Определение по дело №6176/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3249
Дата: 22 декември 2017 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20175530106176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер  3249               Година   22.12.2017         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори декември                                                                             Година 2017 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 6176 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След изтичането на срока чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове – допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК). Доводите за противното на пълномощника на ответника в отговора, че тези искове били недопустими, защото ищецът не бил процесуално правно легитимиран да ги предяви, защото не бил страна по договора, нито по анексите към него, нито бил извършил работата по договора, а не бил представил и посочената в исковата му молба цесия, която не обуславяла активната му легитимация, но исковата му молба била поради това нередовна и следвало да се остави без движение, са неоснователни. Не само защото касаят не активната процесуална, а материалноправна легитимация на ищеца, а последната е въпрос не на допустимост, а на основателност на предявените искове, а по тях съдът се произнася с решението по съществото на спора. Но и защото, непредставянето от ищеца с исковата му молба на посочени в същата писмени доказателства, не е основание за оставянето й без движение до представянето им (чл. 129, ал. 2 ГПК).     

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, тъй като са относими, допустими и необходими, каквито доказателства ответникът не е представял до сега по делото (чл. 183 ГПК).

          Следва да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да поясни неясното си оспорване с отговора на посочените от пълномощника му в същия - „разчети“ от 22.11.2017 г. с потребител П.Д.И., като посочи с коя своя молба твърди, че ищецът ги е представил като писмени доказателства по делото, защото в исковата му молба не е вписано представянето им и такива не са представени с нея по делото, както и какво точно оспорва на същия документ – верността и/или автентичността му, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под него оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от откриване на производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност.

          Следва да бъде уважено искането на ответника и се задължи ищецът да представи най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание – оригиналите на представените с исковата му молба в заверен препис - протоколи за извършен ремонт (чл. 183 ГПК).

          Следва да се уважи искането на ответника и задължи ищецът да представи намиращите се у него в оригинал заявки по договора, посоченият в исковата му молба договор за цесия и доказателства за плащане на цената по същия договор на цедента, както и ордери за получени плащания в брой по договора за абонаментно обслужване (чл. 190 ГПК).

Следва да се назначи исканата от страните съдебно - икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси от тях в исковата молба и отговора, както и на въпросите: 1). осчетоводени ли са редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесните фактури в счетоводствата на страните и това на Е., кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2). включени ли са същите фактури в дневниците им съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и кога; 3). извършено ли е абонаментното поддържане, посочено във всяка от тези фактури, от Е., на ответника, и кога, и намират ли се същите фактури в оригинал в счетоводството на ответника и от кога, както и ползвал ли е той по тях данъчен кредит; 4). изплатени ли са изцяло или частично сумите по всяка от тези фактури, от ответника на Е. и/или на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли са по някоя от тези фактури неплатени части към датата на проверката на вещото лице, по кои точно фактури и в какъв точно размер по всяка от тях поотделно и общо; и 5). каква е мораторната лихва за забава в плащането на всяка от неплатените суми по всяка от тези фактури за посочените в исковата молба периоди; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й страни да го внесат поравно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба.

       

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че между Е., в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на възложител, бил сключен на 06.11.2013 г. договор за абонаментно обслужване. Съгласно този договор, Е. извършвал абонаментно поддържане на техника на ответника. Извършените от Е. услуги били приети от ответника без забележки, което било видно от двустранно подписаните протоколи за извършени ремонти, както следвало: протокол га извършен ремонт от 29.04.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 14.05.2014 г.: протокол за извършен ремонт от 21.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 03.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 02.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 04.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 24.10.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 09.11.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 06.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 25.11.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 03.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 23.12.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 09.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 27.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.02.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 11.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 05.05.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 12.05.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 16.06.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 06.07.2015 г.; Протокол за извършен ремонт от 18.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 24.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 24.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 30.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 02.10.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 03.11.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 10.12.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 15.02.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 31.03.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 16.05.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 23.06.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 23.06.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 28.07.2016 г. За плащане на извършените услуги, Е. издал на ответника следните фактури: фактура № **********/30.10.2014 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/25.11.2014 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/29.12.2014 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/29.01.2015 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/24.02.2015 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/26.03.2015 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/14.05.2015 на стойност 695.20 лева; фактура № **********/27.05.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/25.06.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/27.07.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/26.08.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/28.09.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/30.10.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/26.11.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/27.12.2015 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/26.01.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/23.02.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/24.03.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/09.05.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/30.05.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/27.06.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/26.07.2016 на стойност 677.50 лева; фактура № **********/26.08.2016 на стойност 677.50 лева. На основание раздел IV, т. 1 от договора, тези фактури следвало да бъдат платени от ответника до 61 дни от издаването им. Ответникът не извършил никакво плащане по тях, поради което дължал плащане на сумата от 15706.40 лева и законна лихва, чиито размер за периода от 30.12.2014 г. до 02.11.2017 г., възлизал на 3095.51 лева. По силата на сключен договор за прехвърляне на вземане от 29.06.2017 г., притежаваните от Е. горепосочени вземания от ответника, произтичащи от гореизброените фактури, били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил писмено уведомен с уведомление за прехвърляне на вземане, което получил на 10.07.2017 г. Въпреки отправените до него покани за плащане от 07.07.2017 г., покана за плащане от 17.08.2017 г., получена на 18.08.2017 г. и нотариална покана, връчена на 29.08.2017 г., дължимите суми не били платени. Поради това за ищецът не оставала друга възможност, освен да предявял исковите си претенции по съдебен ред.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 738/30.10.2014 г., с 201.01 лева мораторна лихва от 30.12.2014 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 749/25.11.2014 г., със 195.98 лева мораторна лихва от 25.01.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 754/29.12.2014 г., със 189.41 лева мораторна лихва от 28.02.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 765/29.01.2015 г., със 183.41 лева мораторна лихва от 31.03.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 770/24.02.2015 г., със 178.39 лева мораторна лихва от 26.04.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 784/26.03.2015 г., със 172.59 лева мораторна лихва от 26.05.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 803/14.05.2015 г., със 163.12 лева мораторна лихва от 14.07.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 806/27.05.2015 г., със 156.51 лева мораторна лихва от 27.07.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 695.20 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 816/25.06.2015 г., със 151.05 лева мораторна лихва от 25.08.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 828/27.07.2015 г., със 145.01 лева мораторна лихва от 26.09.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 834/26.08.2015 г., със 139.35 лева мораторна лихва от 26.10.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 841/28.09.2015 г., със 133.13 лева мораторна лихва от 28.11.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 849/30.10.2015 г., със 127.10 лева мораторна лихва от 30.12.2015 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 858/26.11.2015 г., със 122.01 лева мораторна лихва от 26.01.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 866/27.12.2015 г., със 116.16 лева мораторна лихва от 26.02.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 879/26.01.2016 г., със 110.50 лева мораторна лихва от 27.03.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 886/23.02.2016 г., със 105.22 лева мораторна лихва от 24.04.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 895/24.03.2016 г., с 99.57 лева мораторна лихва от 24.05.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 912/09.05.2016 г., със 90.89 лева мораторна лихва от 09.07.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 914/30.05.2016 г., с 86.93 лева мораторна лихва от 30.07.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 934/27.06.2016 г., с 81.65 лева мораторна лихва от 27.08.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 934/27.06.2016 г., със 76.18 лева мораторна лихва от 25.09.2016 г. до 02.11.2017 г., сумата от 677.50 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 940/26.07.2016 г., със 70.34 лева мораторна лихва от 26.10.2016 г. до 02.11.2017 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

 Правната квалификация на предявените от ищеца главни искове – нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а на предявените в обективно съединение с тях акцесорни искове за мораторна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор, ответникът моли исковете, като неоснователни, да бъдели оставени без уважение и му се заплатят сторените разноски за тази съдебна инстанция. Исковете били недопустими, защото ищецът не бил страна нито по договора, нито по анексите към него, нито по евентуално извършените доставки, които представлявали абонаментно поддържане на техника, отразени в съответните приложени към ИМ фактури и свързани, със също така приложените към нея, протоколи за извършени ремонти. От тази гледна точка не бил носител на активната материална, а оттам и на процесуална правна легитимация. В смисъл, не притежавал статута на ищец съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК. Била налице хипотезата на чл. 130, ал. 1 ГПК, на което основание моли съда да констатира, че предявените искове били недопустими и върне ИМ на нейният подател. Претенцията, че и извършена цесия в полза на ищеца, от която черпел несъществуващи според ответника материални и процесуални права, дори и на тази фаза от развитието на процеса, дори не можело да бъде проверено дали бил факт – към приложенията на ИМ не се бил виждал договор за цесия, да бил представен и в този смисъл била налице и нередовност на същата, която следвало съдът да констатира и я остави без движение, като укажел на ищеца да представи на съда с копие за ответника твърдения да съществува на стр. 2 от ИМ, договор за прехвърляне на вземане от 29.06.2017 г., за да можел ответникът да реализира правото си на защита във връзка с така претендирания, че бил сключен договор, но не бил представен на съда с ИМ. Дори тази цесия да съществувала, а следвало да се уточни и разбере тя възмездна или безвъзмездна била, да се уточняло цедентът представил ли бил на цесионера всички принадлежност към облигационното си правоотношение с ответника и прочие, което не обуславяло наличието на активна легитимация. Последната се явявала положителна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск и не била въпрос, който следвало да бъде решаван едва в хода по същество на делото. Макар че от друга страна, въпросът за цесията имал връзка и с основателността на претенцията, което обстоятелство съдебната практика познавала - едно и също основание, едно и също обстоятелство, да имало значение и за допустимостта и за основателността на предявения иск. Исковете били неоснователни, защото ответникът към нито една от страните по цесията нямал изискуеми или ликвидни задължения с основание посочения договор, анексите към него и отразени в процесните фактури. Задължения по договора за абонаментно обслужване от 06.11.2013 г., сключен по реда на ЗОП, с последващи 5 анекса към него, към изпълнителя Е. Стара Загора, ответникът нямал. Както по тези, така и по други фактури, дължимите средства били платени в брой на изпълнителя по договора, макар, че във фактурите било посочено, че плащането щяло да се извърши по банкова сметка. *** парите си изцяло. Според ищецът, ответникът не бил направил никакво плащане по 23-те броя фактури, издадени в периода 30.10.2014 г. - 26.08.2016 г. Забавата била според отразеното в ИМ свързана с неизпълнение на задължението му за плащане до 61 дни от издаване на съответната фактура. Уговорената в договора клауза обаче, била друга. Съгласно Раздел IV, чл. 1, задължението за плащане възниквало 61 дни след издаване на фактурата в брой или чрез превод по банкова сметка, ***и от издаване на съответната фактури и след това се дължала и лихва за забава съгласно Раздел IV, чл. 4 от същия договор. Ищецът основавал своята претенция на договора за цесия, но съгласно указания текст и в самия договор, Раздел V, чл. 11, които преповтарял изрично правния режим на чл. 43, ал. 2 ЗОП, условията на договора се изменяли по взаимно съгласие на двете страни, само при спазване на тези условия. По същество с цесията, ако такава изобщо била сключена, се извършвало изменение на договора в частта за изпълнител, което законът забранявал, а и страните изрично се договорили, че това можело да стане само по тяхно взаимно съгласие. Независимо от уведомлението за извършената цесия, към нея също нямало приложен договор за цесия, това не правело подобно изменение законно. Облигационната връзка, създадена по реда на ЗОП, била специална и за нея важал особеният ред в този закон, който уреждал реда за харчене на публични средства. Накрая в ИМ се твърдяло, че били изпратени няколко покани за плащане, но ответникът не бил платил. За извършване на съответните дейности по договора, съгласно изричния текст на Раздел V, т. 6, било необходимо наличието на заявка. Нито една такава нямало приложена към фактурите и протоколите. Съгласно Раздел II, чл. 4 б. Б, задължението на изпълнителя и респективно правото му да получи заплащане, било за извършване на 2 броя профилактични прегледи, като не било посочено за какъв период те следвало да бъдат извършвани. Тоест 2 броя за ден ли, 2 броя за седмица ли, 2 броя за месец или за година? Истината, независимо от отразеното в протоколите, била, че профилактиката била извършвана един до два пъти в година. Впрочем, всички приложени протоколи в ИМ били с неясно съдържание по отношение на изписване на имената и положените подписи на служители на ответника. Независимо от посоченото в протоколите, за подмяна или ремонт на една или друга част, оспорвал претенциите за заплащане на същите, тъй като нямало представен никакъв документ за закупуване на съответните части и принадлежности. Ако съществували заявки, то те били изготвени от лицето Бончо Запрянов и той следвало да ги отчете и приложи като приложение към съответната фактура. Документалният кръг бил следният - заявка /с входящ номер в деловодството на дружеството/, протокол и фактура. Приложените към ИМ протоколи били неясни, като нямало нито една приложена заявка. Тоест този документален порядък не бил спазен, вън и независимо от твърдението на ответника, че всичко към Запрянов било платено.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдения от него и подлежащ на доказване от него спорен факт, че процесните вземания са му цедирани от Е., не сочи доказателства, като не е представил посочения в исковата му молба договор от 29.06.2017 г. за прехвърлянето им.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за абонаментно обслужване от 06.11.2013 г.; извънгаранционно обслужване и сервиз на медицинска и друга апаратура и оборудване по обособени позиции; анекс от 05.11.2014 г.; анекс от 06.03.2015 г.; спецификация/приложение 1; анекс от 05.10.2015 г.; анекс от 01.02.2016 г.; анекс от 01.05.2016 г.; фактура № 738/30.10.2014 г.; фактура № 749/25.11.2014 г.; фактура № 754/29.12.2014 г.; фактура № 765/29.01.2015 г.; фактура № 770/24.02.2015 г.; фактура № 784/26.03.2015 г.; фактура № 803/14.05.2015 г.; фактура № 806/27.05.2015 г.; фактура № 816/25.06.2015 г.; фактура № 828/27.07.2015 г.; фактура № 834/26.08.2015 г.; фактура № 841/28.09.2015 г.; фактура № 849/30.10.2015 г.; фактура № 858/26.11.2015 г.; фактура № 866/27.12.2015 г.; фактура № 879/26.01.2016 г.; Фактура № 886/23.02.2016 г.; фактура № 895/24.03.2016 г.; фактура № 912/09.05.2016 г.; фактура № 914/30.05.2016 г.; фактура № 934/27.06.2016 г.; фактура № 940/26.07.2016 г.; фактура № 947/26.08.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 29.04.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 13.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 14.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 21.05.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 02.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 03.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 03.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 04.07.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 24.10.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 09.11.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 25.11.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 23.12.2014 г.; протокол за извършен ремонт от 09.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 27.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 06.01.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.02.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 11.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 20.03.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 05.05.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 12.05.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 16.06.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 06.07.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 18.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 24.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 24.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 30.09.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 02.10.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 03.11.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 10.12.2015 г.; протокол за извършен ремонт от 15.02.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 31.03.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 16.05.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 23.06.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 23.06.2016 г.; протокол за извършен ремонт от 28.07.2016 г.; уведомление за прехвърляне на вземане; служебен бон от 10.07.2017 г.; писмо до ответника; покана за незабавно плащане от 17.08.2017 г.; извлечение относно проследяване на пратка; нотариална покана от 29.08.2017 г.; уведомление за прехвърляне на вземане от 29.06.2017 г.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да поясни неясното си оспорване с отговора на посочените от пълномощника му в същия - „разчети“ от 22.11.2017 г. с потребител П.Д.И., като посочи с коя своя молба твърди, че ищецът ги е представил като писмени доказателства по делото, защото в исковата му молба не е вписано представянето им и такива не са представени с нея по делото, както и какво точно оспорва на същия документ – верността и/или автентичността му, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под него оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от откриване на производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата истинност.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи оригиналите на представените с исковата му молба в заверен препис протоколи за извършен ремонт, като му указва, че при непредставянето им в този срок, съдът ще изключи представените преписи от доказателствата по делото.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи намиращите се у него в оригинал заявки по договора за абонаментно обслужване, посоченият в исковата му молба договор за цесия от 29.06.2017 г. и доказателства за плащане на цената по него на цедента, както и ордери за получени плащания в брой по договора за абонаментно обслужване, като му указва, че непредставянето им в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в счетоводствата на страните и на Е., в съответното ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в исковата молба и отговора, както и на въпросите: 1). осчетоводени ли са редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, процесните фактури в счетоводствата на страните и това на Е., кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 2). включени ли са същите фактури в дневниците им съответно за „покупки” и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и кога; 3). извършено ли е абонаментното поддържане, посочено във всяка от тези фактури, от Е., на ответника, и кога, и намират ли се същите фактури в оригинал в счетоводството на ответника и от кога, както и ползвал ли е той по тях данъчен кредит; 4). изплатени ли са изцяло или частично сумите по всяка от тези фактури, от ответника на Е. и/или на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път), както и останали ли са по някоя от тези фактури неплатени части към датата на проверката на вещото лице, по кои точно фактури и в какъв точно размер по всяка от тях поотделно и общо; и 5). каква е мораторната лихва за забава в плащането на всяка от неплатените суми по всяка от тези фактури за посочените в исковата молба периоди, при депозит в размер на 200 лева, вносим от страните поравно, 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.02.2018 г. от  9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.   

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: