МОТИВИ
ПО НОХД № 3566/2014 ПО ОПИСА НА СГС, 33
СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу В.Г.П. за това, че на 24.08.2013 г. за времето от 9.30 ч. до 16.00 ч. в гр.С., ул.”П.”
№ *, вх.*, ет.*, ап.*,
умишлено умъртвил С.М.Н. с ЕГН: **********, като и нанесъл множество удари в
областта на главата и торса, с които й причинил тежка открита травма на лицето
и главата – множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето, с
предилекционно засягане на тъканите около устата, с повърхностни разкъсвания по
лигавичната повърхност на долната устна; пет разкъсно-контузни рани в челната и
теменните области на главата и две повърхностни разкъсно-контузни рани в
задната половина на дясната теменна област; оттоци и кръвонасядания в
окосмената част на дясната слепоочна-теменна област; счупване на костите на
черепа; кръвонасядания по меката черепна покривка; субарахноидни кръвоизливи на
мозъка; травма на шията – напречно разположени кръвонасядания по предната и двете
странични повърхности на шията, дъговидни охлузвания по предна дясна повърхност
на шията; счупване на левите рогчета на подезичната кост и щитовидния хрущял на
гръкляна, с кръвонасядания около счупванията; ограничено кръвонасядане на
стерноклейдомастоидния мускул на границата със сухожилието, захващащо се за
гръдната кост; тежка закрита гръдна травма – кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош; счупвания на гръдната кост; двустранни счупвания на
ребра по две линии на счупване, с кръвонасядания около счупванията; контузии и
разкъсвания на двата бели дроба, излив на кръв/хемоторакс/ в дясната гръдна
половина, като всяка от описаните травми може да бъде самостоятелна причина за
настъпването на смъртта, и деянието е извършено с особена жестокост –
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.115 от НК; както и
за това, че на 24.08.2013 г. за времето от
09.30 ч. до 16.00 ч. в гр.С., ул.”П.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, отнел
чужди движими вещи – телевизор марка „Грундиг”, модел „Давио 15-5710, сериен
номер 90900166, на стойност 294 лв. и сумата от 40 лв., всичко на обща стойност
334 лв./триста тридесет и четири лева/, от владението на С.М.Н., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение срещу подс.П., считайки същото за категорично и
безспорно доказано, предвид направените от подсъдимия самопризнания,
показанията на свидетелите, които са логични и кореспондират на останалите
събрани по делото доказателства, както и компетентно изготвените експертизи.
Представителят на СГП пледира подс.В.П. да бъде признат за виновен и да му се оП.и
наказание лишаване от свобода в размер на 18 години при първоначален строг
режим на изтърпяване. В пледоарията си, прокурорът не изразява становище по
предявения граждански иск.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци –
адв.Х. отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпленията, посочени в обвинителния акт, тъй като обвинението е доказано по
безспорен начин. По отношение вида и размера на наказанието се солидализира със
становището на прокурора. Отправя искане да бъдат уважени предявените
граждански искове в пълен размер, като основателни, както по отношение на
неимуществената обезвреда, така и относно имуществената такава. Моли да бъдат
присъдени направените от частните обвинители и граждански ищци разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Частният обвинител и граждански ищец Р. Р. отправя
искане подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде уважен предявения
граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец С.М. в
пледоарията си изразява становище, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
съобразено със закона и в такъв размер, за да може да осмисли и да разбере
извършеното от него, а именно отнемането на човешки живот.
Защитата на подсъдимия – адв.Б. счита, че от събраните
по делото доказателства и направеното самопризнание от подсъдимия, няма
основание да се оспорва неговата вина. Акцентира върху житейските неуспехи на
подсъдимия, като изказва предположение, че по време на извършване на деянието П.
е бил в някакъв психически срив. Отправя молба, съдът да прояви известно
снизхождение, предвид на това, че подсъдимият е сравнително млад човек. Моли за
възможно по-ниска присъда, която съгласно правилата на НПК да бъде намалена в
съответния размер.
По отношение на гражданските искове, защитата изразява
становище, че предявения размер е прекомерен.
Подсъдимият В.П. признава фактическите обстоятелства, описани
в обвинителния акт. В пледоарията си изразява съжаление за извършеното и
отправя искане присъдата му да бъде намалена.
Делото е разгледано от Съда по реда на Глава 27-ма от
НПК – Съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция, на
основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като Съдът е преценил, че са
налице условията за това производство.
На основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4 от НПК Съдът
приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. С
оглед това и като взе предвид становищата на страните, Съдът намира за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.Г.П.
е роден на *** г. в гр.М., българин, български гражданин, осъждан, вдовец, със
средно образование, с ЕГН: **********, адресно регистриран в гр.Ч., ул.”С.Д.” №
**, пребиваващ на адрес в гр.С., ж.к.”М.Д.”, бл.*, вх.*, механа.
Подсъдимият П. се познавал с жертвата С.М.Н. и една от
дъщерите й Р. Р., във връзка с извършвани от него ремонтни дейности на
жилището, обитавано от С.Н..
На 23.08.2013 г. подсъдимият се разбрал с жертвата С.Н.
да извърши ремонт в жилището й, находящо се в гр.С., ул.”П.” № *, вх.*, ет.*, ап.*.
На 24.08.2013 г. сутринта подс.П. отишъл пред блока на
Н., която през балкона му хвърлила ключовете от врата на входа. С.Н. го
поканила в кухнята и го почерпила с ястието, което приготвяла, очаквайки внучка
си св.Д. Р. и нейния съпруг. Подсъдимият поискал от Н. пари, за да купи теракол
във връзка с уговорения ремонт, но Н. му отговорила, че ще отидат заедно със
съпруга на внучка й. Н. почерпила подсъдимия с ракия, като за целта донесла
прозрачна стъклена бутилка. Двамата разговаряли, като подсъдимият отново поискал
от Н. пари, за да закупи теракол. В хода на разговора между подс.П. и Н.
възникнал спор, свързан с уговорения ремонт. В един момент Н. тръгнала напред
по коридора към входната врата на апартамента и стигнала до вратата на
тоалетната. Обърнала се и леко бутнала подсъдимия по дясната ръка, след което
отново се обърнала с гръб към него. В този момент, подсъдимият взел бутилката
от ракията от кухнята и ударил Н. отзад по главата. Тя залитнала и паднала в
тоалетната, като главата й се ударила в тоалетната чиния. Подсъдимият я ударил
още веднъж с бутилката по главата, при което бутилката се счупила, а главата на
Н. се ударила в пода. Подсъдимият се върнал в кухнята и от масата взел бутилка
от бира и отново многократно ударил с нея Н. по главата, докато пострадалата
лежала на пода в тоалетната. Подсъдимият изнесъл тялото на Н. в коридора пред
тоалетната, дръпнал намиращо се в коридора перде и увил тялото на пострадалата
с него. Докато правил това, стъпил с едното коляно върху гърдите й. Част от
пердето сложил в устата й.
Предварително знаейки, че в една от стаите има
телевизор, подсъдимият влязъл и го взел. Телевизорът бил марка „Грундиг”, модел
Давио 15-5710 със сериен номер 90900166. От масата в хола взел сумата от 40
лева. След това излязъл от жилището с телевизора и парите и заключил отвън
апартамента с ключовете, дадени му по-рано от жертвата.
Подсъдимият се прибрал в обитаваното от него и св.Д.
жилище, като двамата излезли навън и пили бира.
На 24.08.2013 г. около 16.00 ч. С.Н. била намерена
мъртва в жилището си. В резултата на нанесените от подс.П. удари по тялото на С.Н.,
на последната били причинени следните наранявания: тежка открита травма на
лицето и главата – множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето, с
предилекционно засягане на тъканите около устата, с повърхностни разкъсвания по
лигавичната повърхност на долната устна; пет разкъсно-контузни рани в челната и
теменните области на главата и две повърхностни разкъсно-контузни рани в задната
половина на дясната теменна област; оттоци и кръвонасядания в окосмената част
на дясната слепоочна-теменна област; счупване на костите на черепа;
кръвонасядания по меката черепна покривка; субарахноидни кръвоизливи на мозъка;
травма на шията – напречно разположени кръвонасядания по предната и двете
странични повърхности на шията, дъговидни охлузвания по предна дясна повърхност
на шията; счупване на левите рогчета на подезичната кост и щитовидния хрущял на
гръкляна, с кръвонасядания около счупванията; ограничено кръвонасядане на
стерноклейдомастоидния мускул на границата със сухожилието, захващащо се за
гръдната кост; тежка закрита гръдна травма – кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош; счупвания на гръдната кост; двустранни счупвания на
ребра по две линии на счупване, с кръвонасядания около счупванията; контузии и
разкъсвания на двата бели дроба, излив на кръв/хемоторакс/ в дясната гръдна
половина.
Според съдебномедицинската
експертиза на труп, всяка от описаните травми може да бъде самостоятелна
причина за настъпването на смъртта.
На 26.08.2013 г. сутринта подсъдимият отишъл с
откраднатия телевизор при св.К.К., като му казал, че му го подарява, но в
същото време поискал от свидетеля пет лева, за да си купи хляб. Св.К. взел телевизора,
като отказал на подсъдимия да му даде пари, знаейки, че последният няма да му
ги върне. Впоследствие, с протокол св.К. предал на разследващите органи тази
инкриминирана вещ.
Отнетите от подсъдимия
движими вещи от дома на жертвата са оценени на стойност 334 лева.
Установено е с помощта на
съдебнопсихиатрично и психологично изследване, че при подс.В.П. не се
констатират анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване, което
може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. На инкриминираната дата подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на
инкриминираното деяние най-вероятно се е намирал в обикновено алкохолно опиване
– средна степен, което не е нарушило психичните му годности да разбира и
ръководи постъпките си.
По
доказателствата:
Така изложената и възприета от Съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4
от НПК направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: обясненията
на подс.В.П., показанията на свидетелите Р.Л., А. И., Д. Р., Д. М., Г.М.,
Р. Р., С.М., Д.Б., В.В., П.А., С.В., П.К., И.С., В.Б., М. Д., К.К., Я.К., И.С.,
В.Г., предварително заключение по съдебномедицинска експертиза на трупа на С.Н.,
заключения от съдебномедицинска експертиза на трупа на С.Н., съдебнохимическа,
биологични, дактилоскопни, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична,
оценителна и ДНК експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие от
24.08.2013 г. и от 25.08.2013 г. протокол за претърсване и изземване от
28.08.2013 г., протоколи за доброволно предаване, препис-извлечение от акт за
смърт на СО район Красно село, удостоверение за наследници на С.Н., медицинско
направление за Р. Р., свидетелство за съдимост за подсъдимия П..
Направеното от подс.П. признание на фактите по
обвинителния акт изцяло съвпада със събраните по делото доказателства. Доказателствените
източници съдържат еднопосочни и кореспондиращи помежду си фактически данни,
които подкрепят признанието на подсъдимия.
От показанията на част от свидетелите се установява,
че подсъдимият е познавал жертвата във връзка с направен два месеца по-рано
ремонт в жилището й.
В обясненията си, дадени на досъдебното производство,
подсъдимият дава последователно описание на действията, които е извършил в дома
на жертвата, начинът и механизма на осъщественото от него деяние, както и
последващото му поведение. Тези обяснения намират подкрепа в показанията на
част от свидетелите тези, които са открили трупа на жертвата – свидетелите Д. Р.,
А. И. и Д.Б. и възпроизвеждат непосредствените си възприятия относно мястото,
където е открит трупа и състоянието му. Гласните доказателствени средства се
подкрепят и от данните, съдържащи се в протоколите за оглед на
местопроизшествие, както и от изготвените експертни заключения. Самопризнанието
на подсъдимия намира стабилна опора и в показанията на св.К.К., на когото два
дни след инцидента подсъдимият е предал отнетия от жилището на жертвата
телевизор. От друга страна, обясненията на подсъдимия частично кореспондират и
на показанията на св.М. Д. относно обстоятелството, че на инкриминираната дата
за значителен период от време подсъдимият не е бил в дома си. Съдът не
кредитира показанията на св.Д. досежно твърденията й, свързани с началния час
на напускане на жилището от подсъдимия и часа на прибирането му, тъй като те
противоречат на изложеното от подс.П. в неговите обяснения. Посочената
свидетелка живее на семейни начала с подсъдимия и към поднесените от нея факти
следва да се подхожда с особено внимание, предвид заинтересоваността на този
свидетел.
Анализирайки показанията на останалите свидетелите
поотделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал,
Съдът изцяло се довери на изложеното от тях, като прие показанията им за
последователни, непротиворечиви, убедителни и достоверни. Всеки един от тях
пресъздава непосредствените си възприятия от различни етапи на събитията от инкриминираната дата, свързани с
намиране на трупа на жертвата, както и действията на подсъдимия, след
извършване на убийството.
Част от разпитаните по делото свидетели: М.Р., Я.Г., В.Г.,
В. Г., И.Х., Д.Х., Р.В., М.О. и Б.У., не възпроизвеждат информация, свързана с
главните факти, подлежащи на доказване в настоящото производство, поради което
показанията им не бяха взети предвид при изграждане на решаващите изводи на
съда.
Съдът изцяло кредитира като компетентни и обосновано
изготвени експертните заключения по делото, като с оглед диференцираната
процедура, по която е протекло съдебното производство, не се налага подробния
им анализ.
Сред доказателствените източници, обаче следва да се
обърне особено внимание на заключенията на съдебномедицинската експертиза на
трупа на С.Н., на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, биологична експертиза/т.2, л.101 от ДП/ и ДНК
експертиза/т.2 л.160 от делото/.
При извършеното на 28.08.2013 г. претърсване в дома,
обитаван от подсъдимия на адрес ж.к.”М.Д.”, бл.*, вх.*, сутерен, са
иззети дрехи на подсъдимия, сред които риза с къс ръкав, по която вследствие на
проведено биологично изследване, е доказана кръв с човешки произход. От
проведения ДНК анализ на тази кръв е оП.ен ДНК профил на лице от женски пол, който
съвпада с профила на жертвата С.Н..
Изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на
трупа на жертвата, установява тежка съчетана травма, изразяваща се в тежка открита травма на
лицето и главата – множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето, с
предилекционно засягане на тъканите около устата, с повърхностни разкъсвания по
лигавичната повърхност на долната устна; пет разкъсно-контузни рани в челната и
теменните области на главата и две повърхностни разкъсно-контузни рани в задната
половина на дясната теменна област; оттоци и кръвонасядания в окосмената част
на дясната слепоочна-теменна област; счупване на костите на черепа;
кръвонасядания по меката черепна покривка; субарахноидни кръвоизливи на мозъка;
травма на шията – напречно разположени кръвонасядания по предната и двете
странични повърхности на шията, дъговидни охлузвания по предна дясна повърхност
на шията; счупване на левите рогчета на подезичната кост и щитовидния хрущял на
гръкляна, с кръвонасядания около счупванията; ограничено кръвонасядане на
стерноклейдомастоидния мускул на границата със сухожилието, захващащо се за
гръдната кост; тежка закрита гръдна травма – кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош; счупвания на гръдната кост; двустранни счупвания на
ребра по две линии на счупване, с кръвонасядания около счупванията; контузии и
разкъсвания на двата бели дроба, излив на кръв/хемоторакс/ в дясната гръдна
половина; коремна травма – кръвонасядания на опорака на червата, кръвонасядане
на мастната капсула на десния бъбрек; кръвонасядания по гръбната повърхност на
първи пръст на лявата ръка, на дясна мишница, на дясно бедро, ляво коляно, лява
подбедрица, многофрагментно счупване на основната фаланга на първи пръст на
лявата ръка, с кръвонасядане около счупването; дълбоки кръвонасядания в двете
кръстно-поясни области. Според експертите смъртта на С.Н. се дължи на тежка
съчетана черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма, като всяка една от тези травми
може да бъде самостоятелна причина за настъпването на смъртта. Експертите
изразяват становище, че установените травматични увреждания са получени в
резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или
върху такива, както и от притискащото действие на такива предмети в областта на
шията. Всички установени травматични увреждания, според експертите, са получени
приживе, което личи от кръвонасяданията на меката черепна покривка,
субарахнидния кръвоизлив, кръвонасяданията около счупванията.
Констатираните увреждания по
трупа на жертвата в значителна степен съответстват на изложеното в обясненията
на подс.П. относно начина и механизма на извършване на инкриминираното деяние.
Противоречия се наблюдават единствено по отношение констатираната от експертите
травма на шията, получена от притискащо действие на твърди предмети в областта
на шията. В обясненията си подсъдимия възпроизвежда конкретните действия,
предприети от него, за да умъртви пострадалата, като очевидно спестява свои
действия, свързани с душене на пострадалата. Доколкото, обаче във фактите,
отразени в обвинителния акт не се твърди извършването на действия от страна на
подсъдимия в посочения по-горе смисъл, съдът може да отчете същите единствено
като отегчаващи отговорността обстоятелства.
По делото безспорно е
установено, че подс.В.П. е психично здрав, като по време на инкриминираното
деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Личностовата му структура се характеризира с особености в
границите на широката норма, недостигащи до дисхармоничност/личностово
разстройство/. Особеностите в личността и нагласите на подсъдимия оказват
влияние върху адаптивните му възможности, но не обуславят болестна мотивация и
механизъм на неговите действия и постъпки. Според експертите – психолог и психиатър,
най-вероятно по време на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил в състояние
на Обикновено алкохолно опиване-средна степен, което не е нарушило психичните
му годности да разбира и ръководи постъпките си, тъй като при тази форма на
алкохолно опиване промените са само количествени.
Съдебният състав възприема
като годни и изготвени съобразно изискванията на НПК писмените доказателства по
делото: протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, протоколи за доброволно предаване, препис-извлечение от акт за
смърт, удостоверение за наследници.
От правна
страна:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият В.П. е осъществил
състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.115 от НК, тъй като на 24.08.2013 г. за времето
от 9.30 ч. до 16.00 ч. в гр.С., ул.”П.” № *, вх.*, ет.*, ап*,
умишлено умъртвил С.М.Н. с ЕГН: **********, като и нанесъл множество удари в
областта на главата и торса, с които й причинил тежка открита травма на лицето
и главата – множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето, с
предилекционно засягане на тъканите около устата, с повърхностни разкъсвания по
лигавичната повърхност на долната устна; пет разкъсно-контузни рани в челната и
теменните области на главата и две повърхностни разкъсно-контузни рани в
задната половина на дясната теменна област; оттоци и кръвонасядания в
окосмената част на дясната слепоочна-теменна област; счупване на костите на
черепа; кръвонасядания по меката черепна покривка; субарахноидни кръвоизливи на
мозъка; травма на шията – напречно разположени кръвонасядания по предната и
двете странични повърхности на шията, дъговидни охлузвания по предна дясна
повърхност на шията; счупване на левите рогчета на подезичната кост и
щитовидния хрущял на гръкляна, с кръвонасядания около счупванията; ограничено
кръвонасядане на стерноклейдомастоидния мускул на границата със сухожилието,
захващащо се за гръдната кост; тежка закрита гръдна травма – кръвонасядания по
предната повърхност на гръдния кош; счупвания на гръдната кост; двустранни
счупвания на ребра по две линии на счупване, с кръвонасядания около
счупванията; контузии и разкъсвания на двата бели дроба, излив на
кръв/хемоторакс/ в дясната гръдна половина, като всяка от описаните травми може
да бъде самостоятелна причина за настъпването на смъртта, и деянието е
извършено с особена жестокост.
От обективна страна, подс.П. на инкриминираната дата и
място е умъртвил С.Н., нанасяйки й множество удари със стъклена бутилка, като
по този начин й причинил посочените
по-горе тежки увреждания. С тези свои действия подс.П. е извършил деяние, намиращо се в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С.Н..
От обективна страна, подс.П. е извършил
деянието с особена жестокост. Този квалифициращ признак на убийството се
разкрива чрез начина на осъществяване на престъплението. В случая следва да се
вземат предвид множеството нанесени удари със стъклена бутилка по главата и
тялото на жертвата, многобройните телесни увреждания, които е получила
пострадалата Н., вследствие действията на подсъдимия, обстоятелството, че
докато увива с перде тялото на пострадалата, подсъдимият е бил стъпил с едното
си коляно върху гърдите й, както и това, че поставил в устата на пострадалата
част от перде. Това поведение на подсъдимия в значителна степен надхвърля
действията, необходими за причиняване смъртта на пострадалата, още повече че в
случая жертвата е възрастна жена на 85 годишна възраст. Всички тези
обстоятелства характеризират подсъдимия като жесток човек, проявил безчовечност
и брутално отношение към жертвата.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неизбежното
настъпване на общественоопасните последици – смъртта на Н. и е искал
настъпването на тези последици. Съзнаването на тази неизбежност се обективира
от същите характеристики, придаващи годност на деянието от обективна страна –
използваното средство, с което е извършено деянието, броя и силата на несените
удари в изключително рисковата и уязвима зона от тялото, в която са причинени и
то на възрастна жена. Наред с това подсъдимият е съзнавал, че проявява особена
жестокост по отношение на жертвата.
С оглед установените факти
по делото, подс.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2013 г. за времето от
09.30 ч. до 16.00 ч. в гр.С., ул.”П.” № 1, вх.*, ет.*, ап.*, отнел
чужди движими вещи – телевизор марка „Грундиг”, модел „Давио 15-5710, сериен
номер 90900166, на стойност 294 лв. и сумата от 40 лв., всичко на обща стойност
334 лв./триста тридесет и четири лева/, от владението на С.М.Н., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна,
подсъдимият е отнел чужди движими вещи на обща стойност 334 лв. , които са се
намирали във владение на пострадалата С.Н., без нейното съгласие/умъртвявайки
я/.
И това деяние е извършено от
подсъдимия при условията на пряк умисъл, като намерението му е било свързано с
противозаконно присвояване на тези вещи и набавяне на парични средства.
По
наказанието:
Индивидуализирайки
наказателната отговорност за осъщественото от подс.В.П. престъпление по чл.116
ал.1 т.6 пр.3 вр. чл.115 от НК, настоящият съдебен състав отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото му съдебно минало.
Подсъдимият е двукратно осъждан, като по отношение на първото осъждане е
настъпила реабилитация по чл.86 от НК. С оП.ение на СРС по нохд № И-961/2006
г., влязло в сила на 05.04.2006 г. на подс.П. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок
от три години за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК. По отношение на това осъждане не е настъпила абсолютна реабилитация, тъй
като към датата на инкриминираното деяние не са изтекли сроковете по чл.88а
ал.3 вр.ал.1 от НК, за да се заличат осъждането и последиците му.
Към
тази група отрицателни обстоятелства следва да се отнесе проявената бруталност
от страна на подсъдимия, свързана с измиване на ръцете си от кръвта на жертвата
върху тялото й. Тъй като това обстоятелство не е отразено във фактическите
констатации на прокурорския акт, то не бе включено в кръга на тези, обуславящи
квалифициращия признак на убийството - особена жестокост. Доколкото обаче,
данни за наличието на този факт се съдържат в доказателствата по делото, то
следва да се приеме за отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Към
тази категория обстоятелства, следва да се прибавят и съдържащите се по делото
обективни находки за осъществено от подсъдимия душене на пострадалата, изводими
от заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на С.Н..
Наред
с това, не може да не се отчете като отрицателно обстоятелство това, че
подсъдимият се е възползвал от познанството си с жертвата, както и от
уговорките за предстоящ ремонт на жилището й, за да посети същото и да упражни
брутално насилие над жена в П.на възраст, която не би могла да му окаже
съпротива.
При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид и последващото поведение на
подсъдимия, който в дома си е играл карти, след като няколко часа по-рано е
извършил брутално убийство. Следва да се отчете и обстоятелството, че
подсъдимият е извършил две отделни престъпления на инкриминираната дата.
Като единствено смекчаващо вината
обстоятелства съдът възприе направеното на досъдебното производство
самопризнание от подс.П., спомогнало за своевременното разкриване на
извършителя на престъплението.
Изразеното
от подсъдимия в пледоарията му съжаление
за извършеното, съдебният състав приема като формално и декларативно поднесено,
без необходимия елемент на искреност и разкаяние.
Преценявайки
посочените по-горе обстоятелства, съдът оП.и на подс.В.П. наказание доживотен
затвор, предвидено в нормата на чл.116 ал.1 от НК.
Съгласно нормата на чл.38а ал.2 от НК
наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е
изключително тежко, като преценката за това се извежда от конкретиката на всеки
случай, с оглед особеностите на самото престъпление, с тези на неговия автор, и
всички други обстоятелства разкриващи особена степен на обществена опасност и
морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи.
Посочените по-горе отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като данните за предходното му
осъждане за тежко умишлено престъпление; душенето на жертвата, наред с
причинените й наранявания по главата и тялото, с множество удари със стъклена
бутилка, които сами по себе си са могли да доведат до настъпването на смъртта;
осъщественото от подсъдимия измиване на ръцете от кръвта на жертвата върху
нейния труп; липсата на конфликтна ситуация и проявеното от пострадалата
гостоприемство; упражненото насилие с такъв интензитет спрямо възрастен човек
на 85 години, който не е оказвал никаква съпротива; обстоятелството, че след
умъртвяване на пострадалата, подсъдимият е отнел вещи от жилището й; последващото
поведение на подсъдимия, който няколко часа след като е извършил убийството е
пил бира и играл карти, разкриват наличието на условията по чл.38а ал.2 от НК,
съобразно тяхното многообразие, тежест и значение.
Наличието на тези специфични
характеристики на извършеното от подсъдимия деяние го отличават от останалите
подобни случаи .
Вярно е, че подсъдимият е съдействал за
разкриване на обективната истина чрез своите самопризнания. Но също така е
вярно, че разследващият орган е действал бързо и професионално, насочвайки се
към дееца. В този смисъл не единствено самопризнанието на подсъдимия стои в
основата на адекватното и успешно разкриване на извършителя на престъпното
деяние, без да се отрича значението на извършеното от подсъдимия признание.
Високата обществена опасност на
квалифицираните убийства е несъмнен факт и следва да намери израз в налагането
на справедливо и съответно на престъплението наказание.
Ръководейки се от разпоредбите на чл.373
ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.2 и ал.3 от НК, съдът замени оП.еното
наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Като се съобрази с предвидения
в закона минимален размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението
по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК от петнадесет години и предвидения в нормата
на чл.58а ал.3 вр.ал.2 от НК максимален размер от тридесет години, съдът наложи
на подс.В.П. наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет години.
Съдът прие, че така наложеното наказание и в
посоченият размер ще постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще
въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо подс.П., най-вече по отношение
на това да цени човешкия живот като най-ценното благо, което притежава личността,
ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши
други престъпления, като наред с това ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Наказанието следва да бъде достатъчно
строго, за да постигне целите си, свързани с превъзпитание на дееца, както и да
съответства на тежестта на извършеното престъпление. Отнемането на човешки
живот е непоправимо и деецът в пълна степен следва да осъзнае този факт, както
и обстоятелството, че към подобни престъпления следва да се подхожда с
необходимата строгост, предвидена в закона. Така наложеното от съда наказание
следва да въздейства дисциплиниращо и на неустойчивите членове на обществото,
както и да удовлетвори обществените изисквания за неизбежно възмездие и
справедливост.
При индивидуализация на наказанието за
извършеното от подс.П. престъпление по чл.194 ал.1 от НК, съдът прие за
отегчаващи вината обстоятелства немалката стойност на отнетите вещи, както и
извършеното преди това умъртвяване на техния владелец. Следва да се отчете и
факта, че подсъдимият е осъждан за престъпление против собствеността на
гражданите. Смекчаващо отговорността обстоятелство е направеното от подсъдимия
на досъдебното производство самопризнание и по отношение на това деяние.
Преценявайки посочените обстоятелства, съдът оП.и на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер на три години за извършеното от него престъпление
по чл.194 ал.1 от НК.
На основание чл.372 ал.2 от НПК във
вр.чл.58 ал.1 от НК, съдът намали така оП.еното наказание с една трета, като
наложи на подс.В.П. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът оП.и
на подс.В.Г.П. едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за
срок от осемнадесет години.
На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от
ЗИНС съдът оП.и първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода в затвор.
На основание чл.59 ал.1 от НК Съдът приспадна при изтърпяване на така оП.еното наказание времето през
което подс.В.П. е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 28.08.2013 г.
По гражданския иск:
С оглед на изложеното,
извършеното от подсъдимия деяние, създава предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата гражданската отговорност за извършения деликт, по
отношение на наследниците на С.Н. – нейните дъщери Р. Р. и С.М., конституирали
се в наказателното производство като граждански ищци.
Установено по несъмнен начин
е, че в резултат на убийството е причинен вредоносен резултат, като между него
и виновното поведение на подсъдимия съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. В този смисъл, за да поправи причинените на гражданските ищци Р. и М.
неимуществени вреди, следва да се ангажира гражданската отговорност на подс.П.
по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В резултат на деянието гражданските ищци са
загубили своята майка, която загуба е свързана с непреходни болки и страдания.
От показанията на гражданските ищци Р. и М. се установява интензивността на
засягане на емоционалната сфера на всеки един от тях не само от загубата на
тяхната майка, но и от бруталния начин, по който е била умъртвена. Преживеният
стрес и шок от насилствената смърт на техния родител, е в значителна степен.
Тук следва да се отчете и възрастта на жертвата, за която макар да бяха събрани
доказателства, че е била изключително жизнена, не може да се пренебрегне
фактът, че пострадалата е била 85 годишна жена.
При оП.яне размера на
дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост. Ето защо при отчитане на този критерий, както и на
събраните по делото доказателства за отношенията между жертвата и нейните
дъщери, степента на емоционално въздействие, което е предизвикало насилствената
смърт на тяхната майка, както и възрастта на пострадалата, съдебният състав
прие, че следва да оП.и на гражданските ищци Р. Р. и С.М. обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на по 50 000 лв./петдесет хиляди лева/ за всяка една от тях, ведно
със законната лихва от датата на увреждането. Съдът отхвърли като недоказани и
неоснователни гражданските искове за разликата до пълните им предявени размери
от по 90 000 лв.
Съдът оП.и на гражданските
ищци Р. Р. и С.М. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на по
167 лева за всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, като прие предявения граждански иск за имуществени вреди доказан
изцяло и по основание и по размер.
По веществените доказателства:
Съдът върна на
наследниците на пострадалата С.М.Н., вещи иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.08.2013 г., а именно: пластмасова бутилка, 2 броя бели
текстилни кърпи, дамска чанта, , 2 броя портфейла, 1 брой пътека, 1 брой
завеса, 1 брой хавлиена кърпа, 2 броя обици, 1 брой постелка, 1 брой стъклена
чаша; вещ предадена с протокол за доброволно предаване от 25.08.2013 г.: 1 брой
бележник с твърди корици; вещ предадена с протокол за доброволно предаване от
28.08.2013 г.: 1 брой телевизор „Грундинг” и захранващ кабел за него; вещ,
иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2013 г.: парче от бял
кабел за телевизионна антена.
Съдът върна на
подсъдимия В.Г.П. вещите, иззети с протокол за претърсване и изземване от
28.08.2013 г.: риза с къс ръкав, спортна блуза, червен потник, чифт сини
джапанки, къси мъжки дънкови панталони, вещите предадени с протокол за
доброволно предаване от 28.08.2013 г.: черен панталон тип дънки и черен колан с
метална катарама.
Биологичните
следи, иззети като веществени доказателства следва да останат по делото.
По разноските:
На
основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия В.Г.П. да заплати по сметка на СГС
направените по делото разноски в размер на 6 871.43 лв./шест хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки /; държавна
такса в размер на 4 000 лв./четири хиляди лева / за уважения размер на
гражданските искове за неимуществени вреди;
държавна такса в размер на 100 лв./сто лева/ за уважените граждански
искове за имуществени вреди; сумата от 3000 лв./три хиляди лева/,
представляваща разноски на гражданските ищци и частни обвинители за платено
адвокатско възнаграждение; държавна
такса в размер на по 5 лв. (пет лв.) за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ
при СГС:
ЧЛЕН СЪДИЯ: