Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Добрич, 17.07.2018г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : Минка Кирчева
При
участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията
н.а.х.д. № 359 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ * „
ОДД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Д.Д.В.
срещу НП № * издадено на 01.12.2017г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда
„ Добрич, с което на жалбоподателя, в качеството на работодател, за нарушение
по чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в
размер на 1500лв. С жалбата се моли НП, като неправилно, незаконосъобразно,
издадено при съществени процесуални нарушения да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В
писмено становище заявява, че изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспорваното НП / л. 7 от делото/
Независимо
от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
АУАН е
съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на представляващ
санкционираното юридическо лице и на двама свидетели / свидетели при съставяне
на АУАН/ и е надлежно връчен.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и е надлежно връчено на
нарушителя.
От фактическа страна:
На 09.10.2017г. св. П.Д.М. *** Сигнал / Жалба / за нарушение на трудовото законодателство – трудови правоотношения, безопасни и здравословни условия на труд, хигиена на труда и др. / л. 24 /, съдържащ оплакване за неизплащане на трудовите възнаграждения от „ * „ ООД гр. София, където работила до 29.09.2017г.
За
проверка на констатациите в сигнала /жалбата/, била извършена през периода *. проверка
от св. К.С. и С*Г* - инспектор при Д „ ИТ „ Добрич, на търговско предприятие с
фирма „ * „ ООД гр. София с офис, находящ се в гр. Д*, ул. „ * № *. С връчена
на 17.10.2017г. призовка / на основание чл. 45, ал. 1 от АПК / / л. 19 /, от
жалбоподателя били изискани ведомост за заплати за месец септември 2017г. или
други документи, установяващи начисляване и изплащане на дължимо обезщетение на
работещите в дружеството, които следвало да представи на 23.10.2017г.
Жалбоподателят представил част от изисканите документи, между които и Заповед №
233/29.09.2017г. за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ на св. П.Д.М. / освободена, считано от 29.09.2017г., съдържаща
клауза за дължимо обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на една брутна работна
заплата в размер на 230лв. Тъй като жалбоподателят не представил в ДИТ гр.
Добрич писмени доказателства, установяващи начисляване и изплащане на дължимо
обезщетение на работещите в дружеството, след приключване на проверката бил
изготвен Протокол за извършена проверка изх. № ПР1737374/ 07.10.2017г.
На
07.11.2017г. св. П.Д.М. попълнила Сведения / л. 25 /, в които отразила, че не
била получила заплатата си за септември и обезщетение за неползвани отпуски и
една заплата за обезщетение по чл. 327.
На
08.11.2017г. св. К.Г.С. в присъствието на надлежно упълномощено от
жалбоподателя лице и свидетелите К.А. и В.П., образувала процесното
административнонаказателно производство, като съставила АУАН № * с който
вменила на „ * „ ООД, в качеството му на работодател административно нарушение
по чл. 221, ал. 1 от КТ.
На
01.12.2017г. било издадено и обжалваното НП № *** от Началника на Д „ ИТ „ гр.
Добрич, с което за извършено административно нарушение по чл. 221, ал. 1 във
вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 от КТ, на * „ ООД гр. С*, в качеството на работодател била наложена
„ имуществена санкция „ в размер на 1500лв. В НП било отразено, че нарушението
е установено на 25.10.2017г.
В хода
на съдебното производство бяха приобщени към доказателствения материал по
делото копие от Трудов договор № 324/20.10.2015г., сключен между св. П.Д.М. и „
* „ ООД гр. София / л. 38 / и в оригинал платежни ведомости на лицето П.М. ***
за 2017г. – 9бр., за периода 02.2017 до 10.2017г. и копие от платежен фиш за
месец 9 / л. 52-61 /.
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: свидетелските показания на свидетелите К.С., К.А., В.К.П.,
П.Д.М., С.Р. В*, Трудов договор № ***., Заповед № ***. за прекратяване трудовия
договор между П.М. и „ Стар пост „ ООД гр. София, на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ, Призовка / на основание чл. 45, ал. 1 от АПК /, Протокол за
извършена проверка изх. № ПР1737374 от 07.10.2017г., АУАН № 08-***., издадено
от Директора на Д „ ИТ „ гр. Добрич.
От правна страна:
Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. „ т.е. санкционираното лице задължително следва да притежава качеството на работодател. Легална дефиниция на това понятие се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, съгласно която: „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.” В случая „*” ООД – гр. София се явява работодател, за който следва да се установи по безспорен начин нарушил ли е, кога и какви разпоредби на трудовото законодателство.
В процесния случай, с АУАН на жалбоподателя цифрово е вменено административно нарушение по чл. 221, ал. 1 от КТ, съгласно който: „При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение…“. Формата на съставомерното изпълнително деяние е „ бездействие „, изразяваща се в непризнаване от работодателя, че дължи такова обезщетение. Същевременно словесното описание в АУАН на вмененото нарушение, съдържа две допълнителни изпълнителни деяния с форма „ бездействие“ - неначисляване и неизплащане обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ на св. М.. В АУАН обаче не е посочено кога е следвало да бъде признато, начислено и кога изплатено това обезщетение. Конкретизирани са единствено: датата на извършване на проверката – 17.10.2017г. и датите, на които дружеството е представило документи в Д „ ИТ „ гр. Добрич – 23.10.2017г. и 25.10.2017г.
При същата фактическа обстановка, с НП на жалбоподателя вече цифрово е вменено, установено на 25.10.2017г. административно нарушение по чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ. Разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ императивно задължават работодателя в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тази хипотеза работодателят не следва само да признае, че дължи на работника обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, но е задължен да го начисли по надлежния ред и да му го изплати в съответния срок.
Видно е от съдържанието на приложената по делото Заповед № 233, издадена от „ * „ ООД гр. София, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ / заверено копие на л. 23 от делото /, че жалбоподателят на 29.09.2017г. е признал дължимото обезщетение на св. М., изпълнявайки задължението си по чл. 221, ал. 1 от КТ, като изрично е упоменал: „ ..налицето се дължи обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на една брутна работна заплата – 230лв. „
В показанията си св. К.Г.С. твърди, че: „ В трудовия договор има клауза, която посочва кога трябва да се изплати трудовото възнаграждение. Срокът за изплащане на обезщетение е когато се изплаща възнаграждението за месец септември. „ / л. 43 /. Показанията й съответстват и на законовото изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ.
В процесния случай, страните по трудовото правоотношение са се споразумели работодателят да изплаща месечното трудово възнаграждение на служителя до 30-то число на следващия месец / чл. 4, изр. 2-ро от Трудов договор № ***. на л. 38/, т.е. месечното трудово възнаграждение за престирания труд през месец септември 2017г. се дължи до 30 октомври 2017г. Приемайки, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да се изплати ведно с трудовото възнаграждение за месец септември 2017г., то работодателят следва да го изплати до 30.10.2017г.
В хода на административнонаказателното и съдебното производство остана неизяснена волята на АНО, кога следва да бъде начислено дължимото по чл. 221, ал. 1 от КТ обезщетение на св. М. – на 29.09.2017г. / когато е прекратено трудовото й правоотношение /, до 30.10.2017г. / когато следва да се изплати възнаграждението за положения труд през месец септември 2017г., ведно с обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ или на 25.10.2017г., когато съгласно текста на НП е установено нарушението, /ако се приеме, че датата на установяване е и датата на извършване на нарушението/ без посочени мотиви, на какво основание следва да бъде начислено това обезщетение точно на 25.10.2017г.
Тъй като не става ясно от обжалваното НП за кое от гореописаните три съставомерни изпълнителни деяния, на жалбоподателя е наложена предвидената в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ „ имуществена санкция „ в минимален размер от 1500лв., то настоящият състав анализира и трите, при което достигна до следните изводи:
В хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, че:
- „ * „ ООД гр. София, в качеството на работодател е изпълнил на 29.09.2017г. задължението си да признае правото на обезщетение на св. М. по чл. 221, ал. 1 от КТ, издавайки Заповед № 233, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудовия й договор, като е посочил и неговия размер, а именно една брутна работна заплата – 230лв.
- на 25.10.2017г. / датата на установяване на нарушението, съгласно текста на обжалваното НП/ бездействието на жалбоподателя, изразяващо се в неизплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ не е съставомерно с вмененото му нарушение по чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, тъй като с Трудов договор № 324/20.10.2015г. страните са се споразумели месечното трудово възнаграждение на служителя да изплаща до 30-то число на следващия месец, т.е. дължимото трудово възнаграждение за положения труд от св. М. през месец септември 2017г. следва да се изплати до 30.10.2017г., ведно с дължимото й обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
- нито в АУАН, нито в НП, АНО е мотивирал становището си със съществуващи разпоредби от трудовото законодателство, че до 25.10.2017г. жалбоподателят е следвало да начисли дължимото на св. М. обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, предвид обстоятелството, че е следвало да го изплати до 30.10.2017г., предвид клаузите на трудовия договор и показанията на св. К.С..
Действително АУАН е съставен на 08.11.2017г. и е имало възможност да бъде конкретизирано кое точно поведение / действие или бездействие / на жалбоподателя и за какъв период е било в разрез с конкретни разпоредби на трудовото ни законодателство, но същата не е била реализирана.
АНО също не се е възползвал от предоставената му възможност в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде обжалваното НП и когато са били допуснати горепосочените нередовности в акта, след като установи по безспорен начин извършване на конкретно нарушение, индивидуализирано по време, място и съдържание.
Недопустимо е настоящият състав да вменява на жалбоподателя за първи път с Решението си елементи на фактически състав на нарушение, по които той не се е защитавал, поради което приема, че обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, следва изцяло да се отмени.
Предвид горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № *, издадено на *г. от
Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ Добрич, с което на „ * „ ОДД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Д.Д.В., в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т.
1 и т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/М.
Кирчева /