ОПРЕДЕЛЕНИЕ № .........
Гр. Габрово, 17.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 435/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Р. И., против разпореждане № 2622
от 12.06.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 753/2020 г. от Габровския районен
съд, с което се отхвърля частично заявление на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.Ф.М.,*** за
присъждане на лихви, договорни възнаграждения и такси.
Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е недействителен, като по
него следва да се дължи само чистата незаплатена главница, отхвърляйки всички
останали заявени вземания. Излага се, че заповедният съд не разполагал с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика.
С промените в процесуалния закон от 2019 г. е дадено правомощие на съда само да
извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва
тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на
валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави. Излага
се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава
преценка. Счита, че уговореният лихвен
процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С
оглед принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с посоченият годишен лихвен процент и
ГПР. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не
може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочение
задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузи надвишаващи тези размери
се считат за нищожни. Излагат се подробни доводи относно действителността на
договора и спазването на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1- 7 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и
възнаградителната лихва. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови
друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на
жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите
на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Пред
първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника С.Ф.М., за сумата от 2 091,26 лв. – остатъчна предсрочно
изискуема главница в размер на 874,48 лв., непогасено падежирало договорно
възнаграждение в размер на 119,49 лв., дължимо за периода от 15.04.2019 г. до 31.07.2019 г. – дата на
предсрочната изискуемост; непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1 067,29 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30,00 лв., дължими за периода от 30.04.2019
г. до 31.07.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/. Лихва 13,76 лв. непогасена лихва за забава от 16.04.2019 г. –
датата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост, както и законна лихва от 31.07.2019– датата на
предсрочната изискуемост.
Вземането
произхожда от Договор за потребителски кредит № 30034868785 от 05.02.2019 г.
Първоинстанционният
съд е приел, че заявлението следва да се отхвърли, в частта за заплащането на
следните суми: 119,49 лв., дължимо за периода
от 15.04.2019 г. до 31.07.2019 г. – дата на предсрочната изискуемост; за
сумата от 1 067,29 лв. - непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги; за сумата от 30,00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, дължими за периода от 30.04.2019 г. до 31.07.2019 г.
/датата на предсрочната изискуемост/, сумата 13,76 лв. - лихва за забава
периода от 16.04.2019 г. до 31.07.2019 г. Мотивите за това са, че от приложения
договор за потребителски кредит е видно, че уговорената лихва в размер на 38,30
% противоречи на добрите нрави, съобразно установената съдебна практика и има
неравноправен характер. Споразумението за предоставянето на пакет за
допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Наказателната лихва
за забава е начислена върху главница, в която е включено вземането по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящият състав
на съда намира, че първоинстанционният съд, няма правомощие в заповедното
производство да се произнесе по валидността на договора относно неговата форма,
без да даде възможност на заявителя да вземе становище по този въпрос, като
представи договора по начина, по който е подписан от страните.
Настоящият състав намира, че
въпреки изложеното по - горе и доколкото процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва
да се произнесе по същество на направеното искане. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да
заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,
поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби. Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не
може да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя.
Услугата се
определя като приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност да смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Относно искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е
видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на
допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на
забрани.
По отношение на останалите
услуги се установява, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови
затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената
„в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за
забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна
вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. При главница на кредита от 900,00 лв., таксата за пакета
допълнителни услуги е в размер на 1 113,84 лв. Видно е, че така направената
уговорка за заплащане на тази такса изцяло попада и в хипотезата на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество,
кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на над 50 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което,
освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на
търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Претендираната със
заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на
забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност
по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Правилно РС- Габрово е приложил разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът
е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и
добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно
изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т.
3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда
занапред всички заварени случаи, доколкото обратното не е предвидено в
процесуалния закон.
За заповедния съд съществува възможност служебно да
констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, и същият не е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по
същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
По отношение на договорната лихва в размер на 119,49 лв. за
периода 15.04.2019 г.-31.07.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост.
В заявлението се претендира начислена договорна лихва до датата
на настъпване на предсрочната изискуемост.
В случая, като е установил, че договорната лихва надвишава
трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице
нарушение на добрите нрави и неравноправност на тази клауза. В
частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, тъй като в чл. 19, ал. 4
от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент,
който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута.
Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0,01% и от там нататък до сега е -0,00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
Въззивният
съд счита, че не е налице обоснована вероятност за
неравноправие на тази клауза, както е приел и заповедният съд, за да отхвърли
искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. В случая се
претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и
същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С
текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните,
лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид
това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно
производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите
нрави. Поради което на заявителя следва да се присъди сумата от 119,49 лв.,
която заповедният съд не е присъдил и е отхвърлил с Разпореждане № 2622 от 12.06.2020
г.
На основание гореизложеното разпореждането на ГРС в обжалваната му част, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 119,49 лв.- дължимо за периода 15.04.2019 г.-31.07.2019 г., следва да се отмени и да се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за тази сума, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените разноски в производството по гр.д. № 753/2020 г. по описа на ГРС, които не са присъдени с издадената заповед и са дължими на заявителя предвид уважената част от заявлението по чл. 410 от ГПК – сумата от 10,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 2,39 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2622 от 12.06.2020
г. по гр.д. № 753/2020 г. по описа на Габровски районен съд, В ЧАСТТА, с което
е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
бул.”България” № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ за издаване на заповед за изпълнение
против С.Ф.М. за сумите: 119,49 лв. - договорно възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. ”България” № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.Ф.М., ЕГН **********, с адрес *** за сумите: 119,49 лв. /сто и деветнадесет лева и 49 ст./- договорно възнаграждение, както и за разноски в заповедното производство в размер на 2,39 лв. – неприсъдената част от държавната такса и 10,00 лв. – неприсъдената част за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.