Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1488 18.04.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 18836 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ……………..
., район на действие – ПОС против „Гласс Груп” ООД,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че във връзка с образувано изп.
дело № …. пред ….. /чийто служебен архив е прехвърлен за продължаване от
ищеца/, въз основа на обезпечителна заповед за 30 000 лева, … запорирал вземания на ответника /длъжник/ в по – висок
размер за бъдещи такси по ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител възстановил
надвнесената сума от 2746,92 лева. След отмяна на обезпечението, ..разпоредил
вдигане на наложените запори и връщане на постъпилите суми, като на 25.06.2015
г. превел общо 32 746,92 лева.
Сумата
2746,92 лева била погрешно преведена повторно и като такава – недължимо
платена, при което се дължало връщането й. Въпреки изпратената покана за
доброволно възстановяване, ответникът не изпълнил изцяло, при което изпаднал в
забава. Платил 500 лева на 22.05.2018 г.
Предвид
изложеното се моли за осъждане на дружеството да плати по специалната сметка на
… сумите от: 2246,92 лева –
главница, получена при начална липса на основание; 467,48 лева – обезщетение за забава за периода 08.11.2016 г. –
26.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
исковата молба в съда – 27.11.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
За основателността му, в тежест на ищеца
е да докаже, че на ответника е платена сумата от общо 2746,92
лева, от която има непогасен остатък в размер на търсената сума.
В тежест на ответника, при условията на
пълно и главно доказване, е да установи наличие на основание за плащане, респ.
получаване на паричната сума.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
От представените
писмени доказателства се установява с категоричност, че сочената от ищеца сума
е преведена два пъти на ответника – на 16.04.2014 г. /л.24/ и на 25.06.2015 г.
/27/ - вторият път без основание за разместване на имущественото благо. Този
факт изрично се признава от отв. дружество в молбата
му за о.с.з. – л.55, като признанието се преценява от съда по реда на чл. 175 ГПК, като съответстващо на останалите доказателства и обстоятелства по делото. Частичното
погасяване с 500 лева и молбата от 29.03.2018 г. до ….. /л.33/ за поетапно
възстановяване на недължимо полученото, съставляват извънсъдебно признание на
всички неизгодни за ответника, но релевантни за спора факти.
Ето защо и доколкото в
хода на настоящото дело не се установи плащане на остатъка, търсената сума
следва да бъде присъдена, т.к. е получена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва като последица.
По иска по чл.
86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Не се доказва погасяване. Налице е
противоречива съдебна практика по въпроса от кой момент се дължи обезщетение за
забава при получаване на дадено имуществено благо в хипотезата на чл. 55, ал.1,
пр.1-во ЗЗД - при начална липса на основание – от момента на получаването или
от поканата, която да постави длъжника в забава, съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Към
момента не е поставено Тълкувателно решение по тълк.
дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, ищецът
претендира лихва в по-благоприятния за ответника вариант - от деня след получаване на
поканата до предявяване на ИМ. За периода 08.11.2016 г. – 26.11.2018 г. дължимото
обезщетение за забава възлиза на сумата от 467,48 лева,
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез електронен калкулатор. Искът
следва да бъде уважен в цялост, като основателен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК
/л.56/ и доказателства за сторени такива от: 139,88 лева – ДТ и 630 лева –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение
на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок
– приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гласс Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 103 да плати на …, район на
действие – ПОС, служебен адрес: гр. П., бул. „Ш.с.” №.. следните суми: 2246,92
лева /две
хиляди двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ – остатък от
главница, цялата в размер на 2746,92 лева, получена без основание чрез банков
превод от 25.06.2015 г.; 467,48 лева /четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки/ – обезщетение за забава за периода 08.11.2016 г. – 26.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба
в съда – 27.11.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 769,88 лева /седемстотин шестдесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП