РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. В., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420102753 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Н. С. К. с ЕГН ********** и адрес *******
срещу С. И. Н. с ЕГН ********** и адрес ******.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила протоколно определение № 129 от
23.07.2018 г. по НОХ дело № 692/2018 г. на Врачански районен съд ответникът бил признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“, вр. ал. 1, б. „б“ от НК –
за това, че на 10.11.2017 г. около 07.45 часа в гр. В., на ул. „*****“, до кръстовището с ул.
„****“, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Октавиа“ с транзитен № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил на ищеца две отделни средни телесни повреди – черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на люспата на дясна слепоочна кост,
травмалитичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване
на 4-то и 6-то дясно ребро, по една линия, което е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата. Вследствие на така описаните травми ищецът претърпял болки и
страдания, изразяващи се в липса на ориентация, загуба на памет, намалена способност да
запаметява, загуба на ориентация за място, време и лица (включително такива от
семейството) и страхова невроза при излизане навън.
Искането към съда е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15 000,00
лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), причинени вследствие на
1
пътно-транспортно произшествие, случило се на 10.11.2017 г. около 07.45 часа в гр. В., на
ул. „*****“, до кръстовището с ул. „****“, за което е налице споразумение от 23.07.2018 г.
за прекратяване на наказателното производство, одобрено от съда по НОХ дело № 692/2018
г. на Врачански районен съд, ведно със законната лихва от 10.11.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Искът е с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 84 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. И. Н. не е подал писмен отговор и не е взел
становище по иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М.Л. от АК-София,
поддържа исковата молба така, както е предявена, а ответникът, чрез пълномощника си адв.
Г.З., оспорва иска като неоснователен и недоказан и предявен в изключително завишен
размер.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С влязло в законна сила определение от съдебно заседание, проведено на 23.07.2018
г. по НОХ дело № 692/2018 г. на Врачански районен съд ответникът С. И. Н. е признат за
виновен в това, че на 10.11.2017 г. около 07.45 часа в гр. В., на ул. „*****“, до кръстовището
с ул. „****“, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Октавиа“ с транзитен №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който „при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, като по непредпазливост е причинил на ищеца Н. С. К. две отделни средни
телесни повреди – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на люспата на дясна
слепоочна кост, травмалитичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и счупване на 4-то и 6-то дясно ребро, по една линия, което е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата.
По присъединеното по делото досъдебно производство № 1175/2016 г. на РПУ гр. В.
(дознание № 2699/2017 г. на Районна прокуратура гр. В.) е приложена съдебно-медицинска
експертиза относно получените от Н.К. увреждания, като същите съвпадат с тези, посочени
в определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХ дело № 692/2018 г. на Врачански районен съд. Относно
оздравителния период експертите са посочили, че счупванията са с оздравителен период от
порядъка на 4 месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, а черепно-
мозъчната травма изисква системно проследяване на състоянието от невролог в
продължение на шест месеца поради възможността за прояви на късна неврологична
симптоматика.
По делото са събрани свидетелски показания чрез изслушването на свидетелите К.К.-
съпруга на ищеца и М.Д.-без дела и родство със страните.
2
Свидетелката К.К. дава показания, че преди инцидента съпругът й и ищец по делото
Н.К. бил в много добро здравословно състояние за своите 79 години (към датата на
настъпване на ПТП), тъй като редовно спортувал и бил доста активен физически, като
инцидентно му се случвало да му падне кръвното налягане. Ищецът имал много добра
памет, а единственото му сериозно здравословно оплакване бил проблем с простатата, за
което пиел предписаните му медикаменти. След инцидента свидетелката получила
обаждане, че ищецът е в болницата във В. и тя отишла да го види. Той бил на носилка и не
можел да й отговори на зададените от нея въпроси. Ищецът бил приет в болница „Токуда“ в
гр. София, където свидетелката била неотлъчно с него, но ищецът нито я познал, нито
реагирал на думите и присъствието й, като според свидетелката това е възможно да се е
дължало на успокояващите лекарства, които са давали на ищеца. След изписването на
ищеца от болница и прибирането му у дома само свидетелката се грижела за него, а в нейно
отсъствие-синът й. Свидетелката водела ищеца за ръка из апартамента, защото той не можел
да се ориентира в него, като това продължило повече от месец, а впоследствие ищецът
постепенно започнал да се ориентира благодарение на продължаващото лечение. Ищецът
приемал много лекарства, изписани му от неговата лична лекарка, невроложка и психиатър.
Той бил на легло, хранел се в него, като ставал и на крака, но много трудно. Ищецът имал
непрекъснати болки в гърдите, имал главоболие, което остатъчно се проявява дори към
датата на приключване на съдебното дирене, загубил изцяло обоняние, слухът му силно се
влошил, получил затруднения в говора, направили му и две операции на ушите. Ищецът
трудно се обслужвал сам в продължение на повече от месец, необходима му била помощта
на съпругата му, като той загубил спомен както за инцидента, така и за известен период след
това. Лечението продължило много дълго време, било провеждано от няколко лекари и
струвало скъпо, като една от пенсиите на семейство К. отивала за лечение. В момента
ищецът сам се обслужва и ходи на кратки разстояния, например до кварталния магазин, но
все още изпитва страх при вида на пешеходната пътека, където се е случил процесния
инцидент, както и се е променил характера на ищеца-станал е доста избухлив и нервен.
Свидетелката М.Д. дава показания, че редовно контактува с ищеца, тъй като му е
съседка и от около 30 години тя и семейство К. са единствените обитатели на етажа в
жилищния вход, където живеят. Ищецът преди инцидента бил в добро здравословно
състояние, разхождал се спокойно и пазарувал за дома, бил и с по-добра памет. Доколкото е
известно на свидетелката, тогава ищецът нямал сериозни здравословни проблеми. При
приемането на ищеца в болница „Токуда“ бил неадекватен, не можело да се общува с него.
След прибирането му вкъщи почти не можел да става и не познавал никого, но постепенно
започнал да разпознава близките си. Ищецът започнал да не чува, забравял, като това
продължава и до датата на даване на свидетелските показания. Към момента ищецът излиза
сам, но стига най-много до кооперативния пазар, който е близо до дома му.
Съдът, преценявайки свидетелските показания и отчитайки разпоредбата на чл. 172
от ГПК по отношение на показанията на свидетелката К.К., счита показанията и на двете
свидетелки за добросъвестно дадени и съответстващи на останалите доказателства, поради
3
което им се доверява напълно.
При така описаната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя след
преценка на вида и характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В
настоящия случай от съдебно-медицинската експертиза по досъдебното производство и
гласните доказателства се установява, че ищецът е претърпял травми, които са овладени и
зараснали в рамките на около 6 месеца. От правилата на житейския опит и характера на
счупванията може да се заключи, че съществуват остатъчни явления в здравния статус на
ищеца вследствие на получените травми, най-вече болков синдром при рязка промяна в
метеорологичните условия, а от гласните доказателства съдът приема за установено, че
вследствие на черепно-мозъчната травма ищецът е загубил изцяло обоняние, слухът му
силно се е влошил, получил е затруднения в говора, направили са му две операции на ушите,
паметта му е силно влошена, променил се е характера му (станал е нервен и избухлив).
Страданията на ищеца са били силни първоначално и умерени впоследствие по
интензитет, с тенденция към отслабване, като следва да се има предвид, че и към момента на
приключване на съдебното дирене ищецът страда от главоболие. В момента на увреждането,
а и след това ищецът е изживял физически и емоционални терзания, както и неудобства.
Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените на ищеца
телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в контузни рани,
счупвания и черепно-мозъчна травма, изживява негативни емоции, включително и
твърдените и доказани от ищеца болки и страдания. Нещо повече, самото негативно
изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и
продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се
формира като обективна последица от причинените телесни повреди, поради което
уврежданията и трудностите, които е имал ищецът (невъзможност за самостоятелно
обслужване за продължителен период, липса на ориентация, затруднения в говора, страх при
излизане сам навън и др.), са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно
състояние. В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от
физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищеца, обема и
интензитета на търпените от него болки и страдания, общата продължителност на
възстановителния процес – от около 6 месеца, с по – висока интензивност в първите дни,
установеното по делото настъпване на късни неврологични проблеми, за които се споменава
в съдебно-медицинската експертиза, битовите неудобства, които е търпял ищецът за срок от
6 месеца, необходимостта от лечение на неврологичните симптоми от няколко медицински
специалисти и за един дълъг период от време, а така също и предвид възрастта на
пострадалия към датата на събитието (79 г.), настоящият съдебен състав намира, че
необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени
вреди, е такова в размер на 10 000,00 лева. То ще компенсира изцяло действителния обем на
4
болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалият е изпитвал и продължава
да изпитва като последица от процесното ПТП.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, които са ги
претендирали своевременно.
Ищецът е направил разноски за държавна такса и заплатен адвокатски хонорар в общ
размер на 2 100,00 лева, от които му се следват 1 400,00 лева, съразмерно на уважената част
от иска. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от
ГПК е неоснователно. Минимумът на адвокатския хонорар за обезпечително производство е
500,00 лева, а по иск с материален интерес 15 000 лева е 980,00 лева, т.е. претенциите на
ищеца разноски за адвокатски хонорар са приблизително равни на съответните минимуми,
посочени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва и
законова пречка да се уговори отделно възнаграждение за обезпечаване на иск, независимо
дали става дума за бъдещ или вече предявен такъв.
Ответникът е направил разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600,00
лева, от които му се следват 200,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във вр. с чл. 84 от ЗЗД С. И. Н. с ЕГН ********** и
адрес ****** да заплати на Н. С. К. с ЕГН ********** и адрес ******* сумата 10 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, случило се на 10.11.2017 г. около 07.45
часа в гр. В., на ул. „*****“, до кръстовището с ул. „****“, за което е налице споразумение
от 23.07.2018 г. за прекратяване на наказателното производство, одобрено от съда по НОХ
дело № 692/2018 г. на Врачански районен съд, ведно със законната лихва от 10.11.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска по чл. 45 от ЗЗД за разликата от уважения размер 10 000,00 лв. до пълния
предявен размер от 15 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. И. Н. с ЕГН ********** и адрес
****** да заплати на Н. С. К. с ЕГН ********** и адрес ******* сумата 1 400,00 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и внесен
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. С. К. с ЕГН ********** и адрес
******* да заплати на С. И. Н. с ЕГН ********** и адрес ****** сумата 200,00 лева,
представляваща направени по делото разноски за внесен адвокатски хонорар, съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
5
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6