МОТИВИ към присъда №4 по НОХД№38/2019 по описа на
Районен съд-Балчик.
По отношение на подсъдимия А.К.А. - с ЕГН - **********, роден на *** г. в гр. Д., живущ ***,е
предявено обвинение от Районна Прокуратура гр.Балчик ,ЗА
ТОВА, ЧЕ За времето от 07.08.2008 г. до 30.07.2015 г. включително в с.
Кранево, общ. Балчик, след като е осъден с решение № 16/25.11.2002 г. по бр.
дело № 18/2002 г. на ГТРС, в сила от 18.12.2002 г., и с Решение от 20.04.2010
г. по гр. дело № 14484/2019 г. на ВРС, влязло в законна сила на 26.05.2010 г.,
да издържа свой низходящ - непълнолетното ди дете К.А.А. с ЕГН ********** в
размер на 30 лева, съответно на 60 лева месечно, които да получава законния й
представител - неговата майка М.В.О./К./ с ЕГН ********** ***, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 83,8
месечни вноски на обща стойност 4379,36 лева-Престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При разглеждане на делото във фаза-Разпоредително
заседание от адв.П.-защитник на подсъдимия бе направено волеизявление делото да
бъде гледано по реда на особените правила а именно по правилата на глава 27-а от НПК-Съкратено съдебно
следствие,съгл.разпоредбата на чл.371,т.2 от НПК.
Съдът с определение допусна разглеждането на делото по реда на гл.27-а от
НПК, съгл.чл.371,т.2 от НПК и го насрочи съгл.чл.252,ал.2 от НПК за разглеждане в едномесечен срок по реда на
чл.371,т.2 от НПК,предвид това,че подсъдимият не се яви в разпоредителното
заседание с оглед обстоятелството,че се намира в чужбина ,а от адв.П. бе
изразено становище,че е разговарял с подзащитният си и последният е изразил
съгласие за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание и преди
даване ход на съдебното следствие-подсъдимият А. и неговият защитник адв.П. са
заявили ,че желаят делото да се гледа по реда на глава 27-а от НПК,съгл.чл.371,т.2 от НПК.
Съдът съобразявайки становището
им е определил да се проведе предварително изслушване на страните в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.
в хода на същото предварително изслушване ,след като
съдът е разяснил правата на подсъдимият и по реда на чл.371 и след като го е
уведомил,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата,подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил,че се признава за виновен по предявеното обвинение,че признава изцяло
фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за случилото се.
В последната си дума съжалява за извършеното .
Предвид направеното самопризнание
от подсъдимият съдът,след като е установил,че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство
доказателства,с определение то чл.372,ал.4 от НПК е обявил ,че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира
доказателства за фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК,предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372,ал.4 от НПК,във вр.с чл.371,т.2 от НПК,при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият,на свидетелите и на вещите
лица за фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото Не са предявени искания за
конституиране,като частни обвинители или граждански ищци.Пострадалото лице-К.А.А.
лично и чрез своята майка не се явиха и
не изразиха становище по конституирани на граждански ищец и частен
обвинител,съдът е разгледал делото при условията на чл.247в,ал.3 от НПК,т.к.
видно от приложените по делото призовки и двамата не живеят на адрес в с.К. а в
Република Германия и не се явиха на
разпоредителното заседание.
В съдебно заседание се явява прокурор
от Районна прокуратура-Балчик,който поддържа обвинение,предявено с внесения
обвинителен акт.Сочи,че предвид провеждането на производството по реда на
гл.27-а от НПК,с пълно признание на фактите и обстоятелствата от страна на подсъдимия
А. са установени обстоятелствата описани в обвинителния акт,които се подкрепят
и доказват от събраните в досъдебното производство доказателства.Поддържа ,че
въз основа на така установените факти,подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.183,ал.1 от НК .
Поддържа становище ,че ако съдът прецени, че са
достатъчни доказателствата следва да признае подсъдимият за виновен и му наложи
наказание лишаване от свобода в размер
на шест месеца,като съдът като да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,предвид
процедурата по която се е гледало делото по реда на чл.371,т.2 от НПК,
наказанието следва да бъде намалено с 1/3-та и определен окончателен размер
от четири месеца,което наказание да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.Посочва ,че предвиденото наказание
Пробация,предвид факта,че подсъдимият живее и работи в чужбина ,ще затрудни
изпълнението на такова по вид наказание ,за което и не следва да бъде налагано.
Пледира за възлагане на разноските по делото на
подсъдимия.
Защитника на подсъдимия-адв.П. пледира,да се наложи
наказание лишаване от свобода по отношение на подзащитният му към
минимума,което наказание да се редуцира,съобразно разпоредбата на чл.58а от НК,като бъде приложена разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.
Подсъдимия
,пледира,че съжалява за извършеното,като заявява,че по отношение на определяне
и налагане на наказанието се придържа към становището на защитника си.
Съдът,преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и във вр.с доводите на
страните, намери за установено следното :
С решение № 16/25.11.2002 г. по бр. д. № 18/2002 г. по
описа на Районен съд - гр. Ген. Тошево, влязло в сила на 18.12.2002 г. е
прекратен с развод сключеният на 16.12.1995 г. пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Г.Т. граждански брак между св. М.В. А.а с ЕГН ********** ***,
и подс. А.К.А. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
Съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето К.А.А. с ЕГН ********** на майката свидетелката М.В.К..
Определени са лични отношения между детето К.А.А. и бащата подс. А.К.А..
Със същото решение Генерал Тошевския РС е осъдил подсъдимият
А.К.А. да заплаща месечна издръжка за детето К.А.А. в размер на 30 лева, чрез
неговата майка и законен представител св. М.В.К., ведно със законната лихва за
всяка забавена вноска, считано от влизането на решението в сила да настъпване
на законни причини за нейното изменение и прекратяване.
Във връзка с решението не бил издаден изпълнителен
лист и не било образувано изпълнително дело, тъй като подсъдимият А.К.А. е
плащал издръжката с пощенски запис до 2008 г.
В последствие
бил издаден на 13.08.2009 г от PC - гр. Ген. Тошево по бр. дело № 18/2002 г. изпълнителен лист и било образувано
изпълнително
дело пред ЧСИ - Слави Сербезов с район на действие ОС - Добрич. По това
изпълнително дело не са привеждани суми от длъжника А.А..
С Решение от 20.04.2010 г. по гр. дело № 14484/2009 г.
по описа на ВРС, влязло в законна сила на 26.05.2010 г. е изменена издръжката
на К.А.А. с ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и законен представител М.В.К.
с ЕГН **********, дължима от бащата А.К.А. с ЕГН **********, определена по гр.
Дело № 18/2002 г. на ГТРС, като я увеличава от 30 лева на 60 лева, считано от
30.12.2009 г., с падеж първо число на всеки месец, ведно с законната лихва за
забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлен иска за горница до
150 лева. Бил издаден и изпълнителен лист на К.А.А., действащ чрез своята майка
и законен представител М.В.К. с ЕГН **********, но не било образувано
изпълнително дело.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за
безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимият А. цялостно признаване
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,по реда на
чл.371,т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, а именно-показанията на свидетелите К.А.
и М.К.,дадени на досъдебното производство,които съдът преценява за
обективни,логични ,непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал,както и въз основа на събраните в ДП писмени
доказателства,приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК.
От показанията на св. К.А. и М.К.,се установява факта
на извършеното от подсъдимият А. деяние, а именно че не е заплащал дължимата
издръжка на детето си, в период повече
от седем години.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от
казаното от подсъдимият ,че се признава за виновен по обвинението и фактите
,въз основа на които то се гради.
Също така съда,взе предвид и заключението на
изготвената по делото ,в хода на
досъдебното производство финансово -
икономическа експертиза,изготвена от вещото лице С.С.от гр. Добрич, че за
периода от 07.08.2008 г. до 30.07.2015 г. подс. А.К.А. дължи към детето си К.А.А.
83,8 броя месечни издръжки на стойност 4379,36 лева. На 30.07.2015 г. К.А.А. е
навършил пълнолетие,като в материалите по делото няма документ удостоверяващ,
че същият продължава образованието си, за да получава месечни издръжки след
30.07.2015 г.
Съдът приема заключението на същата експертиза,като
компетентно изготвена,с необходимите професионални познания и опит в
съответната област,неоспорено от страните,без да са налице данни за съмнение
относно правилността й и обосноваността й.
При така описаната
безспорна фактическа обстановка съдът приема,че със своите действия
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 183 ,ал.1 от НК, за това,
че на За времето от 07.08.2008 г. до 30.07.2015 г. включително в с. Кранево,
общ. Балчик, след като е осъден с решение № 16/25.11.2002 г. по бр. дело №
18/2002 г. на ГТРС, в сила от 18.12.2002 г., и с Решение от 20.04.2010 г. по
гр. дело № 14484/2019 г. на ВРС, влязло в законна сила на 26.05.2010 г., да
издържа свой низходящ - непълнолетното ди дете К.А.А. с ЕГН ********** в размер
на 30 лева, съответно на 60 лева месечно, които да получава законния й
представител - неговата майка М.В.О./К./ с ЕГН ********** ***, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 83,8
месечни вноски на обща стойност 4379,36 лева.
Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият не е
осъждан .
Съдът приема ,че подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на
чл.183,ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма
на вината по смисъла на чл.11,ал.2 от НК т.к.подсъдимият е предвиждал неизбежното неплащане на
издръжката, в размер на две и повече
месечни вноски.
Въпреки, че е имал обективна възможност да изплаща
дължимата месечна издръжка за детето си К.А. той съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 83,8 месечни
вноски за периода от 07.08.2008 г. до 30.07.2015 г. включително.
Със самото неплащане на издръжката в посоченият
период подсъдимият А. е осъществил
състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
Подсъдимият А. е наказателноотговорно
лице-навършил е 18 годишна възраст и в състояние на вменяемост е извършил
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.За съда не
възникна съмнение относно вменяемостта на подсъдимият.
Престъплението по чл.183,ал.1 от НК е
престъпление, на просто извършване и
за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен неплащането на
присъдената издръжката.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си
бездействие подсъдимият А.
осъществява състава на
престъпление,визиран в чл.183,ал.1 от НК,поради което и съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на
конкретен кръг от лица изрично посочени в чл.183,ал.1 от НК.
В настоящият казус това е низходящо лице-синът на
подсъдимият,който към инкриминирания период и бил непълнолетен и неработоспособен
и не е можел да се издържа сам както от имуществото си така и с труда си.
Задължение е на подсъдимият,който е негов
родител-баща, да заплаща периодично издръжката,след като е бил
осъден с Решение на съда за това,с цел да се избегнат неблагоприятните
последици от нейното забавяне ,за този който следва да я получава,в случая за непълнолетният му син К.А.,чрез законният
представител майката К..
Поради именно това, че издръжката цели да задоволява
ежедневни нужди на лицата които са неработоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества тя е изискуема
през течение на целият месец,за който се отнася.
Именно неплащането на присъдената издръжка в продължение
на повече от две месечни вноски представлява престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
В предвид провеждането на съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция,в условията на чл.371
т.2 от НПК,при налагане на наказанието съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.58А от НК.
При индивидуализацията на наказанието,съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието и извършителя,както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК.
При определяне на размера на
наказанието,съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства,а
именно-направените самопризнания,искреното според съда разкаяние демонстрирано
от подсъдимия в съдебната зала,добрите характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелство са обремененото
съдебно минало.
Причина за извършеното престъпление е незачитане на установеният
правов ред в страната и ниската правна култура.
При определяне на наказанието,съдът взе предвид
степента на обществена опасност на извършителя,както и степента на обществена
опасност на деянието.
Съдът отчита степента на обществена опасност на
извършителя,като ниска.
Степента на обществена опасност на деянието,съдът
приема като висока,с оглед последиците от неплащането на издръжка на детето си.
Съдът преценява ,че следва да се наложи наказание
лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
в размер на шест месеца.
Наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години,т.к.съдът прецени ,че не е необходимо
неговото изтърпяване ефективно,както и това,че целите на наказанието биха могли
да се постигнат и в този му вид а и размер.
В предвид разпоредбата на чл.373,ал.2,във вр.с
чл.372,ал.4 от НПК и във вр.с чл.58А от НК,наложеното наказание следва да бъде
намалено с една трета.
Водим от гореизложеното,съдът прилагайки
разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК наложи с присъдата си окончателно по вид и
размер наказание-лишаване от свобода в размер на четири месеца,което отложи с
изпитателен срок от три години,на осн.чл.66,ал.1 от НК.
Съдът постанови по време на изпитателният срок и
осъществяването на възпитателна работа с подсъдимият,която следва да бъде
осъществявана от районният инспектор по неговото местоживеене , а именно от
Първо РУ на МВР-Варна.
Според съда така определеното и наложено наказание се
явява както в справедливо съответствие с престъпната дейност на подсъдимият,
така и с потребностите на личността му от поправяне и превъзпитаване.
От друга страна, така формиран комплексът от санкции
има своето важно значение спрямо членовете на обществото, за реализиране на
генералната превенция – чрез узнаването за наложеното наказание и повлияването
към въздържане от други подобни прояви.
Съдът не приложи привилегированият състав на ал.3 на
чл.183 от НК,т.к. по делото не се установи изпълнение на задължението и дали са настъпили или не други вредни
последици за пострадалото лице.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установяване
виновното извършване на описаното
престъпно деяние от страна на подсъдимия А.,съдът намира,че последният следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 93,84 лева(деветдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич.
Съдът осъди подсъдимият А. да заплати държавна такса в
размер на пет лева в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на
РС-Балчик,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист относно
присъдените деловодни разноски .
Водим от гореизложеното,съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :