№ 705
гр. София, 06.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110160481 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от „................“ ЕАД против „...............“ кумулативно обективно
съединени осъдителни искове иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4 380 лева, включваща сумата от 4 365 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско +“ за възстановяване на щети по лек автомобил „...............“ модел „..................“ с рег.
№ ................ вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 27.03.2023 г. на
републикански път I-8 между град Пазарджик и град Пловдив, както и сумата от 15 лева,
представляваща ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 251,89 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.05.2023 г. до 31.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на 27.03.2023 г. на републикански път I-8 между град Пазарджик и
град Пловдив около 8-ми километър в посока град Пловдив лек автомобил „...............
................“ с рег. № ................, попадайки в задръстване, спрял движението си, като в този
момент намиращият се зад него лек автомобил „.........“ с рег. № ................ е ударен отзад от
водача на лек автомобил „............... ............ с рег. № ................ Посочва се, че вследствие на
инцидента са причинени щети по лек автомобил „............... ................“ с рег. № ................,
описани в протокол за ПТП от 27.03.2023 г, уведомление за щета и опис-заключение по
щета, като увредени били цялата предна и задна част на автомобила. Поддържа се, че към
момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие увреденото МПС било
застраховано при ................“ ЕАД по силата на валидна застрахователна полица по
автомобилна застраховка „Каско +“. Ищцовото дружество твърди, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „............... ............
с рег. № ..............., който не съобразил движението си с пътната обстановка и не спазил
безопасна дистанция. Сочи се, че към 27.03.2023 г. гражданската отговорност на този водач
била застрахована при ответника ЗАД „......................“ по силата на застраховка „Гражданска
1
отговорност на автомобилистите“. Посочва се, че за обезщетяване на настъпилите щети по
„...............“ модел „..................“ с рег. № ................ пред ищеца била образувана преписка, в
хода на която и на основание експертна оценка за възстановяване на автомобила било
необходимо извършването на ремонтни дейности на стойност от 4 950,22 лева, която
надвишава 70 % от определената действителна цена на автомобила от 6 000 лева, поради
което щетата била оценена като тотална такава. Излага се, че „................“ ЕАД одобрило
изплащането на застрахователно обезщетение в размер от 4 365 лева след приспадане на 25
% запазени части, което било изплатено в полза на застрахования на 10.04.2023 г. В
исковата молба се посочва, че с изплащане на застрахователното обезщетение и на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования собственик на
увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата и виновен водач за настъпване на ПТП. Допълва, че с регресна
покана, получена от „......................“ на 21.04.2023 г. ответникът бил поканен да заплати
процесната сума доброволно, но последният отказал това. Ето защо, ................“ ЕАД
предявява настоящите искови претенции с искане за заплащане на сумата от 4 380 лева,
включваща сумата от 4 365 лева, представляваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски
по определянето му, както и сумата от 251,89 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 22.05.2023 г. до 31.10.2023 г. Намира за дължима и претендира законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗАД
......................“, чрез пълномощника си юрк. И.С., оспорва исковите претенции по основание
и размер. Не оспорва и изрично признава съществуването на застрахователно
правоотношение между дружеството и водача на лек автомобил „............... ............ с рег. №
............... по силата на застрахователна полица № BG/30/123000191436, валидна към датата
на процесното ПТП. Оспорва описаният от ищеца механизъм на настъпване на
произшествието с довод, че последното е станало непредотвратимо за водача на л. а.
„............... ............ с рег. № ............... поради извършеното внезапно и рязко спиране на водача
на л.а. „.........“ с рег. № ................, което се установява и от представената към протокола
схема. Евентуално счита, че водачът на лек автомобил „...............“ модел „..................“ с рег.
№ ................ е реализирал ПТП със спрелия пред него автомобил, поради което единствените
вреди, които следва да му бъдат възстановени са тези, засегнали задната част на автомобила.
Въвежда се и евентуално възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил , който в нарушение на ЗДвП е предприел аварийно
спиране без това да е необходимо и по този начин е станал причина за произшествието.
Оспорва част от щетите да са в причинна връзка с ПТП, тъй като претендираното
обезщетение е свързано с ремонт на детайли, които реално не са увредени по време на
инцидента. Ответното дружество оспорва и като завишена стойността на ремонта, както и
пазарната стойност на увреденото МПС, което е довело до определяне на по-висока
стойност на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“. С тези доводи
2
„...............“ отправя искане за отхвърляне на исковите претенции., както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в
правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на
задължения, поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, срещу
застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а
именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на
увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка), в
случай, че твърди това.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност
наличието на описаното поведение на водача на увреденото МПС, с което същият е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат, както и, че е погасил
претендираното вземане, в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи: наличието на главен дълг; изпадането на ответната
страна в забава и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да установи възраженията си относно наличието на главно
задължение, както и плащане на претендираното обезщетение, в случай, че твърди това.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване съдът отделя обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е
настъпило ПТП с участието на л.а. „...............“ модел „..................“ с рег. № ................,
застрахован при ищеца „................“ ЕАД по застраховка „Каско +“ и л. а. „............... ............ с
рег. № ..............., застрахован при ответника „...............“ по силата на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица №
3
BG/30/123000191436, както и, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 4 365 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали са от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
С оглед изричното признание, направено с отговора на исковата молба, като
ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи заверено копие от застрахователна полица относно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС с рег. №
................
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и като относими към
предмета на спора следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел за установяване на
механизма на настъпване на процесното ПТП и обстоятелствата, при които е станало
същото, като с цел процесуална икономия съдът намира, че следва да насрочи разпит на
всеки от свидетелите по делегация, съответно на свидетеля на ищеца С.Г.С. пред Районен
съд – Пазарджик и на свидетеля на ответника Н.Я.Н. пред Районен съд – Пловдив, с оглед
тяхното местоживеене.
Като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на страните за допускане
изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на посочените от
ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на исковата молба въпроси, с
изключение на въпрос № 1 (насочен към установяване на фактическо състояние, което
подлежи на доказване чрез други доказателствени средства, а не посредством експертни
знания, в т.ч. гласни, каквито са допуснати на страните), както и на въпроса относно
средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по увредения автомобил към момента
на настъпване на процесното ПТП и каква от техническа гледна точка е причината за това.
Следва да бъде отложено за откритото съдебно заседание произнасянето по искането
на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по задачи,
формулирани в исковата молба, като на ответника бъде указано да уточни по реда на чл.
145, ал. 2 ГПК дали оспорва реалното плащане на застрахователното обезщетение в полза на
застрахования при ищеца собственик на л.а. „...............“ модел „..................“ с рег. №
.................
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
4
10:40 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца
– с препис от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ответника най-късно в откритото съдебно заседание да уточни дали
оспорва реалното плащане от ищеца на застрахователното обезщетение в полза на
застрахования при него собственик на л.а. „...............“ модел „..................“ с рег. № ................,
КАТО МУ УКАЗВА, че при липсата на уточнение в указания срок съдът ще приеме, че
това обстоятелство не се оспорва изрично.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по
искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по задачи,
формулирани в исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на страните събирането на гласни доказателства за установяване
на посочените в мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на
свидетелите: 1). С.Г.С., с ЕГН: ********** и адрес: .................. и телефон: .................. и 2).
Н.Я.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ........................
ДА СЕ НАПРАВЯТ служебни справки от НБДН за адресите на свидетелите, от които
същите да бъдат ПРИЗОВАНИ за съдебните заседания пред делегираните съдилища.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 25 ГПК разпита на свидетеля С.Г.С. да се извърши
по делегация от Районен съд – Пазарджик.
НАСРОЧВА о. с. з. за разпит по делегация на свидетеля С.Г.С. за 13.03.2024 г. от
14:00 часа пред Районен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля С.Г.С. в размер на сумата от 40
лева, вносим от ищеца по депозитната сметка на Районен съд-Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 25 ГПК разпита на свидетеля Н.Я.Н. да се
извърши по делегация от Районен съд – Пловдив.
НАСРОЧВА о. с. з. за разпит по делегация на свидетеля Н.Я.Н. за 15.03.2024 г. от
14:00 часа пред Районен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля Н.Я.Н. в размер на сумата от 40
лева, вносим от ответника по депозитната сметка на Районен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението да
представят въпросни листа с въпроси към свидетелите С.Г.С. и Н.Я.Н., които да бъдат
преценени от настоящия състав на съда, при спазване на процедурата по чл. 122, ал. 5 ПАС.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за датата и часа на заседанията пред Районен съд –
Пазарджик и Районен съд – Пловдив.
5
Към съдебните поръчки ДА СЕ ПРИЛОЖАТ въпросните листа и вносния документ
за платен депозит, както и препис от настоящото определение, препис от уведомление –
декларация за щета по застраховка „Каско+“ и приложение № 1 от към него – л. 7 и л. 8 от
делото и от протокола за ПТП, находящ се на л. 9 от делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебноавтотехническа експертиза по въпросите,
поставени от ищеца в исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, с
изключение на въпрос № 1, както и от съда в мотивната част на настоящото
определение, а именно: каква от техническа гледна точка е причината за настъпване на
процесното ПТП и каква е стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни
пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП – 27.03.2013 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: транспортна техника и технологии,
оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 380 лева, вносим
поравно – по 190 лева от всяка от страните, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи заверено копие от застрахователна полица относно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
МПС с рег. № ................
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
6
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7