№ 138
гр. Перник , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20201720104665 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул.
„Околовръстен път" №260, в качеството му на правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ" ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Васил Стоин" № 4, с
правно основание чл.422, вр. 415 ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 734,43лв., представляваща
неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на международна фирмена
кредитна карта PIREAEUS VISA BUSINESS от 17.09.2009г., ведно със законната лихва за
забава върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (30.01.2012г.) до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 5 182,34лв., представляващи вземане за възнаградителна и наказателна лихва за
периода от 25.02.2009г. до 26.01.2012г. (включително); сумата от 151,21 лв., представляващи
вземане за такси съгласно чл. 1 и чл. 5 от Раздел I от Договор за кредит за периода от
25.02.2009г. до 26.01.2012 г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.01.2012г. и Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.09.2014г.
по ч.г.д.№310/2012г. на ПРС.
При условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове ако е налице
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит са предявени и
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми като неплатени
по Договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта PIREAEUS
VISA BUSINESS от 17.09.2009г.
1
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител адв. Ч. Д., с който е изразил становище, че исковете са
допустими. Ответникът е оспорил изцяло исковете по основание и размер, поради което и
иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че процесният договор е
прекратен на 17.09.2011г. поради изтекъл краен срок, като не е налице предсрочна
изискуемост. На самостоятелно основание ответникът оспорва предсрочната изискуемост да
е обявена по предвидения в закона ред. Ответникът възразява, че исковете са погасени по
давност по подробно изложени съображения. Ответникът оспорва евентуално съединеният
иск като недопустим, тъй като имат едни и същи основания.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За процесните суми по ч.г.д.№310/2012г. на ПРС са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение от 31.01.2012г., касаеща неплатените главници и лихви, и Заповед
за изпълнение на парично задължение от 23.09.2014г., касаеща неплатените такси, поради
което и съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства между „Банка
Пиреос България“АД и ответника е сключен Договор за издаване и обслужване на
международна фирмена кредитна карта PIREAEUS VISA BUSINESS от 17.09.2009г. Видно
от представените доказателства с вписване от 12.11.2019г. в ТР е вписано преобразуване
чрез вливане на „Банка Пиреос България“АД в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, поради което
и ищецът е правоприемник на правата и задълженията по процесния договор. Предвид
гореизложеното съдът намира, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния договор.
С процесния договор банката е издала на кредитополучателя кредитна карта с
първоначален кредитен лимит от 5000,00лв., а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне като прави вноски до 25- то число на месеца, ведно с дължимите лихви и
разноски.
Видно от раздел IV на същия договор процесният договор е влязъл в сила на датата
на подписването му- 17.09.2009г. Крайният срок на действие на договора е обвързан с
издадената по същия договор кредитна карта, която е с първоначална валидност от две
години, като срокът на договора е два месеца след изтичане срока на кредитната карта. По
делото няма спор, че е издадена първоначално кредитна карта от 17.09.2009г., поради което
2
и съдът намира, че процесният договор е изтекъл на 17.11.2011г.
Действително съгласно договора срокът на действие на същия може да бъде
продължен служебно за още две години, чрез издаване на нова кредитна карта. Ищецът
обаче не е представил такива доказателства, а ответникът изрично е оспорил да е правил
искане за издаване на нова кредитна карта.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, кредитополучателят е длъжен ежемесечно след падежна дата да
заплаща минимална сума за револвиранена кредита в размер, представляващ процент върху
усвоената част от кредитния лимит и при невнасяне на тази сума се начислява такса за
невнесена минимална сума за револвиране по тарифата на банката. В експертизата са
посочени и конкретните движения по разплащателната сметка, обслужваща кредитната
карта. Видно от същата експертиза, поради неплащане на месечни вноски, на 27.07.2011г.
кредитът е станал предсрочно изискуем за пълния неизплатен остатък от кредита. Както
към този момент, така и към 17.11.2011г. /датата на изтичане срока на договора, така и към
30.01.2012г. / датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
непогасените изискуеми задължения за главница по кредита са в размер на 4734.43лв.
Непогасени по процесния договор за кредит са и сумата от 5 182,34лв., представляваща
вземане за възнаградителна и наказателна лихва за периода от 25.02.2009г. до 26.01.2012г.
(включително), от които сумата от 4652,45лв. за възнаградителна лихва и сумата от
517,76лв. за наказателна лихва.Съгласно Договора кредитополучателят заплаща и такси,
съгласно тарифата на банката по извършени услуги на клиента, която е в сила към деня на
съответното плащане. Размерът на вземането за такси, съгласно чл. 1 и чл. 5 от Раздел I от
Договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта за периода от
25.02.2009г. до 26.01.12г. е 151,21 лв.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. по процесния кредит не са
извършвани плащания.
Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже извършено плащане,
но ответникът не е ангажирал такива доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
процесните суми. Ответникът обаче е направил валидно възражение за погасяване на
процесните суми по давност.
Съдът намира, че вземанията за главница, произтичащи от процесния договор се
погасяват с общата петгодишна давност. Съгласно постоянната практика на ВКС при
договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на вноски по
погасителен план, не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Съдът намира, че вземанията за разноски също се погасяват
с общата петгодишна давност. Съдът намира, че вземанията за възнаградителна и
3
наказателна лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност съгласно разпоредбата
на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 31.01.2012г. и по молба на ищеца от
27.08.2014г. е образувано изп.д.№1481/2014г. на ЧСИ А. Бизов. В същата молба има
възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема изпълнителни
действия. По делото и впоследствие са извършвани множество изпълнителни действия-
запор от 02.09.2014г., запор от 11.09.2014г., запор от 15.09.2014г., запор от 23.03.2018г. и
запор от 23.03.2018г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 23.09.2014г. и по молба на ищеца от
07.10.2014г. е образувано изп.д.№1675/2014г. на ЧСИ А. Бизов. В същата молба има
възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема изпълнителни
действия. По делото и впоследствие са извършвани множество изпълнителни действия-
запор от 28.10.2014г., запор от 04.11.2014г., запор от 12.06.2015г., запор от 28.09.2017г.,
запор от 08.11.2018г. и запор от 09.11.2018г.
Въз основа на процесните два изпълнителни листа и по молба на ищеца от
29.10.2019г. е образувано изп.д.№185082019г. на ЧСИ Ст. Бадев. С молбата са поискани да
бъдат извършени и конкретни изпълнителни действия. По делото и впоследствие са
извършвани множество изпълнителни действия- три запора от 06.11.2019г.
Съдът намира, че от изтичане срока на договора- 17.11.2011г. до 27.08.2014г., когато
е образувано изп.д.№1481/2014г. на ЧСИ А. Бизов, по делото няма доказателства за
предприети от ищеца изпълнителни действия. С молбата на ищеца от 27.08.2014г., с която
има и искане за възлагане на изпълнителни действия е прекъсната и е започнала да тече нова
давност. Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство. Действието на това спиране е преустановено на 26.06.2015г., когато е
постановено ТР 2/2013г. на ОСГТК, с което постановлението е обявено за изгубило сила.
Действително по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия до
23.03.2018г., когато е наложен запор, който е прекъснал давността и е започнала да тече нова
петгодишна давност. Поради това и изпълнителното производство е перемирано по силата
на закона- чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това обаче няма отношение към давността. Съгласно
Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о. перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все
още у него изпълнителен лист.
4
Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането за главница, което се погасява с
общата петгодишна давност не е погасено по давност, поради това и установителният иск за
дължимост на главница следва да бъде уважен като основателен.
По аналогични съображения съдът намира, че не е погасено по давност и вземането
на ищеца за сумата от 151,21 лв., представляващи вземане за такси, което се погасява също с
общата петгодишна давност. Поради това и установителният иск за дължимост на такси
следва да бъде уважен като основателен.
Съдът намира, че вземанията за възнаградителна и наказателна лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съдът
намира, че до 27.08.2014г., когато е образувано изп.д.№1481/2014г. на ЧСИ А. Бизов, по
делото няма доказателства за предприети от ищеца изпълнителни действия. С молбата на
ищеца от 27.08.2014г., с която има и искане за възлагане на изпълнителни действия е
прекъсната давността и е започнала да тече нова давност. Поради това и съдът намира, че
вземанията за лихви, чийто падеж предхожда 27.08.2011г. са погасени по давност. Видно от
съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П. и след преизчисления погасени по давност са
вземанията за сумата от 4279,74лв., представляващи вземане за възнаградителна и
наказателна лихва за периода от 25.02.2009г. до 26.08.2011г. поради това и за тази сума
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
Съдът намира, че вземането за сумата от 902,60лв., представляващи вземане за
възнаградителна и наказателна лихва за периода 27.08.2011г.- 06.01.2012г. не е погасено по
давност, поради това и установителният иск за дължимост на тази лихва следва да бъде
уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените искове
доколкото не се е сбъднало условието, при което същите са предявени, а именно няма
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира присъждане на сумата от общо 914,70лв., от които сумата от
251,36лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 663,34лв., представляваща
направени за адвокатско възнаграждение, държавни такси и експертиза в исковото
5
производство. С оглед уважената част от исковете съдът намира, че следва да присъди на
ищеца сумата от 525,88лв.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00лв.,
от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата
от 361,32лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул.
„Околовръстен път" №260, в качеството му на правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, срещу „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ" ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Васил Стоин" № 4, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 734,43лв., представляваща неплатена главница по
Договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта PIREAEUS
VISA BUSINESS от 17.09.2009г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (30.01.2012г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 902,60лв.,
представляващи вземане за възнаградителна и наказателна лихва за периода 27.08.2011г.-
06.01.2012г.; сумата от 151,21 лв., представляващи вземане за такси съгласно чл. 1 и чл. 5 от
Раздел I от Договор за кредит за периода от 25.02.2009г. до 26.01.2012 г., за които суми са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 31.01.2012г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.09.2014г. по ч.г.д.№310/2012г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ иска за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 4279,74лв., представляващи
вземане за възнаградителна и наказателна лихва за периода от 25.02.2009г. до 26.08.2011г.
ОСЪЖДА „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ" ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Васил Стоин" № 4, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша", ул. „Околовръстен път" №260, сумата от 525,88лв., представляваща направени
разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси, експертиза и
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" №260, да заплати на „БГ
БИЛДИНГ КОНСУЛТ" ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
6
Перник, ул. „Васил Стоин" № 4, сумата от 361,32лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№310/2012г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7