Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1932 09.10.2018 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, III-ти
граждански състав
На осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9354 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /сега БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с
ЕИК ... – клон на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ с рег. № ... – Франция,
Париж - правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/ против Д.Ж.А. с ЕГН **********, постоянен адрес7***,
с която се претендира установяването дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4165/27.09.2017
г. по ч.гр.д. № 7116/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 2 270. 86 лв., дължима по договор за потребителски
заем с номер PLUS-11232236 от 07.04.2015 г., ведно с 1 190. 22 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.04.2019
г. и мораторна лихва в размер на 245. 09 лв. за периода от 20.08.2016 г. до
11.09.2017 г., както и законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението - 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Моли се
и за присъждането на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за горните вземания.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение между страните по горния договор, съгласно който
ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 2 500 лв. и
закупуването на застраховка от 672 лв., платима с надбавка, включваща годишния
процент на разходите и печалба, под формата на възнаградителна лихва, на 48
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 115. 03 лв., от които са платени
14 вноски, с настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора на
основание чл. 5 от договора на 20.08.2016 г. - датата на втората пропусната
месечна вноска, като са останали дължими търсените в настоящото производство
суми съобразно уговорките между страните по договора, поради частично неизпълнение
на поетите от страна на ответницата задължения.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата
не е депозирал отговор на исковата молба, като срокът за това вече е изтекъл. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност
на иска, поради липсата на надлежно обявена предсрочна изискеумост. По същество
не се оспорва твърдяното договорно отношение и неизпълнение на задълженията на
ответницата по него. Оспорва се също така дължимостта на търсената
възнаградителна лихва. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
7116/2017 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск
по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
По делото
няма спор досежно съществуващо между страните облигационно правоотношение по
сключения между тях договор ... от 07.04.2015 г. за сумата от 3 172 лв.,
от които 2 500 лева за потребителски цели и 672 лева за покупка на
застраховка "защита на плащания". Кредитополучателят се задължил да
заплати на кредитора 48 погасителни вноски по 115. 03 лева всяка, включващи
главница и добавка включваща разходите и печалба на кредитора, посочени в погасителния
план – част от договора. Не се спори, че ответницата не е изпълнила задълженията
си за плащане в срок, като от общо дължимите 48 вноски, същата е заплатила 14, поради
което и съобразно уговорките по чл. 5, изр. 2-ро от условията към договора вземанията по него са обявени за предсрочно
изискуеми.
Доводи, че не е обявена предсрочната
изискуемост на вземанията, в смисъл да е отправено и достигнало волеизявления
до длъжника в този смисъл, преди образуване на заповедното производство, поради
което и не се дължали търсените суми, не се споделят от съда. Законът за кредитните
институции /ЗКИ/ разграничава кредитните институции – банките, от финансовите
институции. По принцип норма на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се отнася до банките,
каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство
по чл. 417 от ГПК, където при постановено незабавно изпълнение кредиторът се
снабдява веднага с изпълнителен лист. Цитираната норма на т. 18 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС касае хипотезата на вземане на
банка-кредитор, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т.2 от ГПК и чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество е
небанкова финансова институция съгласно ЗКИ,
поради което сключеният между страните договор няма характеристиката на договор
за банков кредит и уведомяване за предсрочната изискуемост на сумата от
кредитния ресурс не е необходимо, с оглед клаузата в общите условия, че такова
уведомяване не се изисква. Независимо от това дори и да се приеме, че е нужно
изявление на кредитора за обявяването на предсрочна изискуемост и достигането
му до длъжника, то в случая следва да се приемат за изпълнени и тези условия.
Тъй като настоящото производство е по реда на чл. 410 от ГПК и при него
длъжникът получава заповедта за изпълнение, а в последствие и исковата молба,
при него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната
изискуемост, преди последният да се е снабдил с титул за принудително
изпълнение. В случая приложената покана от 07.02.2017 г., с която се обявява
предсрочна изискуемост, е достигнала до ответницата с получаването на исковата
молба и приложенията към нея.
При това съдът намира, че иска за
търсената главница, като основателен следва да бъде уважен.
Досежно възнаградителна лихва съдът
приема,че кредиторът има право да получи само тази, дължима до датата на настъпване
на предсрочната изискуемост - 20.08.2016
г., или сумата от 94. 76 лв. /включваща възнаградителната лихва по вноските с
падеж 20.07.2016 г. и 20.08.2016 г., които са останали неплатени към датата на
настъпването на предсрочната изискуемост/. Кредиторът не може да претендира
плащането на възнаградителна лихва след датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, тъй като такава се дължи на заемодателя за това, че е предоставил
в собственост на заемателя конкретна парична сума за определен период от време.
Упражняване правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем на практика е
равнозначно на разваляне на договора за кредит, поради неизпълнение на
задължението от страна на длъжника. И тъй като от този момент последният следва
да върне цялата, получена сума, евентуално – остатъка от нея, то за в бъдеще не
дължи възнаградителна лихва, за която е отпаднало и основанието да се начислява,
при все и че не разполага с финансовия ресурс, за ползването на който да плаща
възнаграждение, тъй като следва да го върне в пълния му неизплатен размер. При
забава се следва единствено обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е и определение № 974 от
07.12.2011г. по ч. т. дело № 797/2010г. на II т. о. на ВКС.
Ето защо иска за възнаградителна лихва
следва да се уважи до сумата от 94. 76 лв. и а се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен размер от 1 190. 22 лв.
След спиране на плащанията по договора на
21.07.2016 г. длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва върху
непогасената главница от 2 270. 86 лв. за периода за който е заявена тази
претенция, а именно от 20.08.2016 г. до 11.09.2017 г., като сумата възлиза на
търсената такава от 245. 09 лв.
Основателна съответно е и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
да се осъди ответницата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 152. 65 лв. съобразно уважената част от исковете. Ответницата също
има право да получи част от направените от нея разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в размер на 118. 23 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
При това се налага извода, че се дължат
и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 87. 43
лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски от
страна на ответника в полза на ищцовото дружество възлиза на 240. 08 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
Приема
за установено, че Д.Ж.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ... – клон на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ... – Франция, Париж - правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, част от сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4165/27.09.2017 г. по ч.гр.д. №
7116/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2 270. 86 лв. – главница,
дължима по договор за потребителски заем с номер ... от 07.04.2015 г.,
ведно със сумата от 94. 76 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 20.08.2016 г.
включително и мораторна лихва в
размер на 245. 09 лв. за периода от
20.08.2016 г. до 11.09.2017 г., както и законна
лихва върху главницата от подаването на заявлението - 26.09.2017 г. до
окончателното и изплащане, кат отхвърля
иска за възнаградителна лихва над уважения размер от 94. 76 лв. до пълния
заявен размер от 1 190. 22 лв.
Осъжда
Д.Ж.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с
ЕИК ... – клон на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ с рег. № ... – Франция,
Париж - правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, сумата от 240. 08 лв.
/двеста и четиридесет лева и 8 ст./ за направените по делото разноски, от които 87. 43 лв. за
производството по ч.гр.д. № 7116/2017 г. и 152. 65 лв. за гр.д. № 9354/2017 г.
двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж - правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, да заплати на Д.Ж.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***8. 23 лв. /сто и осемнадесет лева и 23 ст./ за направените по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ