№ 596
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20211110135953 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
01.07.2021г. в полза на [ФИРМА] срещу ХР. ИВ. Т. за всички изложени в заявлението
суми, както и разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева.
В законоустановения срок по делото е постъпило възражение от длъжника с
твърдение, че непогасените по давност суми са заплатени.
С разпореждане № 32499/18.11.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да
подаде становище по възражението на длъжника, което е сторено, като с молба вх.№
97723/29.11.2021 г. В молбата заявителят потвърждава получено от длъжника плащане
на сума в размер на 124,81 лева от общопретендираните 138,49 лева, като поради
направеното възражение за давност се отказва от незаплатения остатък. Претендира
заплащане на направените в хода на производството разноски, тъй като с поведението
си длъжникът е дал повод за завеждане на делото.
Гореописаната молба е изпратена на длъжника, който е депозирал становище с
вх.№ 112671/21.12.2021 г., в който излага доводи за недължимост на направените от
заявителя разноски, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането. Позовава се
на разпоредбата на чл.99 ЗЗД като твърди, че е уведомен за прехвърляне на вземането
едва с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Алтернативно,
изразява становище, че по делото няма доказателства адвоктаското възнаграждение да
е заплатено, като прави и възражение за неговата прекомерност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Според т.10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода
1
след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение
само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
С ДВ, бр. 86/2017 г. е приет чл. 414а ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК
длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.
412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е
изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат
доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Според чл.
414а, ал. 2 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.
В конкретния случай, с оглед обективираното от заявителя признание относно
постъпилото плащане, както и че се отказва от останалата погасена по давност част от
общопретендираната сума, съдът приема възражението по чл.414а ГПК за основателно.
По отношение на искането на заявителя за присъждане на разноски следва да се
има предвид следното:
Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, за
което длъжникът бива уведомен с връчване на заповедта за изпълнение. Поради това и
едно от обстоятелствата, които са от значение за ангажиране на отговорността на
длъжника за разноските за заповедното производство при подадено от него възражение
по чл.414а ГПК е датата на връчване на заповедта за изпълнение на задълженото лице.
Длъжникът дължи разноски ако е заплатил след като е узнал за предприемането на
съдебни действия от заявителя –кредитор, респ. след като му е връчена заповедта за
изпълнение.
В случая съдът приема, че с поведението си длъжникът Х.Т. не е дал повод за
предявяване на вземането. Това е така, тъй като по делото не са представени
доказателства за датата, на която уведомлението за извършената цесия е съобщено на
длъжника (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). При липса на доказателства в тази насока съдът приема
изложеното от длъжника, че е узнал за цесията едва с връчване на препис от
издадената заповед.
С оглед предходното, с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване
на вземането, поради което и не дължи разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена на 01.07.2021г. по ч.гр.д. № 35953/2021г. по описа на СРС, I ГО, 43
2
състав, включително в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 97723/29.11.2021 г. от заявителя [ФИРМА] за
присъждане на направените в хода на заповедното производство разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3