Определение по дело №267/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Постъпило е на 27.11.2013 г. в канцеларията на РС Б. възражение от „М.-Л.” О., ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.1. П. № 6, представлявано заедно и поотделно от М М Д и ВВ И, дружеството действащо в случая чрез управителя си В И против издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 6426 от 08.08.2012 г. по ч. гр.д.№ 2084/2012 г. по описа на РС Б..

В същото е посочено, че заповедта не е връчена надлежно по реда на чл. 50 ал.4 ГПК. Твърди се, че управителят живее постоянно на този адрес; че на същия адрес е установен и офиса, като адрес на фирмата, вписан в ТР, както и че адресът не е напускан и е осигурен достъп; че не съществуват пощенски кутии, на които да се разлепи съобщението и че трети лица са предоставили неверна информация на длъжностното лице, отговорно за призоваването.

Моли съда, да бъде прието възражението му, като съдът върне ч.гр.д. на РС- Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 415 ГПК.

Основните оплаквания, които се съдържат във възражението се изразяват в това, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно по смисъла на чл. 423 ал.1 т.1 ГПК.

Дружеството-жалбоподател прилага писмени доказателства, удостоверяващи водена кореспонденция на същия адрес, а също и договор за наем на офис, сключен през 2007 г. за срок от 12 м.

Към делото е приложено ч.гр.д.№ 2084/2012 год. по описа на Благоевградсия районен съд

Настоящият съд квалифицира основанието на предявеното възражение като такова по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и като взе предвид изложените оплаквания във възражението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното ч.гр.дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 07.08.2012г. на „М." Е., ЕИК: , със седалище и адрес на управление -С., п.код 1309, район И., ул.”К." №1 срещу „М.-Л.” О., ЕИК седалище и адрес на управление гр.Б., ул.1. П. № 6, за заплащане на сумата, представляваща главница от 756.23 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), дължима за ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги по договор № М1002689/30.04.2007 г. и фактура № *********/28.04.2010 г., законната лихва върху тази главница, считано от постъпването на заявлението в съда - 07.08.2012 г., както и направените разноски в заповедното производство - 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 40 лв. (четиридесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на това заявление, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение и разпореждане за изпълнение по чл. 410 ГПК. Посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги по договор № М1002689/30.04.2007 г. и фактура № *********/28.04.2010 г.

Издаденият изпълнителен лист е получен от заявителя и е образувано изпълнително производство.

За издадената заповед за изпълнение е изпратено съобщение до длъжника чрез Районния съд. Същата е връчена по реда на чл. 50 ал.4 ГПК от длъжностно лице при районния съд чрез залепване на пощенската кутия, за което има надлежно отбелязване и след като това е разпоредено от районния съдия при връщате на първото съобщение с отбелязване, че по данни на съседите, на адреса няма офиси и служители и такива лица.

Няма спор,че в двуседмичния срок по чл. 419 ал.1 ГПК дружеството - длъжник не е подал жалба, както и възражение.

Възражение е подадено от длъжника по реда на чл. 423 ГПК чрез РС Б. на 27.11.2012г. до ОС Б., след получаване на призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ на 22.11.2013 г.

В разпоредбата на чл.423 ГПК е предвиден едномесечен срок, от узнаването на заповедта за изпълнение, в който може да се подаде възражението по чл.423 ГПК от длъжника. Съответно, ако е подадено в този срок възражението подлежи и на разглеждане по същество.

Настоящият състав приема,че обективно най-ранната дата, за която има данни,че дружеството-длъжник е узнал за заповедта е 22.11.2013 г. /датата на връчване от ЧСИ на издадената заповед за изпълнение/.Няма други доказателства, ангажирани от ответника, които да сочат други факти във връзка с узнаването.

При тези данни, съдът приема, че възражението е подадено в едномесечния срок от узнаването и следва да се разгледа.

Изоставено е становището, че настоящата извънинстанционна проверка следва да се извърши в открито заседание/ в тази връзка Определение № 141 от 16.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 97/2011 г., I т. о., ТК, /, поради което и окръжният съд не е и насрочвал делото за разглеждане в такова заседание с призоваване на страните, доколкото това е предоставено на неговата преценка.

Заявителят е уведомен за постъпилото възражение. Същият е представил писмен отговор, с който изразява становище за неговата неоснователност.

Разгледано по същество, въззивният съд намира искането за приемане на възражението по чл. 423 ГПК за неоснователно. От изложените доводи във възражението, е видно, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни. Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. В конкретния случай връчването на заповедта е станало при условията на чл.50 ал.4 ГПК в посочения в ТР адрес на управление, като същото е надлежно. Не е била приложена разп. на чл. 50 ал.2 ГПК. При така събраните доказателства съдът намира,че няма нарушение на чл. 50 ГПК.Не е налице ненадлежно връчване, твърдяно от молителя. Съобщението представлява официален свидетелстващ документ, че са се осъществили обстоятелствата, които установява на място длъжностното лице по призоваване. Материалната доказателствена сила на този документ не би могла да бъде опровергана с твърдения и косвени писмени доказателства. Не може да се опровергае официалното удостоверяване за връчване на съобщението, тъй като това опровергаване е успешно само при проведено пълно доказване. Непълното доказване (това, при което има вероятност твърденията за нередовно връчване да са неистински) не може да опровергае удостоверителната сила на официалния документ.

Създаденият от законодателя процесуален ред и форма на връчване на призовки и съобщения, се удостоверява от връчителя им, вкл. на частен съдебен изпълнител, който се явява длъжностно лице, надлежно овластено от закона да удостовери с подписа си върху разписката, официален свидетелстващ документ, начина на извършеното връчване или съответния отказ.

Правната характеристика на разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя на призовка или от частния съдебен изпълнител, на официален свидетелстващ документ изключва да е допустимо оспорване на неговото съдържание по предприетия от жалбоподателя във въззивното производство процесуален ред и със заявените доказателствени средства.

От правната характеристика на приложената по делото и върната в цялост призовка до страната на официален свидетелстващ документ, ползавщ се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице- връчител, следва, че решаващият съд е обвързан от тази доказателствена сила на официалното удостоверяване до момента на оборването и по предвидения в закона ред - с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение, основано на чл.124, ал.4 ГПК, каквито доказателства по делото – отсъстват. Не е заявено пред въззивния съд и искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК .

Доказателствената тежест за установяване на твърдените от молителя факти е негова, тъй като от тях той черпи изгодни за себе си правни последици, но в конкретния случай същият не доказа твърденията си и основателността на възражението.

С оглед изложеното, искането за приемане на просрочено възражение, при условията на чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.-Л.” О., ЕИК , седалище и адрес на управление гр.Б., ул.1. П. № 6, представлявано заедно и поотделно от М М Д и В В И, за приемане при условията на чл.423, ал.1,т.1 от ГПК на възражение против издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 6426 от 08.08.2012 г. по ч. гр.д.№ 2084/2012 г. по описа на РС Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове: