Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034
Гр. Кубрат, 05.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет
и трети февруари, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена
Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 581 по
описа на РСКт за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „Ю.“
ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г.твърди,
че настоящият иск се предявява след проведено заповедно производство по ч. гр.
дело № 460/2020 г. по описа на РС–Кубрат и подадено от длъжника
възражение. Сочи се, че по силата на договор на цесия от 01.10.2019 г.
на ищцовото дружество било прехвърлено вземането на „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК
********* срещу ответника, като от своя страна „С.Г.Груп“ ООД придобило
вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез договор за цесия
от 16.10.2018 г. Посочено е, че претендираното вземане произтича от сключен
между ответника и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 06.08.2015 г. с индивидуален клиентски номер № ********** за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер ***. С Допълнително споразумение
от 15.05.2017 г. абонатът подновил условията за ползване на мобилен номер ***
като е избрал тарифен план VIVACOM Smart L с месечна абонаментна такса 23.99
лева и добавил лизингов договор за устройство GSM HUAWEI P9 LITE с лизингова
вноска 15.90 лв., които се задължил да плаща фактурирани под един клиентски
номер. Срокът на договора бил за 24 месеца. Издадени били фактури № **********/15.06.2017
г., в която била начислена сумата от 44.70 лева за отчетен период от 15.05.2017
г. до 14.06.2017 г., с краен срок за плащане 02.07.2017 г. и № **********/15.07.2017 г., в която била
начислена сума в размер на 39.89 лева за отчетен период от 15.06.2017 г. до
14.07.2017 г., с краен срок за плащане 01.08.2017 г. Поради неизпълнение на
задълженията на потребителя по договора и общите условия към него договорът бил
прекратен едностранно от доставчика. Твърди се, че след като били
издадени фактури и в
срок не са били заплатени, еизпълнен фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД. Излага становище, че ответникът следва да се
счита за уведомен за извършените цесии с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея. Предвид гореизложеното и с оглед депозираната Молба вх. №
261158/23.12.2020 г., е направено искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на „Ю.” ЕООД в размер на 71.92 лв. главница, представляваща
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за клиентски № **********
съгласно сключените договор и допълнително споразумение, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Претендирани са направените разноски в
исковото и заповедното производство.
Ответникът Ю.К.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** и
наст. адрес в *** чрез
процесуалния си представител адв.Г.К.от АК–София оспорва исковата претенция като неоснователна и
недопустима. Твърди, че цесиите не са
породили действие по отношение на него, като прави и възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното вземане. Оспорва и представените по
делото фактури и претендира същите да не се приемат като доказателства. Отрича
наличието на облигационна връзка с ищеца. Твърди, че ищецът не е носител на
претендираното вземане, поради което не може да обоснове правния си интерес.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 460/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата,
предмет на настоящото производство, както и за сумата 19.46 лева – обезщетение
за забавено изпълнение за периода 03.08.2017 г. до
01.04.2020 г. Срещу издадената заповед е подадено възражение
по чл. 414 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по
реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява следното:
По силата на Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********
от 06.08.2015 г., на ответника
са предоставяни мобилни услуги за мобилен
номер ***. Договорът е сключен за срок от две
години, уговорен е абонаментен план за мобилните услуги. С допълнително споразумение към
договора, сключено на 15.05.2017 г. абонатът подновил за срок от 24 месеца – до
22.04.2018 г. – условията за ползване на
цитирания мобилен номер, като е избрал тарифен план VIVACOM Smart L с месечна абонаментна такса в
размер на 23.99 лв. Подновявайки
договора сключил и лизингов такъв за мобилно устройство HUAWEI P9 LITE с лизингова вноска в размер на
15.90 лв., която се задължил да заплаща под единен клиентски номер заедно с
ползваните електронни съобщителни услуги.
Видно от приобщения по делото Приемо-предавателен протокол №
0017342954/15.05.2017 г. (л.26 от ч.г.д. № 32006/2020 г. на СРС), на ответника от
страна на ищцовото дружество е предадено мобилно устройство HUAWEI P9 LITE.
В изпълнение на цитирания договор
за мобилни услуги, за периода от 15.05.2017 г. до 14.07.2017 г. са били
издадени фактури № **********/15.06.2017 г. и № **********/15.07.2017 г. на стойност
84.59 лв., както следва:
1/ Фактура №
**********/15.06.2017 г., платима в срок до 02.07.2017 г., за отчетен период на
потребление 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. с начислена за плащане сума в общ
размер 44.70 лв. с вкл. ДДС, от която за мобилен номер *** в размер на 24 лв.
без ДДС и лизингова вноска в размер на 15.90 лв.
2/ Фактура № №
**********/15.07.2017 г., платима в срок до 01.08.2017 г., за отчетен период на
потребление 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г. с начислена за плащане сума в общ размер
39.89 лв. с вкл. ДДС, от която за мобилен номер *** в размер на 19.99 лв. без
ДДС и лизингова вноска в размер на 15.90 лв.
Съгласно чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общи
условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставени чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, последният се прекратява
в случай на неизпълнение на задължението на абоната да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги.
Според чл. 21 от Общите
договорни условия на „БТК“ АД за лизинг на устройства, месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя
едновременно с изпълнение на неговите задължения по договора за електронни
съобщителни услуги, съгласно сроковете, условията и начина на тяхното плащане.
Съгласно чл. 38 от същите Общи условия, при забава на плащането на
фактура/месечна сметка на абоната с повече от тридесет дни, както и при друго
нарушение на задълженията на последния, лизингодателят има право с писмено
уведомление до лизингополучатела да прекрати едностранно договора за електронни
съобщителни услуги, заедно с договора за лизинг, представляващ неразделна
негова част, без да дава допълнителен срок за изпълнение. В този случай, всички
вноски до края на срока на лизинга стават незабавно изискуеми към датата на
прекратяване.
Към писмените доказателства по делото са
приобщени Фактура № **********/15.06.2017 г., Фактура №
**********/15.07.2017 г., Договор за цесия от 16.10.2018 г. и
от Договор за цесия 01.10.2019 г., Извлечение от Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал
съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу
ответника. В процесния случай на първо
място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
„БТК” ЕАД и ответника, което да съставлява източник на претендираното
задължение на ответника. То е възникнало въз основа на сключен между тях
Договор за електронни съобщителни услуги за клиентски номер ********** от 06.08.2015 г и чийто срок е бил
удължен с Допълнителното споразумение към него от 15.05.2017 г., с което е бил сменен и неговия абонаментен план.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е
договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице
(цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и
на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително
действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За
да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението
има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Съгласно константната съдебна практика на
ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г.,
второ Т.О., ТК; Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Длъжникът не доказа, че е изпълнил
изискуемите си задължения за заплащане на стойността на предоставените по
договора и допълнителното споразумение към него мобилни услуги, за които били
издадени фактури № **********/15.06.2017 г. и №
**********/15.07.2017 г. Тези негови задължения били прехвърлени от стария
кредитор цедент „БТК“ ЕАД на
новия кредитор цесионер „С.Г. ГРУП” ООД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. Цедентът изрично упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението било
изпратено на длъжника, но същият не го получил. От своя страна с Договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. ГРУП” ООД прехвърлило това вземане на ищцовото
дружество, като вземането било изцяло индивидуализирано напълно по основание
размер и длъжник в Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. Ю.К.И., ЕГН ********** сумата от 71.92 лв.
Длъжникът може да се счете за редовно
уведомен за двете цесии с връчването на исковата молба по делото, към която е
приложено уведомлението за цесията, изходящо от цедента по договора за цесия от
01.10.2019 г. „С.Г. ГРУП”ООД и уведомление за договора за цесия от 16.10.2018
г. също от „С.Г. ГРУП”ООД, но като изрично упълномощено да упражни правата на
цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът счита за частично основателно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на процесното вземане,
доколкото съгласно чл. 422 ГПК искът се счита предявен от момента на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. От падежа на задължението, описано във фактура №
**********/15.06.2017 г. – 02.07.2017 г. до датата на депозиране на
заявлението (в
СРС) – 21.07.2020 г. са изминали 3 години, поради което вземането по тази фактура в
размер на 44.70 лева е погасено по давност. По отношение на вземането по ф-ра № **********/15.07.2017 г. на стойност 39.89 лв., с падеж
01.08.2017 г., не може да се
приеме, че вземането е погасено по
давност.
С оглед на изложените съображения искът се явява частично основателен, поради което следва да бъде признато за
установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК, че ответникът дължи сумата 39.89 лв., съставляваща неплатена главница по договор за телекомуникационни
услуги от 06.08.2015 г., изм. на 15.05.2017 г. по
издадена фактура №
**********/15.07.2017 г. В останалата част до
претендирания размер от 71.92 лв. претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Доколкото с настоящия иск ищецът
не е предявил за установяване вземането за обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 19.46 лева, следва издадената за тази сума Заповед №
260014/29.09.2020 г. да се обезсили.
По отношение на разноските:
При този изход на делото всяка от
страните следва на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК да понесе отговорност
за направените разноски. Направените от
ищеца в заповедното производство разноски са в общ размер на 75 лв. (25.00 лв.
заплатена държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение), а в настоящето
производство са сторени такива в размер на 205 лв. (от които 25 лв. довнесена
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение). Ответникът е представил
доказателства, че е сторил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Така съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 41.60 лв. – разноски на заповедното и 113.70
лв – за разноски по настоящото производство. Ищецът следва да заплати на
ответника, съразмерно на отхвърлените искове сумата 133.60 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Ю.К.И., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес в ***, че дължи на „Ю.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от
управителя Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г.следната сума: главница в размер 39.89 лева (тридесет и девет лева, осемдесет и девет стот.) –
представляваща неплатени
в срок, потребени далекосъобщителни услуги
по Договори за мобилни услуги от 06.08.2015 г. и 15.05.2017 г., сключени между
„БТК“ ЕАД, ЕИК *********, като
вземанията по тези договори
са прехвърлени в полза на „С.Г. Груп
“ ООД, ЕИК ********* с Договор за цесия
от 16.10.2018г., а впоследствие прехвърлени на заявителя по настоящото
производство „Ю.” ЕООД, ЕИК ********* с последващ
Договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 21.07.2020 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално
предявения размер от 71.92 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на „Ю.“
ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г.Заповед
за изпълнение № 260014/29.09.2020 г. по ч. гр. д. №
460/2020 г. по описа на РС-Кубрат в частта ѝ, с която е осъден Ю.К.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** и
наст. адрес в *** да заплати сумата 19.46 лева (деветнадесет лева, четиридесет и шест стот.) – обезщетение за забавено изпълнение
за периода 03.08.2017 г. до
01.04.2020 г.
ОСЪЖДА Ю.К.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** и наст.
адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
чрез адв. В. Г.сумите
113.70 лева (сто и тринадесет лева,
седемдесет стот.) – направени разноски по исковото производство и 41.60 лева (четиридесет и един лева,
шестдесет стот.) – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г.ДА ЗАПЛАТИ на Ю.К.И., ЕГН **********, с пост. адрес *** и
наст. адрес в *** сумата
133.60 лева (сто тридесет и три лева,
шестдесет стот.) – направени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова