Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тридесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 9740 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.М.Ш. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 21.10.2014 г.
около 16,55 часа в гр. София, при пътуване с автобус на градски транспорт,
движещ се по линия № 83, марка „Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, автобусът
се движи по бул. „Сливница“ в посока ул. „Кукуш“, като на кръстовището с ул.
„Мелник“, при непредпазливо нарушение на правилата за движение причинява на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявото бедро.
Поддържа се, че причина за произшествието е рязкото спиране от страна на водача
на автобуса. Образувано е ДП №
11527/2014 г. по описа на РТП-ОДП-СДП, пр.пр. № 48396/2014 г. по описа на СРП,
производството по което е прекратено с постановление от 22.04.2015 г. Твърди
се, че към момента на ПТП за управляваното от Й.К.Б. МПС е имало застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество с полица № 11114000015952,
валидна до 31.12.2014 г. Поддържа се, че получената фрактура обездвижила ищцата
за дълъг период от време, съпътствана с физическа болка и изключително сериозно
неудобство. Твърди се, че ищцата преживяла и психически страдания, изразяващи
се в страх от превозване с каквото и да е МПС, както и мъка, че не може да се
предвижва свободно и да ходи самостоятелно, което променило живота й за месеци,
включително продължава и до настоящия момент.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 25 100 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата
от 1 578,99 лв.-имуществени вреди, като претендираните вреди са резултат и се
намират в пряка причинно следствена връзка с ПТП реализирано на 21.10.2014 г. в гр. София, виновно причинено от водача
управлявал автобус на градски транспорт, движещ се по линия № 83, марка
„Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД със
застрахователна полица № 11114000015952, валидна до 31.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-21.10.2014
г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Евтимов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото.
Счита искът за процесуално
допустим, но неоснователен. Твърди се, че не са налице необходимите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, които ищецът твърди да търпи.
Не оспорва и потвърждава, че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № 11114000015952, сключен между З. „А.“
и собственика на автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, валидна към 21.10.2014 г.
Оспорва да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие, оспорва материално-правната
легитимация на ищцата с твърдението, че същата няма качеството на
пострадал. Поддържа се липса на
доказателства. Оспорва механизъм на ПТП и наличието на пряка причинно
следствена връзка. Евентуално твърди, че водачът на МПС не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. В условията на
евентуалност заявява възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата не е
предприела необходимите мерки за безопасното й пътуване в средствата за масов
транспорт. Същата не е пътувала на предназначението за целта седалки на
превозното средство, нито се държала за предназначените за правостоящите
пътници средства.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички
възражения на ответника.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи
изцяло по съображения изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции, евентуално да намали претендирания размер.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че адвокатският хонорар надвишава
установения в Наредбата за адвокатските възнаграждения размер.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № К1098 от 21.10.2014 г., протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.10.2014 г., албум и скица към него, намиращи се в
приобщеното към доказателствата по делото ДП № 11527/2014 г. по описа на
РТП-ОДП-СДП, пр.пр. № 48396/2014 г. на СРП, както и от не оспореното от
страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 21.10.2016
г. около 16,55 часа ищцата пътувала в автобус на масовия градски транспорт в
гр.София-автобус марка
„Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, управляван от Й.К.Б. *** в посока от ул.
„Габрово“ към ул. „Кукуш“. Преди кръстовището с ул. „Мелник“ автобусът спрял на
червен сигнал на светофара. В салона на автобуса в близост до третата врата,
права и държейки се за металната тръба при вратата в очакване да слезе на
следващата спирка се намирала ищцата. При подаден зелен сигнал на светофара,
водачът на автобуса потегля и възприема идващата от лявата му страна в същата
посока линейка с включени звуков и светлинен сигнал. Същата, изпреварвайки
колона от автомобили и автобуса като трета кола пред светофара, на кръстовището
извършва маневра завой на дясно пред автобуса. Водачът на автобуса е потеглил
от спряло положение пред светофара като трета кола на чакащите в колона МПС и с
ускоряване достига скорост около 7-8 км/ч и възприемайки маневрата на линейката
за завой на кръстовището на дясно, З.ейства спирачната уредба за екстрено
спиране и избягване на сблъсък с нея. Рязкото намаляване на скоростта
предизвиква инерционно залитане на правостоящите пътници и на ищцата
включително напред по посока на движението на автобуса, при което ищцата
изпуска вертикалната тръба за която се държи и пада на пода.
Вследствие на падането ищцата е
получила фрактура пер-субтрохантерина феморис син, т.е. счупване на лява
бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на произшествието е бил налице договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 11114000015952, сключен
между З. „А.“ и собственика на автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, валидна към
21.10.2014 г.
От заключението на САТЕ се
установява, че причина за падането на ищцата е предприетото рязко спиране на
автобуса при създалата се пътна ситуация-навлизане на линейка с включени звуков
и светлинен сигнали в траекторията му на движение и неизбежен сблъсък с нея. От
разпита на вещото лице Г. в проведеното открито съдебно заседание става ясно,
че водачът на автобуса е видял линейката и е могъл да не потегли, при което
положение би избегнал рязкото спиране.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че НЗОК не поема заплащането на остеосинтетични
материали, помощни средства като патерици, проходилки, ортези и извънболничното
медикаментозно лечение, поради което всички разходи от приложените фактури са
били извършени от ищцата и са били необходими за лечението й.
От представената по делото
епикриза от 21.10.2014 г. се установява, че ищцата е провела болнично лечение в
периода от 21.10.2014 г. до 28.10.2014 г., през който период е извършена
операция - репозиция на фрактурата на лява бедрена кост чрез поставяне на
остеосинтеза с проксимални и дистални винтове, закупени от ищцата на обща
стойност 1 578,99 лв., което се установява с приетите по делото фактура №
********** от 22.10.2014 г. и фискален бон към нея от същата дата.
В периода от 29.10.2014 г. до
05.11.2014 г. ищцата е провела рехабилитационно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“.
От разпита на вещото лице д-р К.
в съдебно заседание се установява, че счупването, каквото е получила ищцата
зараства за период между 60-75 дни, при положение че е оперирана и поставен
пирон, както е станало при ищцата. Всяка една фрактура, в областта на
по-големите стави в човешкия организъм впоследствие причинява т.нар.
посттравматичен артрит, което се проявява при промяна на времето или по-голямо
физическо натоварване, което би могло да се копира с физиотерапия,
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти и това остава за цял живот.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката В.Д.К., която установява, че се засякла с ищцата в
автобуса, в който станал инцидента. Свидетелката установява, че преди моста на
„Захарна фабрика“ светофарът светел червено и автобусът спрял. Когато светнало
зелено той тръгнал, но в един момент започнал да прави някакви маневри и
изведнъж спрял. Свидетелката видяла ищцата да пада. Хора от автобуса й помогнали,
свалили я от автобуса и я качили в една линейка, с която била откарана в
„Пирогов“. В „Пирогов“ направили операция на тазобедрената става и седем месеца
ищцата била на легло, неподвижна. Ищцата
много трудно проходила, защото има рани по краката и изпитвала страхотни болки.
Не можела да си стои на краката, била в инвалидна количка. Раните по краката на
ищцата са вследствие някакво заболяване, което допълнително натоварва краката й.
След седемте месеца ищцата била на количка около 2-3 месеца. След инвалидната
количка използвала патерици. Дори в момента все още ги използва, защото има
рани по краката, които й причиняват болка. В ежедневието предимно помагал зет й,
а свидетелката и една нейна племенница й помагали за къпане, преобличане.
Емоционално, произшествието се отразило много зле на ищцата. Често й се плачело,
защото изпитвала неудобство от това, че зет й я обслужва. Сега трудно се качва
и трудно слиза от превозно средство. Често се оплаква и от болки. Психически се
травмира и всяко едно поклащане в превозно средство предизвика ужас в нея. В
момента се движи непрекъснато с бастун.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 21.10.2014
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
С писмените доказателства и
заключението на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени
телесни повреди на ищцата, довели до болки и страдания. Със заключението на СМЕ се установява и пряката, причинна връзка между
процесното ПТП и травматичните увреждания на ищцата.
Не е налице случайно събитие. В
правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато
водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в
състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати
престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно
неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на
непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
В случая безспорно се установява,
че водачът е могъл да предотврати настъпването на последиците, тъй като
обективно е могъл и не само е могъл, но е видял линейката, с оглед на което не
е следвало да предприеме потегляне, а да изчака преминаването на линейката,
след което да потегли и по този начин е щял да избегне рязкото спиране.
Безспорно се установява, че водачът
на автобуса е нарушил нормата на чл.20 от ЗДвП, съобразно която е длъжен
постоянно да упражнява контрол върху управляваното от него превозно средство и
да се движи със скорост, която е съобразена с характера и интензивността на
движението, като е предприел потегляне при наличието на линейка с пуснати
светлинни и звукови сигнали, което от своя страна довело до рязка употреба на
спирачки, в резултат на което ищцата е паднала на пода на превозното средство.
В резултат на това негово виновно поведение и в пряка, непрекъсната
причинно-следствена връзка от него ищцата, пътуваща в автобуса е получила счупване
на лява бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Безспорно се установява, че за
оперативното лечение на полученото счупване ищцата е заплатила сумата от
1 578,99 лв.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените искове
за неимуществени и имуществени вреди се явяват основателни. Искът за
имуществени вреди по размер е доказан, съобразно приетата по делото фактура №
********** от 22.10.2014 г. и фискален бон към нея от същата дата.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ /отм./, съответно
към датата на произшествието тези суми са съответно: 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което е причинена телесна повреда на ищцата/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки. Съдът съобразява, че към датата на
произшествието ищцата е била на 62 години. Около седем месеца останала
неподвижна на легло, след което около два-три месеца ползвала количка, а след
това патерици, а и до момента се придвижва с бастун. Около година се нуждаела
от чужда помощ. Емоционално, произшествието се отразило много зле на ищцата.
Често й се плачело, защото ищцата изпитвала неудобство от това, че зет й я
обслужва. Трудно се качва и трудно слиза от превозно средство. Често се оплаква
и от болки. Психически се травмира и всяко едно поклащане в превозно средство
предизвика ужас в нея. Всички тези установени вреди подлежат на обезщетяване.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на претендираната сума от 25 100 лв. Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното предявения иск ще
следва да бъде уважен в пълен размер.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия
е неоснователно и недоказано в настоящия процес, поради което ще следва да бъде
оставено без уважение. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал. Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно.
В конкретния случай пострадалата
ищца с поведението си не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Установява
се, че ищцата се е държала за металната тръба при вратата.
С оглед приетите по делото
доказателства, съдът приема, че няма съпричиняване на пострадалата, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като поведението й не е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждане-21.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумата, а върху главницата за имуществени
вреди, считано от датата на извършване на разхода-22.10.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски се дължат само на
ищцата в размер на сумата от 1 740 лв., от която сума в размер на 1340
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и сума в размер на 400 лв.-депозит вещи
лица.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно
чл.2, ал.5 от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Първият
предявен иск е в размер на сумата от 25 100 лв., поради което и
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата 1283 лв., а при материален интерес при втория
предявен иск от 1 578,99 лв.-възлиза на сумата от 304,53 лв., т.е. общо
1 587,53 лв. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е под този
минимален размер.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 067,16 лв.-държавна
такса върху уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Л.М.Ш.,
ЕГН **********,*** сумата от 25 100 лв. /двадесет и пет хиляди и сто лв./,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и
страдания от счупване
на лява бедрена кост и сумата от 1 578,99 лв. /хиляда петстотин седемдесет и
осем и 0,99 лв./-имуществени вреди, като претендираните вреди са резултат и се
намират в пряка причинно следствена връзка с ПТП реализирано на 21.10.2014 г. в гр. София, виновно причинено от водача
управлявал автобус на градски транспорт, движещ се по линия № 83, марка
„Мерцедес Конекто Г“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД със
застрахователна полица № 11114000015952, валидна до 31.12.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 25 100 лв., считано от датата на
увреждането-21.10.2014 г., а върху главницата от 1 578,99 лв., считано от
22.10.2014 г. до окончателното изплащане и на двете суми, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 1 740 лв. /хиляда седемстотин и
четиридесет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1 067,16 лв.
/хиляда шестдесет и седем и 0,16 лв./-държавна такса върху уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: