Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 14 февруари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 06.02.2019
г. в състав:
Марина
ГЮРОВА
при участието на секретаря Миланова и прокурор Наков, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 413/19 г., намери за установено
следното:
Обвиняемият А.К.Й. (ЕГН: **********) е оспорил чрез въззивна жалба на защитника си (адв.
Г.В., САК) в срока и по реда на чл. 378, ал.5 НПК постановеното от Софийския
районен съд (НО, 3 с.) Решение № 324756/24.01.2018 г. по н.а.х.д. № 19672/17
г., с което на основание чл. 378, ал.4, т.1 НПК и чл. 78а, ал.1 и ал.4 НК той е
бил освободен от наказателна отговорност за извършено на 17.01.2017 г.
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал.1 НК и санкциониран по административен ред с глоба от 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
С жалбата не се оспорват
фактите и правните изводи на Районния съд. Оплакването е единствено срещу
кумулативно наложеното наказание по чл. 78а, ал.4 НК, като се иска неговата
отмяна с допълнително представени в заседанието пред СГС аргументи, сведени до
множеството смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската скорост на
движение на автомобила към момента на удара на пешеходката Ч., нейният принос
към съпричиняването на резултата, изрядните
характеристични данни за обвиняемия и липсата на издавани спрямо него други
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Прокурорът при СГП не е
съгласен с доводите на защитата и пледира първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в цялост.
Въззивният съд намери, че въпросите около фактите
по делото и доказателствата, които ги установяват, са били правилно разрешени в
рамките на първата инстанция. Те не са предмет и на обжалване, независимо от
задължението на СГС да ги провери служебно (чл. 314 НПК). Изяснено е, че в
сутрешните часове на 17.01.2017 г. обв. Й. управлявал
л.а. „Опел-Астра“ с рег. № *******по столичния
булевард „Възкресение“ (в посока към ул. „Хъшове“) и приближавайки спирката в
района на № 0304, със скорост около 50 км./ч., не забелязал пресичащата по
същото време през необозначено за целта място на платното С.Ч.. Въпреки че от
момента на възможността за възприемане на пострадалата, пространството между
нея и лекия автомобил възлизало на 61 метра (при установена по експертен път
„опасна зона“ за спиране от 37 м.), водачът Й. нито намалил скоростта, нито
спрял превозното средство, а вместо това – ударил Ч. в гръб и тялото й
изхвърчало на платното. Причиненото при удара счупване на „срамната кост“ на
свидетелката довело до трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на
левия долен крайник и по същество съставлявало средна телесна повреда.
Тези свои изводи за
инкриминираните факти първостепенният съд е основал изцяло на събраните в
досъдебната фаза доказателства, без да провежда самостоятелно съдебно
разследване. Кредитираните източници на информация обаче, са напълно
достатъчни, за да изяснят хронологията на събитията. Показанията на самата
пострадала (л.27 от д.п.), оценени в съвкупност с казаното от свидетелите В., К.и
Ц.(л.29, 31 и 34 от д.п.), потвърждават описаните в постановлението на
прокурора обстоятелства. Те в най-общи линии се подкрепят и от непосредствено
изслушаните от СРС обяснения на обв. Й. – л. 20, гръб
от н.а.х.д. (като се остави настрана пасажът от тях, в който лицето
недостоверно твърди, че след деянието е оказал помощ чрез обаждане на тел. 112)
и писмените доказателствени средства (констативен и огледен протокол, както и уведомително писмо от
РЦ-112/гр.София – л.7, 9 и 57 от д.п.). Механизмът на описаното ПТП и приносът
на водача към него са били детайлно изследвани от кредитираната АТЕ (л.42 от
д.п.), а причинените на пострадалата травматични увреждания – потвърдени от
изводите в СМЕ (л.38 от д.п.).
Приетата от СРС правна
квалификация на деянието следва да бъде частично коригирана. Като цяло,
тя изпълва признаците на състава на чл. 343, ал.1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал.1 НК (причинена по непредпазливост средна телесна повреда при
управляване на МПС поради нарушаване на правилата за движение), но вменените от
прокурора две самостоятелни нарушения, включени в изпълнителното деяние на
престъплението (по чл. 5, ал.2, т.1 и по чл. 20, ал.2 ЗДвП), не са предизвикали
инкриминирания резултат в кумулативно съчетание помежду си. Водачът е бил
обвинен едновременно в това, че при внезапно възникнала опасност за движението
(каквато е появата на пешеходеца Ч.) той не е намалил скоростта или спрял
автомобила (чл. 20, ал.2, изр. второ ЗДвП) и че не е изпълнил задължението си
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците (чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП).
Първата инстанция безусловно е възпроизвела в решението си цитираните две
нарушения, въпреки че в случая това по чл. 20, ал.2 ЗДвП се явява специално и
следва да бъде самостоятелно инкриминирано. Причина за настъпилото ПТП не е принципно пренебрегнато от обв. Й. правило за внимание и предпазливост към пешеходците
(което важи за изрядно пресичащите лица в обозначените за това зони на
платното), а неадекватната му реакция при внезапно настъпила на пътното платно
опасност (доколкото поведението на пресичащата на нерегламентирано място
свидетелка Ч. е съставлявало именно такава „опасност“), при наличието на която
законът (чл. 20, ал.2) е категоричен, че водачът следва да намали скоростта, а
в случай на необходимост – да спре. Именно това задължение е останало
неизпълнено (въпреки обективната възможност за подобно поведение) и точно то се намира в пряка връзка с
последвалия удар между автомобила и пострадалата и причинената с него средна
телесна повреда (трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за
повече от 30 дни). Ето защо, проверяваният съдебен акт следва да бъде изменен
при условията на чл. 337, ал.1, т.2 НПК – чрез прилагане на „закон за същото
престъпление“ и частично оправдаване на обв. Й.
относно вмененото му в отговорност нарушение по чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП.
Изменение на решението, но
на друго основание – чл. 337, ал.1, т.1 НПК, се налага и в частта относно
наложеното на обвиняемия административно наказание.
В случая чл. 78а, ал.1 НК
е бил приложен правилно, защото наказуемостта на престъплението, съдебното
минало на дееца и липсата на причинени с деянието имуществени вреди са
позволявали неговото освобождаване от наказателна отговорност и санкционирането
му с административна глоба. Нейният размер е бил индивидуализиран към минимума
(1000 лв.) поради липсата на отегчаващи и наличието на две смекчаващи
обстоятелства (ниската, макар и несъобразена скорост на автомобила към момента
на удара и съпричиняването на резултата чрез
поведението на самата пострадала) и на практика не може да бъде ревизиран в
тежест на обвиняемия, тъй като прокурорът не е подал „съответен протест“ с
искане по чл. 337, ал.2, т.1 НПК.
Въззивният съд обаче, не може да се съгласи с
проявения от първата инстанция подход да комбинира глобата с допълнително
административно наказание лишаване от право да се управлява МПС за 4 месеца.
Вярно е, че приложението на чл. 78а, ал.4 НК е дискреция
за съда (за разлика от аналогичната хипотеза на чл. 343г НК), продиктувана от
обстоятелството, че обществената опасност на деянията, допускащи освобождаване
от наказателна отговорност, е принципно по – ниска. Но именно поради това - налагането
на въпросната допълнителна санкция следва да бъде убедително аргументирано, а
изложените в случая от СРС мотиви не отговарят на тези стандарти. В тях
погрешно е прието, че се обсъжда налагане на „наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК“, при условие, че самата разпоредба на чл. 78а, ал.4 НК говори за
„административно наказание лишаване от право…“, нямащо нищо общо с каталога на
наказанията по чл. 37, ал.1, т. 1-11 НК. В същото време, основният довод за
приложението на чл. 13, б. „в“ ЗАНН е намерен в това, че дадените от обв. Й.
частично неверни обяснения (относно твърдението му, че е оказал помощ чрез
обаждане на тел. 112) са направили „лошо
впечатление на съда“ (цитат от мотиви – л. 25 от н.а.х.д.). Подобен аргумент
няма своята законова основа, защото изводи във вреда на обвиняемия не могат да
се правят от факта, че той не е доказал възраженията си (чл. 103, ал.3 НПК). И
не на последно място – смекчаващите обстоятелства не са само две, както е отчел
Районният съд, защото към тях могат да бъдат прибавени и други невзети предвид
факти – направеното от обв. Й. самопризнание за
деянието, съдържащо и изказано съжаление за случилото се (л. 20, гръб от
н.а.х.д.); липсата на данни за други налагани спрямо лицето административни
наказания за нарушения на ЗДвП; младата възраст на водача, разкриваща
недостатъчна житейска опитност. Съвкупната им преценка позволява административното
наказване на извършителя да бъде сведено единствено до наложената глоба от 1000
лв., без към нея да се добавя допълнителната санкция по чл.78а, ал.4 НК.
Правилно са били решени и
въпросите за разноските по делото (закономерна последица от признаването на Й.
за виновен) и съхранението на единственото веществено доказателство.
Всичко изложено дотук
мотивира втората инстанция да се съгласи с приетите в обжалваното решение
факти, но да измени същото в две от неговите части – допуснатите от обв. Й. нарушения на ЗДвП (чл. 337, ал.1, т.2 НПК) и
определянето на наказанието (чл.337, ал.1, т.1 НПК), поради което – на
посочените основания, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
ИЗМЕНЯ Решение № 324756/24.01.2018 г. по
н.а.х.д. № 19672/17 г. по описа на СРС (НО, 3 с.), като:
а) оправдава
частично обв. А.К.Й. за това, при осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението да е нарушил и правилата за движение по
чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП;
б) отменя
допълнително наложеното на обв. Й. административно
наказание по чл. 78а, ал.4 НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: