
съседи: 44224.5789.7, 44224.5789.29; 44224.5789.163, 44224.5787.85; 44224.5789.5; 44224.5786.93;
7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44224.5791.97, находящ се в с. Локорско, район „Нови Искър”, местност
„Сталева могила” с площ от 10 110
кв.м., по кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед №
РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива с номер по предходния план 015097 и съседи: 44224.5791.98.;
44224.5791.156; 44224.5791.155; 44224.5791.96;
44224.5791.84.
8.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 51250.5688.8, находящ
се в с. Негован, район „Нови Искър”, местност „Мостовете” с площ от 4 313
кв.м., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение
на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива с номер по
предходния план 029008 и съседи:
51250.5688.98; 51250.5688.7; 51250.5688.1.
между съделители и при квоти , както следва:
-
¼ ид.ч. за К.
С.Б., ЕГН **********
- ¼ ид.ч. за Ц.С.Г., ЕГН **********
- ½ ид.ч. С.Г.С., ЕГН **********
като на основание на чл. 537, ал.2 от
ГПк е отменен нотариален акт № 117, том І-ви , рег. № 6655, дело №
89/2012г. на нотариус Е.З.с per. № 432 в НК и район на
действие СРС, в частта, с която С.Г.С., ЕГН ********** е признат за собственик на 1/2 ид.ч., въз основа на давностно владение
на поземлен имот с идентификатор 44224.5806.6, находящ се в с. Локорско,
район „Нови Искър“, ул. „******, заедно
с построените върху него сгради с идентификатори : 44224.5806.6.1;
44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3., като е върната исковата молба вх. № 21939/17.12.2013г в частта по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ищците К.Б. и Ц.Г. , че ответникът С.С. не е собственик на 1/2 ид.ч. от имот с
идентификатор 44224.5806.6 и на построените в него сгради с идентификатори 44224.5806.6.1;
44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5135601/18.09.2017г. по
регистъра на СРС от ответника по
исковете С.Г.С., ЕГН ********** в
частта, с която е допусната делба на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44224.5806.6, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: с. Локорско, район „Нови Искър”, ул. „******, с площ от 1 096 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 3, квартал 43, парцел
II, при съседи: поземлен имот с идентификатор 44224.5806.331, поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.5; поземлен имот с идентификатор 44224.5806.401,
поземлен имот с идентификатор 44224.5806.3, поземлен имот с идентификатор
44224.5806.401, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.4, заедно с находящите
се в същия имот сгради, както следва: СГРАДА
с
идентификатор 44224.5806.6.1.
със застроена площ от 99 кв.м. с брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда
- еднофамилна, състояща се на първия етаж от четири стаи, баня и тоалетна и
други сервизни помещения, на втория етаж от три стаи, кухненски бокс и други
сервизни помещения, заедно с цялото избено помещение под сградата, заедно с
цялото таванско помещение; СГРАДА
с
идентификатор 44224.5806.6.2.
със застроена площ от 40 кв.м. с брой етажи 1, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, която се ползва за гараж и СГРАДА с идентификатор
44224.5806.6.3. със застроена площ от 55 кв.м. с брой
етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която се ползва за стопанска сграда, както и в частта, с която на основание на чл. 537,
ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 117, том І-ви , рег. № 6655, дело
№ 89/2012г. на нотариус Е.З.с per.
№ 432 в НК и район на действие СРС, в частта, с която С.Г.С.,
ЕГН ********** е признат за собственик
на 1/2 ид.ч., въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
44224.5806.6, находящ се в с. Локорско, район „Нови Искър“, ул. „******, заедно с построените върху него сгради
с идентификатори :
44224.5806.6.1; 44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3. Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че тези имоти били негова индивидуална
собственост , като ½ от тях придобил по наследство, а останалата
½ ид.ч. придобил по придобивна
давност. Посочил е, че упражнява фактическа власт върху имота от 1969г., като
родителите му заявили, че дворното място и старата къща в него се предоставят
само на жалбоподателя и да му дали право да строи в имота, да събаря стари
постройки при условие те да живеят със
сина си С.С. и той да се грижи за тях и
това било известно на сестра му В.В.и тя не била заявила несъгласие. От 1969г.
– 1970г. върху имота нямало съсобственост между жалбоподателя и родителите му,
от този момент започнала придобивната давност, владението било установено от
самото начало като такова със знанието и съгласието на родителите му,
родителите му продължили да обитават имота без да се считат за негови
собственици. Имотът бил придобит по давност през 1980г. -1981г. В периода от 1975г. до 1981г. с личен труд и
средства съборил стара жилищна сграда и построил нова, и. построил гараж,
ремонтирал стопанската сграда. Нямало причина да отблъсква владение на
родителите си, защото те не се считали за собственици на имота, такъв бил той.
Дори да се приемело, че към смъртта на баща му през 1986г. възникнала съсобственост
между него, сестра му и майка му , то от този момент владението му било
непрекъснато и несмущавано, явно поради което и придобил имота по давност със
своенето му 10 години след това. Изграждането на постройки, ремонти на
съществуващи такива, облагородяването на имота излизало извън рамките на
обикновеното управление на имота, владял имота като свой и никой не се
противопоставял на същото. Тези обстоятелства се установявали от събраните
гласни доказателства по делото. В тежест на ищците било да опровергаят
нотариалния акт № 117/2012г., но това не било направено по делото. Претендирал
е разноски.
Въззиваемите- ищци К. С.Б., ЕГН ********** и Ц.С.Г., ЕГН ********** в предоставения им
срок са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението на районния съд е
правилно, съответстващо на събраните доказателства. По делото не било
установено жалбоподателят да е придобил
имота по давност. Не било установено намерение на Г.М.да прехвърли имота на
жалбоподателя, той живял в имота заедно с родителите си, направените в имота
подобрения не били владение на имота като свой.
В имота живели родителите на жалбоподателя , имало документ за
собственост на имота на тяхно име, сестра му В.също посещавала имота и това
препятствало извод, че никой не се бил противопоставял на владението на имота
от жалбоподателя. В случая установяването на фактическата власт върху имота не
било завладяването му от жалбоподателя, тоест нямало негово самостоятелно
владение, жалбоподателят държал имота, като след смъртта на Г.М.държал
идеалните части на останалите съсобственици, нито той нито майка му са
установили владение върху чуждите идеални части. По същият начин след смъртта
на майка му Н.жалбоподателят не владял идеалните части на сестра си В., а само
ги държал. Отделно периода между смъртта на майка му и подаване на исковата
молба бил по-кратък от 10 години и не можел да обоснове извод за придобиване на
имота по придобивна давност. Претендирали са
разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски за адвокат.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 21939/17.12.2013г, вписана в Агенция по
вписванията том ІІІ, вх. рег. № 12384 за 2013г. на К. С.Б., ЕГН ********** и Ц.С.Г.,
ЕГН ********** срещу С.Г.С., ЕГН
********** , с която са поискала от съда да допусне и извърши съдебна делба на
съсобствените им по наследство от Г.С.М.и Н.Б.М.недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 44224.5806.6, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот: с. Локорско, район „Нови Искър”, ул. „******, с площ
от 1 096 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 3,
квартал 43, парцел II, при съседи: поземлен имот с идентификатор
44224.5806.331, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.5; поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.401, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.3,
поземлен имот с идентификатор 44224.5806.401, поземлен имот с идентификатор
44224.5806.4, заедно с находящите се в същия имот сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.1. със застроена площ от 99 кв.м. с
брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се на
първия етаж от четири стаи, баня и тоалетна и други сервизни помещения, на
втория етаж от три стаи, кухненски бокс и други сервизни помещения, заедно с
цялото избено помещение под сградата, заедно с цялото таванско помещение; СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.2. със застроена площ от 40 кв.м. с
брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, която се ползва за гараж и СГРАДА с идентификатор 44224.5806.6.3. със застроена площ от 55 кв.м. с
брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда,
която се ползва за стопанска сграда;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5806.201, адрес на поземления имот: с. Локорско, район
„Нови Искър”, с площ от 2 886 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер
по предходен план 201, квартал 35, при съседи: поземлен имот с идентификатор 44224.5778.253;поземлен
имот с идентификатор
44224.5778.251; поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.401, поземлен
имот с идентификатор 44224.5806.491, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.202, поземлен имот с идентификатор 44224.5806.361
и поземлен имот е идентификатор 44224.5778.252;
при квоти , както следва: ¼
ид.ч. за К. С.Б.,
¼ ид.ч. за Ц.С.Г.; ½ ид.ч. С.Г.С., като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК
отмени нотариален акт № 117, том І-ви ,
рег. № 6655, дело № 89/2012г. на
нотариус Е.З.с per. № 432 в НК и район на
действие СРС, в частта, с която С.Г.С., ЕГН ********** е признат за собственик на 1/2 ид.ч., въз основа на давностно владение
на поземлен имот с идентификатор 44224.5806.6, находящ се в с. Локорско,
район „Нови Искър“, ул. „******, заедно
с построените върху него сгради с идентификатори : 44224.5806.6.1; 44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3., и на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да признае за
установено, че ответникът С.С. не е собственик на 1/2 ид.ч. от имот с
идентификатор 44224.5806.6 и на построените в него сгради с идентификатори 44224.5806.6.1; 44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3. Навели са твърдения, че са внучки на
Г.и Н.М.и, а ответникът би техен син, процесните имоти били
наследствени, нямало основание за съставянето на нотариалния акт № 117/2012г.,
защото ответникът не бил придобил тяхната ½ ид.ч. от имота по давност. В
този имот до смъртта си живяла баба им Найда, която ползвала първия етаж на голямата
къща и двора, в който садила зеленчуци, приемала гости в имота си давност между
родители и деца не можело да тече. Майка
им В., дъщеря на Н., непрекъснато
посещавала имота, плащала данъци за него и считала за свой. Не са оспорили искането за допускане на делба
на посочените от ответника имоти.
Ответникът
С.Г.С., ЕГН ********** в предоставения
му срок за отговор е оспорила иска за
делба на имот с идентификатор
44224.5806.6. и построените в него сгради с идентификатори : 44224.5806.6.1; 44224.5806.6.2 и 44224.5806.6.3., както и искането по чл. 527, ал.2 от ГПК и отрицателен установителен иск. Посочил е, че е придобил тези имоти по
наследство за ½ от тях и по придобивна давност за останалата ½
ид.ч. от тях. Посочил е, че от 1969г. живее в имота, сестра му В.го била
напуснала, като била съгласна с желанието на родителите им имотът да
остане за ответника, който да събаря и
строи постройки в него срещу задължение да се грижи за родителите си. В имота
живеел със съпругата си, дъщерите и зет си, както и с двамата си внуци. Сестра
му В.идвала много рядко и то по настояване на ответника, за да види болната им
майка Найда, не била идвала в имота след смъртта на майка им, ответникът считал
целия имот за свой от 1969г., той бил построил гаража, премахнал старага
жилищна сграда и построил нова, сменил инсталации, водопровод, мазилки, дограми
и др., докарал 17 камиона пръст за подравняване и условия за отглеждане на
зеленчуци. Не е оспорил иска за делба на имот 44244.5806.201, Поискал е с
отговора на исковата молба и с нарочна молба от 20.05.2014г., вписана в
АВписвания на 05.12.2014г., том ХІV,у № 200, вх. рег. № 63320 да се допусне и
извърши делба на съсобствените по наследство на страните имоти, както следва:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5778.90, находящ се в с. Локорско, район „Нови Искър”, местност
„Рогач” с площ от 6 430 кв.м., по кадастралната карта и регистри
одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
нива с номер по предходния план 004090 и съседи: 44224.5778.84,
44224.5778.119, 44224.5778.118,44224.5778.89;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 44224.5778.252, находящ
се в с. Локорско, район „Нови Искър”, местност „Лицето” с площ 468 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18- 5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - пасище с номер по предходния план
004252 и съседи: 44224.5778.251,44224.5778.253,44224.5806.491, 44224.5806.201,
44224.5806.361;
3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5787.39, находящ се в с.
Локорско, район „Нови Искър”, местност „Язо” с площ 331 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване- нива с номер по предходния план
008039 и съседи: 44224.5787.26, 44224.5787.45, 44224.5787.40;
4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44224.5789.6 , находящ се в с.
Локорско, район „Нови Искър”, местност „Разпаке” с площ от 4780 кв.м., по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед № РД-18-5/13.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията —
земеделска, начин на трайно ползване- нива с номер по предходния план 012006 и
съседи: 44224.5789.7, 44224.5789.29; 44224.5789.163, 44224.5787.85; 44224.5789.5; 44224.5786.93;
5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44224.5791.97, находящ се в с. Локорско, район „Нови Искър”, местност
„Сталева могила” с площ от 10 110
кв.м., по кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед №
РД-18-5/13.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива с номер по предходния план 015097 и съседи:
44224.5791.98.; 44224.5791.156; 44224.5791.155; 44224.5791.96; 44224.5791.84.
6.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 51250.5688.8, находящ
се в с. Негован, район „Нови Искър”, местност „Мостовете” с площ от 4 313
кв.м., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение
на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива с номер по
предходния план 029008 и съседи:
51250.5688.98; 51250.5688.7;
51250.5688.1.
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт том
ХХV, № 133, регистър 5480, дело № 4779/26.12.1931г., съгласно който Х.Г.Д.и Б.Г.Д.са
продали на братята С.и Г.С.М. своите
2/3 от дворно място в с.Локорско,
Софийска община, кв. 43, парцели ХІІ и ХІV, имот пл. № 325 от около 1 декар и 3
ара застроено и незастроено пространство по нотариален акт, а по скица 1161
кв.м. , заедно с намиращото се в него при съседи: купувачите С. и Г.С.М., А.С.,***,
селска мера.
По
делото е приет неоспорен от страните
договор за доброволна делба от 1975г., съгласно който Г.С. М.е сключил
договор за доброволна делба със С.С. М.и
съпругата му М.М., като в дял на Г.М.е даден
парцел ІІ-3, кв. 43 по плана на с. Локорско, с площ от 1057кв.м., при
съседи: улица, братя С.и Ц.Й., съделителите С.М.и М., , заедно с построената в
този парцел двуетажна къща на 100кв.м. и стопански сгради, а в дял на С.С. М.и
съпругата му М.М. е даден парцел І-2, кв. 43 в с. Локорско с площ от 1095км.,
заедно с постронеата в него стопанска сграда на около 90 кв.м.
Приети
е протокол от 15.12.2012г., , постановление от 15.12.2012г., , молба от 2012г.,
удостоверение от 2012г., писмо от областен управител на област – София,
удостоверения, които са част от книжа по нотариално дело № 89/2012г. на
нотариус Е.З., съгласно които същото е образувано по молба на С.Г.С. за съставянето на констативен
нотариален акт за признаването му за собственик по давностно владени на
½ ид.ч. от процесните имоти, нотариусът е разпитала четиримата доведени от молителя свидетели – П.Г.П., В.А.В.,
Е.М.П., Л.Н.И., , приела е , че показанията им установяват владение на имота от
1970г. и така молител го придобил по давност, имотът не бил общинска или
държавна собственост.
Прието е махленско свидетелство с
официално заварени от кмета на с. Локорско подписи от 17.01.2012г., съгласно което П.Г.Б.и В.А.В.и П.Г.П. са
удостоверели , че С. Г. С. е построил в
имот в с. Локорско , ул. „ ******, УПИ ІІ-3 през 1975г. двуетажна еднофамилна жилищна сграда, като
през 2011г. терасата на ет.1 на сградата е усвоена към жилищната сграда.
По делото е приет нотариален акт №
117, том І-ви , рег. № 6655, дело № 89/2012г. съставен от нотариус Е.З.с per.
№ 432 на
Нот.К., с който С.Г.С., ЕГН ********** е
признат за собственик на 1/2 ид.ч., въз основа на давностно владение на
поземлен имот с идентификатор 44224.5806.6, находящ се в с. Локорско, район
„Нови Искър“, ул. „******, съставляващ
парцел ІІ-3, кв. 43 по плана на с. Локорско, гр. Нови Искър, заедно с
построените върху него сгради с идентификатори : 44224.5806.6.1; 44224.5806.6.2
и 44224.5806.6.3.
Прието е неоспорено от страните удостоверение
за наследници № 065/10.12.2013г.,
издадено от Столична община, с. Локорско, съгласно което Г.С. М., ЕГН **********
е починал на 30.03.1986г., като е оставил за наследници: съпругата си Н.Б.М.,
починала на 17.08.2004г.; сина си С.Г.С.; дъщеря си В.Г.В., починала на 16.08.2011г. и
оставила за наследници по закон дъщерите си Ц.С.Г. и К.С.Б..
Представени са скици за имота УПИ ІІ-3, кв.
43, издадени от АГКК от 28.10.2013г., от
СО, район Нови Искър, отдел „Архитектура и кадастър“ на 22.12.2011г., съгласно които този имот е идентичен с част
от имот пл. № 325 по плана на с.Локорско от 1928г., собственици на имота по масиви на СО и на АГКК са Г.С. М.по
нотариален акт № 15/1975г., № 133/1935г., договор за доброволна делба от
1975г., съответно неговите наследници.
Представени са скици от 10.12.2014г. на
имота, издадени от АГКК, съгласно които
процесните имоти са записани като собственост на С.С. по документ за
собственост нотариален акт № 100/27.12.2012г. на Служба Вписвания.
Представени са приходни квитанции, издадени
от СО, Дирекция ПАМДТ“ нови Искър,
съгласно които за имот в с. Локорско, ул. ******, партиден № 4809187080002 –
земя и сграда титуляр на партида се води
В.Г.В. и нейни задължения за данък за имота и местни такси за имота са платени
на 21.01.1999г., 30.11.2006г.,
16.04.2008г., 20.10.2009г., 15.03.2011г.,
такива са плащани за имот с партиден № 4703097134001 с титуляр В.В.на 20.10.2009г.,
22.11.2010г. , 15.03.2011г., като и за
имот с партиден № 3212256537003.
Представена е данъчна оценка за имота, удостоверения
от СО, съгласно които административен адрес на
парцел ІІ3, с. Локорско е ул. „******.
Разпитан по делото с. Г.Г.е заявил, че е първи
братовчед на ответника и на сестра му В.,
ищците били нейни дъщери, познава имота в с. Локорско –двор с двеутажна жилищна
къща от около 1970г. посторена вероятно от Н.и Г., стара спомагателна постройка
от ляво и нова постройка-гараж от тухли. Посочил е, че до смъртта си Н.и Г.
живеели в този имот, никога не били говорили как ще разпределят имотите между
децата си. Заявил е, че посещавал имота и след 2004г., през 2013г. и пролетта на 2014г., къщата
стояла неизмазана отвън, можело вътре да има подобрения, но не знаел. Заявил е,
че рядко посещавал този имот приживе на Н.и Г. – когато имало събор или
случайно. В.живеела в къщата на мъжа си.
Разритана по делото св. Т.Г. е заявила, че е израснала заедно с ищците, заедно ходели
на детска градина и на училище, играели заедно. Посочила е, че ищците имали
имот в с.Локорско, там живеела баба им, било близо до къщата на свидетеля и там
играели като деца. Дворът бил около 1 дка, имало построена къща, гараж и
стопански постройки, там живеели Н.и Г., като и сина им С., а в последствие и
неговата съпруга. Н.починала през 2004г., не знаела да се е разболявала, до
последно ходела на гости на бабата на свидетеля. Майката на ищците живеела в
същото село но в друга къща1 посещавала къщата на родителите си когато водела
децата си при тях.
Разпитана по делото св. В.М. е заявила, че е сестра на бащата на ищците. Познавала
имота в с Локорско – около един декар с построени в него двуетажна къща,
посторена от Г., не помнела дали има селскостопанска постройка, но било
възможно да има такава. Заявила е, че Н.и Г.до смъртта си живеели там, не била
чувала как ще поделят имотите между двете си деца, поддържали топли отношение и
с двете си деца. Заявила е, че рядко ходела в имота по-често Н.идвала при тях,
защото била на крак, работела си градината. Посочила е, че приживе В.осигурявала
лекарската грижа за Найда, което си било сериозно перо, не била чувала Н.да се
е залежавала, видяла я седмица преди да почине, била на крак, работела в
градината. Не знаела дали дъщерите на Н.са посещавали след смъртта й имота.
Посочила е, че живее в гр. София, но всяка седмица ходи в с.Локорско, имали общ
имот с В., процесното дворно място било в съседната махала. В.й била казвала,
че отива да види майка си. Г.починал внезапно, не се бил залежавал ,било през
2005-2006г.
Разпитан по делото св. Е.П.е заявил, че познавал цялото семейство, вкл. и дядо Г., с
когото работели заедно и били приятели. Посочил е, че Г.му бил казал, че ще
даде право на сина си да ремонтира къщата и че дъщеря му се отказала и не иска
нищо да взима, Г.се радвал, че децата му се разбрали. Заявил е, че В.се омъжила
за момче от с. Локорско и живеела в неговата къща, а Н.и Г.живеели със С., на
него се надявали да ремонтира и преправи къщата, защото била малка. Посочил е,
че С. на етапи бутал и преправял къщата, допълнително направил 2-3 стаи на
къщата била на 1,5 или на 2 етажа не знаел точно. Заявил е, че С. построил и
гараж, имало и паянтова пристройка – като барака или селскостопанска постройка.
За ремонта на къщата В.не била помагала. За Н.и Г.се грижел С., не бил сигурен
дали някой от тях се е залежавал, в един момент Г.паднал и бил съ счупен крак,
но не знаел подробности. Посочил е, че не е чувал от В.да има претенции, бил
чул от баща й Г., че тя няма да има претенции към имота. Ремонтът на къщата го
правил С. през 1975г.
Разпитан по делото св. П.П.е заявил, че е кръстник на ответника , ознавал родителите и
сестра му. Заявил е, че те имали имот в с.Локорско, двор от около 600кв.м. с
къща. В.се била омъжила преди 1970г., построили къщата през 1975г., но била
недостроена през 1977г., коагто С. се оженил. Не знаел дали В.е участвала в
стоежа на къщата, С. се разправял с майсторите и със строежа. Не знаел дали Н.и
Г.са си говорили тази къща на кого ще остане. Не би виждал В.да идва в имота,
да копае двора, съпругата на С. работела двора. Гаражът бил построен от С. през
1980г., свидетелят му помагал. В двора
имало и друга постройка – навес, която
била вероятно още от времето на Г.. Не бил чувал В.да има претенции към
къщата. Н.и Г.живеели в имота до смъртта си, бил минавал през имота след
2004г., там С. си работел с щприцовете, не знаел последните години С. да е
правил подобрения в имота.
Разпитан по делото св. Л.И.е заявил, че е зет на С. от 11.01.2004г., но живеел в имота
от май 2003г., тогава баба Н.още била жива и живеела там, здравето й не било
добро, но не било и лошо, за нея основно се грижела съпругата на С., не бил
виждал В.да посещава майка си, не можел д каже дали е идвала в имота. Посочил е, че бил чувал В.да казва, че няма
да има претенции към наследството спрямо брат си. Баба Н.била казвала, че С. и
съпругата му се грижат за тях и това е за тях. Заявил е, че през май 2003г. на
втория етаж на къщата имало направена само една стая, другото било на мазилка,
нямало ел.инсталация , после се направил и кухненски бокс свидетелят и С..
Преди няколко години сменили покрива на старата стопанска сграда.
Приета е неоспорена от страните нотариална
покана, удостоверяванията по която са направени от нотариус В.К., рег. № 269 на
Нот.К., съгласно която на 05.03.2012г. С.С.
е получил покана от К. Б. и Ц.Г. за
заплащане на обезщетение за лишаването им ползване на собствената им общо
½ ид.ч. от имота.
Приети са и други писмени доказателства за
имотите, въведени като предмет на производството за делба, но за тях не е
подадена въззивна жалба и съдът приема, че те не следва да се обсъждат във въззивното
прозиводство поради неотносимост на същите към предмета му.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предмет
на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на
съсобствеността върху определено имущество. В първа фаза на делбата се
установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в
доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи тези
условия.
По делото не се спори, а и се
установява от приетите по делото неоспорени от страните нотариален акт, договор
за доброволна делба, скици,
удостоверения, удостоверение за наследници, че през 1975г. Г.С. М.е придобил
собствеността върху парцел ІІ3, кв. 43 в с. Локорско заедно с построената в
него двуетажна къща на около 100кв.м. и
стопански сгради по договор за доброволна делба, който имот е с административен
адрес ул. „******, с. Локорско, община Нови Искър и с идентификатор по
кадастрална карта и регистри 44224.5806.6
а на сгради съответно 44224.5806.6.1; и 44224.5806.6.3.
като в последствие е построен и гараж с идентификатор 44224.5806.6.2, Г.С. М.е
починал на 31.03.1986г., съпругата му Н.Б.М.е починала на 17.08.2004г., като
двамата са оставили за наследници децата си С.Г.С. и В.Г.В., последната е
починала на 16.08.2011г. и е оставила за наследници по закон дъщерите си Ц.С.Г. и К. С.Б..
Спорен
въпрос по делото е дали имотът е индивидуална собственост на ответника, като е
придобил частта от същия, която не му е
собствена по наследство , по давност.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа
власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР
№ 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост,
но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед
затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е
длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира
субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо
състояние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта.
Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение
на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част
от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване
на фактическа власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл.
69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в
която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или
съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по
давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което
е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите.
Такъв съсобственик не може да се
позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.
В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е
придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на
чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица
върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по
давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането
във владение. Тези действия следва явно
и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв
съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за
държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на
ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да
се изгуби само с акт на разпореждане на
носителя на същото или ако друго лице придобие собствеността по оригинерен
способ.
В
конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от събраните гласни
доказателства, които в тази част се еднозначни и съдът кредитира, че още приживе на родителите си Г.М.и Н.М.
ответникът С.С. е живял в имота, като до
смъртта им – съответно на 30.03.1986г. и на 17.08.2004г., Г.и Н.М.и също са живели в имота, дъщеря им В.се
била преместила да живее при съпруга си след брака си с него през 1969г., в къща в същото село Локорско.
Твърденията
на ответника са, че още приживе на родителите си - след като сестра му В.през
1969г. се изнесла от имота, той е започнал да свои имота, евентуално направил
това след смъртта на баща си през 1986г. , за същото имал съгласие на
родителите си и нямало противопоставяне от сестра му. Доколкото фактическата
власт върху имота е установена от ответника в момент, в който имотът не е бил
негов и не е имал намерение да го свои – преди 1970г., а фактическа власт върху
имота му е била предоставена от родителите му като държане преди 1970г., то в
тежест на ответника С.С. е било по делото да установи, че през
1970г., евентуално през след смъртта на баща си през 1986г., той е променил
намерението, с което е държал имота и че от този момент е започнал да го владее като свой, че е демонстрирал това намерение пред собственика/съсобствениците. Доказателства за тези
обстоятелства, които да позволят несъмнен
извод за осъществяването им, по делото не са ангажирани. Разпитаните по делото
свидетели не са навели твърдения, че от определен момент ответникът С. е
заявявал собствеността си върху целия имот, като е отричал правата на баща си Г.М.,
на майка си Н.М. и сестра си В.В.. Свидетелите Г., Г., М. и П. са посочили, че
не знаят Н.и Г.М.и да са разпределили имотите между децата си и да са
определили процесния имот да остане за сина
им С.С.. Показанията на св. П.са, че Г.М.му бил казал, че ще даде право на сина
си С. да ремонтира къщата, защото била малка и че дъщеря му В.се била отказала
от претенции към имота, но не бил чувал дъщерята В.да казва, че няма претенции
към имота. Тези показания съдът приема, че не са от естество да обосноват
извод, че още приживе на баща си С.С. е променил намерението, с което държи
имота. Разрешението от собственика да се ремонтира къщата от несобственик не е
завладяване на имот от несобственика С. без противопоставянето на собственика Г.М..
Това разрешение съдът приема, че в случая е било дадено с оглед ползването на имота и задоволяване на
нуждите на ползвателите – свидетелят П.е посочил, че причината за ремонта би,
че къщата е малка. Това разрешение не е завладяване на имот с оглед
придобиването му по давност, защото последното предполага демонстриране на
своене и отблъсване на права на собственика. В случая доказателства за такова
отблъскване на правата на собственика не е установено да е осъществено. Отделно,
съдът приема, че показанията на св. П.са за воля на Г.М.за след смъртта му, а
не приживе. Това ясно проличава от показанията в частта, сочещи, че Г.бил
казал, че „….двете деца се били разбрали …. В.няма да има претенции към имота…“,
тоест че тя няма да има такива претенции за в бъдеще с оглед откриване на
наследството на Г.и Н.М.и. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не
е установено преди смъртта на Г.М.ответникът С.С. да е променил намерението, с
което е държал имота и да е започнал да го владее като свой. Съдът приема, че
по делото не е установено, че и след смъртта на Г.М.ответникът С.С. да е
променил намерението, с което е държал имота и да е започнал да го владее като
свой. Съображения за същото съдът изложи по-горе за показанията на свидетелите Г.,
Г., М. и П., П.. Показанията на св. И.също не установяват
промяна в намерението на С.С., с което е държал имота. Този свидетел е зет на
ответника С., който живее заедно с него в процесния имот и съдът приема, че
този свидетел е заинтересован от изхода на делото. Показанията му не са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства и не следва да се
кредитират в частта, в която е посочил, че
В.била казвала, че няма претенции към имота, че баба Н.била казвала, че
всичко е за С. и съпругата му, защото те се грижат за тях. Тези показания
остават изолирани от останалия събран доказателствен материал по делото, опровергават се от приходните квитанции,
нотариална покана от 2012г., поради което и съдът приема, че преценени при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК тези показания не следва да се
кредитират. Дори да се приеме обратното,
съдът приема, че показанията на
свидетеля за тези думи на Н.М. също сочат за изявления на Н.М., които са
направени за след смъртта й, а не преди това, поради което и на това основание тези
показания не са от естество да обосноват извод, че приживе на майка си С.С. е
променил намерението, с което държи имота, като е отблъснал правата на другите
съсобственици. Показанията на св. И.са
за „..претенции за наследство…“, тоест за след смъртта на Н.М., когато наследството й
вече е открито, което е допълнително основание да се приеме, че тези показания
не са от естество да установят, че ответникът С. е променил намерението, с
което е държал чуждите части от имота преди смъртта на майка си и демонстрирал
същото пред майка си Н.М. и сестра и си В.В..
Нито
един от свидетелите по делото не е посочил, че С.С. е заявил пред родителите си и сестра си , че е променил
намерението, с което държи техните части от имота. Доведените от ответника
свидетели са установили само упражняването на фактическа власт върху имота,
ремонт на съществуващи сгради, изграждането на гараж през 1980г. Това не са
действия, които сами по себе си установяват своенето на имота. По делото е
установено, че С.С. е живял в имота още преди 1970г., че там е заживяла в
последствие и съпругата му и децата му, че все още живее там, че къщата е била
малка и е имало нужда да се дострои за
да отговаря на жилищните нужди на семейството. Така установеното съдът приема,
че доказва само действия, свързани с
ползването на имота с оглед задоволяване на нуждите на С.С. и семейството му,
но не и такива които демонстрират промяна на намерението, с което се държи чужд
имот, съответно чужди части от съсобствен имот. По делото не е установено упражняването на фактическата власт върху
имота от С.С. да е било съпроводено с
отричане на правата на Г.и Н.М.и, съответно на В.В.върху имота. Напротив , по
делото е установено, че това упражняване на фактическата власт е било съпроводено от признаване на правата им. По
делото не се спори, че приживе Г.и Н.В. са живели в имота, не е установено да са се отказвали от правата
си върху него, да са признавали и съгласявали със завладяване на имота като
свой от сина им С.С.. По делото не е установено и отричане на правата на В.В..
Приетите по делото приходни квитанции установяват, че до 2011г. като титуляр на
партида за имота с оглед данъчните му задължения в общинската администрация
като такъв е записана и В.В.. Не е установено тя да не е допускана до имота. По
делото е установено, че на 05.03.2012г. ответникът С. е получил покана от
ищците да им заплаща обезщетение за ползването на техните части от имота. Това
поведение на В.В.и на ищцзите, като нейни наследниците, обосновават извод, че по делото не е
установено част от имот да е бил придобит по давност от ответника като той
явно, необезпокоявано е владял имота като свой за период от 10 години,
променяйки първоначалното намерение, с което е упражнявал фактическата власт
върху имота и манифестирайки същото пред собствениците/съсобствениците,
отблъсквайки тяхното владение, поради
което и възражението на ответника за същото е неоснователно. В случая събраните доказателства оборват правния
извод на нотариуса по констативния
нотариален акт № 117/2012г. и правилно районният съд е уважи иска за делба и
искането по чл. 537, ал.2 от ГПК. Констативният нотариален акт може да бъде
оспорен от всяко лице, което има правен интерес от същото и твърди, че
титулярът по акта не е собственик на имота. Оспорването може да се изразява както в
доказване на своите права, така и в опровергаване на фактите, обуславящи
посоченото в нотариалния акт придобивно основание, възможно е да е и доказване,
че удостовереното право вече е погасено или прехвърлено на ІІІ-то лице. Така,
за да се отрече легитимиращото действие на нотариалния акт следва да се докаже,
че титулярът, посочен в него не е бил или е престанал да бъде собственик на
имота. (В този смисъл ТР № 11/21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК на
ВКС). В случая по делото се установи, че ищците са наследници по закон на В.В.,
която както и С.С., е наследник по закон на Г.и Н.М.и, че С.С. е установил фактическата си власт
върху имота преди 1970г. като държане, че не е демонстрирал промяна на
намерението си, с което държи имота пред собствениците / съсобствениците на
имота като явно и по недвусмислен начин е
отричал пред тях правата им върху имота, поради което и съдът приема, че обвързващата
легитимираща сила на констативния нотариален акт № 117/2012г. е опровергана по делото.
Периодът след смъртта на В.В.на 17.08.2004г. до
подаване на исковата молба-17.12.2013г.,
е по-кратък от 10 години и не е от естество да обоснове извод за
придобиване на процесните ½ ид.ч. по давност.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че процесният имот е съсобствен между
страните по наследство и съобразно чл. 5 от ЗН квотите в съсобствеността са по
¼ ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч. за ответника, правилно е
допусната делба между страните при тези квоти, както и е отменен на основание
на чл. 537, ал.2 от ГПК нотариалният акт № 117/2012г. удостоверяващ право на
собственост на ответника върху ½ ид.ч. от имота по придобивна давност,
поради което и решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест
на въззивника следва да се поставят разноските по делото и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите разноски за адвокат от 600лв. Действително, чл. 355 от ГПК е специална по отношение на
чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се прилага се прилага тогава,
когато няма спор между страните за наличието на съсобственост, за участниците и
за квотите в съсобствеността. Тя се прилага и във втора фаза на делбата, но
само пред І-ва инстанция. Това е така, защото само в тези хипотеза всяка страна
ще има качество на ищец и на ответник по иска за делба. При спор в първа фаза
на делба за наличието на съсобственост, квотите и участниците, както и при
обжалване на решението по извършване на делбата в частта за способа за
извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по правилото на
общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези се
отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на
насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното й
право. Такова процесуално поведение е типично за общото исково производство,
поради което и няма основание да се приложи специалната разпоредба на чл. 355
от ГПК (В този смисъл Определение № 692/29.09.2014г. по гр.д.№ 4283/2014г. на
ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014г. по гр.д.№ 948/2012г. на ВКС,
ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973г. на ВС).
В
случая производството е въззивно по
жалба срещу решение по допускане на делбата, тоест спорно е наличието на
съсобственост, поради което и отговорността се разпределя по общото правило на
чл. 78 от ГПК. При така възприето въззивник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите разноски за адвокат от общо
600лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-69-139/08.08.2017г.
по гр.д. № 52678 по описа за 2013г. на Софийски районен
съд, 69-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********с адрес: ***, район Нови Искър да заплати на К. С.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Ц.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо
600лв. (шестстотин лева), представляващи разноски за адвокат ввъ въззивното
производство.
Решение
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.