Р Е Ш Е Н И Е №............
град Свиленград, 18.11.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Кирева Административно наказателно дело №609 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000190 от 23.09.2020 година на
Директор на РД на ”АА” – Стара Загора, с
което на О.С./OGUZHAN SECKIN/роден на ***г. в Р.Турция, за
нарушение на чл.44, ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр.с чл.34 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е
наложено административно наказание на основание
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА”
в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят О.С./OGUZHAN
SECKIN/чрез пълномощника си адв.Д.З. моли за пълна
отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен
при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния
закон,без да излага конкретни съображения в тази насока,като единствено сочи
общи такива –нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .По същество моли съда да
отмени обжалваният акт.
В съдебната
фаза се представлява от адв.Д.З. който в съдебно
заседание поддържа жалбата по изложените в него доводи.Допълва,че
обжалваното НП било издадено при особено съществени процесуални нарушения,доколкото
неправилно била определена санкционната норма,т.к. същият бил в действителност
наказан за липса на издадено разрешително,а такова било издадено,но реално
оригинала не бил в жалбоподателя,а негово копие,което следвало да се
санкционира по чл.93,ал.2 от ЗАвПр,а не по
чл.93,ал.1,както е сторел АНО.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски,но не се
представи списък на същите.
Административно наказващият
орган /АНО/ – Директор на РД на ”АА” –
Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.Единствено в придружителното писмо е
отправил възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар.
Районна прокуратура –
Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа
страна:
На 23.09.2020г. свидетелите Д.М.П.
и Г.Х.П. служители при АНО изпълнявали
служебните си задължения в района на село Капитан Андреево по АМ Марица при
км.106 ляво платно ,когато около 12,07часа спрели за проверка жалбоподателят,който извършвал международен превоз на пътници по редовна международна линия от гр.Истанбул
до гр.Кърджали, Р.България с автобус
марка Отокар с
турска регистрация,собственост на турски гражданин.
При извършената проверка
водача на автобусът не представил на свидетелите разрешително за
превоза,валидно за частта от маршрута и спирките,намиращи се на територията на
Р.България в оригинал, като в него се намирало ксерокопие от Разрешително
№**********, издадено на 08.03.2019г. валидно до 08.02.2024г.
При така установените
обстоятелства св. Д.М.П. приел, че е налице нарушение на разпоредбата чл.44,
ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС
във вр.с чл.34 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на МТС,за което съставил АУАН № 262238 от 23.09.2020г., в присъствието на
колегата си Г.Х.П.,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен,преведен от
преводача Исман Ахмедова Местанова,която
удостоверила превода с подписа си и
връчен срещу подпис на жалбоподателя,който вписал,че разбрал какво е написано,но има
възражения срещу така съставеният АУАН.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление
/НП/ №45-0000190 от 23.09.2020
година на Директор на РД на ”АА” –
Стара Загора, с което на О.С./OGUZHAN SECKIN/роден на ***г. в Р.Турция, за
нарушение на чл.44, ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр.с чл.34 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е
наложено административно наказание на основание
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА”
в размер на 2000 лв.,който е връчен
на 23.09.2020год. на въззивника.
В АУАН и в НП е прието за
установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.44, ал.1,т.3
от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС
във вр.с чл.34 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на МТС,поради което на въззивника жалбоподател е наложено административно
наказание на основание чл.93,ал.1,т.1
от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
В настоящото производство е
приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията,
в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на
подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните
превози и Закона за движение по пътищата.
Представена е и Заповед
№1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е
преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за
срок от една година.
Налични по АНПр са ксерокопие от Разрешително №**********, издадено на
08.03.2019г. валидно до 08.02.2024г.,карта на маршрута от Истанбул до
гр.Кърджали;Тарифа на автобусна линия Истанбул-Кърджали-Истанбул,работна
програма по международна автобусна линия; условия за ескплоатация
на редовна международна автобусна линия,разпечатка от тахографа
на автобуса-2стр и документ на турски език ,касателно
пътниците на автобуса от дата-23.09.2020г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание,
свидетели – Д.М.П. и Г.Х.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.М.П.
и Г.Х.П.,
които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на
тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното му
качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният
факт на липсата на разрешително за превоза,валидно за частта от маршрута и
спирките,намиращи се на територията на Р.България в оригинал, като в
жалбоподателят се намирало единствено ксерокопие
от Разрешително №**********, издадено на 08.03.2019г. валидно до 08.02.2024г. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН/ изпратена по пощата до АНО на 30.09.2020г./
Разгледана по същество, жалбата
се явява основателна.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92,
ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34
от ЗАНН срокове.
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно
наказателно производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които
са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно
разглеждането на въпросите по съществото на делото .
В
АУАН и НП е прието, че наказаното лице е нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр.с чл.34 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. За това нарушение с НП, на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП на водача е наложено
административно наказание глоба в размер на
2000 лева.
Съгласно
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр- Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва
със по т.1 -глоба 2000 лв. - при първо
нарушение,като ал.2 на същият член предвижда,че -Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация
или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва
с глоба 100 лв.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предполага налагане на наказание при
административно нарушение, изразяващо се в без редовно издадени удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Т. е. тази разпоредба е приложима в хипотезата, когато превозът се осъществява
при липса на изискваните документи ,а разпоредбата на чл. 93, ал. 2
от ЗАвПр, предвижда санкция при по-леката хипотеза
на извършено административно нарушение - непредставяне на документи при
поискване, т. е. документите
съществуват, но не се представят.
В случая както се
посочи по горе, на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.44, ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр.с чл.34 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Съгласно чл.34 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС при извършване на международен превоз по автобусна
линия освен лиценз на Общността
се изисква и разрешително за определена линия, издадено от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице, по
утвърден от министъра на транспорта,
информационните технологии
и съобщенията образец/чл.34/,т.е.
при извършването на такъв превоз следва да има издадени такива документи, а
респективно ако липсват издадени и се извършва горепосочения превоз,то
нарушителят би бил санкциониран за това нарушение на основание чл.93,ал.1 от ЗАвПр.
В
чл.44, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС предвижда, че
"При извършване на превоз в автобуса
трябва да се намират следните документи:
3.Разрешителното за превоз,
валидно за частта от маршрута
и спирките, намиращи се на територията
на Република България".
Безспорно от
доказателствата по делото се установи,че жалбоподателят е осъществил признаците
от обективна и субективна страна на състава на
административното нарушение
по чл.44, ал.1, т.3 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС/тъй като на процесната дата е
извършвал превоз с автобус без да носи Разрешително за превоза,валидно за
частта от маршрута и спирките,намиращи се на територията на Р.България в
оригинал, за което би следвало същият да бъде санкциониран на основание
чл.93,ал.2 от ЗАвПр,която разпоредба,както се посочи
по горе
предвижда санкция при по-леката хипотеза
на извършено административно нарушение - непредставяне на документи при
поискване, т. е. документите
съществуват, но не се представят,както
е в настоящият случай,тъй като и двама свидетели сочат,че действително е имало
издадено такова Разрешително,но същото в оригинал не се е намирало във водача,а
единствено е представил ксерокопие на същото.В тази насока са и приобщените по
делото писмени доказателства по делото.
При
това положение и доколкото нарушението
словесно очертава състава на нарушението по чл.44, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,а цифром
,същото е квалифицирано освен по чл.44 във
вр. с чл.34 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,
която разпоредба,както се посочи задължава при превоз да има издадени определен
набор от документи/т.е нарушението се изразява в липса на издадени такива при
осъществяване на превоза/,то следва да се приеме,че има допуснато съществено
процесуално нарушение при определяне на законните разпоредби, които са нарушени, както в АУАН
,така и в НП ,тъй като не става ясно в какво точно е обвинен нарушителя,дали че
същият не носи определен документ,който се изисква по закон,в случая
Разрешителното,или че липсва изначално издадено такова,но въпреки това същият
извършва превоз,което е нарушение на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1 ,т.6 от ЗАНН.
Дори и да се приеме,че липсва
допуснато от страна на АНО горното нарушение, то съдът намира, че АНО
неправилно е определил санкционна норма, доколкото от фактите по
делото се установи,че от страна на жалбоподателят има извършено нарушение по чл.44, ал.1,
т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на
МТС за което би следвало
да бъде ангажирана административно – наказателната му отговорност по чл. 93, ал.2 ЗАвПр,а в същото
време същият е санкциониран по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр.
От горното следва, че е налице несъответствие в описанието на нарушението и наложената за съответното нарушение санкция, което е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна
на НП, на това основание. С посоченото разминаване /относно
санкционната разпоредба на закона / се явява грубо нарушение на процесуалните
правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице – последният
е поставен в ситуация, в която не му е ясно в какво точно го обвинява АНО, за
да може да организира адекватно защитата си в настоящото производство и да
отстоява своята теза срещу твърдението на АНО. Недопустимо е да се тълкува
волята на АНО относно правното основание за налагане на административното
наказание, както и относно нарушения нормативен акт.
Поради наличието на
посочената формална предпоставка за отмяна на атакуваното НП, Съдът прие, че е
безпредметно обсъждането на правилността на издаденото НП, респективно на това
извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение в НП да бъде
квалифицирано, както и обсъждането на размера на наложеното наказание.
За
пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че по делото безспорно се
установи,че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.44, ал.1,
т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на
МТС/тъй като на процесната дата е извършвал превоз с
автобус без да носи Разрешително за превоза,валидно за частта от маршрута и
спирките,намиращи се на територията на Р.България в оригинал.
Що
се отнася обаче до наложеното наказание,то същото е неправилно определено в
размер на 2000лева ,тъй като санкционната разпоредба /чл.93,ал.2 от ЗАвПр/предвижда Глоба в размер на 100 лв.
С оглед тези съображения подадената
жалба се явява основателна и следва да бъде без уважена, като атакуваното с нея
НП - изцяло отменено.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 370 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие
,като от страна на АНО не се претендират такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лв.,но от страна на
АНО се отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 2 е 370 лв. / при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв./.Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно
заседание, написване на Жалба , т.е. не е налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира минимален такъв,към момента на подписване на
договора за правна защита .
По отношение на Решението в
частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй
като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран така
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно
и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №45-0000190 от
23.09.2020 година на Директор на РД
на ”АА” – Стара Загора, с което на О.С./OGUZHAN SECKIN/роден на ***г. в Р.Турция, за
нарушение на чл.44, ал.1,т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС във вр.с чл.34 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е
наложено административно наказание на основание
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА”
в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ със седалище и адрес на управление –гр.София, ул.Ген.Гурко №5 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят О.С./OGUZHAN SECKIN/роден на ***г. в Р.Турция
сумата в размер на 370,00 лв. представляващи извършените
разноски по осъществена адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................