№ 325
гр. Варна, 25.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно
търговско дело № 20233001000316 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Въззивникът „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“ -
Великобритания, редовно призован на 16.10.2023г. чрез процесуалния представител адв. Ж.
Я. на електронна поща, не се явява, представлява се от адв. Я., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Въззиваемата страна И. Л. Л. с адрес гр. Варна, редовно призован на 04.07.2023г.
чрез адв. Д. Д., не се явява, за него се явява адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 477/28.06.23г.
Адв. Я.: Запознат съм с определението, нямам възражения. Поддържаме въззивната
жалба както по отношение на решението в частта, с която е отхвърлен главния иск, така и в
частта с която е отхвърлен евентуалния иск. Няма да сочим нови доказателства. Представям
и моля, да приемете списък на разноските по чл. 80 ГПК.
1
Адв. Д.: Запознат съм с определението, нямам възражения. Оспорвам въззивната
жалба, поддържам отговора, няма да соча нови доказателства. Представям списък по чл. 80
ГПК.
Страните размениха списъци на разноските, не правят възражение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Я.: Моля, да уважите жалбата и отмените атакуваното решение. Няма да се
спирам на аргументите ни по отношение на главния иск. Ще отбележа някои основни неща
по отношение на твърденията и аргументите ни по евентуалния иск. Няма спор, че след като
моят доверител е платил 15 500 щатски долара обезщетение на ответника, той е завел дело
срещу работодателя си за същите суми, само че като неплатени заплати и няма спор
доказано е с извлечение от сметка, че през м. декември 2020 г. е получило 11 899 щ.д. с
основание споразумение по гр.д. № 4529 на ВРС, представена е исковата молба, по което
дело са претендирани въпросните четири заплати Ние се позовахме в първата инстанция на
чл. 76 от ЗЗД, според който ако длъжникът в случая работодателят на ответника, защото той
е длъжник по въпросното дело № 4529. Ако длъжникът не посочи кое вземане желае
преимуществено да бъде погасено, то се смята, че се погасява най-старото. В случая
говорим за най- старите заплати дължими от работодателя като длъжник на ответника, а
именно тези за ноември 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г. В хода на
делото в първата инстанция ответникът по делото твърди и в отговора на жалбата ни, че
въпросните суми 11 899 щ.д. са му платени не за въпросните четири заплати, а за някакъв
период следващ плащането на обезщетението от наша страна, по-специално за май, юни и
юли 2020 г. Доказателства по чл. 76 ЗЗД е за този който твърди, че има споразумение и, че
длъжникът е погасил преимуществено определени суми. Не са представени и не са
ангажирани каквото и да е доказателство или доказателствено средство в смисъл, че
действително длъжникът в случая работодателят „Булком“ и собственик на кораба, е платил
преимуществено именно възнаграждение за някакъв по-късен период за май, юни и юли.
При това положение считам, че следва да се приеме и неправилно първоинстанционният съд
не е приел, че са погасени заплатите за ноември, декември, януари и февруари. Най-
странното е и най-учудващото е, че първоинстанционният съд не е взел предвид писмо на
което бих искал да обърна внимание с вх. № В 721/21.12.2020 г. и което моля, да имате
предвид, в което колегата Д. като представител на всички моряци, включително и на
ответника И. Л., казва на Морска администрация: „Уважаеми г-н капитан на Пристанище
Варна, получихме си заплатите за периода ноември, декември, януари и февруари и считаме,
че трябва да вдигнете ареста на кораба, защото вече е отпаднало основанието на което е
наложен този арест. Три пъти се споменава за отпаднало основание.
На последно място – моля, да имате предвид освен извънсъдебното признание на
2
това, че искът ни на отпаднало основание е напълно основателен. Моля, да имате предвид
порочното обяснение и порочния аргумент на първата инстанция по отношение на
въпросното отпаднало основание. Казва се в първоинстанционното решение, че нашето
застрахователно обезщетение всъщност покрива и плаща четирите заплати, поради което
нямало как ние да твърдим, че второто плащане от работодателя на 12 000 щатски долара е
покрило тези заплати и основанието е отпаднало. Считаме и моля, да се произнесете в
решението, че застрахователното обезщетение за изоставяне на моряк няма как да се третира
като плащане на определени заплати. Да, има застраховки в които застраховател застрахова
търговския риск на определено лице, че няма да има определени средства за плащане на
определени суми. Но застраховката не е такава. Застраховката е вид гражданска
отговорност, с която е застрахована отговорността на корабособственика спрямо моряците,
поради което няма как да се приеме, че въпросните 15 500 щатски долара са платени за да се
покрият определени заплати. Разбира се, тук трябва да се има предвид и абсурда, че както
ние сме платили на 30 април 15 500 щатски долара обезщетение, ако то покриваше
заплатите, то в такъв случай очевидно плащането е без основание, защото принципа на
Морската трудова конвенция е, че се плаща при прекратяване на трудовия договор
едностранно от работодателя, заради неполучените заплати.
На последно място, разбира се абсурдно е първоинстанционният съд да приема, че са
платени заплати, тъй като става въпрос за обезщетение за безработица. Плащането е
извършено подобно на плащанията в България от Фонд Безработица на НОИ затова, че
морякът е останал без работа. Решението е несъстоятелно защото изплатеното
застрахователно обезщетение за безработица е същото като обезщетението от Фонд
Безработица на НОИ, където също се плащат четири заплати, когато лицето е останало без
работа. Изправени сме пред една абсурдна теза по простата причина, че платено
обезщетение за безработица според първоинстанционния съд не следва да се върне.
Въпреки, че е безспорно установено и не се спори, че ответникът е продължил да работи,
ние го доказахме, но и това не се спори.
С оглед на това и с оглед на основанията ни и аргументите ни по отношение на
главния иск моля, да уважите жалбата, да отмените решението и да присъдите връщане на
изплатеното застрахователно обезщетение, като ни дадете възможност за кратки писмени
бележки в удобен за Вас срок.
Адв. Д.: Считам, че в решението на първоинстанционния съд е направен задълбочен
анализ на събраните по делото многобройни доказателства в тяхната съвкупност поотделно,
е произнесъл правилно, законосъобразно и обосновано решение, стриктно спазвайки
международния нормативен акт Морска трудова конвенция, където точно, ясно и
изчерпателно са изброени хипотезите на които окръжният съд е обосновал решението си.
Моля,да потвърдите решение № 37/01.02.23 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 116/2022г.
Дава възможност на процесуалния представител на въззивника да представи писмени
бележки в седмодневен срок, считано от днес.
3
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4