№ 185
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530102609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 101 във връзка с чл. 95 и сл. от Закона
за социалните услуги и е образувано по молба на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора
В молбата се твърди, че със съдебно решение от 23.05.2018 г. по гр. д.
№1933 по описа за 2018 г. на Старозагорски районен съд, поставената под
пълно запрещение СТ. ИЛ. Т., ЕГН:********* е била настанена в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора,
за срок от три години от влизане в сила на решението – 08.06.2021 г.
През месец май 2021 г. в ДСП – Стара Загора било подадено заявление
за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, от С.Г.
Т. и нейния настойник – СТ. П. Н., в което било декларирано желанието на Т.
да продължи да ползва социални услуги в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора.
В молбата се твърди още, че Т. е на 48 години, неомъжена, без данни за
деца. До настаняването й в ДПЛПР – с. Лясково на 04.06.2007 г. била живяла
с родителите си в гр. Пловдив. След смъртта им тя останала сама, нямала
братя и сестри, нямала данни за близки и роднини.
1
С ЕР на ТЕЛК № 3685 от 12.11.2019 г. СТ. ИЛ. Т. била освидетелствана
с поставена диагноза: „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с
прогресиращ дефицит" и определени 90% трайно намалена работоспособност
за срок до 01.11.2022 г.
С Решение на Пловдивския окръжен съд по гр. дело 1517/2004 г. от
20.10.2004 г. било постановено поставяне под пълно запрещение на СТ. ИЛ.
Т.. След настаняването на Т. в социалната услуга, Органът по настойничество
и попечителство при Кметство с. Ласково, община Стара Загора назначил за
нейн настойник СТ. П. Н. – директор на Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства – с. Лясково.
Според настойника, комплексните условия – медицински и социални,
които съществуват към настоящия момент в социалното заведение били на
ниво, което не можело да бъде създадено в друга среда. Настойникът считал,
че специализираните грижи, които се полагали в момента не можели да бъдат
в такава степен осъществявани в домашна среда. По данни на настойника
извеждането на СТ. ИЛ. Т., като лице с увреждане от тази среда и
създадените в момента условия, ще бъдат в негова вреда.
Предвид поставената диагноза на лицето, представените от Дома за
пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, данни в „ДСП“ –
Стара Загора индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за С.Т. към
месец януари 2021 г., било видно, че лицето се нуждаело от частична
подкрепа за ориентация в социална среда при концентрация на вниманието и
дългосрочна памет и паметта в рамките на деня. Г-жа Т. управлявала сама
паричните си средства, не използвала специализирани средства за
комуникация. Понякога лицето било избухливо, нямало нападения и
наранявания над други лица, не скитало и не бягало. Нуждаело се от
непрекъсната подкрепа при прием на лекарства и поддържане на лична
хигиена, и частична асистенция при събличане и обличане. Г-жа Т. можела
самостоятелно да се храни, не се нуждаела от подкрепа при използване на
тоалетна и самопочистване.
Със Заповед № СУ-Д-СТ/66-1/18.05.2021 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане" Стара Загора, лицето СТ. ИЛ. Т.,
ЕГН:************* отново било временно настанено по административен
2
ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община
Стара Загора.
Г-жа Т. ползвала социални услуги в специализирана институция – Дом
за пълнолетни лица с психични разстройства. За да бъдат осигурени
необходимите специализирани грижи за СТ. ИЛ. Т., редовен прием на
предписаната медикаментозна терапия, организиране на ежедневието й
съобразно индивидуалните потребности, осъществяване на подходящи
социални контакти и организиране на свободното време, провеждане на
терапевтични дейности, било необходимо да бъде настанена в подходяща
социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с.
Лясково, община Стара Загора.
Искането до съда е да постанови решение, по силата на което СТ. ИЛ.
Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. Лясково, община Стара Загора, да
бъде настанена дългосрочно в специализирана институция – Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора
за максимално предвидения от закона срок, а именно три години.
В съдебно заседание процесуалният представител на Д”СП” – Стара
Загора поддържа молбата.
В съдебно заседание настойникът СТ. П. Н. моли молбата да бъде
уважена, предвид заболяването на СТ. ИЛ. Т. и предвид липсата на близки и
роднини, които да желаят поемането на грижите за лицето, както и предвид
изричното желание на лицето да остане в Дома, където се задоволяват
адекватно потребностите му.
Лицето, чието настаняване се иска - СТ. ИЛ. Т., изслушано в съдебното
заседание, заяви, че желае да остане в Дома, в който е настанена, че от 15
години е там, че се грижат за нея много добре, че директорът е много добър,
че й осигуряват вкусна храна, сама разполага със средствата си от пенсията,
има приятели в Дома и че няма близки и роднини, които да я посещават и при
които да отиде.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
3
Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно
решение от 20.10.2004г. по гр.д. № 1517/2004г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, СТ. ИЛ. Т. е поставена под пълно запрещение, като видно от
удостоверение № 1/15.10.2013г. на Кметство село Лясково на Община Стара
Загора за настойник на същата е назначен СТ. П. Н..
Представено е ЕР на ТЕЛК № 3685 от 12.11.2019г., от което се
установява, че СТ. ИЛ. Т. е с поставена диагноза: Параноидна шизофрения
непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит, лека умствена изостаналост,
с определени 90 % трайно намалена работоспособност, за срок до 01.11.2022г.
Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 08.06.2018г.
съдебно решение по гр.д. № 1933/2018г. СТ. ИЛ. Т. е настанена в
специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства – с. Лясково, община Стара Загора, за максимално предвидения
от закона срок, а именно три години.
По делото е представено заявление, подадено на 10.05.2021 г. от СТ.
ИЛ. Т. до ДСП – Стара Загора, за пренаставянето й в Дом за пълнолетни лица
с психични разстройства, с. Лясково, както и становище от настойника й СТ.
П. Н. със същото искане.
Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на ДПЛПР –
с. Лясково индивидуален план за подкрепа на СТ. ИЛ. Т. и индивидуална
оценка на потребностите, в които са изследвани потребностите й и са
набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.
При извършеното актуално социално проучване въз основа на
горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените
индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Стара Загора
е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95, ал.3, т.1 ЗСУ и
предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7, ал. 1 от
ППЗСУ, от които се установява, че СТ. ИЛ. Т. е несемейна, няма деца, не
притежава собствено жилище и след смъртта на родителите си е останала
сама, няма установени близки, като считано от 04.06.2007г. ползва услугите в
ДПЛПР – Лясково, където й се осигуряват адекватни медицински, битови и
социални условия на живот, които не могат да й бъдат осигурени в домашна
среда, предвид липсата на близки и роднини, подходящи да осигурят
4
необходимата грижа. Лицето не е посещавано в Дома от близки и роднини.
Посочено е още, че С., предвид заболяването си, се нуждае от напътствия и
контрол за извършване на определени действия, като напр. прием на
лекарства (лицето е на поддържаща терапия), поддържане на лична хигиена и
частична асистенция при събличане и обличане, както и че не е способна да
организира самостоятелно ежедневието си, поради което извеждането й от
ДПЛПР – Лясково би било в нейна вреда. Посочено е още, че доходите от
получаваната от нея лична социална пенсия са изключително ниски и не
позволяват да се издържа сама с тях. Поради хроничния ход на заболяването
си – параноидна шизофрения и липсата на трайни умения за самостоятелно
съществуване и организиране на ежедневието, същата не би могла да води
самостоятелен пълноценен живот с осигуряване на безопасна среда на живот
извън специализираната институция. Освен това е посочено, че лицето желае
да ползва предоставените й социални услуги – настаняване в ДПЛПР-
Лясково.
Представена е заповед № СУ-Д-СТ/66-1/18.05.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане" Стара Загора, лицето СТ. ИЛ. Т.,
ЕГН:************* отново било временно пренастанено по административен
ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община
Стара Загора, до произнасяне на съда.
Видно от справка за местата, предоставящи социални услуги –
държавна отговорност, към м.04.2021 г. няма възможност за настаняване на
СТ. ИЛ. Т. в друга социална услуга в общността от резидентен тип.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 101, ал. 1 ЗСУ удължаването на срока на настаняването в
социална услуга за резидентна грижа и преместването в друга услуга за
резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по
реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на
настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под
пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност
за подкрепа и грижа в домашна среда.
Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по
5
настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване
следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се
установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за
лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на
социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и
прекратяването на тяхното ползване (в т.ч. и за услуга за резидентна грижа е
желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител,
като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се
от социална услуга (чл.91 във връзка с чл. 95, ал.2 ЗСУ).
От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на
състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание, с
участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия
настойник, се установи по безспорен начин, че СТ. ИЛ. Т. е поставена под
пълно запрещение, че страда от заболявания, които не й позволяват да се
грижи сама за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й
бъдат осигурени от роднини и близки. Лично СТ. ИЛ. Т. заяви, че доброволно
се намира в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства и че желае да
остане там, където се грижат добре за нея и има изграден приятелски кръг
сред другите лица, настанени в Дома, ангажирана е в дейностите в Дома,
разполага сама с паричните си средства. Наред с това, се установи, че няма
близки и роднини, които да я посещават в Дома, в който живее от петнайсет
години. В този смисъл е и становището на настойника й. Установи се също,
че понастоящем няма възможност за настаняването й в друга социална услуга
в общността от резидентен тип.
При това положение – липса на възможности за полагане на грижи за
лицето в домашна среда и за настаняване в друга социална услуга в
общността от резидентен тип, както и предвид желанието на лицето да
остане в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - с. Лясково,
където се чувства добре и където са й осигурени адекватни медицински,
битови и социални условия на живот, то съдът намира, че следва да уважи
искането на искането на Д“СП“ – Стара Загора в този смисъл, като на
основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на
лицето в ДПЛПР- Лясково, като отново постанови настаняване на лицето в
6
ДПЛПР - Лясково за максимално предвидения в закона срок от 3 години на
настаняване (чл. 98, ал.3 ЗСУ).
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 101 ЗСУ, УДЪЛЖАВА срока на настаняването на
СТ. ИЛ. Т., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства - с. Лясково, община Стара
Загора, като ПОСТАНОВЯВА отново настаняване на СТ. ИЛ. Т., ЕГН
**********, поставена под пълно запрещение, в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства - с. Лясково, за срок от три години, считано от
датата на влизане на решението в сила или до настъпване на основания за
прекратяване на настаняването в този срок.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в 7 -
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7