Р Е Ш Е Н И
Е
№ 160
гр. Разград, 08.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 225 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от А. Б. Ч. от гр. Р. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0819-001088 от
16.08.2021 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца. В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение
на материалния закон. Сочи се, че административната мярка е наложена за
управление на МПС със свидетелство за управление на МПС, издадено в САЩ, което е
счетено за невалидно поради липсата на легализиращ превод съгласно чл. 161, т.
3 ЗДвП, но същото било валидно по силата на Женевската
конвенция от 1949 г. във вр. с чл. 48 от Виенската конвенция от 1968 г. Иска се
заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът ангажира становище, че жалбата
е неоснователна. Счита, че притежаваното от водача СУМПС няма легализация
посредством апостил, поради което е невалидно. Моли за отхвърляне на жалбата,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2021 г. на А. В. Д. от гр. Р. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 400153 за това, че на 15.08.2021 г. в 15,38
часа в гр. Варна, бул. „Република“, посока Топливо, управлява лек автомобил „БМВ“
с рег. № ********, собственост на А. Ч., със СУМПС,
издадено от САЩ, № 17-109-1808, което не е придружено с легализиран превод на български
език. Водачът не е включил задължителните къси или дневни светлини за движение
през деня. Нарушенията са квалифицирани по чл. 161, т. 3 и по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-001088 от 16.08.2021 г., издадена от полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, на А. Б. Ч. като собственик на автомобила на основание чл. 171,
т.2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„БМВ Х3“ с рег. № ******** за срок от 6
месеца. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че А. Д. управлява
превозното средство със СУМПС, № 17-109-1808, издадено от САЩ, което е
невалидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено,
поради липсата на придружаващ легализиран превод на български език съгласно чл.
161, т. 3 ЗДвП.
По делото е представен превод от
английски на български език на свидетелството за управление на МПС на А. Д., извършен от
Агенция на преводи „Диага“ ЕООД – Варна, с
нотариална заверка на подписа на преводача от 16.08.2021 г.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
на жалбоподателката на 24.08.2021 г., а жалбата срещу нея е подадена на
27.08.2021 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес, което е неблагоприятно засегнато от обжалвания административен
акт, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорената заповед на всички основания
по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на Заповед № 8121з-1524
от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП. Представена е Заповед
№ 365з-2747 от 20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР – Варна, с т. 1.9 от която полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна са оправомощени да прилагат
ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Оспореният акт е издаден от полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна в кръга на неговата компетентност при
надлежното му оправомощаване.
Заповедта за прилагане на
ПАМ е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във
вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за
издаването й. При постановяването й не са нарушени административнопроизводствените
правила. В жалбата не се сочат процесуални нарушения и при служебната проверка
съдът не констатира такива.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а”, пр. последно ЗДвП принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
до 1 година се налага на собственик, който чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Жалбоподателката
е собственик на МПС, което е било управлявано от водач без валидно свидетелство
за управление на МПС. Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария.
Правилно административният орган е
преценил, че представеното от водача СУМПС не отговаря на условието по чл. 161,
т. 3 ЗДвП да е придружено от легализиран превод на български език. Изискването
за легализиран превод е установено в Конвенцията за премахване на изискването
за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), страни по
която са и РБългария, и САЩ. Свидетелството за управление на МПС като
административен документ е публичен акт по смисъла на чл. 1, буква „b“ от Хагската конвенция и съгласно чл. 3 и чл. 4 от
същата подлежи на формална процедура за легализация, изразяваща се в поставяне върху документа на специално
удостоверение със заглавие "Аpostille (Convention de La Haye du 5 octobre
1961)" по образеца, приложен към Конвенцията. Съгласно чл. 5 от Конвенцията,
надлежно попълнено, то удостоверява истинността на подписа, качеството, в което
е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на
печата или марката, поставени върху документа.
Удостоверяването на документи по реда на
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове е уредено в чл. 17а от Правилника за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа, като съгласно ал. 1 то се извършва
чрез издаване на удостоверението „апостил“ по чл. 3, ал. 1 от конвенцията.
В разглеждания случай издаденото от САЩ
свидетелство за управление на МПС не е заверено с поставяне на „Апостил“,
поради което не е валидно на територията
на РБългария. В същия смисъл е и Решение № 16282 от 28.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 4957/2018 г.
Жалбоподателката възразява, че СУМПС на
водача е валидно по силата на Женевската конвенция за движение по пътищата от
1949 г., подписана от САЩ, съгласно която на територията на България се
признават чуждестранни свидетелства без оглед на гражданството на водача,
издадени от договаряща страна за съответната категория, стига водачът да е
навършил 18 години. Сочи, че Конвенцията допуска в българското законодателство
да се предвидят допълнителни изисквания за валидност на чуждестранно СУМПС,
особено ако то не отговаря на образеца в приложението към Конвенцията – чл. 24,
25 и Приложение № 9 от Женевската конвенция от 1949 г. Твърди, че в българското
законодателство не били уредени допълнителни изисквания, от което следва, че
свидетелства, издадени от договаряща страна по Конвенцията, са валидни и се
признават на територията на България автоматично, което следва от чл. 48 от
Виенска конвенция от 1968 г. и е имплементирано в чл. 161, т. 1 ЗДвП.
Съдът не споделя горната теза. Жалбоподателката
не доказва, че процесното СУМПС отговаря на изискванията на Женевската
конвенция от 1949 г., но дори и в този случай е приложима процедурата за
легализация по Хагската конвенция. Съгласно чл. 48 от Конвенцията за пътното
движение, подписана във Виена, с влизането си в сила тази Конвенция отменя и
замества в отношенията на Договарящите страни Конвенцията за пътното движение,
открита за подписване в Женева на 19 септември 1949 г. Разпоредбата не налага
задължение на договарящите държави автоматично да признават валидността на
свидетелства, издадени от недоговарящи страни. Изрично в чл. 43 „Преходно
положение“ от Виенската конвенция е предвидено, че: 1. Международните
свидетелства за управление, издадени в съответствие с Конвенцията за пътното движение,
подписана на 19 септември 1949 г., и издавани в срок от пет години след
влизането в сила на настоящата Конвенция, съгласно параграф 1 от чл. 47 на
настоящата Конвенция, при изпълнението на чл. 41 и 42 от настоящата Конвенция,
ще бъдат приравнени към международните свидетелства за управление, предвидени в
настоящата Конвенция. 2. Националните свидетелства за управление трябва да
бъдат съобразени с изискванията в поправката в приложение 6 в срок от пет
години след влизането му в сила. Свидетелствата, издадени в този срок, трябва
да бъдат взаимно признавани до изтичането на отбелязаната в тях дата за
изтичането на срока.
Процесното свидетелство за управление не
е издадено в преходния период от 5 години, поради което не може да бъде
признато от РБългария.
Жалбоподателката се позовава и на
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, съгласно която българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. Административният орган няма
задължението да проверява дали управлението на превозното средство е в
3-месечния срок от влизането в страната. Адресатът на акта следва да посочи и
докаже този факт, но по делото не е заявено такова възражение и не са
представени доказателства в тази насока.
ПАМ е съобразена и с целта по чл. 171 ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение.
Определена е минималната продължителност на мярката, което съответства на
принципите на законност и на съразмерност.
При липсата на отменителни основания
оспорената заповед се явява законосъобразна и оспорването й следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. Ч. от гр. Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0819-001088 от
16.08.2021 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА А.
Б. Ч. да заплати на
ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.