№ 4333
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноеМ.В.Р.и през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110125934 по описа за 2021 година
Предявен е конститувен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл.188, т. 1 КТ от Т.
СТР. Н. против О.Д. на М.В.Р. - София, чрез директор Старши комисар Н.С., с който ищецът
моли съда да отмени наложеното му със заповед № 517з1744/15.04.2021г. дисциплинарно
наказание „забележка“.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение заема длъжността системен
оператор в група „РОППССВ“ на сектор „Пътна полиция“ при ответника О.Д. на М.В.Р. –
София. Ищцът оспорва издадената заповед, като твърди, че е издадена след като е изтекъл
срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, твърдейки, че проверка е започнала по подаден сигнал за
нарушение на 17.11.2020г., а заключението за дисциплинарно нарушение е открито със
завършена справка № 517р-2227 на 29.01.2021г.. И съгласно чл.194, ал.1, пр.1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага в срок от 2 месеца от откриване на нарушението, за
който срок ищеца твърди, че не е спазен законоустановения преклузивен срок. Ищецът
поддържа, също така, че за времето от което е назначена- септеМ.В.Р.и 2019г. към СПП към
ОД М.В.Р. София, в деловодството на Сектор „Пътна полиция“ към Охранителна полиция
на О.Д., е имало забавени преписки и кореспонденция от предходни периоди, като причина
за това сочи, недостатъчност на персонал в дадения отдел. Ищцът твърди и за многобройни
сигнали във връзка с необходимост от допълнително персонал, поради естеството на
дейността им, от нейна страна и на Д.В., към прякото им ръководство, писмено и устно. При
тези твърдения моли за признаване за незаконосъобразна заповед № 517з1744/15.04.2021г.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Заявява, че е ищецът е извършил обективираното в
заповедта дисциплинарно нарушение, както и че О.Д. на М.В.Р. - София е спазила
1
дисциплинарната процедура и законоустановените срокове. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Страните на спорят за наличието на трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността „Системен оператор" в група РОППССВ в сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ в ОДМ.В.Р.- София.
Със Заповед №517з-1744/15.04.2021г. на Директора на ОДМ.В.Р.-София на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. С цитираната заповед на ищцата е
вменено извършване на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение
на чл.22,ал.2 от Вътрешните правила за документооборота в М.В.Р. - „Когато срокът по ал.1
не е определен, задачата се изпълнява в срок от десет работни дни считано от датата на
получаването и от служителя на когото е възложена“. Посочва се, че нарушението е
установено по повод сигнал на Д.Д. от гр. М., който заявява, че неговото СУМПС е
неправомерно задържано неправомерно, след изтичане на законоустановения срок за
неговото отнемане. Заповедта е връчена на ищцата на 15.04.2021г.
Установява се от приложено по делото уведомление от 01.04.2021г., връчено на ищцата на
02.04.2021г., че същата е уведомена за това, че срещу нея има открита процедура по
налагане на дисциплинарно наказание. На същата дата тя е дала писмени обяснения, в които
заявява, че не е виновна за извършеното нарушение.
Приети са болнични листове с №Е20202225735, Е20202225829, Е 20202225830, както и два
броя заявления за ползване на платен годишен отпуск от ищцата.
Като писмено доказателство е приета Заповед №8121з-1013/08.08.2017г., с която са приети
Вътрешни правила за организацията на документооборота в М.В.Р..
Установява се, че със Заповед №517з-6458/23.11.2020г. е наредено да бъде извършена
проверка по повод получени данни за извършени нарушения от служители на ОДМ.В.Р.-
София., като сроковете за извършване на проверката са удължавани още два пъти видно от
Заповед №517з-6583/30.11.2020г. и Заповед№517з-376/21.01.2021г.
Приложени са писмени доказателства по повод на които е извършена проверката, в хода на
която е установено нарушението за което е вменена дисциплинарна отговорност на ищцата.
Изготвена е Справка с рег.№517р-2227/29.01.2021г. в която са обективирани резултатите от
извършената проверка, като същата е резюлирана с на 24.02.2021г. от Директора на
ОДМ.В.Р.-София.
Свидетелката Д. Й. В. заявява, че е назначена в отдел „Регистрация и отчет на водачите“ в
ОДМ.В.Р.-София, но не това е трудовата дейност, която осъществява. Твърди, че е
изпратена в деловодството, за да помага, като впоследствие се оказало, че следва да работи
за постоянно там без да е преназначена като деловодител. Свидетелката твърди, че е налице
забавяне на документооборота в деловодството, което продължава и до настоящия момент.
2
Твърди, че ръководството е уведомявано за това забавяне. Сочи , че няма практика, ако
служител отсъства да бъде заместван. Свидетелката подробно описва процеса на работа в
отдела, като заявява, че обективно деловодната работа не може да бъде свършвана
своевременно. Завява, че е наказана със същото наказание като ищцата и има дело за
отмяната му.
Свидетелят В. Хр. Ил., заявява че познава ищцата и е работил с нея. Твърди, че служители
от група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства“ биват командировани, за да
работят в деловодството, като не става дума за официално командироване. Липсва обучение
на служителят, същият бива изпратен без официално да бъде назначен на длъжността
деловодител. Свидетелят твърди, че обема на работа е огромен, като на служителите им се
налага да работят с други служители на ОДМ.В.Р., граждани, да обработват входяща и
изходяща поща. Твърди, че многократно е заявявал, че има проблем в отдела, но не е имало
резултат.
Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, същите са последователни,
житейски и логични, независимо от обстоятелството, че би могло да има евентуална
заинтересованост от тяхна страна.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира сленото:
Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Законът предпоставя и изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Такива са и нормите на чл.195 ал.1 от КТ, въвеждаща
изискване относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане
законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Тежестта на доказване
относно спазването на тези изисквания е за работодателя - ответник в процеса.
Задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
съдържат в нормата на чл.195 ал.1 КТ. В съответствие с нея дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай съдът
намира, че процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити, т.е. същата е
законосъобразно от формална гледна точка.
Ищецът е дал обяснения в писмена форма, вх. №р-2473/02.04.2021г.
При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в
процеса лежи върху работодателя /чл.154, ал.1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на ВКС,
III г.о/, което е указано на ответника с доклада на съда. Когато се оспорва законността на
наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че
3
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване изискванията
на чл.193, ал.1 от КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл.194 от КТ и в
съответствие с чл.195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните
простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на
ВКС, IV г.о/.Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Нормата на чл.194 ал. 1 КТ е императивна по своя характер,
поради което съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ /в т.см.
решение № 432/25.03.2002 г. на ВКС по гр.д. № 795/2001 г, III г.о; решение №
796/23.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1102/2006 г., IV г.о; решение от 03.08.2003 г. на ВКС по
гр.д. № 3124/2001 г, III г.о/. Това е така, защото нормата на чл. 194 КТ урежда сроковете за
налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането
им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, а за
преклузивните срокове съдът винаги следи и служебно и в съдебното производство по
проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете
по чл.194, ал.1 от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.
В правният мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане
на наказание. Поради това съдът служебно следва да провери спазени ли са преклузивните
срокове по чл.194 от ГПК и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание по същество, защото не може да се преценява по същество
извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт /решение № 1506/1999 г. на ВКС; решение № 432/2002 г. на ВКС, и
двете на III г.о/. Нормата на чл.194, ал.1 от КТ съдържа два срока: двумесечен от откриване
на нарушението и едногодишен от извършването му, съотношението между които е, че ако е
изтекъл двумесечния от откриване на нарушението не може да се приложи едногодишния, а
ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването му, той поглъща 2-месечният от
откриването му. Двумесечния преклузивен срок по чл.194 ал.1 от КТ започва да тече от
момента на узнаване от работодателя на нарушението /решение № 420/21.05.2009 г. на ВКС
по гр.д. № 2619/2004 г, IV г.о/. За смисъла на понятието „откриване на нарушението”,
законът има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
Решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 2590 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение.
В случая съдът приема, че датата на която работодателят е узнал за извършеното нарушение
е 29.01.2021г. – датата на която е била изготвена справката за извършената проверка,
доколкото това е моментът, в който наказващият орган е могъл да разбере за извършеното
нарушение. Ирелевантно е обстоятелството на коя дата е резюлирал сигнала /в случая
24.02.2021г./, тъй като срокът започва от обективния момент, в който той е можел да узнае
4
за извършването на нарушението, а не от субективния момент на узваването. В случай, че се
приеме противното, би означавало неоправдано и оставено на субективната преценка на
работодателя, да бъде оставено решението от кой момент започват да текат сроковете за
налагане на дисциплинарни наказания.
Наказанието е наложено в законоустановения срок, доколкото по време на
законоустановения отпуск, независимо дали по болест или платен, сроковете спират да
текат, в този смисъл срокът за налагане на дисциплинарна отговорност на ищцата изтича на
16.04.2021г. в който срок е издадена заповедта.
При горните констатации съдът следва да разгледа останалите наведени възражения от
ищцовата страна за незаконността на наложеното дисциплинарно наказание.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело който по силата на § 1, т. 1
КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания "забележка" се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1
КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на
трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл.
186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно
право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
- чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да
обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника
или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние (действие или
бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово
правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова дисциплина,
вкл. и установените от него технологични правила, правилник за вътрешния трудов ред или
друг акт на работодателска власт - арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само
неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните
5
разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно
нарушение.
От Заповед №517з-1744/15.04.2021г. се установява, че работодателят е наложил
дисциплинарното наказание за това, че неизпълнение на чл.22,ал.2 от Вътрешните правила
за документооборота в М.В.Р. - „Когато срокът по ал.1 не е определен, задачата се
изпълнява в срок от десет работни дни считано от дататата на получаването и от служителя
на когото е възложена“. Посочва се, че нарушението е установено по повод сигнал на Д.Д.
от гр. М., който заявява, че неговото СУМПС е неправомерно задържано неправомерно,
след изтичане на законоустановения срок за неговото отнемане.
В случая не се спори, че са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, като
са приложени обяснения от ищцата.
Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства намира, че работодателят не е успял да установи пълно и главно, че е осъществено
виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца за което да може да
бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност, респ. да бъде наложено процесното
дисциплинарно наказание "забележка". А съгласно неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Макар да стигна до извод, че е извършено цитираното нарушение – обективно е установено
забавяне в документообората, съдът намира, че същото не е извършено виновно от страна на
ищцата. Събраните по делото доказателства водят до извод, че обемът работа който е
следвало да бъде извършван от ищцата и нейната колежка в деловодството ги е поставил в
обективна невъзможност до си справят срочно и своевременно с нея. Установи се по делото,
че е било сигнализирано до работодателя за затрудненията в отдела и необходимостта от
допълнителни служители, което не е довело до резултат и закономерно се е стигнало до
забавяне в работата на служителите.
При тази констатация съдът намира, че не следва служителят-ищец да бъде наказван, поради
невъзможността на работодателя да организира дейността си по отдели така, че
служителите да могат да изпълняват задълженията си срочно и своевременно.
Тъй като по делото не се установи извършено от ищцата деяние, което да съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, не следва да се обсъжда дали наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, но доколкото не са представени
доказателства, че такива са направени съдът не следва да ги присъжда.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева., както и 100лв. депозит за
свидетели.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.357 вр. чл.188 т.1 КТ наложеното на Т. СТР. Н., с
ЕГН**********, дисциплинарно наказание ,,забележка", наложено със Заповед №517з-
1744/15.04.2021г. на Директора на ОДМ.В.Р.-София.
ОСЪЖДА О.Д. на М.В.Р.-София, със седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС
да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 150,00 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7