№ 253
гр. Разград, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101912 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с предявен установителен иск
по чл. 124 от ГПК във във вр. с чл. 79 и във вр. чл. 77 от ЗС.
Образувано е по постъпила искова молба от чрез процесуалния
представител на К. Х. Ш. с ЕГН-********** от с. ***, със съдебен адрес: град
***, офис 11, адв. С. при АК – Разград, против ПЛ. ИВ. СТ. ЕГН-**********
от град *** и АЛБ. ИВ. СТ. с ЕГН-********** от гр. ***, с което се моли да
бъде установено по отношение на ответниците, че ищеца е съсобственик по
покупко-продажба и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО
МЯСТО, находящ се в село Киченица, община Разград, област Разград, улица
“Христо Смирненски” № 1 (едно) с площ от 780 (седемстотин и осемдесет)
квадратни метра, съставляващ парцел IX-333 (девет римско, тире, триста
тридесет и три арабско) в квартал 38 (тридесет и осем) по кадастралния план,
одобрен със Заповед № 478/1989 година на Председателя на Общински
народен съвет - Разград на село Киченица, община Разград, област Разград,
ведно с реално построените в това дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от жилищен етаж,
със застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и
осем квадратни метра), построен върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м.
(тридесет и пет квадратни метра) и 2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско
помещение, съгласно удостоверение за данъчна оценка на имота), с обща
застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем
квадратни метра), при граници на имота: улица, парцел № Х-334 и парцел №
ХП-332. Претендира разноските по делото.
Ищецът посочва, че през пролетта на 2001 година закупил от
ответниците и техния баща И.С., б.ж. на град Разград, следният недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село Киченица,
община Разград, област Разград, улица “Христо Смирненски” № 1 (едно) с
1
площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни метра, съставляващ парцел
IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989
година на Председателя на Общински народен съвет - Разград на село
Киченица, община Разград, област Разград, ведно с реално построените в това
дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м.
(шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), построен
върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни метра) и
2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно удостоверение
за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет
и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при граници на имота:
улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332. Договорили се за 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) долара, която сума той им платил на ръка, след което
заедно със семейството си влезли във владение на имота. Тъй като тогава И.С.
бил в лошо здравословно състояние го помолили да изчакат с нотариалното
прехвърляне на имота. Ищецът се съгласил, но започнали да владеят имота
като собственици. Твърди, че през годините заедно с други майстори
започнал и направил основен ремонт на жилищната сграда, изграждайки баня
с тоалетна на всеки жилищен етаж, сменяйки ел. и ВИК инсталациите.
Изкъртил стените и таваните до тухла и направил нови мазилки, гипс картон,
ламинат на пода в отделните стаи, вътрешна изолация на стените. Подменил
всички врати и прозорци на двата етажа с ПВЦ дограма. През всичките тези
години няколкократно търсил ответниците, за да прехвърлим имота, но те
винаги намирали причини, за да не изпълнят задълженията си. Това
продължило до лятото на 2021 г., когато направил поредния опит да уредят
отношенията си. Първоначално и двамата се съгласили, но впоследствие
ответницата С. категорично отказала, без да изтъкне конкретна причина.
Ищецът посочва, че от 2001 година досега владее и ползва имота явно
като собственик. Никой досега, включително и ответниците, не са оспорвали
собствеността му. Плащал данъците си, макар по партида да се водят още на
тяхно име. Платил е изцяло и в брой цялата продажна цена още 2001 г., но
въпреки това ответниците отказвали да изпълнят задълженията си.
В срока за отговора, ответницата посочва, че предявения иск е
допустим, но излага становище за нередовност на ИМ, доколкото в петитума
на ИМ е вписано, че ищеца моли да бъде признат за съсобственик без да
посочи с каква идеална част от имота. Ответницата изразява становище за
неоснователност на иска. Изтъква, че нито тя, нито баща и са имали каквито
и да са били уговорки с ищеца. Твърди, че не се познава с ищеца, а баща и не
е пребивавал в с. Киченица от 1999 г. Твърди, че нито тя, нито баща и, както
и брат и, не са давали пълномощни на ищеца да се разпорежда с имота. Не
оспорва обстоятелството, че имота е наследствен, съсобствен между нея и
брат и при равни права. Посочва още, че е ползвала имота до 2001 г., а в
същия останала стока от предприятието на съпруга и Иванил П. – конзоли и
разклонителни кутии. След посочената година съпругът и заедно с дъщеря им
многократно посещавали имота, тъй като в имота имало стока, свързана с
дейността на предприятието на съпруга и. Твърди, че тя е заплащала
дължимите данъци и такси на имота да настоящия момент, за което разполага
с писмени доказателства. Посочва, че нейните родители са придобили имота
чрез писмен договор от ДФ „Разград-автотранспорт” град Разград, но не са се
снабдявали с нотариален акт за собственост. Ответницата сочи още, че през
2
лятото на 2021 г. нейният брат П.С. и заявил, че има уговорка с ищеца да му
продаде имота, че е взел пари от него и че трябва да се явят пред нотариус, за
да подпишат нотариален акт за продажба, при което тя ще получи пари за
своя дял. Ответницата попитала другия ответник колко пари ще получи за
дела си. Брат и отговорил, че сумата е 2000 лева, а ответницата категорично
отказала да сключи сделка при тези условия, тъй като преценява цената на
имота като значително по-висока. Ответницата изтъква, че ищеца не е
демонстрирал пред нея, че е завладял имота и го владее за себе си. Не е
известявана и че го е закупил. Твърди, че не е договаряла каквито и да е било
условия за сключване на такава сделка, не е получавала сума за продажба на
нейната идеална част от имота.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответника ПЛ. ИВ. СТ. не депозира такъв.
В с.з. ищецът поддържа ИМ, а в хода на устните състезания излага
становището и моли съда да уважи иска.
Чрез процесуалния си представител ответницата АЛБ. ИВ. СТ. моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Ответникът ПЛ. ИВ. СТ. посочва, че дължи пари на ответницата С.,
които ще възстанови. Добавя, че не знае за какви конзолни кутии става
въпрос.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот през 1989 г.
„Разград-Автотранспорт“ придобили недвижим имот, представляващ дворно
място, цялото от 780 кв.м., находящо се в с. Киценица, съставляващо парцел
IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем).
Свид. П., съпруг на ответницата С., посочва че този имот по същото
време бил придобит от бащата на ответниците ИВ. СТ. СТ.. Наложило се
прехвърляне на предприятие, поради съществуваща законова забрана.
Средства му дал и свидетеля, които му били върнати две – три години по-
късно. С. заживял в имота през 1989 г. заедно със съпругата си и живял там до
1999 г. Не направил никакви подобрения. В двора имало селскостопански
постройки, в които през 1994 – 1995 г. оставил конзолни разклонителни
кутии. На 22.01.1999 г. И.С. бил настанен в Дома за стари хора в гр. Разград
до 18.08.1999 г. Преди настаняването му грижите за имота били поети от
ответника П.С., на когото били дадени ключовете за имота. През 2001 г.
ответникът П.С. и баща му ИВ. СТ. СТ. разговаряли с ищеца за продажба на
имота. Ответницата С. не била известена за техните намерения. Двамата се
договорили с ищеца за продажба на имота за сумата от 2500 долара. Ищецът
предал парите на ответника ПЛ. ИВ. СТ., за което бил съставен саморъчно
написан документ, който не се представя по делото. След това ИВ. СТ. СТ.
заминал за с. Крояч при роднини. Две – три години след получаването на тази
сума от ответника С., последният споделил това със свид. П., а именно че е
получил пари за покупката на имота от свой бивш колега. През 2021 г.
ответникът се срещнал с ответницата. Предложил и сумата от 2000 лева,
пояснил че е необходимо след това да прехвърлят имота на хората, от които
взел пари и ги пуснал да живеят в имота. Ответницата обаче не се съгласила,
тъй като преценила сумата като недостатъчна. Свид. Р. П.а посочва, че когато
3
била малка нейният вуйчо П.С. им казал, че е продал имота за 8000 лева, като
не разбира защо той предлага сега сумата от 2 000 лева на ответницата. Не
знаела дали нейния дядо е имал нотариален акт, но посочва че той и баба и са
обитавали имота до 1999 г. След тази година нейния баща, майка и самата тя
не били допускани до имота, нямали ключ и не знаели кой живее там.
След 2001 г., предавайки сумата от 2500 долара за процесния имот,
ищецът се настанил и заживял в него. Имотът бил ограден от всички страни.
Ищецът започнал да прави ремонти, които били наложителни и продължили
четири – пет години, първо на стаите на първия етаж, а после и на горния
етаж. Лично ищеца правил ремонтите с помощ от свои приятели. Съборил
стара баня и направил на мястото две помещения за бани. Свид. А. помагал
при ремонтите и не е виждал в имота никаква оставена стока. През цялото
време достъп до имота нямал никой, освен ищеца и членовете на семейството
му. Според свид. А. в селото всички знаели, че имота е на ищеца и дори той
се изненадал да разбере, че последния няма нотариален акт. Всяко лято
ищецът живеел в имота, а през другото време работил в Германия.
По делото се представя приходна квитанция от 02.11.2021 г. за
заплатени 30,63 лева от ответницата, представляващи данък недвижим имот
за процесния имот.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Давностното владение, съгласно чл. 77 от ЗС, е оригинерен способ за
придобиване на собствеността, към което са изискуеми следните
предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт –
държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в
явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия, типични и
включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани
лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на
владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения
от закона срок – десет години при недобросъвестно и пет години при
добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира
в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на
собствеността като последица от осъщественото владение. За да се признае
правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд,
недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-
дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне и прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца
(чл. 81 от ЗС) и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от
ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният
елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този
при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение.
В случая събраните доказателства сочат, че собственик на имота е ДФ
„Разград-автотранспорт” град Разград, а не наследодателя на ответниците. Не
4
са представени доказателства, които да водят до друг извод. В този смисъл не
е ясно дали ищецът е владял процесния имот без противопоставяне от страна
на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на собственика на
вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си.
По разноските и предвид изхода на спора: Ответницата претендира
разноски в размер на 300,00 лева, които предвид изхода на спора следва да
заплати ищеца.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен установителния иск, предявен по
отношение на ответниците ПЛ. ИВ. СТ. ЕГН-********** и АЛБ. ИВ. СТ. с
ЕГН-********** от гр. ***, че ищецът К. Х. Ш. с ЕГН-********** е
собственик по покупко-продажба и давностно владение на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село Киченица,
община Разград, област Разград, улица “Христо Смирненски” № 1 (едно) с
площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни метра, съставляващ парцел
IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989
година на Председателя на Общински народен съвет - Разград на село
Киченица, община Разград, област Разград, ведно с реално построените в това
дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м.
(шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), построен
върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни метра) и
2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно удостоверение
за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет
и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при граници на имота:
улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Х. Ш. с ЕГН-
********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на АЛБ. ИВ. СТ. с ЕГН-********** от
гр. ***, направените от нея разноски по делото в размер на 300,00 (триста)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5