№ 8271
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110137416 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника Р. П. Ч. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №18, находящ се в гр. ////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410
от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че Р. П. Ч. му дължи сумата от 325,72 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 42,32 лв. – лихва за забава от 15.09.2020
год. – 28.06.2022 год., сумата от 52,40 лв., представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 10,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 год.-28.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 18.07.2022 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът-Р. П. Ч. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
твърди, че е платил процесните суми.
1
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай, качеството
на ответника на потребител на топлинна енергия се установява от нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ №104, том ХIII, дело №2504 от 1986 год., от който е видно, че
Р. П. Ч. е собственик на топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
2
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата е възложила
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ТС” ЕООД-видно
от договор №//// от 28.09.2002 год..
Ответникът не оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е платил
претендираните от ищеца суми, за което е ангажирал доказателство фискален бон от
09.03.2023 год., от който е видно, че е платена сума в общ размер от 362,15 лева за
абонатен №/////. В открито съдебно заседание състояло се на 09.04.2024 год.
процесуалният представител на ищеца оспорва с платената сума да е погасено
задължение за топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че от страна на ответника
е платена топлинна енергия за недвижим имот апартамент №17, с абонатен №/////, а
процесния имот е №18 и с абонатен №//////. Съдът приема, че ответникът не доказа
плащане на топлинна енергия за процесния имот и период. По настоящото дело се
претендира топлинна енергия за недвижим имот-апартамент №18, находящ се в гр. ////
и с абонатен №//////, а видно от представения фискален бон е платено задължение за
ап.17 с абонатен №/////. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено потребената от него топлоенергия на стойност 325,72 лева за
периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год.. За сумата от 52,40 лева, представляваща
такса за отчитане на уреди и разпределение иска също е основателен и следва да се
уважи.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
3
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
42,32 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 268,19 лева, представляваща сторените разноски
в настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
73,14 лева, представляващи разноските по гр.д. №38626/2022 год. по описа на СРС, 75
с-в..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
/////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// против Р. П. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. ////, ап.18, че Р. П. Ч. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
сумата от 325,72 лева /триста двадесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ се в гр. ////,
ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата
от 42,32 лева /четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2020 год. до 28.06.2022 год., като отхвърля иска за сумата от 10,68 лева,
представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 год. до 28.06.2022 год., като неоснователен, сумата от 52,40 лева
/петдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната
4
лихва върху главницата считано от 18.07.2022 год. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Р. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 268,19 лева /двеста шестдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 73,14 лева /седемдесет
и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№38626/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5