О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 05.02.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети
февруари Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 212 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на
Р.Д.К., с
която в обективно евентуално съединение са предявени три иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника К.,
че същата не му дължи, поради нищожност на цесията, цедираната му с нея от Б. сума
от 14020.85 лева по издадения на 22.12.2011 г. в полза на този цедент изпълнителен
лист по чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 6229 по описа за 2011 г. на Старозагорския
районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 2353/2016 г. на Ч.Г.И., а
ако съдът не уважи този й иск, да признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи същата сума поради нищожност, поради
противоречието му със закона, на договора за потребителски кредит от 24.10.2008
г., въз основа на който е била присъдена със заповедта по чл. 410 ГПК по същото
дело, а ако съдът не уважи и този й иск, да признае за установено по отношение
на ответника, че ищцата не му дължи същата сума поради погасяването й по
давност след присъждането й с изпълнителния лист.
След като се запозна с уточняващата молба от 29.01.2018 г. на пълномощника на ищцата, съдът
намери, че евентуалният й иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на исковата
сума поради нищожност на договора за потребителски кредит е недопустим, а
мотивите за този правен извод са следните:
И
длъжникът
в заповедното производство може да предяви иск по чл. 439 ГПК, но само ако оспорва изпълнението въз
основа на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а случаят не е такъв (Р
781-2011-III
г.о. и Опр. № 956-2010-I т.о. на ВКС).
При него, с посочения евентуален иск, ищцата оспорва
дължимостта на исковата сума на основание факта на нищожност, поради
противоречието му със закона, на договора за потребителски кредит, послужил
като основание за издаване срещу нея на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6229 по описа за 2011 г. на Старозагорския районен съд. Този факт
обаче, очевидно й е бил известен и тя е могла поради това да го посочи в срока
за възражение по чл. 414 ГПК срещу тази заповед, защото е страна по този
договор, но не го е сторила и заповедта е влязла в сила съгласно чл. 416 ГПК,
което преклудира възможността й да оспорва всички факти и обстоятелства,
относими към ликвидността и изискуемостта на присъдените с нея вземания, включително
и този за нищожност на правопораждащият ги факт (договора
за потребителски кредит), на който е основала този
си евентуален иск, с който оспорва сега изпълнението на същите вземания по чл.
439 ГПК. Поради това този й иск е недопустим и производството по делото в
частта му, по отношение на него, следва да се прекрати (чл.
130 ГПК и Опр. № 956-2010-I т.о. на ВКС).
По аргумент от чл. 130, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде
обжалвано в тази му част само от ищцата, на която поради това следва и да се
съобщи.
В останалата му част, по предявените от ищцата останали два
иска по чл. 439 ГПК, с които оспорва изпълнението на същото вземане поради
нищожност на договора за цесия и евентуално, поради погасяването му по давност след
присъждането му с изпълнителния лист, делото не следва да се прекратява, защото
тези й искове са допустими, защото са основани на тези посочени от нея факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК (чл.
439, ал. 2 ГПК).
Поради това производството по делото в останалата му част, по тези й искове, не
следва да се прекратява (чл. 130 ГПК).
С уточняващата молба от 29.01.2018 г. на пълномощника й обаче, не са отстранени
изцяло нередовностите на исковата й молба по тези й искове и тя все още не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и на чл. 128, т. 2 ГПК.
Поради това следва на ищцата да се даде срок по чл. 129, ал. 2 ГПК за
отстраняването им.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 212 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд В
ЧАСТТА МУ, по предявения от ищцата Р.Д.К. евентуален иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника К., че не му дължи сумата от
14020.85 лева по издадения в полза на праводателя му на 22.12.2011 г.
изпълнителен лист по чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 6229 по описа за 2011 г. на
Старозагорския районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 2353/2016
г. на Ч.Г.И., поради нищожност на договора за потребителски паричен кредит № PLUS-01283636/24.10.2008
г., поради противоречието му със закона.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в останалата й част.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника й ново съобщение на ищцата Р.Д.К., в едноседмичен
срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с
препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните,
неотстранени с уточняващата й молба от 29.01.2018 г. нередовности на исковата й
молба, а именно:
1).
да уточни искането си към съда по предявените след частичното прекратяване на
делото два иска по чл. 439 ГПК, като в петитума на поправената си искова молба
посочи сумата от 14020.85 лева, чиято дължимост отрича с всеки от тях, както и
дали иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му
дължи същата сума или поддържа досегашното си недопустимо искане по тези й искове,
за признаване за установено по отношение на нея, че не дължи същата сума (чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК);
2).
да представи по делото и документ за довнесена по сметка на Старозагорския
районен съд държавна такса за тези два иска по чл. 439 ГПК, в размер на още 560.83
лева, защото за същите се дължи съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1
ТДТКССГПК държавна такса в общ размер от 1121.66 лева, а е представен документ за
внесена държавна такса в по-малък размер от 560.83 лева (чл. 128, т. 2 ГПК).
УКАЗВА
на ищцата, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на
исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще й бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
ищцата само в частта му, с която се прекратява частично производството, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на същата, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: