сМОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 81, постановена
на 30.05.2019г.
по НОХД №1110/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу О.Н.С. за това, че
- 14.12.2017 г. в гр. Стара Загора
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст, а именно - по отношение
на Д.И.П. /на 15 г./, като я опипвал по гърдите, тялото и гениталиите, извадил
половия си член и го търкал по тялото й, чрез използване на безпомощното й
състояние - престъпление по чл. 150, ал. 1 НК;
- на 13.08.2018 г. в гр. Стара Загора
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст, а именно - по отношение
на К.Б.К. /на 66 г./, като я целувал по устата, опипвал я по тялото и гърдите,
с пръсти проникнал във влагалището й, извадил половия си член и я принуждавал
да го хване с ръка и към орален секс, притискал тялото й към себе си, чрез
употреба на сила - престъпление по чл. 150, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия О.Н.С.. Според
представителя на обвинението от признанията на подсъдимия и от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и
субективна страна С. е извършил вменените му престъпления така, както същите са
описани в обвинителния акт. Прокурорът предлага за всяко едно от деянията да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което след
приложението на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а НК да стане две години. Предлага
също така след групиране на наказанията на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия
О.С. да бъде наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. При условията на
евентуалност, моли, ако съдът прецени, че в случая е приложим чл. 66, ал. 1 НК
да отложи така определеното общо наказание за изпитателен срок от пет години. По
отношение на предявения граждански иск заявява, че същият е доказан по
основание, като оставя на съда да прецени по справедливост в какъв размер да
бъде уважен. Прокурорът заявява, че в тежест на подсъдимия следва да бъдат
възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство.
Частният обвинител К.Б.К. заявява, че заради
това, което ѝ е сторил на инкриминираната дата, на подсъдимия С. следва
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което
да изтърпи ефективно - в затвор.
Адв. Тихомир В. - повереник на
гражданския ищец и частен обвинител Д.И.П., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Р.М.Ж. заявява, че от признанията на
подсъдимия и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че от обективна и субективна страна С. е извършил вмененото му
престъпление спрямо Д.П.. Моли съда да му определи наказание лишаване от
свобода за срок от 6 години, което след като бъде намалено съобразно чл. 373,
ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а НК с 1/3 да стане - лишаване от свобода за срок от
четири години, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че предявеният
граждански иск е доказан по основание и размер и моли съда да го уважи изцяло.
Защитникът на подсъдимия О.С. – адв. П.Х.
заявява, че предвид признанията, направени от неговия подзащитен, не следва да
се спира по-подробно на фактическите обстоятелства по делото. Той пледира за
определяне и налагане на С. на наказание лишаване от свобода за срок от по три
години за всяко от деянията, които след като бъдат намалени с 1/3 да станат за
срок от по две години. Заявява, че в случа е приложима разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 НК и след групиране на наказанията и определяне на едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на последното следва
да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. По отношение на предявения
граждански иск заявява, че същият е силно завишен, като предоставя на съда да
определи целесъобразно и справедливо в какъв размер да го уважи.
Подсъдимият О.С. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В личната си защитата заявява, че поддържа казаното от
адвоката си. В допълнение заявява, че във връзка с едното обвинение, три жени
отишли да го бият и след това една седмица лежал в болница.
В последната си дума заявява, че иска
условна присъда, изразява съжаление за стореното и обещава, че повече няма да
се повтори.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият О.Н.С., с ЕГН: ********** е роден на ***г***.
Българин е. Български гражданин. Работи като ЕТ „О. С.Т. – 41“, гр. Стара
Загора. С начално образование е. Женен. Живее в гр. Стара Загора, ул.
Околчица № 4. Не е осъждан.
Съпругата на подсъдимия С. – Т.С.С. е
управител и едноличен собственик на капитала на „А. ТС“ ЕООД – Стара Загора.
През месец декември 2017г. дружеството
стопанисвало магазин за дрехи, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ***, като
подсъдимият С. помагал в семейния бизнес, като работел като продавач –
консултант в горепосочения магазин, без трудов договор.
Непълнолетната пострадала Д.И.П.
живеела заедно с родителите си, малолетната си сестра и баба си по майчина
линия в гр. Стара Загора. През учебната 2017/2018г. тя била ученичка в IX клас
в *** „И. ***, индивидуална форма на обучение. Д. винаги била с придружител,
най-често с баба си. Това било продиктувано от заболяването й – локализирана
/фокална/ /парциална/ симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни припадъци. Към месец декември 2017г., във
връзка с това заболяване, пострадалата приемала различни медикаменти -
конволекс, клонарекс /ривотрил/ и ливебон.
На 14.12.2017г., около 14.00 часа,
след приключване на учебните занятия, Д.П. се прибрала в дома си, придружавана
от баба си. Оставила раницата си в коридора и без да каже нищо, избягала от
жилището. Баба й и майка й я последвали, но не я открили. Търсили я около
половин час из квартала, след което сигнализирали за случилото се на тел. 112.
Междувременно, пострадалата отишла в
района на жп – гарата и магазин „Лидъл“. Минала през Станционната градина, след
което продължила към кръстовището на ул. Св. Отец Паисий и бул. Славянски.
После влязла в магазина за дрехи, находящ се на ул. ***. По това време в
магазина се намирал единствено подсъдимият О.С., който попитал П. дали иска да
купи нещо. Тя харесала една блуза с дълги ръкави и подсъдимият й предложил да я
премери в импровизирана съблекалня, представляваща тоалетна със завеса.
Пострадалата влязла в тази съблекалня, свалила блузата си и останала по боди. В
този момент подсъдимият дръпнал завесата, влязъл при П., под предлог, че иска
да види дали блузата й стои добре. Казал й да си свали и бодито. Тя се уплашила
и без да се съпротивлява последователно събула дънките си и съблякла бодито си.
Подсъдимият започнал да я опипва с ръце по гърдите, тялото и гениталиите.
Извадил половия си член и започнал да го търка по тялото на пострадалата. П. се
страхувала от него и не се съпротивлявала. Седнала върху намиращата се в
съблекалнята тоалетна чиния. Подсъдимият С. продължил да търка половия си член
в тялото й и да я опипва с ръце по гърдите. Когато преустановил блудствените
действия, подсъдимият казал на непълнолетната П. да се облича и да си тръгва.
Тя го послушала, облякла се и си тръгнала. На излизане от магазина, С. й дал
зелени на цвят бикини, като й поръчал да се върне отново в „шест и половина“.
Когато излязла от магазина,
пострадалата тръгнала към бул. Славянски, където била открита от полицейски
екип на Второ РУ – Стара Загора. В полицейското управление тя била предадена на
родителите си, които обяснили на служителите, че и друг път се е случвало Д. да
не иска да се прибира вкъщи, но за пръв път бяга от дома си. Същият ден тя била
прегледана от психиатър и й била поставена инжекция с диазепам.
В единия от джобовете на якето й,
родителите на Д. открили бодито, с което трябвало да е облечена под дрехите и
зелени на цвят бикини - нови, с етикет.
Това подтикнало родителите й още на
14.12.2017 г. да я заведат на преглед в АГ – клиниката към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД – Стара Загора. Там непълнолетната Д.П. била прегледана от свидетелката
И.К.К., която работела в клиниката като лекар със специалност „акушерство и
гинекология“. При прегледа било констатирано, че девствената ципа на
непълнолетната не била дефлорирана, нямало травматични увреждания, охлузвания и
зачервявания в областта на гениталиите и ануса. П. имала оплаквания за парене
около входа на влагалището, при което лекарката установила хиперимиране – леко
зачервяване на лабиите /малките срамни устни/. Видно от показанията от свидетелката
Колева - Коркелиа, такова зачервяване се получавало много често при смяна на
козметични продукти, прахове за пране, ново бельо.
През следващите четири дни пострадалата
Д.П. била със семейството си, като видимо всичко с нея било наред.
На 18.12.2017 г., тя споделила с майка
си, че зелените бикини, които били у нея, й били дадени от „циганина с бялата
коса, който продава вътре в магазина за дрехи и който е колкото дядо“. Свидетелката
Ж. си спомнила, че преди време дъщеря й била влизала с нея в този магазин,
намиращ се в близост до дома им. След това, Д. й казала, че била мерила блузи в
магазина, като се съблякла пред магазинера. Споделила, че той я бил опипвал по
гърдите и „с пишка я натискал на дупето и отпред на мунката“. Докато разказвала
за случилото се, пострадалата изглеждала видимо притеснена и се разплакала.
След като чула това, още в същия ден, Р.Ж.
*** и подала сигнал за разказаното от дъщеря й. С протокола за разпит на Ж.
било образувано настоящото наказателно производство.
На 13.08.2018г., около обяд, свидетелката
К.К. посетила магазин за дрехи, находящ се в гр. Стара Загора, на ул. ***. По
това време в магазина се намирал единствено подсъдимият О.С., който бил
продавач консултант. Пострадалата харесала една блуза и една пола и решила да
ги премери. Влязла в съблекалнята, представляваща тоалетна със завеса. К.
съблякла дрехите си и останала по бельо. В този момент подсъдимият С. заключил
входната врата на магазина и влязъл при нея в съблекалнята. Веднага я хванал за
гърдите, започнал да я целува по устата и да смуче устните й. Опипвал я с ръце
по гърдите и тялото. Събул гащите й до коленете и с пръсти проникнал във
влагалището й, от което К. изпитала силна болка. Пострадалата се
съпротивлявала, като се опитвала да го отблъсне с ръце, но С. физически бил по-силен
от нея и продължавал да прониква с пръсти във влагалището й. Подсъдимият
извадил половия си член и казал на К. „да му го лапа“. Тя обаче продължавала да
се съпротивлява и да го блъска с ръце. Тогава той я хванал за едната ръка и със
сила насочил ръката й към члена си, искайки от пострадалата да го хване за
члена. К. категорично отказала и издърпала ръката си. Въпреки това, С.
продължил блудствените си действия и с ръце притискал тялото й към себе си,
продължавайки да я целува по устата и да смуче устните й. През цялото време
пострадалата се съпротивлявала и пищяла, молила му се да спре, защото била
болна. Притеснен от виковете и писъците на К., подсъдимият накрая преустановил
действията си и я оставил да се облече. След това отключил входната врата на
магазина и пострадалата си тръгнала.
Когато се прибрала до дома си, К.
установила, че ключовете й липсвали. Тя ги били сложила в сутиена си и
предположила, че са паднали в магазина, докато подсъдимият блудствал с нея.
Казала на дъщеря си – свидетелката А. К. К. единствено, че докато мерила дрехи
в магазин до Окръжна болница, собственика на магазина насила я бил целувал и
вероятно там били паднали ключовете й. Тогава двете се върнали до магазина,
находящ се на ул. ***. Подсъдимият С. първоначално отрекъл да е намирал
ключове, но след като свидетелката А. К. заявила, че ще извика полиция, той
извадил въпросните ключове и им ги предал.
На следващия ден – 14.08.2018 г., пострадалата
К.К. ***, където съобщила за случилото се предходния ден и била разпитана в
качеството на свидетел.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
О.Н.С. – още и от следните доказателства и доказателствени средства:
Показанията на свидетелите Р.М.Ж., Д.И.П.,
К.Б.К., А. К. К., М.П.М. и Г.С.М., дадени в хода на досъдебното производство,
които са последователни и непротиворечиви.
Писмените доказателства по делото,
които също са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват: протокол
за доброволно предаване от 19.12.2017г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 28.03.2018г.; експертно становище с изх. № 7183/15.10.2015г.
от МБАЛНП „Св.Наум“, гр. София; епикриза на Д.И.П. № 9120/2016г.; епикриза на Д.И.П.
№ 9011/2015г.; лист за преглед на пациент Д.И.П. от 14.12.2017г.; експертно
решение № 1551 от 74/22.06.2016г.; медицинско направление за Д.И.П.; протокол
за разпит на свидетелката Илиана Михайлова Колева-Коркелиа от 08.05.2018г.;
приемо-предавателен протокол от 10.05.2018г.; характеристична справка на О.Н.С.
от 27.02.2018г.; справка за съдимост с рег. № 598/14.02.2018г. по описа на
Районен съд - Стара Загора; протокол за оглед на веществени доказателства от
29.03.2019г.; приемо-предавателен протокол от 29.03.2019г.; протокол за оглед
на местопроизшествие от 11.12.2018г.; амбулаторен лист № 502/13.09.2018г.;
медицинско направление на О.Н.С. от 22.10.2018г.; указания №
2016518114716/19.05.2016г. по описа на Агенция по вписванията; фискален бон от
13.08.2018г.; договор за наем на недвижим имот от 01.09.2018г.; експертно
решение на ТЕЛК № 2604 от
135/23.10.2015г.; епикриза №
18726/2018г. на К.Б.К.; епикриза № 7992 на К.Б.К. от отделение по медицинска
онкология.
Заключението на назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психолого - психиатрична
експертиза № 03/2018г., от която се установява, че макар пострадалата Д.И.П. да
страда от психично заболяване /друго психично заболяване, дължащо се на мозъчна
увреда и умствена изостаналост – лека степен, с поведенчески отклонения/, тя е
могла правилно да възприема, запемятава и възпроизвежда фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверни показания за тях. От същото заключение е видно,
че при процесния случай, пострадалата е била в състояние да разбира свойството
на деянието според категориите „добро и лошо“, „позволено и непозволено“, но
предвид невропсихическото и интелектуално развитие, тя не била в състояние в
достатъчна степен да оцени значението на извършеното спрямо нея.
Заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психолого -
психиатрична експертиза № 01/2019г., от която се установява, че физическото и в
по-голяма степен психическото състояние на пострадалата Д.П. ограничавали
възможностите й да противодейства на извършеното спрямо нея деяние на
14.12.2017 г. Действията й се определяли от бедния й поведенчески репертоар и
недостатъчния за възрастта социален опит. Според експертите поведението и
реакциите на Д.П. били изводими от нейното заболяване и в значителна степен се
различавали от тези на момиче на нейната възраст без такова страдание.
Изразените афективни нарушения и цялостната психическа незрялост до голяма
степен ограничавали способността й да се грижи за собствената си сигурност.
Във връзка с личността на подсъдимия О.Н.С.
са приети: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
29.03.2019г.; справки за съдимост с рег. № 2994/20.08.2018г. и рег. № 2010/28.05.2019г., и двете по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият О.Н.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК
спрямо две лица.
1. От обективна страна подсъдимият на
14.12.2017 г. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна
възраст, а именно - по отношение на Д.И.П. /на 15 г./, като я опипвал по
гърдите, тялото и гениталиите, извадил половия си член и го търкал по тялото й,
чрез използване на безпомощното й състояние.
Безпомощността на пострадалата Д.П. се
дължи на психично заболяване, което е ограничило възможностите й да
противодейства адекватно на извършеното спрямо нея деяние. Подсъдимият С. се
възползвал от това състояние на пострадалата.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
извършените от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово
желание без съвкупление, че извършва блудствени действия против волята на
пострадалата, че тя не е съгласна да участва в тези действия и въпреки това е
искал осъществяването им, като се е възползвал от безпомощното ѝ състояние.
2. От обективна страна на 13.08.2018
г. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст, а
именно - по отношение на К.Б.К. /на 66 г./, като я целувал по устата, опипвал я
по тялото и гърдите, с пръсти проникнал във влагалището й, извадил половия си
член и я принуждавал да го хване с ръка и към орален секс, притискал тялото й
към себе си, чрез употреба на сила, за да сломи съпротивата на пострадалата К.
и да осъществи инкриминираното деяние.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
извършените от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово
желание без съвкупление, че извършва блудствени действия против волята на пострадалата,
че тя не е съгласна да участва в тези действия и въпреки това е искал
осъществяването им, като е употребил за това сила.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 150, ал. 1 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия О.Н.С. за деянието, осъществено спрямо Д.И.П. съдът прие, че са
налице само смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка отчете възрастта на
подсъдимия и чистото му съдебно минало.
Съдът не прие като смекчаващо вината
обстоятелство направените от С. самопризнания. За тях не може да се приеме, че съставляват
елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното производство
процесуално поведение на подсъдимия, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител - вж. т. 7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК. В тази
връзка следва да се отбележи, че дори с постановление на наблюдаващия прокурор
е било прекратено наказателното производство по отношение на извършеното спрямо
Д.П. деяние по чл. 150, ал. 1 НК и едва на 29.03.2019г, когато е привлечен в
качеството на обвиняем за извършването на двете деяния, предмет на настоящото
разглеждане С. се е признал за виновен и е изразил съжаление за случилото се.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия С. наказание при условията на чл. 54 НК - лишаване от свобода в
минималния размер, предвиден от законодателя, а именно: лишаване от свобода за
срок от две години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия О.Н.С. за деянието, осъществено спрямо К.Б.К. съдът прие, че е
налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка отчете от една
страна възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало, а от друга,
обстоятелството, че е извършил инкриминираното деяние, въпреки че е бил наясно,
че се води разследване за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК, извършено от
него спрямо Д.И.П..
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия С. наказание при условията на чл. 54 НК - лишаване от свобода към
минималния размер , предвиден от законодателя, а именно: лишаване от свобода за
срок три години.
На основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
58а НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК и групира така наложените на подсъдимия О.Н.С.
наказания лишаване от свобода като му определи и наложи едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от две години.
След преценка на предпоставките на чл.
66, ал. 1 НК съдът прие, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
лишаване от свобода, същото следва да бъде изтърпяно ефективно.
Действително в случая става въпрос за
мъж на 77 години, който към момента на извършване на престъпленията не е
осъждан, но в никакъв случай не може да бъде пренебрегната високата степен на
обществена опасност на деянията, извършени от него.
В тази връзка съдът отчете, че става
въпрос за две тежки умишления престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, чието
систематично място е в Раздел VIII
„Разврат“, Глава II
„Престъпления против личността“ от Наказателния кодекс. Същите са с
изключително високата степен на обществена опасност, тъй като засягат едно от
основните човешки права - физическата неприкосновеност на личността и
обикновено водят след себе си като последица трайното увреждане на психиката на
пострадалия. Това е и причината, поради която законодателят е подходил спрямо
тях диференцирано - в чл. 26, ал. 6 НК е предвидил, че разпоредбите, касаещи
продължаваното престъпление не се прилагат по отношение на престъпленията
против личността на гражданите, а в чл. 381, ал. 2 НПК е предвидил, че за тях не
се допуска решаване на делото със споразумение.
Освен това, съдът отчете, че въпреки
своята възраст подсъдимият С. е извършил двете деяния в един сравнително кратък
период от време - в рамките на около девет месеца, като това спрямо К.Б.К. е
осъществено, въпреки че подсъдимият е бил наясно, че се води разследване за
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК, извършено от него спрямо Д.И.П..
В случая съдът взе предвид и мястото
на извършване на престъпленията - в магазините, в които С. е работил като
продавач-консултант. Според настоящия съдебен състав, ако изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок, дори и за най-дългия
- от пет години, по никакъв начин не може да бъде гарантирано, че той няма да извърши
ново посегателство над личността на друго лице. Още повече, че според защитата,
за да издържа семейството си С. следва да продължи да работи като
продавач-консултант.
В конкретния случай водеща е личната
превенция и тя налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
от страна на подсъдимия С..
При определяне първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието, съдът прие, че приложима е разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 3 ЗИНЗС.
Водим от горното, постанови С. да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В хода на съдебното производство е
приет за разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен срещу
подсъдимия О.Н.С. от Д.И.П., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Р.М.Ж., за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – претърпени
силен срам, унижение и безпокойство в резултат на инкриминираното деяние, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът прие, че са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на
подсъдимия, причинени на гражданския ищец Д.И.П. неимуществени вреди и причинна
връзка между тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 4000 лева, с
оглед вида и характера на причинените ѝ силен срам, унижение и
безпокойство, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият се е възползвал
от безпомощното ѝ състояние.
В тази връзка съдът взе предвид
показанията на пострадалата Д.И.П. и на нейната майка Р.М.Ж., както и
заключенията на комплексната съдебна психолого - психиатрична експертиза №
03/2018г. и на комплексна съдебна психолого - психиатрична експертиза №
01/2019г.
Доколкото извършените спрямо
пострадалата блудствени действия са били еднократни, съдът прие, че предявеният
граждански иск над сумата от 4000 лв. до 20 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на
МВР – Стара Загора сумата от 805,08 лева /осемстотин и пет лева и осем
стотинки/, представляваща направените разноски по досъдебното производство №
8245 зм 1088 /2017г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, от които 7,67 лв. за
фотоалбум - л. 16, т. 2 от ДП; 5,02 лв. за фотоалбум - л. 94, т. 1 от ДП; 18,75
лв. за фотоалбум - л. 22, т. 1 от ДП; 398,28 лв. - възнаграждение за вещите
лица, изготвили комплексната съдебна психолого - психиатрична експертиза №
03/2018г., 375,36 лв. - възнаграждение за вещите лица, изготвили комплексна
съдебна психолого - психиатрична експертиза № 01/2019г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия О.Н.С. да
заплати на Д.И.П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Р.М.Ж., с ЕГН: ********** сумата от 160 /сто и
шестдесет/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение за повереника - адв. Тихомир В..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимия О.Н.С., да
заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на Районен съд - Стара Загора
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск съобразно уважения му размер.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови вещественото
доказателство – 1 брой тетрадка с изображение на балон на корицата, приложена
към ДП да бъде отнето в полза на Държавата, като след приключване на делото
същото да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: