№ 78
гр. гр.Несебър , 10.08.20.. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
2020..50100644 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „М.Р.”
ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д. .”
бл. № ..., вх. А, ет. .. чрез адв. П.А., АК Бургас, с адрес: гр. Несебър, ул. „И.В.”
№ .., ет. 2 против ЕС на апартаментен хотел „М.Р.” с адрес: гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг”, представляваща сгради с идентификатори № 51500.507.601.1,
51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър с управител
М.Г.Т.. Ищецът иска от съда да се постанови решение, с което да се отменят
всички решения на ОС проведеното на 06.03.2020г. на посочената ЕС, като
незаконосъобразни и нищожни. Съображенията на ищцовата страна са
следните. Дружеството твърди, че е инвеститор и собственик на
самостоятелни обекти в комплекса, който бил от т. нар. „затворен тип”
съгласно ЗУЕС. Ищецът сочи, че на 06.07.2020г. на ел. поща до Е.С. било
получено уведомление за управителя Н.Л. от П.И., което касаело проведено
ОС. Уведомлението било подписано от М.Т. – управител на ЕС. На
следващия ден, отново по ел. поща, били поискани доказателства, че
посочената М.Т. е управител на ЕС. По – късно бил получен отговор, че на
06.03.2020г. е било проведено ОС , на което Терзиева е била избрана за
управител. На 13.07.2020г. бил получен и – мейл, в който се съдържали
снимки на протокол от ОС. Ищецът сочи, че и до датата на предявяване на
исковата молба не е получавал протокол от ОС и не е наясно със свикването и
провеждането на същото. Оспорва се това, че ОС е свикано от лице, което
има право на това. Нарушена била и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от
ЗУЕС – не била налице покана за свикване на ОС, а дори да е имало такава, тя
не била оповестена по законния ред. В сградата на комплекса имало офис на
дружеството, като ако била залепена тази покана, то служител на ищеца щял
да види това. Били иззети охранителни камери, от които също се
установявало, че не било провеждано ОС. Нарушена била разпоредбата на чл.
13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС за уведомяване на собствениците на имоти. Не било
конкретизирано и мястото на провеждане на ОС. Нарушена била и
1
разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като не били налице съобщения,
протокол за поставянето му. Не било видно и как е определен кворума на ОС.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС- управлението на общите
части било иззето от ОС, което нямало такива компетенции. Сочи се, че
ищецът имал сключени договори с нотариална заверка на подписите със
собствениците на имотите, във връзка с управлението на общите части на
сградата. Иска се постановяване на решение, с което да бъдат отменени
всички решения на ОС на ЕС от 06.03.2020г. като незаконосъобразни и
нищожни. Прави се искане за присъждане на разноски. Правят се
доказателствени искания.
Ответникът ЕС на апартаментен хотел „М.Р.” , с адрес: гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг”, представляваща сгради с идентификатори № 51500.507.601.1,
51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, с управител
М.Г.Т., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М.Т..
Ответната страна счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. На
първо място се сочи, че ищецът не е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на ЕС. Само собственик на имот може да оспорва
решенията на ОС на ЕС, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. От представените с
исковата молба писмени доказателства ставало ясно, че ищецът не е
собственик на СОС. На следващо място се сочи, че е настъпила и преклузията
по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, като ищецът обжалва решенията на ОС на ЕС, след
изтичане на 30 – дневния срок , определен по закон. По същество се излагат
съображения за неоснователност на предявения иск. Ответника сочи, че е
спазена разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС и същото е свикано в законен срок и
от лице имащо право на това. На следващо място ответникът твърди, че
поканата за свикване на ОС е изготвена и обявена по съответния ред, за което
е съставен и протокол. Оспорва се и твърдението за нарушени права при
уведомяване на собствениците на самостоятелни обекти в сградите. От
съставените документи ставало ясно и мястото на провеждане на ОС. За
изготвения протокол от проведеното ОС също бил съставен протокол,
поставен на видно място, при спазване процедурата по ЗУЕС. Налице бил и
изискуемия по закон спадащ кворум за вземане на решения от ОС. Оспорва се
твърдението на ищеца за нуждата от сключване на договор за управление с
всеки един собственик на имот по чл. 2 от ЗУЕС. Според ответника, целият
недвижим имот е в режим на етажна собственост, независимо от дадения му
статут на „апартаментен хотел”. Изложени са и други фактически
съображения, които не касаят пряко предявената претенция. Представени са
писмени доказателства. Прави се искане за отхвърляне на иска поради
неоснователност и недоказаност. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.А., АК гр.
Бургас. Предявеният иск се поддържа. Ищецът претендира за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от адв. М.Т., АК гр. Бургас. Отговорът на
исковата молба се поддържа. Ответникът претендира иска да бъде отхвърлен
и да му се присъдят сторените разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 40 от ЗУЕС.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
2
доказателства могат да се направят следните изводи.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че на
06.03.2020г. в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Апартаментен хотел М.Р.
състоящ се от сгради с идентификатори № 51500.507.601.1 , №
51500.507.601.2 и № 51500.507.601.3. Общото събрание е било насрочено за
05.03.2020г. от 17.30часа, като е посочен следния дневен ред: 1. Избор на
председател и на протоколчик; 2. Избор на ръководни органи; 3. Приемане на
Правилник за вътрешния ред на ЕС; 4. Определяне на такси за поддръжка и
формиране на Фондове на ЕС; 5. Вземане на решение на основание чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗУЕС за възлагане на фирма „М. ...“ ООД управлението и
поддръжката на етажната собственост; 6. Вземане на решение за начина на
ползване на обектите , обслужващи сградата, в т.ч. басейн, асансьори и
прилежащи общи площи и др.; 7. Вземане на решение за откриване на
банкова сметка; 8. Вземане на решение за принудително събиране на
дължимите задължения от неплатилите собственици , посредством водене на
съдебни дела; 9. Други. Видно от съставените протоколи , на 05.03.2020г. не е
бил наличен изискуемия по закон кворум за провеждане на ОС – явили са се
само 26.31% от идеалните части от общите части на етажната собственост. На
основание чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС провеждането на събранието е отложено за
следващия ден – 06.03.2020г. от 17.30часа. Представен е протокол за
проведеното на посочената следваща дата ОС на ЕС. Отново са били
представени 26.31% от ид. Части от общите части на етажната собственост.
Общото събрание е проведено при същия дневен ред. Взети са отделни
конкретни решения по посочените девет точки. От страна на ответника е
представена покана от 25.02.2020г. за свикване на общото събрание,
подписана от М.Т.. Последната се явява собственик на самостоятелни обекти
в етажната собственост. Самата покана е била залепена по реда на ЗУЕС на
25.02.2020г. на входове А, В и С на апартаментен хотел „Месембрия Резорт“ ,
за което е съставен протокол подписан от залепилия съобщението и свидетел.
Представени са също така съобщение от 10.03.2020г. , за това, че е изготвен
протокол от проведеното Общо събрание от 06.03.2020г., както и протокол от
10.03.2020г. за залепянето му на всеки от входовете – А, В и С на
апартаментен хотел „Месембрия Резорт“.
С исковата си молба „М.Р.“ ООД е оспорило изцяло реда за свикване,
провеждане и обявяване на резултатите от проведеното ОС на ЕС. Бяха
допуснати и разпитани двама свидетели – по един , доведен от всяка страна
по делото. Свидетелката Т.К.П. разказва, че е служител на „М.Р.“ ООД, на
длъжност камериерка. На тази длъжност работела и през м. март 2020г., като
работното й време било от 08.00часа до 17.00часа , с обедна почивка от 12.00
до 13.00часа. П. твърди, че не е виждала залепени съобщения за провеждане
на общото събрание. Не била видяла и разбрала за провеждането на общото
събрание. Дори от колегите си не била разбрала, че се е състояло такова. Едва
след това й било казано, че „М.Р.“ ООД не извършва поддръжката и
управлението на комплекса, понеже на вратите били залепени съобщения за
това, че етажната собственост ще върши тази дейност и следва да се потърси
св. П.И.. Не била виждала други съобщения, обяви или покани. В
задълженията на П. се включвало почистване на общите части, на тоалетни,
бани, на апартаменти , стълбища, фоайета и градинки. В имота били
разположени два хотела – „М.Р.“ и „Месембрия палас“, като тя работела и в
двата.
3
Свидетелят П.И. разказва, че е бил упълномощен от един от
собствениците на апартаменти в комплекса. Наложило се ремонти на
жилищата. През 2019г. Илийков останал продължителен период в комплекса,
като твърди, че имотите не били добре поддържани. Това довело до
свикването на ОС през 2020г. Десетина дни преди провеждането на ОС били
залепени съобщения. Свидетелят присъствал на провеждането на ОС на ЕС,
което се провело в два дни , в двора на имота. След провеждането на ОС на
ЕС се поставили и съобщения за изготвения протокол, като това било
направено и на трите входа на комплекса. Свидетелят уточнява, че е служител
на дружеството избрано да поддържа комплекса – „М. ...“ ООД.
От събраните гласни и писмени доказателства, съдът направи следните
изводи. Настоящият състав счита, че така депозираната искова молба е
недопустима, поради депозирането й след срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Изводи за това могат да се направят въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства. На първо място, още в исковата молба ищцовата
страна твърди, че дружеството е получило препис от протокола по ел. поща
на 13.07.2020г. Срокът за обжалване на решенията , взети на ОС на ЕС, е 30 –
дневен. Т.е. в случая този срок е изтекъл още на 11.08.2020г. Исковата молба
по делото е получена в Районен съд гр. Несебър на 13.08.2020г., като на
клеймото е посочено, че е донесена на ръка, т.е. това е датата на входирането
й в съда. На ищцовата страна беше указано с доклада за насрочване на
съдебното заседание да посочи конкретната дата на която е получила
протокола от проведеното ОС, т.е. е научил за проведеното ОС.
Допълнителни уточнения в тази насока не бяха направени. Следва да се
отбележи и друго. Дори да се разгледат останалите представени по делото
писмени доказателства, изводът за недопустимост на иска пак би бил същия.
Оспореното ОС на ЕС е било проведено на 06.03.2020г., като съобщението за
изготвения протокол е било обявено чрез залепване на 10.03.2020г., след
която дата е започнал да тече срока за обжалване. На 13.03.2020г. е влязъл в
сила Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, в който изрично е посочено, че за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението на закона – чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. Със Закона за
изменени и допълнение на Закона за здравето от 13.05.2020г. е изменен и
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., като
процесуалните срокове са започнали да текат отново от ...05.2020г. В случая
срокът за обжалване на решенията на ОС на ЕС от 06.03.2020г. е започнал на
10.03.2020г. и е изтекъл на 16.06.2020г. Тук е редно да се посочи, че
оспорването на съставените съобщения и протоколи за свикване и обявяване
на резултатите от ОС на ЕС не беше проведено успешно от ищеца. Налице са
редовно оформени от формална страна съобщение за свикване на ОС на ЕС,
протокол за поставянето му на видно място, съобщение за изготвения
протокол от 06.03.2020г. и протокол за обявяването му. Приложим е редът на
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като срокът за обжалване е свързан с поставянето на
съобщението за изготвения протокол на видно място в ЕС. Редно е да се
обърне внимание на свидетелските показания изслушани в с.з. Съдът приема
свидетелските показания на Тотка П. и П.И.. В показанията на П. има нюанси,
4
които без да ги правят неверни , правят същите за непълни. На първо място
свидетелката сочи, че не била виждала съобщения или обяви за свиканото
ОС. Това не означава, че такива на са били поставени на видно място. Същата
сочи, че работи в два хотела, в две сгради, на длъжност „камериерка“.
Житейски е малко вероятно ежедневно П. да следи за поставените с сградите
съобщения, доколкото и длъжността й не изисква подобно поведение. Това се
потвърждава и от последващите й показания, че след определен момент
разбрала, че дружеството, за което П. работи, вече не обслужвало комплекса.
Свидетелката била видяла съобщения, че следва собствениците, ползвателите
и обитателите да се обръщат към св. П.И.. Това сочи, че П. се е информирала
за залепените съобщения само когато е имала интерес от това, в случая ,
когато това е касело работата й в комплекса. Заявлението, че не е видяла
съобщение за свиканото ОС на ЕС не означава, че такова не е било поставено,
а е напълно вероятно и П. да не го е видяла. Наред с това П. сочи, че
работното й време приключва в 17.00часа. И на 05.03.2020г. и на 06.03.2020г.
събранието се е провело от 17.30часа, т.е. след приключване на работния ден
на П.. Същата не твърди да е оставала след работния си ден, не живее в
комплекса. Ето защо показанията й се кредитират частично от съда, но не
като неверни, а като непълни и повърхностни. По отношение св. П.И., съдът
приема и кредитира показанията му като последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства.
Относно представения в хода на съдебното дирене сигнал до Районна
прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър. Представеният не представлява
доказателство по делото. В него не се съдържат данни, които да спомагат за
изясняване на обективната истина, съдът не намира за нужно да го анализира
и обсъжда при изводите си. Единственото, което настоящия състав ще си
позволи да отбележи и напомни на представилата го страна е, че съгласно чл.
3 от ГПК процесуалните права следва да се упражняват добросъвестно и
съобразно добрите нрави.
Водим от всичко изложено, настоящия състав счита, че исковата молба
следва да бъде отхвърлена като недопустима.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , при този изход на
делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за
водене на производството. Представен е списък и е видно, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лева. Направено е възражение
за прекомерност на същото. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
неоценяеми искове дължимата минимална сума е 600лева. Претендираното
възнаграждение е над два пъти над този минимум, като следва да се отчете,
че са проведени общо три съдебни заседания. В случая са ангажирани
множество писмени доказателства, дадени са допълнителни становище от
защитника на ответника и не следва да се счита, че търсеното възнаграждение
е прекомерно. Следва да се присъди цялата сума за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Р.” ООД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д. .” бл. № ..., вх. А, ет. .., иск с правно
основание чл. 40 от ЗУЕС против Етажна собственост на апартаментен хотел
„М.Р.”, с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, комплекс „М.р.“, секция
„В“, офис ..., представляваща сгради с идентификатори № 51500.507.601.1,
51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, с управител
М.Г.Т., за отмяна на всички решения на Общо събрание на ЕС на
апартаментен хотел „М.Р.”, представляваща сгради с идентификатори №
51500.507.601.1, 51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, с
управител М.Г.Т., проведено на 06.03.2020г. като незаконосъобразни, а
относно решенията по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 – като нищожни , поради
недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „М.Р.” ООД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д. .” бл. № ...,
вх. А, ет. .., да заплати на ответника ЕС на апартаментен хотел „М.Р.” с адрес:
гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, комплекс „М.р.“, секция „В“, офис ...,
представляваща сгради с идентификатори № 51500.507.601.1, 51500.507.601.2
и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, с управител М.Г.Т., сумата от
1600.00лева /хиляда и шестстотин лева / разноски за водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6