Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Членове:
Секретар:
Силвия Д.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1089 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В искова молба ищецът Ж.Н.Д. твърди, че в началото на
м.март 2019г.неин съсед в гр.Ахтопол получил покана за изпълнение
изх.№5271/20.02.2019г. по изп.дело ***, с район на действие ОС-**. В поканата
било посечено, че ищцата дължи на ответника „***“ЕАД сума в общ размер на
9553,45 лева, от които главница в размер на 4273,20 лева, законна лихва в
размер на 232,54 лева за периода от 08.08.2018г. до 20.02.2019г., неолихвяеми
вземания в размер на 3924,96 лева, разноски по изпълнителното дело- 150 лева,
както и 974,75 лева такси по тарифата към ЗЧСИ. Изпълнителното дело било образувано
въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2012г., издаден по т.д.№6330/2012г. по
описа на СГС, с който ищцата била осъдена да заплати на „***“ЕООД главница в
размер на 4836,09 лева, ведно със законна лихва, считано от 29.03.2012г. и сумата
от 80 лева- разноски по арбитражното производство. Ж.Д. оспорва на основание
чл.439 от ГПК изцяло изпълнението и вземането на ЧСИ за такси, както и
вземането на ответника за главница,лихви и разноски по горепосочения
изпълнителен лист, както и разноските по изпълнителното дело, поради изтичане
на погасителната давност за събиране на вземането по принудителен ред.
Въпросният изпълнителен лист бил издаден на 13.11.2012г., като във връзка с
него било образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***. В молбата на взискателя,
като способ за изпълнение, било поискано налагането на запор на сметки в Банка
ДСК. С молбата били възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. На
29.04.2013г. ЧСИ ***е наложила запор на банковите сметки на ищцата, като е
изпратила запорни съобщения до 11 банки. С молба от 13.11.2014г. „***“ЕООД
помолило ЧСИ да изготви нови справки за длъжника. На същата дата ЧСИ е поискала
справка за наличието на трудови договори на длъжника, като няма наложени запори
върху вземания на последния за трудово възнаграждение. След молбата от
13.11.2014г. взискателят не е искал от ЧСИ да извършва други изпълнителни
действия повече от 2 години, поради което на 13.11.2016г. изпълнителното
производство било прекратено. С молба от 26.09.2018г. ищецът поискал да бъде
конституиран като взискател на мястото на „***“ЕООД по изп.д.№***, като се е
представил за цесионер по договор за цесия от 08.08.2018г., без да представя
доказателства в тази насока. С протокол от 26.09.2018г. ЧСИ ***конституирала
ищеца като взискател по делото на мястото на първоначалния взискател. В
последствие, на 05.10.2018г. ЧСИ прекратила делото на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. Поддържа, че последното действие прекъснало давността е извършено от
ЧСИ ***на 29.04.2013г. с изпращането на запорни съобщения до 11 банки за
налагане на запор на сметките на длъжника. Молбата на „***“ЕООД от 13.11.2014г.
и последващата справка за налични трудови договори от 13.11.2014г. не
прекъсвали давността, защото не били изпълнителни действия. Поради това,
погасителната 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД била изтекла на 29.04.2018г.,
защото последното действие, прекъсващо давността, било извършено на
29.04.2013г. След като изп.дело №2019***0400303 по описа на БСИ ***било
образувано през м.февруари 2019г., давността за събиране на вземането по
принудителен ред вече била изтекла. На следващо място, счита, че вземането
събирано по принудителен ред от ответника било недължимо, тъй като взискателя
претендила, че го е придобил съгласно договор за цесия от 08.08.2018г. Цесията
нямала действие спрямо ищцата, тъй като цедента не бил уведомил длъжника за прехвърлянето.
По изпълнителното дело на ЧСИ ***нямало доказателства за сключването на
въпросния договор. Иска съдът да постанови решение, с което на основание чл.439
от ГПК да приеме за установено, че ищеца не дължи на ответника по изп.лист от 13.11.2012г.,
издаден по т.д.№6330/2012г. по описа на СГС, по който е образувано изп.д.№2019***0400303
по описа на ЧСИ ***с рег.№***, сума в размер на общо 9553,45 лева, от която
главница- 4273,20 лева, законна лихва за периода от 08.08.2018г. до
20.02.2019г.- 232,54 лева, неолихвяеми вземания- 3924,96 лева, разноски по
изпълнителното дело- 150 лева, такси по тарифа към ЗЧСИ- 974,75 лева.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „***“ЕАД депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Вземането по изпълнителния лист ответникът придобил по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., сключен с „***“ЕООД.
Твърди, че е бил упълномощен от последното дружество да уведоми длъжника за
извършената цесия на вземането, като такова уведомление било изпратено от него
на адреса на ищцата в гр.***, чрез препоръчана поща. Уведомлението обаче се
върнало неполучено, тъй като ищцата се била преместила на друг адрес. Счита, че
уведомлението за извършената цесия може да бъде направено и с връчване на
отговора на исковата молба на Ж.Д.. Заявява, че липсата на приложения към
молбата за конституиране като взискател депозирана по изпълнителното дело по
описа на ЧСИ ***се дължи на очевидна техническа грешка. Ответникът разполагал с
всички необходими документи, доказващи качеството му на цесионер и нов кредитор
относно ищцата, като представя същите към настоящия отговор на исковата молба.
Поддържа, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Поради това
депозираната от „***“ЕООД молба до ЧСИ, която съдържала искане за нови
изпълнителни действия прекъсвала
течащата давност. Предвид това, намира, че от издаване на изпълнителния лист на
13.11.2012г. до момента, давността за вземането е била прекъсната и все още не
е изтекла. Поради изложеното, счита, че предявения от ищцата иск е изцяло
неоснователен и недоказан и иска той да бъде отхвърлен. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото
препис от Изпълнителен лист, издаден на 13.11.2012г. от СГС по т.д.
№6330/2012г., ищецът Ж.Н.Д. е била осъдена да заплати на „***“ЕООД сумата от
4836,09 лева, заедно със законната лихва от 29.03.2012г.- датата на постановяване
на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от
430,17 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева,
разноски по арбитражното производство. На гърба на така представения
изпълнителен лист от съдебния изпълнител е направено отбелязване, че с
постановление от 05.10.2018г. прекратява изпълнителното производство по делото
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Посочено е също, че последното
изпълнително действие е от 13.11.2014г.
С молба от 02.03.20113г. „***“ЕООД е поискало
от ЧСИ ***с рег.№848, да образува изпълнително дело против длъжника Ж.Н.Д., въз
основа на горепосочения изпълнителен лист, тъй като до този момент тя не била
заплатила посочените в него суми. Иска се ЧСИ да проучи цялостно имущественото
състояние на длъжника, като му се възлагат всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Иска се на длъжника да бъде наложен запор в Банка ДСК, както и на същия
да се изпрати покана за доброволно изпълнение.
На 29.04.2013г. до ищеца-длъжник е била
изпратена Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***по образуваното при нея
изп.дело №***, като същата покана е била връчена на адресата на 16.05.20113г.
С Молба вх.№7304/13.11.2014г. „***“ЕООД е
поискало ЧСИ ***по горепосоченото изпълнително дело да изготви нови справки по
отношение на длъжника. Възлага му да предприеме всички законни принудителни
действия за събиране на дължимите суми, както и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
В тази връзка ЧСИ е изискал и получил от НОИ регистър на трудовите договори на Ж.Н.Д..
Видно от приетата като доказателство по делото
Молба за конституиране на нов взискател от 26.09.2018г. ответникът по делото „***“ЕАД
е поискал ЧСИ да го конституира като взискател по горепосоченото изпълнително
дело на мястото на „***“ЕООД, предвид сключен между двете дружества на
08.08.2018г. Договор за прехвърляне на вземания между тях, с който вземането по
изпълнителното дело било прехвърлено в полза на настоящия ответник. С Протокол
от 26.09.2018г. ЧСИ ***конституирала като взискател по изп.д.№*** „***“ЕАД на
мястото на взискателя „***“ЕООД.
От представения по делото препис от Договор за
прехвърляне на вземания се установява, че на 08.08.2018г. „***“ЕООД е
прехвърлило на „***“ЕАД свои вземания към длъжници, сред които и по отношение на
ищеца по издадения по отношение на нея изпълнителен лист от 13.11.2012г. С
нотариално заверено пълномощно от 31.08.2018г. ответникът бил упълномощен от „***“ЕООД
да уведоми длъжниците за извършената цесия. На 19.10.2018г. до Ж.Н.Д.,***, било
изпратено от ответното дружество препоръчано писмо с Уведомление за прехвърляне
на вземания. Със същото тя била уведомена за извършената цесия и новия й
кредитор „***“ЕАД, към когото дължала вече изпълнение на задължението си по
процесния изпълнителен лист.
Предвид постановеното от ЧСИ ***на 05.10.2018г.
прекратяване на производството по изп.дело №***, с Протокол от 26.11.2018г.
изпълнителния лист въз основа на който то било образувано, бил върнат на
ответното дружество.
С Молба за образуване на изпълнително дело от
19.02.2019г. „***“ЕАД поискало от ЧСИ ***с рег.№*** да образува изпълнително
дело против длъжника Ж.Н.Д. въз основа на издаден на 13.11.2012г. от СГС
изпълнителен лист. Иска се на длъжника да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение, като ЧСИ пристъпи към принудително изпълнение и извърши опис на
движими вещи, находящи се в дома на ищцата. Наред с това, се иска да се направи
справка в НАП относно сключените трудови договори от длъжника и декларираното
движимо/недвижимо имущество, както и справка от БНБ за наличието на разкрити
банкови сметки. На основание чл.18 от ЗЧСИ се възлага извършването на всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. С Покана
за изпълнение от 20.02.2019г. ЧСИ поканил Ж.Н.Д. да заплати задълженията си по
образуваното изп.дело №2019***0400303 във връзка с процесния изпълнителен лист.
Същата покана била връчена на адреса на длъжника на 05.03.2019г.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно
установено по настоящото дело е, че по отношение на ищеца Ж.Н.Д. на
13.11.2012г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на „***“ЕООД. Няма спор и
относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по
искане на кредитора, е било образувано изп.дело №*** по описа на ***с рег.№848, което е
прекратено на 05.10.2018г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Безспорно
установено е, че взискателят „***“ЕООД е прехвърлил своето вземане към Ж.Н.Д. в
полза на ответника „***“ЕАД с договор от 08.08.2018г., като по негова молба от
19.02.2019г. и въз основа на процесния изпълнителен лист по отношение на ищеца
е било образувано ново изпълнително дело №2019***0400303 по описа на ЧСИ ***с рег.№***.
Спорно по делото е
погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора към длъжника,
прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното производство и дължи
ли Ж.Н.Д. на ответното дружество по изп.д.№2019***0400303
по описа на ЧСИ ***с рег.№***, сумата в размер на общо 9553,45 лева, от която главница-
4273,20 лева, законна лихва за периода от 08.08.2018г. до 20.02.2019г.- 232,54
лева, неолихвяеми вземания- 3924,96 лева, разноски по изпълнителното дело- 150
лева, такси по тарифа към ЗЧСИ- 974,75 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се
явява длъжник по изп.д.№2019***0400303 по
описа на ЧСИ ***с рег.№***, като
основава исковата си претенция на изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното от взискателя вземане, факт настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
предявения иск се явява допустим и няма пречка да бъде разгледан от съда.
В настоящия случай,
вземането на първоначалния кредитор „***“ЕООД е възникнало след постановяване
на Решение №196/29.03.2012г. по вътрешно арбитражно дело №196/2012г. и издаване
на изпълнителен лист въз основа на него от СГС на 13.11.2012г. На основание
така издадения изпълнителен лист, кредиторът е поискал по отношение на длъжника
да бъде образувано изпълнително дело пред ***, като това е направено с молба от
02.03.2013г. В молбата си взискателят изрично е посочил, че иска съдебния
изпълнител да проучи цялото имуществено състояние на длъжника, да му наложи
запор в ***и да му изпрати призовка за доброволно изпълнение. Образувано е било
изп.дело №***, по което ЧСИ на 29.04.2013г. е изпратил запорни съобщения до множество
банки, с които е наложил запор на сметки на длъжника, а наред с това до
последния е била изпратена и покана за доброволно изпълнение. Всяко от
горепосочените действия- искане за образуване на изпълнително дело и налагане
на запор върху сметки на длъжника, както и запорирането на банкови сметки на Ж.Д.
от страна на съдебния изпълнител, прекъсва давността, като след извършването му
започва да тече нова такава.
На 13.11.2014г.
взискателят е подал до ЧСИ ***нова молба вх.№7304, в която е поискал да бъдат
изготвени нови справка по образуваното изпълнително дело против Ж.Д.. На ЧСИ е
възложено да предприеме всички законни принудителни действия за събиране на
дължимите към „***“ЕООД суми. На съдебния изпълнител са възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ.
Във връзка с тази
молба, ЧСИ ***единствено е изискала от НОИ справка за всички подадени
уведомления за възникнали трудови
правоотношения на Ж.Д., но не е предприела никакви конкретни изпълнителни
действия.
На 26.09.2018г.
ответното дружество е депозирало по изпълнителното дело Молба за конституиране
на нов взискател с твърдение, че на 08.08.2018г. вземането на първоначалния
кредитор към ищеца му е било прехвърлено с договор за цесия. Изрично се иска да
бъде извършен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Въпреки
конституирането по делото на новия взискател „***“ЕАД на 26.09.2018г., с
постановление от 05.10.2018г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, ЧСИ е прекратил
производството по делото, посочвайки, че последното извършено действие е на
13.11.2014г. На 19.02.2019г. ответното дружество е депозирало до ЧСИ ***с рег.№*** молба за образуване на изпълнително дело по отношение на ищеца за
вземането, визирано в горепосочения изпълнителен лист от 13.11.2012г., като в
тази връзка е било образувано изп.д.№2019***0400303.
С оглед спора между
страните налице ли е изтекла погасителна давност за претендираното от ответника
вземане по образуваното против ищеца изпълнително дело №2019***0400303 по описа на ЧСИ ***с рег.№***, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД само
предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват давността и от
всяко прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В този смисъл
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1
от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат да бъдат насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко
действие за принудително изпълнение. В този смисъл съдът намира, че правилно
ЧСИ ***при прекратяване
на изп.д.№
№*** е приела, че последното
извършено действие по делото е от 13.11.2014г. Това е така, защото на тази дата
при нея е постъпила Молба вх.№7304/13.11.2014г., с която „***“ЕООД е
поискало ЧСИ да изготви нови справки по отношение на длъжника., възлагайки му
да предприеме всички законни принудителни действия за събиране на дължимите
суми, както и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. В тази връзка ЧСИ е изискал и
получил от НОИ регистър на трудовите договори на Ж.Н.Д.. В същата молба обаче взискателя не е конкретизирал отделен изпълнителен
способ, който да бъде приложен от ЧСИ, а най-общо е възложил да се предприемат
всички законни принудителни действия за събиране на дължимите суми. Предвид
така формулираното искане, съдебния изпълнител не е предприел нито едно
конкретно изпълнително действие за събиране на задължението, а единствено е
изискал справка от Регистъра на трудовите договори на НОИ. Така предприетите
действия от 13.11.2014г. не са изпълнителни такива и съответно не прекъсват
давността по образуваното изпълнително дело. Както по-горе беше посочено, за да
бъде прекъсната давността в молбата си взискателя е следвало да посочи
конкретен изпълнителен способ, който да бъде използван от съдебния изпълнител
за събиране на задължението от длъжника. С направеното в молбата от
13.11.2014г. формално и неконкретизирано искане за предприемане на всички
законни принудителни действия за събиране на задължението взискателя не
прекъсва давността, тъй като реално това негово действие не съставлява действие
за принудително изпълнение. От своя страна, ЧСИ също не е предприел действия за
принудително изпълнение на задължението, като след молбата на взискателя от
13.11.2014г. единствено е изискал справка от НОИ за налични трудови
правоотношения на длъжника, което действие не прекъсва давността по делото, тъй
като също не е изпълнително.
Предвид изложеното,
съдът намира, че след 29.04.2013г., когато ЧСИ ***по искане
на взискателя по изп.д.№
№*** е наложила запор на банкови
сметки на длъжника, по същото дело няма данни за извършване на други
изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Тази давност може да бъде
прекъсната единствено с предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото
по делото се установи, че не са извършвани изпълнителни действия през периода
от 29.04.2013г. до 19.02.2019г., когато по искане на настоящия ответник против
ищеца е образувано ново изп.д. №2019***0400303
по описа на ЧСИ ***и с молбата за това е поискан
конкретен изпълнителен способ за събиране на задължението- опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е
изтекла на 29.04.2018г.
Предвид изтичането
на погасителната давност за събиране на процесното задължение на ищеца, следва
по отношение на него да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумата от 9553,45 лева, от която главница- 4273,20 лева, законна
лихва за периода от 08.08.2018г. до 20.02.2019г.- 232,54 лева, неолихвяеми
вземания- 3924,96 лева, разноски по изпълнителното дело- 150 лева, такси по
тарифа към ЗЧСИ- 974,75 лева, по изп.лист от 13.11.2012г., издаден по т.д.№6330/2012г.
по описа на СГС, по който е образувано изп.д.№2019***0400303 по описа на ЧСИ ***с
рег.№***.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
а именно сумата от 386,34 лева за платена държавна такса и 810 лева- адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
доколкото то е определено в минималния предвиден размер в чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Н.Д., с ЕГН **********, с настоящ
адрес *** ***, не дължи на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, представлявано от Я.Й.О., Павел Я. ***, по
изпълнително дело №2019***0400303 по описа на ЧСИ ***с рег.№*** на КЧСИ,
образувано по изпълнителен лист от 13.11.2012г.,
издаден по т.д.№6330/2012г. по описа на СГС, сумата 9553,45 лева /девет хиляди
петстотин петдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, от която главница-
4273,20 лева /четири хиляди двасте седемдесет и три лева и двадесет стотинки/,
законна лихва за периода от 08.08.2018г. до 20.02.2019г.- 232,54 лева /двеста
тридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, неолихвяеми вземания-
3924,96 лева /три хиляди деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/, разноски по изпълнителното дело- 150 лева /сто и петдесет лева/,
такси по тарифа към ЗЧСИ- 974,75 лева /деветстотин седемдесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА
„***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,
представлявано от Я.Й.О., Павел Я. ***, да заплати на Ж.Н.Д., с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** ***, направените по делото разноски в размер общо на
1196,34 лева /хиляда сто деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: