РЕШЕНИЕ
№ 10
гр.Русе, 19.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 426 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна
жалба от Р.Р.И. ***, против Решение № 260126/05.10.2020 г., постановено по АНД
№ 1271/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба серия Г, № 8398, издаден от ОДМВР - Русе, с който за нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1 КЗ , във вр. с чл. 638 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 461 т. 1 КЗ на Р.И.
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 250 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението поради допуснато съществено нарушение процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Наведени са съображения за липса на
анализ на приложени към делото писмени доказателства, както и за нарушения при
установяване на нарушението и издаването на ЕФ. Иска се от съда да се отмени
решението и да се постанови ново, с което да се отмени издадения ЕФ.
Ответникът
по касационната жалба не се представлява и не изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Русенският
районен съд е бил
сезиран с жалба срещу ЕФ
за налагане на глоба серия Г, № 8398, издаден от ОДМВР - Русе, с който за нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1 КЗ , във вр. с чл. 638 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 461 т. 1 КЗ на Р.И. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 250 лв.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, РРС е приел, че е установено извършването на
административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш.
Изложил е съображения по наведените от жалбоподателя доводи за допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения,
като е счел същите за неоснователни. След подробен анализ на установените по
делото факти и приложимата нормативна разпоредба, е стигнал до извода за
съставомерност на процесното деяние и за правилно определяне на санкцията в
законоустановения абсолютен размер, поради което е потвърдил ЕФ.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на РРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК препраща към неговите
мотиви.
Неоснователни
са възраженията на касационния жалбоподател, че районният съд не е анализирал
представената от него декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП и справка – извлечение
от регистъра на Нотариус с рег.№ 215 на НК. На два пъти в мотивите си
въззивният съд е обсъдил това възражение, като е посочил защо не го възприема
като основателно. Разпоредбата на чл. 647 ал. 3, изр. последно от КЗ, която
урежда реда, по който следва да бъде издаден ЕФ при установено нарушение по чл.
638 ал. ал. 4 КЗ изрично изключва приложението на чл. 189 ал. 5 ЗДвП, т.е.
субект на нарушението по чл. 638 ал. 4 КЗ, съгласно закона, е единствено и само
собственика на съответното МПС. При това положение релевантен за
съставомерността на нарушението е факта на управление на МПС без сключена
застраховка „ГО“, но не и факта кой го е управлявал. За лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, законът е
предвидил съответната отговорност в нормата на чл. 638 ал. 3 КЗ.
По
отношение на останалите възражения на жалбоподателя, а именно, че по делото
няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян
протокол по реда на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което са налице нарушения
при установяване на нарушението и издаването на ЕФ и че нарушението не е
доказано, съдът счита за необходимо да отбележи следното: Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ
вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, като
неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че
когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за
което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", се налага
санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС
да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен независимо
от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ
гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата.
От
систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ
следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по
вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните
елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на
процесното МПС; 2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност; 3. Да е установено управление
на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия
водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.
Безспорно
по делото е установено, че касационния жалбоподател е собственик на процесното
МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка
неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че по делото липсва
разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил, от
която да е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка към
датата на заснемането му с техническото средство. Тази информация е публично
достъпна на интернет страницата на Гаранционен фонд и при проверка на
електронен адрес http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg се
установява, че действително към дата 10.10.2019 г. МПС с ДКН Р2059ВВ няма активна
застраховка „Гражданска отговорност“. Очевидно административният орган е
извършил проверка преди издаване на ЕФ и е установил този факт, като
обстоятелството, че не е приложил разпечатка от тази проверка по никакъв начин
не опорочава действията му и не води до извод за недоказаност на нарушението.
Колкото
до възражението, че АНО неправилно е приел, че нарушението е извършено на
10.10.2019 г., тъй като отговорността на
жалбоподателят била ангажирана за неизпълнение на задължението да сключи
застраховка „ГО“, а не за управление на МПС без наличието на такава
застраховка, съдът намира същото за неоснователно. Нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи
задължителна застраховка „ГО“, предвидено в разпоредбата на чл. 483 ал. 1 КЗ и
същото се изразява в бездействие. Т.е. бездействието е налице от момента, в
който, въпреки възникналото задължение за сключване на застраховката,
собственикът не е сторил това и продължава до момента, в който той не изпълни задължението
си. При това положение нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ е съставомерно във всеки
един момент от периода на бездействие. В настоящия случай правилно АНО е
установил, че именно на 10.10.2019 г. е осъществено нарушението, тъй като към
тази дата е налице бездействие от страна на собственика на процесното МПС – не
е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО“.
Неоснователно
е и възражението относно необходимостта нарушението да бъде установено
автоматизирано, без намесата на служител, по силата на разпоредбата на чл. 189
ал. 4 ЗДвП. Нормата на чл. 647 ал. 3 КЗ препраща към чл. 189 ал. 4 ЗДвП, но
препращането касае само условията и реда за издаване на ЕФ (в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, задължителни реквизити на ЕФ, образец на ЕФ),
но не и установяване на нарушението. Както вече беше посочено нарушението по
чл. 638 ал. 1 КЗ се изразява в неизпълнение на задължението на собственика на
МПС да сключи задължителната застраховка „ГО“. При констатиране на това
нарушение се издава АУАН, съгласно закона и само в един случай – когато с АТСС
е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“, се издава ЕФ. Т.е.
управлението на такова МПС не е елемент от състава на нарушението по чл. 638
ал. 1 КЗ, а само предпоставка за съставянето на ЕФ. В тази връзка законът не е
предвидил като задължително условие за издаване на ЕФ „установяването“ на
факта, че не е сключена задължителна застраховка „ГО“, да става именно чрез
съответното АТСС.
По
отношение на възражението, че по делото не е представен протокол по чл. 10 ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. следва да се отбележи, че
действително такъв липсва по административнонаказателната преписка, но настоящият
касационен състав счита, че това нарушение не е от вида на съществените. С
цитираната наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата, като са предвидени редица задължения за контролните органи при
използването на тези технически средства – използват се АТСС, пуснати на пазара
и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология (чл. 4 ал. 1), да са преминали първоначална проверка
(чл.4 ал. 2), да са преминали последваща проверка (чл. 4 ал. 3), изготвените
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, да притежават уникален идентификационен номер (чл. 5) и др. Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от наредбата,
като част от правилата за използване на АТСС, предвижда, че за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Липсата
на такъв протокол обаче не означава, че е опоречен целия процес по заснемане и
че липсват доказателства относно мястото и времето на извършване на нарушението,
особено ако са спазени всички останали правила. По делото са налични
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, от
които се установява, че заснемането е станало с автоматизирано техническо
средство от одобрен тип (л.13 и 14 от АНД № 1271/2020 г. на РРС). Наличен е и
снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за
датата, часа и мястото на заснемане, а също и за номера на техническото
средство. По този начин категорично се доказва, че на дата 10.10.2019 г. е
установено и заснето с АТТС № 11743Е4 управление на л.а. БМВ 316 И с рег.№ Р2059ВВ.
Съобразявайки
всичко изложено дотук и след направената служебна проверка на въззивното решение
в обжалваната му част, АдмС - Русе не установи наличието на пороци,
съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК за
неговата отмяна, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260126/05.10.2020 г., постановено по АНД № 1271/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е потвърден
Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия Г, № 8398, издаден от ОДМВР -
Русе, с който
за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ , във вр. с чл. 638 ал. 1 т. 1, във вр. с
чл. 461 т. 1 КЗ на Р.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.