ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260835 31.05.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 292 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.415, ал.5 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, против разпореждане от 11.12.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 10632/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4913/19.12.2019 г. по отношение на длъжника П. А.Д., ЕГН **********.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Сочи се, че в рамките на указания от съда срок заявителят е предявил иска за установяване на вземането, като исковата молба е изпратена до БРС по куриер на 25.11.2020 г., ведно с платежно нареждане за допълнителна държава такса и по нея е образувано гр.д.№ 7644/2020 г. на БРС, поради което се счита, че изискванията на закона са изпълнени. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата са приложени доказателства – искова молба, товарителница, платежно нареждане.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 10632/2019 г.
по описа на БРС е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.В.Д., за
заплащане на сумата от 465.08 лв. – главница и 49.96 лв. – лихва за периода от
25.11.2017 г. до 12.12.2019 г.
Подаденото заявление е уважено от съда и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4913/19.12.2019 г.
При връчването
на заповедта е констатирано, че длъжницата е починала, като от извършената от
БРС служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. е установено, че В.В.Д. е
починала на 09.03.2020 г. От представеното удостоверение за наследници от
31.07.2020 г. е видно, че починалата в хода на делото длъжница е оставила за
свои наследници дъщеря си П. А.Д. и сина си В. А. Д.. С определение на БРС от
07.08.2020 г. наследниците са конституирани като страни по делото на мястото на
длъжника и съдът е разпоредил на същите да бъде връчена издадената заповед за
изпълнение.
Изпратеното до П. Д. съобщение е върнато в цялост с отбелязването, че същата не живее на посочения адрес, който съвпада с обявения й в регистъра постоянен и настоящ адрес, като не се е явила в съда да получи книжата в двуседмичния срок от залепване на уведомлението. С оглед на това, с разпореждане № 263608/13.10.2020 г. заповедният съд е приел, че съобщението до длъжникът се счита за редовно връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу П. А.Д., като довнесе дължимата държавна такса, както и в указания срок следва да представи доказателства по делото за предявяване на иска, като в противен случая следва обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно длъжника П. Д.. Съобщението за дадените с разпореждането указания е връчено на заявителя на 27.10.2020 г.
С обжалваното
понастоящем разпореждане от 11.12.2020 г. районният съд е приел, че в указания
му едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на
установителен иск за вземанията си срещу П. Д., поради което на основание
чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 2358/21.06.2018
г. по отношение на този длъжник за неговата припадаща му се част.
Бургаският окръжен съд
намира, че така постановеното от БРС определение е правилно и законосъобразно,
а подадената против него частна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК. Обезсилването на заповедта в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК представлява предвидена в закона правна последица, свързана с бездействие на заявителя – непредставяне на доказателства за предявен иска в указания от съда едномесечен срок, поради което, за да избегне тази последица, заявителят трябва да представи доказателства за изпълнение на дадените му от съда указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
В случая, в обжалваното разпореждане БРС е обосновал обезсилването на издадената по делото заповед за изпълнение по отношение на П. Д. (наследник на длъжника) с липсата на представени от заявителя доказателства за предявяване на иска за установяване на вземанията си срещу този длъжник. По делото е видно, че такива доказателства действително не са били представени в заповедното производство в указания от съда срок, което обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Ето защо, БРС е изградил верен краен извод за наличие на предпоставките по чл.415, ал.5 ГПК, поради което правилно е постановил обезсилване на заповедта за изпълнение.
Настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, тъй като нормата на чл.415, ал.5 ГПК е ясна – обезсилването на заповедта е свързано с непредставяне на доказателства от заявителя за предявяване на иска. За съда не съществува процесуално задължение да извършва служебна проверка за образувано исково производство, тъй като за избягване обезсилване на заповедта действие се дължи именно от заявителя, каквото същият не е предприел, доколкото не е представил на заповедния съд доказателства, че е предявил искова молба против длъжника. Поради това, представените едва с частната жалба доказателства не могат да заместят бездействието на заявителя, още повече, че не са ангажирани и доказателства за образувано съдебно производство по представената искова молба. По въпроса за срока и начина, по който следва да се представят доказателства за предявяването на иска по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 645/04.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3179/2013 г. на ВКС, I т.о., Определение № 123/27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 736/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 124/27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., съгласно които доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
С оглед ясната разпоредба на закона и приетото в съдебната практика, въззивният съд намира, че при безспорната липса на представени пред заповедния съд доказателства за предявяване на иска, БРС правилно е обезсилил издадената заповед за изпълнение по отношение на длъжника П. А.Д.. Ето защо, постановеното от БРС разпореждане е правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.12.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 10632/2019 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната част, с която на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4913/19.12.2019 г. по отношение на длъжника П. А.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.