РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на единадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Ели
Гигова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5583 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, които са предявени по настоящото дело и
по служебно съединени дела гр.д.№ 9632/15 и гр.д.№ 8840/15г., всички на СГС,
ГО, 11 с-в.
Ищецът твърди, че срещу бившата му
съпруга Т.Б.е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ АД и е било
образувано изпълнително дело при ЧСИ М.М.. Твърди, че изпълнителният лист е
издаден от съда под неправомерното въздействие и оказан корупционен натиск от
ответника. Твърди, че не съпругата му, а той живее в имота, включен към
топлопреносната мрежа. Сочи, че нито той , нито съпругата му са получавали
покана за доброволно изпълнение. Изпълнителното производство се отразило много
негативно на дохода на домакинството, отразило се на отношенията му с Т. Б., на
неговото здравословно състояние. Счита, че с противоправните си действия
ответникът го е увредил, поради което предявява претенции срещу него за следните
суми:
По гр.д.№ 5583/2015г. - 751,30лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на намаляване на имотното
му състояние, тъй като възстановил на Т.Б.удръжката от заплатата й за м.април
2015г., и 14 580 000 лв. неимуществени вреди от понесените емоционални
вреди вследствие издадения изпълнителен лист и започнатото изпълнително
производство;
По гр.д.№ 9632/2015г. - 751,30лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на намаляване на имотното
му състояние, тъй като възстановил на Т.Б.удръжката от заплатата й за м.юли
2015г., и 21 000 000 лв. неимуществени
вреди от понесените емоционални вреди вследствие издадения изпълнителен лист и
започнатото изпълнително производство;
По гр.д.№ 8840/2015г. - 751,30лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на намаляване на имотното
му състояние, тъй като възстановил на Т.Б.удръжката от заплатата й за м.юни
2015г., и 19 100 000 лв. неимуществени вреди от понесените емоционални вреди
вследствие издадения изпълнителен лист и започнатото изпълнително производство;
Ответникът „Т.С.“ ЕАД оспорва исковете
по допустимост, по основание и по размер. Сочи, че ищецът предявява чужди права
и в този смисъл предявените искове са недопустими. Намира ги и за неоснователни,
тъй като не е осъществен състава на чл.49 от ЗЗД. Сочи, че вземането срещу Б. е
установено по реда на чл.422 от ГПК, че тя не се е възползвала от възможността
да оспори вземането на ответника като подаде възражение по реда на чл.423 от ГПК. Посочва, че извън предмета на делото е кой е собственик на имота, тъй като
консумираната топлинна енергия се заплаща от собственика или ползвателя.
Служители на ответника не са имали противоправно поведение спрямо ищеца, поради
което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По гр.д.№ 32910/2014г. на СРС, І ГО, 49
с-в по реда на чл.410 от ГПК, в полза на „Т.С.“ЕАД е издаден изпълнителен лист
от 6.11.2014г. срещу Т.Б., тогава бивша съпруга на ищеца, за сумата 3114,83лв.
доставена топлинна енергия за периода м.07.2012г. – м.04.2013г. ведно със
законната лихва от 17.06.2014г. , договорна лихва в размер на 369,28лв. и
421,62лв. разноски по делото за заплащане на топлинна енергия. Въз основа на
изпълнителния лист „Т.С.“ ЕАД е образувала изпълнително дело срещу Б. под №
1627/2014г. на ЧСИ М.М.. Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на Б., като запорното съобщение е получено от работодателя на Б.
на 26.01.2015г. За периода февруари 2015г. – януари 2016г. от запора на
трудовото възнаграждение по изпълнителното дело са постъпвали суми в размер на
400лв. месечно, като към февруари 2016г. цялата сума е събрана принудително.
Длъжникът Б. и настоящият ищец са депозирали множество жалби пред ЧСИ М., пред
Камарата на ЧСИ, в които се посочили, че Т.Б.не живее на адреса на жилището, за
което се твърди че е ползвала топлинна енергия, че няма неуредени сметки с взискателя,
че не е получавала покана за доброволно изпълнение на адреса на който живее, че
оспорва вземането на взискателя. Ищецът е завел граждански дела срещу ЧСИ М.
търсейки обезщетение за вреди от воденото изпълнително производство.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове -
съдът намира че ищецът има правен интерес да предяви претенции по чл.49 от ЗЗД.
Правният си интерес обуславя от търпените от него неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу съпругата му принудително изпълнение. Последното е
накърнило имуществената сфера на Б., която единствено осигурява финансовите
средства в общото домакинство, създало е негативна обстановка в дома на ищеца,
което като цяло му се е отразило негативно. Съдът намира, че тези твърдения
обуславят правния интерес на предявената претенция, която следва да се разгледа
от съда по същество.
За да бъдат основателни предявените искове
по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
служител/и при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че служител на ответника
неправомерно и противоправно е указал натиск върху съда да снабди ответника „Т.С.“
ЕАД със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Доказателства в подкрепа на
това твърдение липсват. Видно от представените от ответника писмени доказателства,
имотът, за чието дължимо топлоснабдяване е издаден изпълнителен лист по реда на
чл.410 от ГПК, е собственост на Т.Б., която впоследствие го е дарила на двете
си деца. Като собственик на имота тя е дала съгласие за монтирането на
разпределители и вентили на радиаторите в жилището за нейна сметка. Ищецът не
оспорва, че в имота е ползвана топлинна енергия. Не оспорва, че не заплаща
същата, като в жалба до кмета на София от 23.01.2013г. изрично е посочил , че
не плаща топлинна енергия от 1.11.2006г. /л.58 от дело № 5583/15г./. Дори и да не
е ползвана топлинна енергия в жилището, то за отоплението на общите части на
сградата и за отоплението, отдадено от сградната инсталация, се дължи заплащане
/в този смисъл е и ТР №2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ВКС,
ОСГК/. Фактът,
че ищецът не е съгласен с начина на измерване, отчитане и заплащане на
топлинната енергия не го освобождава от задължението му да я заплаща в случай,
че я ползва. Негово право е, разбира се, да реагира срещу възприетия в
държавата начин на измерване и отчитане на топлинната енергия и да иска
подобряване на възприетия модел, както и всъщност чрез участието си в
производството по оспорването на формула от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради
етажна собственост е постигнал промяна / видно от приложеното решение по
адм.дело № 1372/16г. на ВАС/. При неплатени сметки за топлоенергия в жилището,
собственост на съпругата на ищеца Т.Б., ответникът се е възползвал от улеснения
ред по чл.410 от ГПК да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу собственика на имота за вземането си.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Липсват доказателства ответникът да е указал натиск върху
съда за издаването им. Самата същност на производството по чл.410 от ГПК
изключва възможности, дори и теоретични, за въздействие, каквито съмнения има
ищецът. В това едностранно производство съдът издава заповед за плащане само
въз основа на твърдения на заявителя, без да е необходимо да се установяват същите
с прилагане на доказателства, че задължението съществува. Целта на това
заповедно производство е да се отсеят вземанията, по които не съществува спор, т.н.
безспорните вземания. Такива са в голямата си част вземанията за ползвана
топлинна енергия , ел.енергия, телефонни услуги. Изпълнителният лист се издава
едва след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, т.е. едва след като
длъжникът е уведомен за заповедта за плащане и не е възразил срещу посоченото в
нея вземане. По отношение на уведомлението е приложима разпоредбата на чл.47 от ГПК. В случай че длъжникът не е бил поради някаква причина уведомен за
издадената срещу него заповед за изпълнение, той все още има възможност да се
защити срещу започнатото срещу него
принудително изпълнение като подаде възражение по чл.423 от ГПК с искане
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист да могат обезсилени, тъй като не
са му надлежно връчени. По делото не се спори, че Т.Б.не е подала възражение по
чл.414 от ГПК пред заповедния съд, както и не е подала възражение по чл.423 от ГПК пред СГС. В този случай сумата посочена в заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист подлежи на принудително събиране. Издаването на изпълнителен
лист се извършва служебно от съда, след като прецени, че заповедта за изпълнение
е влязла в сила и няма подадено възражение по чл.414 от ГПК, а не се издава по
изрично искане на заявителя -Т.С. ЕАД.
Не
се установи противоправно поведение у ответника чрез негови служители.
Напротив, ответникът е действал съобразно предоставените му правни възможности по
чл.410 и сл. от ГПК. При липса на противоправно поведение у ответника, съдът не
следва да разглежда останалите условия за наличието на деликт – настъпили вреди
и причинно следствена връзка между вредите и противоправното поведение. С оглед
на този извод не може да се ангажира и отговорността на ответника по реда на
чл.49 от ЗЗД. Исковете за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни.
Ищецът не претендира разноски. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на Т.С.
ЕАД се следват разноски в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на НЗПП.
Воден от
горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете на К.И.Б., ЕГН **********
с адрес *** срещу Т.С. ЕАД с адрес *** с правно основание
чл.49 от ЗЗД за заплащане на: 751,30лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди за м.април 2015г. и 14 580 000 лв.
неимуществени вреди вследствие издаден изпълнителен лист и започнатото
изпълнително производство под № 1627/2014г. на ЧСИ М.М. /по гр.д.№
5583/2015г./, 751,30лв. обезщетение за причинени имуществени вреди за м.юли
2015г., и 21 000 000 лв. неимуществени
вреди вследствие издаден изпълнителен лист и започнатото изпълнително
производство под № 1627/2014г. на ЧСИ М.М. / по гр.д.№ 9632/2015г./, 751,30лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди за м.юни 2015г. и 19 100 000 лв.
неимуществени вреди вследствие издаден изпълнителен лист и започнатото
изпълнително производство под № 1627/2014г. на ЧСИ М.М. / по гр.д.№ 8840/2015г.
/.
ОСЪЖДА
К.И.Б., ЕГН **********
да заплати на Т.С. ЕАД разноски по делото в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: