РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 01.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 11325
по описа за 2016 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Е.Д.Л.
срещу „З.Б.И.“ АД., с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от
сумата от 40 000 лева, представляваща З.обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от травми, настъпили като последица от пътнотранспортно
произшествие, по вина на Е.Д.М., водач на лек автомобил „Опел Астра“ с per. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта (15.08.2015 г.), както и сумата от 300 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка
с лечението на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба (15.09.2016 г.).
Ищцата твърди,
че на 15.08.2015 г. около 12:20 ч. водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с peг.
№ ****** - Е.М., движейки се по еднопосочната ул. „Иларион Макариополски“ в гр.
Варна, при завиване надясно по ул. „Иван Вазов“, не пропуснал и блъснал
пресичащата от ляво надясно пешеходна Е.Л.. Излага, че в резултат от процесното
ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания: счупване на главичката
на дясната лъчева кост; кръвонасядане и травматичен оток в областта на лявата
длан; кръвонасядания и травматични отоци в областта на двете глезенни стави,
гърба на двете стъпала, долната половина на дясната подбедрица; контузия на
двете стъпала, счупване на основата на пета предстъпална кост на лявото
стъпало. Сочи, че през възстановителния период (от около два месеца) е
изпитвала болки и страдания, като и към момента не се е възстановила напълно.
Ищцата твърди,
че във връзка с лечението си е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение и медикаменти в общ размер на 300 лева, съобразно
приложените по делото три броя фактури.
Поддържа, че
към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З.Д. Б.И.“ АД.
Прави се искане ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 40 000 лева,
представляваща З.обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и
вреди от процесното ПТП, ведно с лихвата върху тази сума от датата на деликта -
15.08.2015 г., както и сумата от 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за медикаменти и лечение на получените
травматични увреждания, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (15.09.2016 г.).
Ответникът „З.Б.И.“
АД оспорва исковете по основание и размер, като счита, че не е налице деликтно
поведение на водача на л.а. „Опел Астра“. По подробно изложени съображения в
отговора, оспорва наличието на сочените травматични увреждания, описани в
приложените към исковата молба медицинска документация. Счита претендираното
обезщетение за прекомерно по размер. Релевира възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец в нарушение на
правилата за движение по пътищата не е положил необходимата грижа за
безопасност и не е пресичала на обозначеното за това място,.
В депозираната
по реда на чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба, ищцата оспорва
възражението за съпричиняване.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
„Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на З.правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект
гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
По
делото е прието за безспорно наличието на З.правоотношение, страна по което е
ответното Д., покриващо отговорността „Гражданска отговорност“ за посочения в
исковата молба лек автомобил.
Въз
основа на представените по делото писмени доказателства (протокол за оглед на
местопроизшествието, скица и фотоалбум), от показанията на свидетеля Стефан Х.
Адов и въз основа на заключението на изслушаната автотехническа експертиза, съдът приема за
установен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 15.08.2015 г. около 12:20 ч. в гр. Варна на
кръстовището, образувано от ул. „Иларион Макариопрлски” и ул. „Иван Вазов” е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Опел Астра“, peг. №*******и пешеходката Е.Л..
Водачът на лекия автомобил на кръстовището е предприел десен завой от ул.
„Иларион Макариополски” към ул. „Иван Вазов”. Реагирал е със закъснение на
опасността, като след предприетото спиране е ускорил движението на автомобила,
при което е нанесъл удар върху пешеходката и я е отхвърлил пред автомобила, при
което е причинена телесна повреда. Пешеходката е пресичала пътното платно на
място, което е предназначено за пресичане на пешеходци, като от мястото, където
е предприела пресичане е могла да забележи приближаващият към кръстовището
автомобил от голямо разстояние, но в момента на предприемане на завой от
автомобила, тя е отстояла на 10,30 м. от него. Траекторията
на движение на пешеходката се явява продължението на десния тротоар на ул.
„Иларион Макариополски’' считано за посоката на огледа. Улица „Иван Вазов“, която е пресичала пешеходката е
еднопосочна с ширина 4,90 м. и няма осева линия. Ако пешеходката е спряла по
средата на пътното платно, то тя щеше да бъде ударена от предна дясна част на автомобила.
Причина за настъпване на процесното ПТП е субективното
поведение на водача на автомобила, който в населено място не е реагирал
своевременно на наличието на пешеходци на пътното платно. Водачът на процесния автомобил е нарушил правилото на чл. 5, ал. 2 и чл.
119 от ЗДвП, като не е пропуснал преминаващата през пешеходна пътека Е.Л.. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че поведението на водача на процесният автомобил представлява деликтно
поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се
презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по
делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Съдът намира за
неоснователно релевираното в отговора възражение за съпричиняване, с оглед
установеното в заключението на автотехническата експертиза.
Относно размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, Е.Д.Л. е получила следните травматични
увреждания по време на ПТП: фисура
(спукване) на главичката на дясната лъчева кост, което представлява временно нарушаване във функцията на десния горен крайник за период по - малък
от 30 дни; кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лявата длан; кръвонасядания и травматични отоци на двете
глезенни стави; кръвонасядания и травматични отоци на двете ходила и долната половина на
дясната подбедрица; счупване на
основата на петата предностъпална кост на лявото ходило, което представлява трайно нарушаване на функцията на левия долен крайник за период по - голям
от 30 дни. Проведено е лечение по спешност, което включва: имобилизация на
десния горен крайник с гипсова лонгета.
В представените медицински документи няма данни за
възникнали усложнения в хода на лечебния процес. Съгласно експертизата, пострадалата се е възстановила напълно, като е имала е
затруднено придвижване и използването на медицински транспорт и направените разходи
за това са обосновани.
Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от
травматични увреждания, посочени по-горе в експертизата; общият възстановителен
период от около два месеца, както и обстоятелството, че ищцата е напълно
възстановена, съгласно медицинската експертиза.
Предвид изложеното, съдът
намира, че сумата от 20 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от ПТП.
Относно иска за заплащане
на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300 лв.,
изразяващи се във връзка с извършеното лечение (транспорт до лечебно
заведение), съдът намира същият, въз основа на представените фактура с № ********** от 24.08.2015г. за транспортни
услуги; фактура с № ********** от 25.08.2015г. за транспортни услуги; фактура с
№ ********** от 06.10.2015г. за транспортни услуги, изцяло за основателен.
С оглед на
гореизложеното, предявената ищцова претенция се явява основателна до размера на
20 000 лв., а за разликата над тази сума, до претендираните 40 000 лв., подлежи
на отхвърляне. Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде уважено за
пълния претендиран размер, а именно 300 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия причинител на
застрахователното събитие, З. „Б.И.“ АД отговаря за всички причинени от
делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител.
Предвид нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД искането на ищеца за присъждането на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от дата на деликта (15.08.2015
г.), следва да бъде уважено, а по
отношение на застрахователното обезщетение за имуществени вреди – от датата на
депозиране на исковата молба (15.09.2016 г.).
Относно разноските:
При този изход на спора и
двете страни по делото имат право на разноски. На основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., ответникът следва да заплати на адвокат В.Н., съобразно уважената част
от исковете, сумата от 865 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС, съразмерно на уважената част от исковете, общо разноски в размер на 900
лв., от които 800 лв. - държавна такса и 100 лв. - депозит за експертизи.
В полза на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, сумата от 2100 лв., от които 100 лв. – депозит за експертизи и 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение без ДДС (с оглед на липсата на доказателства за
регистрация по ЗДДС).
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.Н., на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 20
000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща З.обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.08.2015 г.
в гр. Варна, по вина на Е.Д.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с
per. № ******, към посочената дата е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на ПТП (15.08.2015 г.) до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен
размер от 40 000 лв., като неоснователен,
както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща З.обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата извършени разходи във връзка с лечението на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на дата на подаване на исковата молба (15.09.2016 г.)
до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В. Й. Н.,***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съобразно уважената част от исковете, сумата от 865
лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно
на уважената част от исковете, държавна такса и заплатените от бюджета на съда
разноски в общ размер на 900 лв.
ОСЪЖДА Е.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.Н., да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете, направените по
делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 2 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: