М О
Т И В И
По
НОХД 535/18 год.
По
описа на БОС
Производството
е образувано по обвинителен акт на Окръжен прокурор гр. Бургас против В.И.К. с
обвинение в престъпление по чл. 343а ал.1 б.”г” предложение първо, вр. чл. 343
ал. 3, предложение трето, вр. ал.4 вр. ал.1 б.“в“, вр. чл. 342 ал.1, НК и чл. 21
ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП затова, че около 13,50 ч. на 22.09.2017 год. на първокласен
път Е 773, км. 466 в района на ресторант „Градина“ посока Карнобат, област
Бургас, при управление на л.а. „Волво С 40” с ДК№ ******, нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал автомобила със скорост от 110 км/ч в зона
с ограничение на скоростта от 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на
М. Й. и средна телесна повреда на С. Й..
В
разпоредително заседание, в качеството на частен обвинител бе конституирана Ф.В.Й.
– майка на двете пострадали деца, в лично качество като пострадала от смъртта
на дъщеря си М. и като законен представител на малолетната пострадала С. Й.,
представлявани в процеса от повереник адв. Ц.В..
Подсъдимият
К. бе представляван от адв. Ж.Г. ***. Те поискаха делото да се разгледа по
съкратена съдебна процедура по глава 27 НПК , чл. 371 т.2 НПК.
В
съдебно заседание подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и се съгласи да не се събират
доказателства за тях. Съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и не са допуснати нарушения
на процесуалните правила при провеждане на действията.
Защитата
представи на съда писмени доказателства – характеристики от различни лица за
подсъдимия, приети по делото.
Прокурорът
поддържа обвинението. При управлението на лек автомобил, К. допуснал нарушение
на правилата по чл. 21 ал.2 ЗДвП, като управлявал лек автомобил със скорост от
110 км/ч в зоната на действие на пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 60
км/ч. При внезапното навлизане на пострадалите на пътя ги блъснал, от което и
последвала смъртта на едното дете и телесна повреда за другото. Вещите лица са
установили, че при движение с разрешената скорост от 60 км/ч, водачът би имал
възможност да реагира и спре без да настъпи ПТП. От доказателствата по делото
следва да се изведе виновно поведение у водача К.. Пострадалата М. Й. е
откарана в болница и лекувана, но независимо от усилията на лекарите, тя
починала дни след ПТП, на 30 септември 2017 год. От медицинските експертизи е
установена пряка връзка между ПТП и последвалия летален изход за детето.
Другата пострадала С. е получила различни наранявания от ПТП, които се
квалифицират като средна телесна повреда. След деянието К. направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на пострадалите. Поиска от съда да му наложи
наказание около минималния размер с приложението на чл. 55 НК. Той не е
осъждан, по делото са представени характеристики от различни лица, които дават
добра оценка за него от работа и местоживеене. Поиска на основание чл. 343г НК
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
Частното
обвинение акцентира върху санкционните последици за К.. Делото следва да бъде
решено в рамките на фактическите констатации по обвинителния акт. Съществено
значение при решаване въпросите с отговорността следва да заеме поведението му
като водач на МПС. В участък от пътя с ограничение на скоростта, К. е
управлявал лек автомобил с голямо превишение, което е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Като водач на МПС той е законово задължен по чл. 116 ЗДвП да
бъде внимателен към пешеходците и особено предпазлив към децата. Предложиха
наказанието на подсъдимия да се определи при превес отегчаващи вината
обстоятелства. Като водач той е наказван многократно за нарушения правилата за
движение. От това прави извод, че той е недисциплиниран и санкциите за
отделните нарушения не са постигнали своя ефект, щото да го приучат да спазва
правилата за движение. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй
като е причинил смъртта на едно дете и телесна повреда на друго. Майката и на
двете деца е претърпяла голяма житейска трагедия. Причинена смъртта на по
голямото дете, а след ПТП била принудена да се грижи за оздравяването на С.. При
тези обстоятелства е оправдано определяне на наказание над средния размер за
това престъпление. Това е начин на въздействие върху водача К.. Нито веднъж той
не е направил опит да се свърже с майката на пострадалите деца. Като статистика
много ПТП настъпват поради чувството за безнаказаност на водачите от прилагане
института на условното осъждане. Наказанието следва да се индивидуализира с
приложението на чл. 58а НК.
Защитата
на подс. К. в лицето на адв. Г., изхождайки от техническите характеристики на
ПТП, обоснова своята защитна теза. Фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, е приета от подсъдимия и не се оспорва от никого. Затова
изцяло съсредоточи процесуалната си дейност върху обстоятелства от значение за
индивидуализиране отговорността на К..
Според него са налице само и единствено смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е в зряла възраст, трудово ангажиран, в процеса на разследването е
оказал пълно съдействие на разследващите. След ПТП оказал помощ на пострадалите
деца, за което са събрани многобройни доказателства. Докато М. е била на лечение
в болница в гр. Бургас, К. оказал пълно съдействие на лекарите, няколко пъти
посетил заведението и предлагал услугите си при необходимост. Пострадалите деца
са малолетни и на тях не може да им се вменява вина в нарушаване правила на
движението. Майка им като родител не е положила достатъчно грижи, за да
предотврати тази трагедия. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат. Ако
той не може да се вмени във вина на пострадалите, то следва да намери отражение
при индивидуализиране на отговорността на К.. Най справедливо наказание би
било, след редуцирането му през чл. 58а НК, то да се отложи за изтърпяване на
основание чл. 66 НК. Ефективното изпълнение на наказанието не е единствения
начин за постигане целите на закона. Това може да се постигне и чрез условното
му осъждане. Трудово ангажиран, с добри характеристични данни на работа и
местоживеене, в зряла възраст, всичко това сочи, че не е необходимо изолирането
му от обществото за това деяние. Не следва да има приоритет генералната
превенция на наказанието за сметка на личната отговорност, за да се удовлетвори
обществото и което е спорно дали ще възпроизведе своя възпиращ ефект върху
поведението на другите. С постигане целите на личната превенция, ще бъдат
постигнати и целите на генералната превенция на наказанието. Наказание в
минимален размер, редуцирано през нормата на чл. 58а НК с приложението на чл.
66 НК съответсват изцяло на деянието, последиците му и личността на К..
Подсъдимият
изрази съжалението си за случилото се. Поиска условно осъждане. След инцидента
на няколко пъти посетил болница в Бургас, за да се информира за състоянието на
пострадалите деца, контактувал с медицинския екип, на когото изразил готовност
за помощ. Свидетелството му за управление не е отнемано.
Производството
пред първа инстанция да протече по реда на глава 27 НПК- съкратено съдебно
следствие на основание чл. 371 т. 2 НПК, като подсъдимият направи изявление, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и даде съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
установи, че самопризнанието на К. се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. Повдигане на обвинението и разпита му в това
качество, разпитите на свидетелите, изготвените заключения на вещите лица,
другите писмени доказателства, са събрани съобразно изискванията на
процесуалния закон. Самопризнанието, че като водач е нарушил правилата за
движение и причинил смърт и средна телесна повреда на други участници в
движението, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя
от доказателствената съвкупност.
Страните
не поискаха извършването на процесуални действия за събиране на доказателства.
При приключване на съдебното следствие, защитата представи на съда документи,
приети към доказателствената съвкупност от значение за решаване на делото.
Мотивите
по делото се изготвят съобразно изискванията на чл. 373 ал.3 НПК и съдът приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Подс.
К. е правоспособен водач на МПС кат.”В” от 16.03.1995 год. Към датата на
произшествието работел в охранителна фирма. В деня на произшествието управлявал
л.а „Волво С 40“ *****, собственост на М. К. С.. До настъпване на настоящото
престъпление, той е санкциониран по административен ред за нарушения правилата
за движение и отнемани контролни точки. Живее със семейството си в с. ****, ****
област.
На
22 септември 20017 г., със съпругата си Г., братовчедка си и собственик на
автомобила и приятелско семейство, решили да посетят събор в гр. Златоград.
Потеглили с автомобила от с. *** преди обяд, управляван от К., до него на
предна дясна седалка седнала собственика С., зад нея П. Н., в средата съпругата
Г. и зад водача Я. Н.. Преминали през гр. Айтос и по първокласен път Е 773
продължили движението си посока гр. Карнобат. Участъкът от пътя, където е
станало произшествието, е точно и пълно фиксиран в проведения около час след
деянието оглед на местопроизшествието, към който неделима част са изготвените фотоснимки.
Той е в района на ресторант „Градина“. Вдясно има бензиностанция, след края на
която на 24,80м започва крайпътна отбивка, където се намира ресторанта.
Равнинен и прав участък от пътя, широк 8,30м., от които дясната лента е с
ширина 4,30м. и банкета 0,40м. Пътното платно е с две ленти за движение във
всяка посока, разделено с непрекъсната осева линия. В огледа за ориентир е приет
водосток, от който на 110 м. преди него, вдясно са поставени един върху друг,
пътен знак, ограничаващ скоростта на 60 км/ч - В 26 и забранено изпреварването на
МПС - В 24. След знаците е позиционирана бензиностанция, а след нея отбивка с
ширина 3,90м., след която вдясно се намира и ресторант „Градина“. Срещу тази
отбивка, от другата страна на пътя, има отбивка. В нея бил паркиран неустановен
по делото автомобил, с който се превозвали пострадалите деца и майка им.
Същия
ден свид. Ф.Й. с двете си малолетни деца М. и С., с автомобил на човек от
махалата в гр. ****, тръгнала за Гърция, където живеела и работела. Малко след
потеглянето си от града М. заявила, че е гладна, което мотивирало водачът да
спре в близост до ресторант „Градина“. Спрели и паркирали автомобила на
отбивката срещу ресторанта, и отишли да обядват. След храната семейството се
върнало при паркирания автомобил. Майката се сетила, че не била купила вода за
из път, настанила децата в автомобила и казала да я изчакат в него. Насочила се
към ресторанта, оставяйки децата. Пресякла платното за движение и преди да
влезе в ресторанта, зад гърба от пътя дочула свирене на гуми. Някаква кола се
опитвала да спре и чула, че нещо се ударило в нея. Обърнала се назад и видяла
двете деца на земята.
В
този участък от пътя автомобилът се движел със скорост от 110 км/ч.,
непосредствено пред него не е имало други автомобили. Асфалта сух, няма данни
за неравности или други препятствия по пътя. Опасната за движение зона при
такава скорост е определена на 106 м., изминавана за 5,4 секунди. Подсъдимият
възприел и паркирания на срещуположната отбивка автомобил тип ван, предната
страна на която била насочена срещу посоката на движение. Когато К. с автомобила
наближавал ресторанта видял, че отляво и зад този автомобил, жена с дете,
започнали да пресичат платното за движение. В момента, когато децата предприели
пресичане на платното за движение, е установено че са отстояли на 130 м. от
автомобила, управляван от подсъдимия. Това разстояние е по голямо от опасната
му за спиране зона. В следващ момент водачът реагирал, задействал спирачната
система, гумите блокирали. Независимо от усилията и реакцията на водача,
последвал удар между автомобила и двете деца. Момента на реакцията от водача,
до мястото на удара, е изминато от колата за 3,2 ссек. По ширината на пътя, М. със сестра си на
ръце, е изминала 4,9м. до мястото на удара за това време. Установено е от
експертното заключение, че когато децата се намирали на 1,9м. навътре в
платното за движение, тогава водачът К. е задействал спирачната система. Това
разстояние е изминато от М. за 1,2 сек. Скоростта на автомобила намалявала,
когато последвал удара с двете момичета, била около 60 км/ч. Мястото на удара е
на 1,10м. преди дясната ограничителна линия на платното за движение.
След
задействане на спирачната система, колелата на автомобила блокирали и на
асфалта оставили спирачна следа, описана в протокола за оглед. Дължината на
дясната спирачна следа е 56,40 м. , а на лявата с 8,40м. по къса. Колелата са
били в ефективен спирачен режим, което се потвърждава от праволинейното
направление на следите. В този режим автомобилът блъснал пресичащите деца, като
18,50м. след конфликтната точка, спрял на платното за движение. От удара едното
дете – М., паднало на асфалта в близост до задната дясна част на автомобила.
Веднага
след спирането на автомобила подсъдимият излязъл и отишъл при пострадалата М..
Тя дишала, но била неконтактна, проверил да не си е глътнала езика. Напръскал
лицето на детето с вода и се обърнал към спътниците си да се обадят на телефон
112. Свид. Н. сигнализирал на спешния телефон за произшествието и
необходимостта от линейка. Майката Ф., като чула свистенето на автомобилни
гуми, се извърнала назад и видяла децата си на земята. Насочила се към малката С.
и я взела на ръце. Тя се доближила до другата дъщеря, когато малката изревала.
Подсъдимият, подпомогнат от други хора, измил лицето на С. с вода, която имала
кръв по тялото и стенела. Неустановен мъж поискал да откара М. до болницата, но
К. и други хора се възпротивили, за да не се навреди на детето. С първата
линейка е откарана М., майката и С. останали на място. Това принудило Н. отново
да сигнализира на спешния телефон и заяви за необходимост от линейка за
оказване на помощ.
На
местопроизшествието пристигнали полицаи Ж. и С.. Вече била пристигнала първата
линейка и настанявали М., а малко по късно и втора, откарала майката и С.. В
изпълнение на работата си, с техническо средство изпробвали К. за употреба на
алкохол, чиито резултат бил отрицателен. По късно го откарали в болница за
вземане и на кръвна проба, от изследването на която се потвърдил отрицателния
резултат на техническото средство за употреба на алкохол. Подсъдимият и съпругата
му посетили болницата, за да се информират за здравето на децата. В следващите
дни К. разговарял по телефон с лекарите, лично посетил и болницата, за да се
информира за децата и нуждата от помощ, която той може да направи.
М.
носела едногодишната си сестра на ръце, затова тя понесла и основната сила от
удара с автомобила, който станал от нейната дясна страна на тялото. От удара
отхвъркнала нагоре, приплъзнала се по капака, ударила се в предното стъкло на
колата и паднала на асфалта към задна дясна част на колата. Получила
несъвместими с живота травми и независимо от положените усилия на лекарите,
починала на 30 септември 2017 год. От ПТП получила тежка черепно мозъчна
травма, многофрагментарно счупване на основата на черепа, тежка контузия на
двете мозъчни хемисфери, продълговатия мозък и моста, малък субдурален и
интрацеребрален кръвоизлив, контузни огнища в лявата част на белия дроб,
субкапсуларни хематоми и на двата бъбрека, охлузвания по тялото и крайниците.
Непосредствена причина за смъртта на М. е тежката черепно мозъчна травма.
Сестра
и С., приета на лечение в деня на произшествието, изписана следващия ден. Тя
получила охлузвания и кръвонасядания по лицето, счупване на дясно бедро, довело
до трайно затруднение в движението му за срок 4-6 месеца.
Това
са фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. По делото са разпитани всички лица, возили се в автомобила. Дни след ПТП К.
е разпитан в качеството на свидетел. Февруари настоящата година отново разпитан
в това качество. Фактите, изложени в тези разпити нямат процесуално значение за
делото. Той е привлечен като обвиняем на 20 април настоящата година и дал
подробни обяснения за поведението си при управлението на лек автомобил, както и
случилото се ПТП. Фактите, съдържащи се в обясненията му, кореспондират с
показанията на свидетелите. Те съответстват и на техническите характеристики на
настъпилото ПТП, установени от вещите лица по автотехническата експертиза. Показанията
на свидетелите пресъздават различни обстоятелства преди, по време и след ПТП.
Те взаимно се допълват и разкриват последователно картината на настъпилото
произшествие и са в синхрон с останалия доказателствен материал. Возилите се в
лекия автомобил – съпругата на К., собственика на колата, семейството от
задната седалка, показанията им взаимно се допълват и съответстват на обективно
установените при разследването факти. Те не дават сведения в подробности,
свързани със скоростта, но възпроизвеждат детайли за водача и автомобила при
възникване на опасността, реакцията и последиците. Майката на пострадалите,
показанията и са в синхрон с останалия доказателствен материал. Правдоподобни
са сведенията, че оставила децата в колата, с която се придвижвали. Полицаите
са пристигнали на местопроизшествието в момент, когато първата откарвала М..
Запазили местопроизшествието, чието обследване от разследващите е обективирано
в протокол за оглед. Автотехническата експертиза е съобразена с данните от
протокола за оглед, техническите характеристики на участващия автомобил,
гласните доказателства. Те обхващат целия доказателствен материал по делото и
дали експертно заключение на всички факти по делото. Медицинската експертиза се
основава на документация на пострадалите деца, както и извършена аутопсия.
По
делото от ДП са приложени документи, както и такива предоставени от защитата на
съда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Прокурорът
поддържа обвинението като правилно и обосновано. К. нарушил правилата за движение
по чл. 21 ал.2 ЗДвП. Управлението на автомобил в участък от пътя с превишена
скорост, е в пряка връзка с настъпилия резултат. Причинена е смърт на едно дете
и средна телесна повреда на друго. След деянието К. направил всичко зависещо за
оказване помощ на пострадалите.
Частното
обвинение подкрепи тезата на прокурора. Подсъдимият не съобразил поведението си
като водач и с изискванията на чл. 116 ЗДвП да бъде внимателен към пешеходците,
особено към децата.
Защитата
не оспори правната квалификация и нарушените правила за движение.
Съдът
намери обвинението за правилно и обосновано. При управлението на автомобил К.
допуснал нарушение правилото за движение, по което има обвинение. Той
управлявал лек автомобил в участък от пътя с ограничение на скоростта от 60
км/ч. с пътен знак В 26 – забранено е движението със скорост по висока от
означената – чл. 47 ал.3 ППЗДвП. Лентите за движение за всяка посока били
разделени с единична непрекъсната осева линия М1 – чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП,
съчетана с забранителен знак В 24 – забранено изпреварването. Водачът не е
нарушил изискванията на последните забрани. За спрелите на срещуположната
страна на ресторанта, няма пешеходна пътека за преминаване към заведението. Прав,
равнинен участък от пътя с асфалтово покритие, извън населено място, без
ограничения във видимостта. Превишената скорост е в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ако е управлявал със скорост от
законово изискваната 60 км/ч, при която опасната за спиране зона би била 38,50
м., водачът е имал обективна възможност да спре при създалата се опасност и
предотврати произшествието. Нещо повече, при всяка скорост под 102 км/ч, би имал обективна възможност да
предотврати ПТП. Като не е съобразил
скоростта на управлявания от него лек автомобил с изискванията на правилата в
този участък от пътя, е в пряка и непосредствена причина за извършеното
престъпление.
Нарушение
на правилата за движение допуснал само К., изведено и обосновано в правните
изводи в обвинителния акт. Пострадалите деца са пресичали платното за движение
на място, където няма пешеходна пътека. Защитата правилно обобщи, че на тях не
може да им се търси отговорност за това, те са малолетни. Ако водачът бе
изпълнил изискванията на закона, без значение е къде и как пресичат децата
платното за движение, той би имал обективна възможност да ги възприеме и
реагира адекватно на създалата се опасност. Ударът между МПС и М. със сестра си
в ръце, е станал на 1,10 м. преди края на платното за движение.
Посочения
за нарушен чл. 116 ЗДвП от частното обвинение, не е част от обвинението срещу К..
В тази норма е изведено пожелателно към водачите на МПС да бъдат внимателни и
предпазливи към някои категории пешеходци, между които и децата. В нея не се
съдържа конкретно изискване и правило към водачите на МПС.
Правната
квалификация по НК е съобразена с настъпилия вредоносен резултат- причинена
смърт на М. и средна телесна повреда на сестра и С. – счупване на дясна бедрена
кост.
При
това настоящата инстанция приема, че вина в настъпилото ПТП има само К..
Деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – чл. 11
ал. 3 НК .
Воден
от горното съдът призна В.И.К. за виновен в това, че около 13,50 ч. на 22
септември 2017 г. на първокласен път Е 773, км. 466, Айтос – Карнобат, област Бургас,
при управление на л.а. “Волво С 40” ДК№ *****, нарушил правилата за движение по
чл. 21 ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Й. и средна телесна
повреда на С. Й., като след деянието направил всичко зависещо за оказване помощ
на пострадалите – престъпление по чл. 343а ал.1 б.“г“ вр. чл.343 ал.3 б.”б” предлж.
„първо“ НК вр. чл. 21 ал.2 ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Държавното
обвинение поиска на К. да бъде определено наказание с приложението на чл. 55 НК. Според него са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, работещ, с добри характеристични данни. Наказанието следва да е
около минимума. Според него са налице и основания за прилагането на чл. 66 НК и
отлагане определеното наказание на изпитателен срок от пет години. Лишаването
от право трябва да е за срок от четири години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Частното
обвинение пледира индивидуализиране на наказанието при превес на отегчаващи
вината обстоятелства. Причинена е смърт на едно дете и телесна повреда на
друго. Обществено оправдано е определяне на наказание над средния размер,
предвиден за това престъпление. По този начин ще се въздейства върху останалите
членове на обществото ни, върху водачите на автомобили, които трябва да спазват
правилата за движение. Оспори изцяло прилагането на института на условното осъждане.
С прилагането му се създава чувството за безнаказаност и не могат да се
постигнат превантивните цели на закона в личен и генерален план. В справката от
КАТ МВР са посочени наказанията като водач на МПС. Многократно е санкциониран,
но без постигнат съществен резултат в приучаването му към спазване правилата за
движение.
Защитата
поиска наказанието на К. да бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства и на минимума с прилагането на чл. 58а НК. Според тях са налице и
основанията за прилагането на чл. 66 НК и подсъдимият освободен условно от
изтърпяване на наказанието. Налице е комплекс от смекчаващи вината
обстоятелства. Подсъдимият е в зряла възраст, трудово ангажиран. Още от самото
начало има критично отношение към извършеното, включително и самопризнание,
което е пълно и искрено и направено във фазата на досъдебното производство,
което следва да бъде отчетено съгласно т.7 от ТР 1/ 2009 год. на ОСНК на ВКС.
Допълнително към това следва да се отчете и пълното съдействие на К. в
изясняване фактите по делото. Следва да намери място и последващо деянието
поведение на дееца, оказаната помощ на пострадалите, свързана с облекчаване на
положението им. Независимо от обстоятелството, че пострадали са две малолетни
деца, на които не може да им се вмени във вина пресичане платното за движение
на неразрешено място, то този факт не би следвало да убегне на съда при
индивидуализиране на наказанието. Налице е съпричиняване от децата, което е
съществено за настъпването на крайния резултат. С оглед на посочените
смекчаващи вината обстоятелства, не е необходимо изолирането на К. от
обществото с ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Не следва
да се дава приоритет на генералната пред личната превенция на наказанието.
Спорно е дали ефективното изпълнение на наказанието ще постигне искания и целен
от закона резултат. Наказанието не е самоцел по смисъла на чл. 36 НК. Поиска
наказание в минимален размер, редуцирано през нормата на чл. 58а НК. За
наказанието лишаване от право поиска да е равнозначно на лишаването от свобода.
По този начин биха се постигнали целите на закона.
От справката
на КАТ МВР се установява, че К. е правоспособен водач на МПС категория В от 16
март 1995 год. За нарушения на правилата за движение е санкциониран. С
наказателно постановление на МВР Стара Загора му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 48 ал.3 ЗДвП /отм/ за
управление на МПС с превишена скорост. При действието на стария ЗДвП, през
следващата 1999 год. МВР Варна му е наложила административно наказание глоба в
размер на 35 лв. на основание чл. 48 ал.4 ЗДвП, затова че не съобразил при
управлението на МПС светлинната сигнализация на кръстовище чл. 31 ал.7 т. 1
ППЗДвП /отм/ и причинил ПТП. С него е санкциониран и затова, че не носи
документ за сключена застраховка гражданска отговорност – чл. 185 т. 3 ППЗДвП
/отм/. През 1999 полицията във Варна го е санкционирала с НП затова, че не носи
документите за управляваното от него МПС – чл. 100 ЗДвП. През следващата година отново е
санкциониран заради нередовни документи. През 2003 год. МВР Варна му е наложила
административно наказание глоба затова, че не е обезопасил МПС при паркиране.
Същата година отново има санкция заради нередовни документи за управление. През
2007 год. му е наложено наказание глоба 400 лв. за управление на МПС без
застраховка, с друго НП е санкциониран затова, че управлява МПС, неотговарящо
на изискванията на закона и без технически преглед. В справката на КАТ е
отбелязано, че всички тези НП влезли в сила, няма данни да са платени от дееца.
През 2009 год. е санкциониран за управление на МПС без светлоотразителни
елементи. През 2010 год. наказан за превишена скорост в нарушение на чл. 21
ал.1 ЗДвП до 40 км/ч – чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП. През 2011 год. е наказан с глоба
на основание чл. 179 ал.1 т.3 ЗДвП за нарушение, свързано с регистрация на МПС.
Последно е санкциониран с НП на пътна полиция Варна през 2014 год. на основание
чл. 185 ЗДвП – глоба 20 лв. затова, че не е използвал през деня светлини на управляваното
МПС и без предпазен колан. Освен по този ред, К. има наложени наказания с
фишове. През 2010 год. за управление на МПС с превишена скорост и в нарушение
на чл. 21 ал.1 ЗДвП, през 2012 год. има наложена глоба затова, че е не е
ползвал предпазен колан и управлявал МПС без преминат годишен технически
преглед. Паричните санкции след 2009 год. са заплатени. Има наложени и няколко
принудителни мерки, свързани с управляваните от него технически неизправни
автомобили. Не е бил лишаван от право да управлява МПС по административен ред
от придобиването му. Към момента на ПТП няма отнети точки.
Тези нарушения
не следва оказват решително влияние върху в оценката на К. за качествата му
като водач на МПС и да се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства, обуславящи
по висока наказателна отговорност. Посочените санкции, водещи се на отчет в КАТ
МВР, са за период повече от 20 години. Достатъчно дълъг период е изминал от
установяване на нарушенията, санкционирането и изпълнение на наказанията.
Последното нарушение, съответно наказание, е през 2014 година. Санкциониран е
за същото нарушение на правилата за движение, което е основна причина за
настъпилото ПТП. С оглед изминалото време, те не следва да се приемат като
обстоятелство с голяма относителна тежест и значение при индивидуализиране на
наказанието против К..
Вина за
настъпилото ПТП има само и единствено К.. Необосновано е твърдението на
защитата, че следва да се приеме съпричиняване от страна на майката, тъй като
не е положила достатъчно грижи за децата си. В конкретния случай това няма
никакво значение, безспорно е установено, че ако бе изпълнил изискванията на
закона, ПТП не би настъпило. Нещо повече. Той е реагирал с закъснение. Още със
стъпването на децата на платното за движение, те са се намирали извън опасната
за спиране зона. Реагирал е по късно, когато децата са изминали 1,9м. по
ширината на платното за 1,2 сек., след което е реакцията на водача, когато те
вече попадали в тази зона и ударът непредотвратим.
За това
престъпление по чл. 343а ал. 1 б.“г“ НК, законът е предвидил наказание от две
до десет години лишаване от свобода. В диспозицията на ал.3 от предходния текст
на НК са посочени алтернативно много обстоятелства, при наличието на които
намира приложение. В настоящия случай основание за това е причинената смърт на
деветгодишно дете и телесно увреждане на едногодишната и сестра.
К. е човек на
средна възраст, с постоянна работа, семейство, добри отзиви от работа и
познати. Неосъждан. Той е привлечен към отговорност по настоящото производство
за нарушаването на едно правило от ЗДвП. При ограничение на скоростта от 60
км/ч, управлявал МПС със 110 км/ч, почти двойно над допустимото. Изискванията
на правилата за движение не са го мотивирали да коригира начина на управление. С
появата на децата на платното за движение, предприел спиране. В този участък на
пътя, освен ограничение на скоростта, е забранено изпреварването. Вдясно посока
движението са разположени последователно бензиностанция и ресторант. Отдалеч е
имал възможност да възприеме спрелия на отбивка
от срещуположната страна автомобил. Всичко това предполага появата на
хора и превозни средства от тези места, изисква повишено внимание. Времето било
слънчево, сухо, добра видимост. В автомобила не е имало дразнители, които са
отнели вниманието от управлението. Не са установени други участници в
движението този ден и място, които да са оказали отрицателно въздействие на
него като водач. Поведението му при управление на МПС и нарушаване на чл. 21
ал.2 ЗДвП следва да се определи като неразумно. Нямало е никаква необходимост
от такава висока скорост и с оглед целта на пътуването.
С оглед на
изложеното, настоящата инстанция прие, че е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелства, при които следва да се определи наказанието на К.. Посоченото от
защитата, че съдът следва да отчете процесуалното му поведение и отчете
направеното самопризнание, поведението му на ДП, е неоснователно. С даденото
съгласие от К. производството да протече по тази редуцирана процедура, законът
е предвидил съответно отражение и върху наказанието. Недопустимо е едно и също
обстоятелство да се отчита два пъти в негова полза. А поведението му в ДП е
такова, каквото и на повечето лица, озовали се в негово положение. Оказаната
помощ е част от квалификацията на деянието и също намерила израз в намалена
отговорност по закон.
Целите на
наказанието, залегнали в чл. 36 НК за лично въздействие, като резултат от
извършено престъпление, така и за останалите членове на обществото, биха могли
да бъдат постигнати и с наказание под средния размер и близо до минимума за
това престъпление. Законът не дава приоритет на никоя от целите, залегнали при
санкциониране за извършено престъпление. И двете са еднакво важни и
равностойни. С оглед на всичко изложено, съдът определи наказание от три години
лишаване от свобода, които след задължителното прилагане на чл. 58а ал.1 НК се
намалят на две години лишаване от свобода.
Успоредно с
това настоящият съд прецени, че са налице юридическите и фактически
обстоятелства за прилагането на института на условното осъждане, но той не
следва да намери реализация. Предходните
санкционирания като водач на МПС в един дълъг период от време, не са изиграли
решителна роля в приучаването му в спазване правилата за движение. Отнел живота
на едно дете, причинил телесно увреждане на друго, и между живота и здравето им
стои само и единствено нарушението на закона. А последното е повече от дръзко,
скоростта му на управление на МПС е почти двойно по висока от разрешената. Дори
и да бе превишена до 102 км/ч, той би
имал обективна възможност да спре и предотврати удара с децата. Неспазване
ограниченията на скоростта е един от основните фактори, които водят до ПТП и
подобни последици.
Съдът определи
първоначален общ режим за изпълнение на наказанието.
Успоредно
с него съдът постанови и три години “лишаване от право да управлява МПС” на
основание чл. 343г вр. чл. 49 ал.2 НК. И в съчетание с наказанието лишаване от
свобода съдът приема, че целите на закона- чл. 36 НК, ще бъдат постигнати.
В
тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си .
01.08.2018 год. Окръжен
съдия :