№ 126
гр. Ловеч, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200586 по описа за 2021 година
С Електронен фиш Серия Г № 0032186 на ОД на МВР Ловеч на
************, ЕИК *********, представлявано от ИВ. К. Ч., е наложена на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ,
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено нарушение на
чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 28.04.2021 г. в 10:26 часа в обл.Ловеч, ПП I-4,
км.38+160, землището на с.Голец с АТС ARH CAM S1 насочено в посока
София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън
населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% с МПС ************ с рег.
№ ***** е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с
автоматизирано техническо средство/система 11743с0.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят ********, с
управител ИВ. К. Ч., който го обжалва в срок и излага, че е
незаконосъобразен, тъй като не е посочено в какво се състои нарушението,
твърди се, че е извършено нарушение по КЗ, но няма описание на
нарушението, поради което не може да се прецени дали дадената правна
квалификация съответства на деянието. Освен това излага, че обжалвания ЕФ
е издаден след като на същата дата 28.04.2021 г. в 09.51 часа е съставен
1
еднотипен ЕФ за налагате на имуществена санкция серия Г № 0032232 от ОД
на МВР-Габрово. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ и да присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява
адв.К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита, че
липсата на описание на нарушението е съществено процесуално нарушение,
водещо до осуетяване правото на защита на санкционираното лице, до
невъзможност за преценка за какво нарушение е наложена имуществената
санкция. Освен това сочи, че е нарушен принципа, че за едно нарушение не
може да се търпи два пъти наказание, тъй като на същата дата 28.04.2021 г. в
09.51 часа е съставен еднотипен ЕФ за налагате на имуществена санкция
серия Г № 0032232 от ОД на МВР-Габрово. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по
делото разноски. Представено е писмено становище.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед изричното отразяване в
разпечатка/л.12/ от ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на
01.06.2021 г. и жалбата е изпратена на 14.06.2021 г. по пощата и е входирана
на 16.06.2021 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения
срок, като по същество е основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на
нарушението.
От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че
************ с рег.№ ***** е собственост на ********.
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и протокол от проверка №
30-С-ИСИС/09.07.2020 г. , от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
2
автоматизирано техническо средства са допуснати сочените в жалбата
нарушения. В издадения електронен фиш липсва изобщо описание на на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по КЗ, въпреки
това нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Това препятства
съда да извърши преценка дали са налице отделните елементи на
административното нарушение и дали описанието на нарушението
съответства на дадената правна квалификация на деянието. От друга страна
единствените посочени обстоятелства – дата, час и място на нарушението,
заснето с техническо средство в ЕФ са обвързани с максимално разрешена
скорост за извън населено място 90 км/ч, без конкретика за това каква е
установената скорост, т.е. навеждат извод за установено и заснето нарушение
превишена скорост, което обаче не е нарушение по КЗ и не кореспондира с
дадената правна квалификация и санкционна норма. Всяко административно
нарушение следва да бъде описано не само като дата и място на извършването
му, а и като обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства
следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение.
В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да
организира защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да
упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания ЕФ. От друга
страта законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и
регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава
се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка
"Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638,
ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
3
автомобилистите. В обжалвания ЕФ е допуснато смесване на съставите на две
различни нарушения, което е недопустимо.
Съдът не споделя възражението, че е нарушен принципа «ne bis in idem“
въпреки представеното копие от ЕФ серия Г № 0032232 на ОД на МВР-
Габрово, тъй като се касае за същото по вид нарушение по КЗ, но извършено
на по друго време и на друго място.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната
отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се
реализира със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, респективно наказателно постановление /чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от
КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга диференцирана
процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. Очевидно,
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно
нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по
размер глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само
по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в
отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административнонаказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като
"нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" или за това, че е установено управлението на
собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален
закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството -
жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По
4
изложените съображения, без да бъде коментирана доказателствената
стойност на представения от наказващия орган снимков материал процесният
електронен фиш, като незаконосъобразно издаден следва да бъде отменен.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в претендирания размер от 370 лева, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно и списък на разноските и ответника бъде осъден да му заплати
тази сума. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в
съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0032186 на ОД на МВР Ловеч, с
който на ************, ЕИК *********, представлявано от ИВ. К. Ч. е
наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с чл.461,
т.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за нарушение на
чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на ************, ЕИК
*********, представлявано от ИВ. К. Ч. сумата от 370 /триста и седемдесет /
лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5