Р Е Ш Е Н И Е
02.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
24.06. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2539 2019
дело № по описа за
г.
С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.Й., съдебен адрес:***, е предявил срещу „УНИКА ИМОТИ" – ООД, ЕИК *********, адрес: гр. Кюстендил, ул. „Петър Берон" №26, представлявано от управителя С.К.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищеца върху сграда с идентификатор 16141.101.50.2; сграда с идентификатор 16141.101.50.3; сграда с идентификатор 16141.101.50.4 и сграда, представляваща дървен сглобяем павилион с площ 12 кв.м., намиращи се в ПИ № 16141.101.50 в с. Горна Брестница, общ. Кюстендил, местност „Влахов дол”.
Ищецът твърди, че на 05.04.2006 г. купил от търговски
обект, представляващ застроен недвижим имот с площ 2260 кв. м., ведно с
изградения в него ресторант „Брестнишки хан”, който съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10-176/31.08.2009
г. представлява ПИ № 16141.101.15, а в имота се намират следните сгради:
сграда с идентификатор 16141.101.15.1
със застроена площ 247 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за
обществено хранене; сграда с идентификатор 16141.101.15.2 със застроена площ 88 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда с
идентификатор 16141.101.15.3 със
застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо
застрояване; сграда с идентификатор 16141.101.15.4 със застроена площ 30 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка
на допълващо застрояване. Съгласно изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрено със Заповед № РД-18-468/14.01.2020 г.,
понастоящем поземленият имот е с идентификатор 16141.101.50, а описаните
сгради - с идентификатори №№16141.101.50.1;
16141.101.50.2; 16141.101.50.3; 16141.101.50.4.
Върху постройките, които не са описани в
нотариалния акт за продажба № 34, т.ІV, д.№ 740/2006 г. /т.е. с изключение на сграда
с идентификатор 16141.101.15.1/, но са
съществували към придобиването на недвижимия имот, ищецът твърди, че придобил
право на собственост по давност в периода 05.04.2006 г. – 27.09.2019 г.
Преди посочената продажба, през 2000 г.
върху поземления имот и ресторант „Брестнишки хан” била вписана законна ипотека.
През 2014 г. било образувано изп. д. №69/2014 г. по описа на ЧСИ
Валентина Александрова с длъжник и
взискател Община Кюстендил. В хода на
принудителното изпълнение била проведена публична продан на ПИ №
16141.101.15, ведно със сграда с идентификатор 16141.101.15.1. С протокол от 27.09.2019 г. и 28.09.2019
г. съдебният изпълнител отнел от ищеца и въвел във владение купувача на
публична продан /ответник в настоящото производство/ и върху посочените по-горе
сгради, които не са били обект на публичната продан, не са описвани и оценявани
в хода на изпълнителното производство; според ищеца те представляват
самостоятелни обекти на право на собственост.
В постъпилия писмен отговор от ответника се
оспорва претенцията на ищеца, като се сочи, че претендираните от него постройки
не са описани в нотариалния акт за продажба от , в тях
не е извършван въвод във владение на купувача на публичната продан, те не представляват самостоятелни обекти на право на собственост, а са
незаконни постройки и са издадени заповеди за премахването им.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е обявено
за безспорно, че процесните сгради не са придобити от ищеца посредством
продажбата, обективирана в приложения нотариален акт за продажба № 34, т.ІV,
д.№ 740/2006 г., както и че спрямо тях не е извършван опис и оценка по изп. д.
№69/2014 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова.
В показанията си свидетелите и сочат, че от придобиването на ресторанта през 2006 г. до 2019 г. ищецът стопанисвал и всички останали постройки в имота: бар-кухня със стая за персонала, баня-тоалетна и гардеробна; две долепени сгради в района на езерото, като в по-малката има баня и тоалетна, а в по-голямата – камина от каменна зидария; постройка – барбекю.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, сграда с идентификатор №16141.101.50.1 е с предназначение „сграда за обществено хранене”, а процесните сгради с идентификатори №№16141.101.50.2; 16141.101.50.3; 16141.101.50.4 са нанесени в кадастралната карта като сгради на допълващо застрояване. Сграда с идентификатор №16141.101.50.2 е свързана със сграда с идентификатор №16141.101.50.1 и се състои от кухненски и сервизни помещения. Сгради с идентификатори № 16141.101.50.3 и № 16141.101.50.4 са долепени, като в първата има предверие-стая и баня-тоалетна, а във втората – едно помещение. Според вещото лице тези помещения имат функция на жилище, като в съдебното заседание вещото лице е уточнило, че двете сгради имат само един вход – откъм сграда 3 и се състоят общо от: помещение без прозорец /осветеността е само през входната врата/, баня- тоалетна и помещение с два прозореца; няма кухня или кухненски бокс. Сградата без кадастрален номер /описана в исковата молба като дървен сглобяем павилион/ се намира до входа на ресторанта, представлява остъклено помещение и би могла да се ползва като пропускателен пункт.
С оглед изложеното, съдът намира
следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно
основание, а в тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца. Предвид спора
относно статута на процесните сгради, в тежест на ищеца е да установи, че
представляват самостоятелни обекти на право на собственост.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства е безспорно, че процесната
сграда с идентификатор
№16141.101.50.2, свързана със сграда
с идентификатор №16141.101.50.1 и
състояща се от кухненски и сервизни помещения, е с обслужващо предназначение по
отношение на основната сграда на ресторанта, до която е долепена. Този извод
следва както от заключението на вещото лице, така и от показанията на
свидетелката , която описва постройката като бар-кухня със стая за
персонала, баня-тоалетна и гардеробна. Безспорно е обслужващото предназначение
и на дървения сглобяем павилион,
предвид заключението на вещото лице.
Въпреки че са функционално свързани, помещенията в сгради с идентификатори № 16141.101.50.3 и № 16141.101.50.4 не отговарят на изискванията за жилище по чл.40, ал.1 от ЗУТ, респ. – чл.110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; липсва кухня или кухненски бокс. Предмет на установяване по делото е фактическото състояние на постройките, не възможността за тяхното евентуално преустройство. В събраните по инициатива на ищеца свидетелски показания не се съдържат твърдения за използване на посочените постройки за жилище, което е и житейски достоверно, предвид безспорно установеното предназначение на недвижимия имот – ресторант „Брестнишки хан” - за обществено хранене.
Поради това всички претендирани от ищеца постройки представляват сгради на допълващото застрояване по смисъла на чл.41 ЗУТ - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградата на основното застрояване. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение, те са принадлежност към основната сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следват главната вещ. Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл.98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно. Поради това ищецът не би могъл да придобие по давност собствеността върху процесните постройки, респ. – не следва да се обсъждат събраните гласни доказателства в насока на упражнявано от него владение върху постройките.
Предвид извода
относно несамостоятелния характер на описаните в исковата молба постройки,
съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК, на общо основание те следват собствеността
на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са
предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС
/респ. чл.98 ЗС/ и при публичната продан на имота. Без значение е
обстоятелството, че тези сгради не фигурират в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител, върху тях не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не са описани и оценени от съдебния изпълнител и спрямо
тях не е проведена публична продан.
Ищецът
не установи, че е собственик на описаните сгради на основание придобивна
давност, което обуславя отхвърляне на предявения иск.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответника разноски по настоящото производство в
размер на 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Д., ЕГН **********, срещу „УНИКА ИМОТИ" – ООД, ЕИК *********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание придобивна давност, текла в периода 05.04.2006 г. – 27.09.2019 г., върху сграда с идентификатор 16141.101.50.2; сграда с идентификатор 16141.101.50.3; сграда с идентификатор 16141.101.50.4 и сграда, представляваща дървен сглобяем павилион с площ 12 кв.м., намиращи се в ПИ № 16141.101.50 в с. Горна Брестница, общ. Кюстендил, местност „Влахов дол”.
ОСЪЖДА
С.В.Д., ЕГН **********, да заплати на „УНИКА ИМОТИ" – ООД, ЕИК *********, сумата 900 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: