№ 549
гр. Б. , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500922 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Петко Палазов, против
разпореждане № 266452 от 12.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 1324/2021 г. по описа
на РС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение заявлението му за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника КР. Н.
К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул.“С.“ № **, ет. *, ап. * за сумата от 10397.92лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.02.2021г., дължима по
сключен помежду им договор за потребителски кредит № PLUS-14753152 от 27.04.2017г.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително
разпореждане, в частта относно договорната възнаградителна лихва, с искане за отмяната му
и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
за това вземане. Излагат се съображения, че направилно районният съд е приел, че клаузата
в договора, регламентираща договорната лихва е нищожна, по съображения, че противоречи
на морала и добрите нрави. Жалбоподателят счита, че тъй като липсват императивни норми,
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва, поради обстоятелството,
че се касае за договор за потребителски кредит, същата търпи ограничение доколкото се
явява компонент от ГПР, който от своя страна не следва да надвишава максималния законов
размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В жалбата се сочи, че тъй като уговорения в договора
фиксиран лихвен процент на възнаградителната лихва е в границите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
1
не е налице визираното от районния съд накърняване на добрите нрави. Моли въззивния съд
да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърленото вземане за договорната възнаградителна
лихва. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноските за
платена държавна такса от 108.90 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, вписан в ТР при АВ за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК против длъжника КР. Н. К. за вземанията, дължими по сключен помежду
им договор за потребителски кредит № PLUS-14753152 от 27.04.2017г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от 12.04.2021г. за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 2310.04 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 24.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 50.17лв., изчислени съразмерно с уважената част от
вземането.
С обжалваното разпореждане от 12.04.2021г. съдът е отхвърлил заявлението в
останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата
от 10397.92лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.02.2021г., за сумата от
492.21 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 2310.04 лв. за
периода от 05.02.2018г. до 12.03.2020г. и за сумата от 139.90 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата в размер на 2310.04 лв. за периода от 14.07.2020г. до
16.02.2020г., като е отказано присъждане на разноските над сумата от 50.17 лв. до 632.04лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенцияте за договорна
възнаградителна лихва с мотив, че клаузата в договора, регламентираща договорната лихва е
нищожна, тъй като размерът й е прекомерен, което противоречи на морала и добрите нрави.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
2
Тъй като кредитора основава вземанията си на сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за същият са приложими именно разпоредбите
на този закон. В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в
ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за
икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като
критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-
висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максумумът от
50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната
възнаградителна лихва е уговорена в размер на 36.62 %, при ГРП -45.78 %, т.е. не надвишава
допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на
нищожност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите
нрави се явяват неоснователни /в този смисъл решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на
ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна което
налага отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване на ново за издаване
на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за отхвърленото вземане за
договорна възнаградителна лихва.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноските, направени в производството пред въззивната инстанция – в
размер на 108.09 лв. за платена такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 266452 от 12.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
1324/2021 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение заявлението
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, вписан в ТР при АВ, със
3
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от Димитър Димитров за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника КР. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б.,
ул.“С.“ № **, ет. *, ап. * за сумата от 10397.92лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.01.2018г. до 05.02.2021г., дължима по сключен помежду им договор за
потребителски кредит № PLUS-14753152 от 27.04.2017г., като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, вписан в ТР при АВ, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от Димитър Димитров срещу длъжника КР. Н. К., ЕГН: ********** с адрес:
гр. Б., ул.“С.“ № **, ет. *, ап. * за сумата от 10397.92лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.01.2018г. до 05.02.2021г., дължима по сключен помежду им договор за
потребителски кредит № PLUS-14753152 от 27.04.2017г., както и за сумата от 108.09 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
задължение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за
разноските пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4