ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
25.06.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в закрито
заседание на 25.06.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
СЛАВОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5386 по описа за 2020г. на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
искове, които са квалифицирани от ищеца като искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗДД.
Съдът намира, че от твърденията
на ищеца и наведения петитум не може да се направи
извода, че предявените искове са с посоченото правно основание.
На първо място искът е предявен
срещу работодателя на ищеца, а петитума е за
заплащане на обезщетение в следствие на оставане без работа поради незаконно
уволнение /фиктивно съкращаване на щата, както е твърдението на ищеца/. В този
случай допустими от закона искове се явяват исковете по чл. 344 т. 1, т.2 и т.
3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ за отмяна на незаконното
уволнение, за възстановяване на предходната длъжност и за обезщетение, като
обезщетението е със законово ограничен период от 6 месеца. Това се налага от
преценката на законодателя, че периодът от 6 месеца е достатъчен, за да може
ищецът да си намери нова работа, от която да се издържа. Отговорността на
работодателят е ограничена до този период от законодателя.
С
предявяване на настоящия иск, ищецът прави опит да разшири отговорността на
работодателя и за последващ период, доколкото
претендира обезщетение и за периода след изтичане на 6 месеца от уволнението.
Фактите, на които основава иска си обаче са едни и същи – незаконно уволнение и
вреди от оставането без работа. Независимо, че навежда твърдения и за други
факти, настъпили преди уволнението, то ищецът не твърди от тези факти да са
произтекли конкретни вреди, различни от загубата на трудово възнаграждение,
което свързва с незаконното си уволнение. Поради това искът при наведените
твърдения не може да се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗДД.
За да е налице такава квалификация пречи и подчинения характер на ищеца
на работодателя като негов работник. Отношенията на работника и работодателя се
уреждат само от правилата на КТ, а не по правилата на ЗЗД, които предполагат равнопоставени правни субекти, свързани с договор по ЗЗД
или правни субекти, необвързани помежду си, както е в случая на непозволеното
увреждане.
Поради
изложеното съдът намира, че искът се явява недопустим и следва да бъде
прекратено производството по него.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството
гр. дело № 5386/2020г. на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: