Решение по дело №1174/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 685
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20233330101174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Разград, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101174 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от А. А. Р., с която е предявен иск срещу А. Н. А.
за заплащане на сумата 20 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди от нанесена средна телесна повреда. Сочи, че с влязло в сила
определение е одобрено споразумение, сключено между ответника и Районна
прокуратура - Разград по НОХД №296/2023 г. по описа на РС - Разград, с
което ответникът се признал за виновен в това, че на 21.10.2022г., в
с.Мортагоново, обл.Разград, е причинил на А. А. Р. средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на далечната частна лакътната кост на лява
предмишница, кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на
втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха на носа, охлузване в
горна трета на задна повърхност на лявата предмишница, контузия на
гръдния кош от лявата страна, които увреждания водят до трайно
затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от един
месец – престъпление по чл.129, ал.1 от НК; че освен тези телесни
увреждания, ищцата е изпитвала ужасни болки и страдания и преживяла
сериозна психическа травма, все още се страхувала да се движи сама по
улиците от страх да не бъде нападната отново, не може да спи и когато спи да
сънува кошмари; че в резултат на изживения стрес е получила нервно
разстройство; че изпитва социален дискомфорт в общуването, болка при
всяко движение на ръката; че не може нормално да оправя ежедневния си
тоалет; че са нА.це усложнения при оздравителния процес и е предписано
продължаващо лечение при лекар специА.ст.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, алтернативно – че
исканата сума е завишена и не съответства на принципа за справедливо
репариране на изпитаните болки и страдания.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
1
Със споразумение, одобрено по НОХД № 296/2023г. по описа на Районен
съд-гр.Разград с определение, влязло в сила на 28.06.2023 г. ответникът по
настоящото дело А. Н. А. се е признал за виновен в това, че на 21.10.2022г., в
с.Мортагоново, обл.Разград, е причинил на А. А. Р. средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на далечната частна лакътната кост на лява
предмишница, кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на
втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха на носа, охлузване в
горна трета на задна повърхност на лявата предмишница, контузия на
гръдния кош от лявата страна, които увреждания водят до трайно
затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от един
месец, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.1 от НК и е приел за това престъпление да му
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК – 10 месеца
„Лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, се
отлага за изпитателен срок от 3 години..
Според назначената по делото съдебно медицинска експертиза от
медицинската документация е видно, че ищцата А. А. Р. е получила в
резултат на инцидента от 21.10.2022 г. : фрактура в далечната част на
лъчевата кост на лява предмишница; кръвонасядания по гръбната повърхност
на средна трета на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха
на носа; охлузване в горна трета на задната повърхност на лявата
предмишница и контузия на гръдния кош на лявата страна. По своята медико-
биологична характеристика счупването на лъчевата кост на лява ръка
обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайни за срок
повече от един месец, а останА.те увреждания, в съвкупност – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Фрактурата на лъчевата кост на
предмишницата се получава при падане с упор на екстензирана /разгъната/
или флектирана /сгъната/ ръка. Такова счупване изисква имобилизация за
срок от един месец. При обичаен оздравителен процес трудоспособността се
възстановява след 1,5 – 2 месеца. Според заключението към момента на
получаване на травмата на лява предмишница и в ранния посттравматичен
период болките и страданията са били във висока скала, като във времето
постепенно са започнА. да намаляват, но и до настоящия момент не са
отминА. напълно. НА.це са остатъчни последици от травмите в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента от 21.10.2022 г., описани като
субективни оплаквания и обективно установени при прегледа на 11.09.2023 г.
от съдебния лекар. Според същата не се очаква напълно възстановяване и
същите ще влошават качеството на живот поради намалената мускулна маса,
ограничените движения и болковия синдром.
Във връзка с твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени
вреди са разпитани свидетелите М. И. и З. Н.. Според показанията им ищцата
все още изпитва болки в ръката и не може да вдигне детето си. Съобщават и
за чувство на страх, т.к. инцидентът се случил в дома им в тъмната част на
денонощието. Конкретно съобщават, че след като ответникът ударил ищцата,
тя паднала върху цимента и се ударила. Според първата свидетелка, нейна
майка, самата тя се грижи и за ищцата и за внучето. След махането на гипса
продължавала да изпитва болка и още един месец не можела да държи дори
прибор с ръката си. Ходили на лекар, поставяли й инжекции, но болката не
спирала. При понижаване на температурите ръката на ответницата се
схващала и я боляла.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
2
следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди е частично основателен и доказан. Правото на
обезщетение възниква поради нА.чието и на петте предпоставки за
пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. НА.це е
деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено
лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в
престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на
същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по реда на глава 29-та от НК по НОХД
№296/2023 г. на РС - Разград, което е задължително за съда относно това дА.
е извършено деянието, неговата противоправност виновността на дееца. В
случая се касае за причиняване на средна телесна повреда, което предполага
като последица неимуществени вреди – страх и притеснение.
Конкретният размер на обезщетението за неимуществените вреди – болки и
страдания съдът следва да определи по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД.
Като взе характера и тежестта на увреждането /средна телесна повреда/,
интензивността /по-силна в началото/ и продължителността на претърпените
болки и страдания /които продължават и към настоящия момент/,
затрудненията в придвижването и обслужването, до които последните са
довели в продължение на няколко месеца, нарушавайки нормалния начин на
живот на ищцата, вида на проведеното лечение и терапия и претърпените
болки, както и това, че двигателният дефицит и болките и неудобството,
макар и спорадично ще продължават и за в бъдеще, без прогноза за пълно
възстановяване и като съобрази и страховите представи на ищцата след
инцидента, Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди се явява основателен в размер от 12 000 лв.
В останалата част до първоначално предявения размер от 20 000 лв. съдът
счита иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани
физически травми и психически страдания, които да обусловят искане, респ.
плащане на обезщетение в този размер.
По отношение на искането на процесуалният представител на ищцата – адв.
К. М. да му бъде присъдено възнаграждение за осъществената от него защита
при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, Съдът взе предвид, че
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв. и 2) в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
НА.чието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано
от съда при произнасяне по отговорността за разноски. / в този смисъл е и
Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Велислав Павков Определение № 141 от 15.03.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя
Хорозова/. Размерът на това възнаграждение следва да бъде опредено по
начина, посочен в чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при интерес от 12 000 лв. следва да бъде в
размер на 2 200 лв. Това е минималният предвиден размер за защита по такъв
вид иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд - Разград държавна такса в размер на 4% върху уважената част на
иска, но не по-малко от 50 лв,. т.е. в случая дължимата сума е 480 лв, както и
направените по делото разноски за експертиза от бюджета на съда в размер на
3
400 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** с адрес с.М.******** ДА ЗАПЛАТИ
А. А. Р., ЕГН ********** от с.М.******** сумата 12 000 лв. / дванадесет
хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 21.10.2022 г. ведно със
законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер
от 20000 лв.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** с адрес с.М.******** ДА ЗАПЛАТИ на
адв. К. М. от АК- Варна сумата 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** с адрес с.М.******** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Разград сумата 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ държавна такса и 400 лв. /четиристотин лева/ за направените
по делото разноски..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4