МОТИВИ
към присъдата, постановена
на 19.09.2012 година по НДОХ № 1093/2012 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 2177/2012г. по описа
на ІV-то РУ при ОД на МВР срещу:
М.А.М.
– за престъпление по чл. 304а ал.1
вр. чл.304 ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия М. е възведено обвинение в
това, че на 10.04.2012 г. в местност
“Харамията” на гл. път Варна - Бургас, дал дар - сумата от 50 лв. на длъжностните
лица – Добромир Георгиев Атанасов –
младши автоконтрольор при ІV-то РУП - Варна, и Милен Ненов Михалев командир на
отделение по ООР при ІV-то РУП Варна за
да не извършат действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
В съдебно
заседание прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по
безспорен начин. Предлага налагане на наказание на подсъдимия М. “Лишаване от
свобода” около минималния законов размер, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК. Счита за справедливо и налагане на кумулативно
предвиденото наказание “Глоба”.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адвокат Н.В. *** желае провеждането на съкратено съдебно
следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК. В пледоарията си по същество моли да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода” в
минимален размер. По отношение на кумулативно предвиденото наказание “Глоба”
предоставя определянето му от съда по справедливост.
Подсъдимият М. след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови
доказателства и в последната си дума изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.М. живее със
семейството си в гр. Варна. Български гражданин, женен, с основно образование
осъждан /реабилитиран по право/. Препитава се като продава дрехи втора
употреба.
За времето от 19,00 часа на 09.04.2012 г., до 07,00
часа на 10.04.2012 година, св. Милен Михалев - командир на отделение OOP в IV РУП - Варна,
бил дежурен като автопатрул съвместно със св. Добромир Атанасов - младши
автоконтрольор в същото поделение на МВР. Около 03.23 часа на 10.04.2012
година, свидетелите Михалев и Атанасов се намирали на КПП в местност
„Харамията" на гл.път Варна - Бургас /1-9/. По тава време свид. Михалев
спрял за проверка л.а. „Опел синтра" с рег.№ У 0121 АН Поискали за
проверка документите за самоличност на водача, както и документите за
автомобила. От представеното СУМПС, водачът бил установен като М.А.М.. Било му
обяснено, че следва да бъде подложен на тест за наличие на алкохол в кръвта му.
Когато теста бил проведен посредством
техническо средство „Алкотест Дрегер" с № 0008, уреда отчел наличие на алкохол в кръвта на
водача от 0,82 промила на хиляда. Пробата била с пореден номер 1832 и била
направена от св. Михалев. Виждайки резултата, подсъдимия започнал да се
„пазари" с двамата свидетели, като им предложил да „направи нещо" за
да не му се отнема СУМПС за стореното от него нарушение, което се квалифицирало
по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Двамата
свидетели отказали каквито и да са разисквания по въпроса. Тогава М. се обърнал
с гръб към св. Михалев, който бил седнал на предната дясна седалка на
полицейския автомобил, бръкнал в джоба си и изваждайки от там три банкноти ги
подхвърлил върху нарядния дневник за смяната на полицейските служители, който
лежал отворен върху таблото на колата им. Банкнотите били две с номинал от 20
лева, съответно с номера ВО 22423401, АТ 2492444 и една с номинал от 10 лева с
номер ББ 0081943. Свидетелите разпоредили на М. да остане на место и
сигнализирали дежурния на IV РУП. На местото
пристигнал екип от служители, като разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието
– л.11-12 по д.п. при който били установени инкриминираните банкноти находящи
се върху нарядния дневник и били извети по съответния процесуален ред.
От приложените по делото писмени доказателства – месечен график,
ежедневна ведомост и наряден дневник се установява, че на процесната дата
свидетелите Михалев и Атанасов са били на работа като автопатрул при ІV-то РУП
Варна. От Заповед № 482/2011г. на Директора на ОД на МВР- Варна се установява,
че свидетелите са оправомощени да издават актове и фишове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Осъществявайки правомощията си, към
инкриминираната дата, свидетелите Михалев и Атанасов са имали качество на
длъжностни лица, по смисъла на чл. 93 т. 1 б. ”А” от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимия депозирани в съдебно заседание при условията на
чл.371 т.2 от НПК, показанията на
свидетелите Милен Михалев и Добромир Атанасов и
писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен фотоалбум, Заповед на Директора на ОД на МВР - Варна, месечен график за работа на
служителите от ІV-то РПУ – Варна, ежедневна ведомост, наряден дневник и справка
от Началника на ІV-то РПУ – Варна, справка за съдимост, справки от НАП - Варна,
прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Същите са
последователни, непротиворечиви, водят до една и съща фактическа обстановка и
се кредитират безусловно от съда.
При така възприетата фактическа обстановка, като
прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимия М.А.М.
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.304А ал.1 вр. чл.304 ал.1 от НК, тъй като на 10.04.2012 г. в местност “Харамията” на гл.
път Варна - Бургас, дал дар - сумата от 50 лв. на длъжностните лица – Добромир
Георгиев Атанасов – младши
автоконтрольор при ІV-то РУП - Варна, и Милен Ненов Михалев командир на
отделение по ООР при ІV-то РУП Варна за
да не извършат действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо
лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено
опасния характер на извършеното и е предвиждал обществено опасните му
последици.
Деянието е квалифицирано по чл.304А от НК доколкото подкупа е даден на
служители на полицията при изпълнение на служебните им задължения.
Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане на установения в страната правен ред.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимия настоящия състав намери, че не
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито дори едно,
но изключително по своя характер такова, поради което то следва да се определи
при условията на чл.58 А ал.1 от НК.
Съдът отчете, че
извършеното от подсъдимия престъпление – активен подкуп е със завишена степен
на обществена опасност. Обществената опасност на дееца е невисока.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящия състав отчете :
-
добри характеристични данни по местоживеене
Като отегчаващи
такива бяха отчетени :
-
наличие на предходна съдимост, което състава се цени като негативна
данна за личността на подсъдимия
С оглед на
гореизложеното съдът счете, че на подсъдимия М. следва да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода” между минималния и средния законов размер, като
определи такова за срок от 1 година и 6 месеца. Редуцирайки наказанието по реда
на чл.58А ал.1 от НК съдебният състав го намали с 1/3 и определи подсъдимия да
изтърпи наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година.
Като отчете, че
подсъдимият не е бил осъждан, наличието
на семейство и чисто сърдечните му самопризнания и че за постигане на целите на наказанието и
най-вече за личната превенция не е необходимо
той да бъде изолиран от обществото съдът отложи изпълнението на
наказанието, като определи изпитателен срок от 3 години.
За да определи
размера на кумулативно предвиденото наказание “Глоба” настоящият състав отчете,
че подсъдимият е безработен, продава дрехи за да изхранва семейството си и затова го отмери в размер малко над
минималния, а именно 750 лева в полза на
Държавата.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по- конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ.
На осн. чл.307А
от НК съдът отне предмета на престъплението в полза на Държавата.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :