Решение по дело №288/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260 068

 

гр. Варна, 26.10..2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

Секретар Десислава Чипева                         

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 288/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.Г.И. и Й.Т.И., чрез адв. И.А. срещу решение № 130 от 08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 79/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е прогласена по отношение на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД недействителността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ХХ, ХХХХ, рег. № 3407, дело № 503 от 12.05.2014 г. на нотариус Р Т, рег. № 105 на НК, с който жалбоподателите прехвърлят на ответника И.И.Г., недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Силистра, ул. „Тридесет и първи полк“ № 92, ет. 2, с идентификатор № 66425.501.2659.1.2, със застроена площ от 256.16 кв. м., състоящ се от три стаи със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор № 66245.501.2659.1 и съответните ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 66245.501.2659, на основание чл. 135 от ЗЗД.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват констатацията на съда за наличие на знание у длъжника винаги когато разпоредителната сделка е след възникване на кредиторовото вземане. Излагат доводи за липсата на знание у приобретателя за увреждане на интересите на кредитора. Позовавайки се на показанията на свидетелите И.И. и Ж Сза силно обтегнатите отношения между ответниците и липсата на знание за съществуването на задължението към кредитора, намират за оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Считат, че не са представени доказателства за увеличаване на платежната неспособност на длъжниците. Намират, че отсъства елемент от фактическия състав на отменителния иск, а именно наличие на увреждащо кредитора действие, доколкото вземането на последния е обезпечено с ипотека върху имота, предмет на атакуваната разпоредителна сделка. Сочат, че не са представени покани за доброволно плащане, отправяни до солидарните длъжници. Релевират доводи за неправилност на решението в частта за разноските. Молят за отмяна на решението. Претендират разноски. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чрез юрк. Е.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За доказано намира наличието на вземане спрямо И. и Й. И, както и родниската връзка между ответниците И.Г. и И.И.. Сочи, че прехвърлянето на недвижим имот представлява увреждаща кредитора разпоредителна сделка, която води до намаляване на актива на длъжниците. По отношение на приобретателя счита за приложима презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД доколкото е син на единия ответник, чиято съпруга е втори ответник. Позовава се на свидетелките показания в частта за честите срещи между ответниците по повод на осъществяваната съвместна дейност. Учредяването на втора по ред ипотека, десет дни след разпоредителната сделка за обезпечаване на задължение на Й.И., намира за индиция за установени отношения между ответниците и наличие на знание у същите. В продължение на доводите за наличие на знание излага и твърдения за назначаване на И Г. като управител на „Комета 14“ АД, чийто мажоритарен акционер е И.И.. За ирелевантно намира обстоятелството, че имотът е обременен с ипотека. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание въззивниците не се явяват, не се представляват. В депозирана молба от И.И., чрез адв. Л. се изразява становище за основателността на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание на 23.09.2020 г. въззиваемият, чрез юрк. Т. излага становище за правилността на първоинстанционното решение с молба за потвърждаването му. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищците – И.Г.И., Й.Т.И. и И.И.Г. на на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ХХ, ХХХХ, рег. № 3407, дело № 503 от 12.05.2014 г. на нотариус Р Т, рег. № 105 на НК, с който жалбоподателите прехвърлят на ответника И.И.Г., недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Силистра, ул. „Тридесет и първи полк“ № 92, ет. 2, с идентификатор № 66425.501.2659.1.2, със застроена площ от 256.16 кв. м., състоящ се от три стаи със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор № 66245.501.2659.1 и съответните ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 66245.501.2659, на основание чл. 135 от ЗЗД.

В писмените отговори на исковата молба на И.Г.И. и Й.Т.И., чрез адв. И.А. се излагат доводи за установеност само на първия елемент – наличие на вземане. Сочат, че липсва увреждане доколкото вземането е обезпечено с ипотека. Счита, че лицето, учредило обезпечение в полза на главния длъжник не е легитимиран ответник по павловия иск.

В отговора на исковата молба, депозиран от И.И.Г., чрез адв. Г.Л. се излагат доводи за наличие на основание за спиране на производството до приключване на т. д. № 653/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. Счита, че липсва интерес от предявяване на иска доколкото ипотеката е учредена преди извършване на разпоредителната сделка от 12.05.2014 г.. В продължение, навежда доводи за възможността за удовлетворяване на ипотекарния кредитор привилигировано от цената на ипотекирания имот. Не оспорва сключването на договора за револвиращ кредит от 07.07.2008 г.. Оспорва качеството на длъжник у И.Г. и Й.И., както и твърденията за знание за увреждане у И.Г..

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между кредитодателя - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и кредитополучателя - „Бели брези“ ООД е сключен договор за револвиращ банков кредит от 07.07.2008 г., анексиран с 11 броя анекси. Като солидарни длъжници по същия са посочени и ЕТ „Бели брези-И.И.“, И.Г.И. и Й.Т.И.. В чл. 1.1. от договора страните са уговорили размера на кредита – 300 000 лева, с краен срок за изплащане на задължението до 20.06.2011 г. /чл. 2.1. от договора/. В чл. 7 са предвидили обезпечение на вземането с ипотека върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 12,100 дка, находяща се в м-ст „Ендек Тарла“, с кадастрален № 39459.4.149 по КК и КР на с. Кранево, община Балчик, област Добрич.

В производството не се оспорва, че дължимостта на вземането по горепосочения кредит е установена с решение по т. д. № 829/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение по в. т. д. № 136/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т. д. № 2367/2017 г. по описа на ВКС. Същото е предмет на изпълнително дело № 2018883040469 по описа на ЧСИ-П И.,*** действие – Варненския окръжен съд.

В производството не се оспорва родствената връзка между И.Г. и И.И.. Като от представеното удостоверение /л. 172/ се установява, че И.Г. е син на И.И..

Безспорно е и извършването на разпоредителна сделка, по силата, обективирана в нотариален акт № ХХ, ХХХХ, рег. № 3407, дело № 503/2014 г. на нотариус Р Т, рег. № 105 на НК, по силата, на която И.Г.И. и Й.Т.И. прехвърлят на И.И.Г. срещу задължение за гледане и издръжка недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № 66425.501.2659.1.2, находящ се в гр. Силистра, ул. ”Тридесет и първи полк“ № 92, ет. 2, със застроена площ от 265.16 кв. м., състоящ се от три спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна и две тераси, над него мансарден етаж, състоящ се от три стаи и санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно с ид. ч. от общите части на сградата.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. Вещото лице посочва, че мансардният етаж е част от апартамента, като пазарната стойност на обекта е 85 000 лева, съобразно извършен оглед на 27.08.2019 г..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетеля И.И.. Свидетелят посочва, че от десет години И. и баща му не са добри отношения, както и че И. е получил имот от дядо си. Срещите помежду им били осъществявани в ресторанта на И. *** – „Белите брези“, в който свидетелят помагал при осъществяването на мероприятия. От свидетелските показания на свидетеля Живко Славов, се установява, че познава И. и И., като ходи с И. за трюфели. Посочва, че бащата и сина са в лоши отношения, както и че бащата има заведение в гр. Варна. Свидетелят излага, че знае за сделката, доколкото дядо му приживе е искал да му остави нещо, като е оформена чрез гледане и издръжка. Същият в о. с. з. неколкократно обърква името на третия ответник.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо кумулативното установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/ ищецът е кредитор на ответниците; 2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание /съзнаване/ за увреждането.

По първата предпоставка /кредитор/:

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. В настоящия случай не се оспорва , качеството кредитор у ищеца. Нещо повече, същото е признато съобразно формираната сила на пресъдено нещо по т. д. № 829/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е приета за установена дължимостта на вземането, предмет на договора за револвиращ банков кредит. Страни в производството са били кредитополучателят „Бели брези“ ООД, както и солидарните длъжници – ЕТ „Бели брези – И.И.“ /персонално идентичен с физическото лице, негов собственик – И.И./ и Й.Т.И..

Вън от горното, следва да се посочи, че изпълнение за задължението наред с кредитополучател отговарят и изрично посочените в договора за кредит солидарни длъжници, подписали същия в това си качество. Предвид, горното кретитодателят се явява кредитор и по отношение на останалите длъжници, като наведеното оплакване в тази насока е неоснователно.

По втората предпоставка /увреждаща кредитора сделка/:

В относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се посочи, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, който намалява длъжниковото имуществво, служещо за общо обезпечение на кредитора /така Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №754/2009 г., ІV г. о., ГК/.

В настоящия случай е налице увреждащо разпореждане, представляващо извършено прехвърляне на недвижим имот от И.Г.И. и Й.Т.И. на И.И.Г. срещу задължение за гледане и издръжка, представляващ апартамент с идентификатор № 66425.501.2659.1.2, находящ се в гр. Силистра, ул. ”Тридесет и първи полк“ № 92, ет. 2, със застроена площ от 265.16 кв. м., състоящ се от три спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна и две тераси, над него мансарден етаж, състоящ се от три стаи и санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно с ид. ч. от общите части на сградата, обективирано в нотариален акт № ХХ, ХХХХ, рег. № 3407, дело № 503/2014 г. на нотариус Р Т, рег. № 105 на НК. Предвид горното, неоснователни се явяват доводите за липса на увреждане предвид обезпечеността на вземането с ипотека върху друго имущество на солидарните длъжници.

В трайно установената и задължителна съдебна практика е прието, че съдът не следва да изследва въпроса за наличието на друго имущество, респ. средства, достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Следователно, в настоящото производство е ирелевантно дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си, като доказателства в тази насока не са ангажирани в производството /в тази насока са Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. и Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/ 2012 г., ІV г. о./.

По третата предпоставка /знание (съзнаване) за увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на имуществото/:

В съдебната практика на касационната инстанция се приема, длъжникът е знаел за съществуването на задължението си към кредитора и е извършил процесното действието, с което е намалил имуществото си, което е достатъчно за обосноваване на извод за знание за увреждането на кредитора /така Решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 122 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3484/2014 г., II т. о., ТК и други/. С оглед на горното, следва да се приеме, че е налице знание за увреждане у съпрузите - прехвърлители И.И. и Й.И..

По повод знанието у треото лице, настоящият съдебен състав съобрази, оборимата презумпция, субсумирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, според която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Същата е установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат.

В настоящия случай, единият от прехвърлителите е баща на приобретателя, поради което горепосочената презумпция намира приложение. За оборването й носят доказателствена тежест ответниците – въззивници. От събраните доказателства не може катерогично, убедително и несъмнено да се заключи липсата на знание у приобретателя. Разпитаните свидетели не излагат доводи с категоричност, нещо повече неколкократно объркват имената на третия ответник, което буди представа, че не го познават, а имат бегла информация относно родствения му кръг. Те нямат непосредствени впечатления и с показанията си не установяват, че последният е бил лишен от възможността да узнае за увреждането. Не могат да бъдат кредитирани свидетелските показания в частта относно осъществяване на волята на дядото за прехвърляне на имота на внука му, доколкото той е починал 20 години преди разпоредителната сделка, предмет на павловия иск. Предвид оформянето на договора като такъв за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за гледане, при което се презюмира близост в отношенията между страните, както и от факта на назначаване на сина си за представляващ и управител в дружеството, чийто мажоритарен собственик на капитала е бащата, две години след датата на разглежданата сделка, следва да се приеме, че пълно и главно не е оборено действието на презумпция за знание, регламентирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на горното, налице е и субективната предпоставка /animus nocendi/ от фактическия състав на ревокаторния иск, предмет на спора.

Предвид гореизложеното и досежно установеното наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на отменителния иск, съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемия. Същият претендира заплащането на сумата в размер от по 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за всеки един от въззивниците, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид горното, доколкото институтът на разноските не може да служи и да се използва за неоснователно разместване на блага, в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, платими от по 100 лева от всеки един от въззивниците.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 08.11.2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, постановено по гр. д. № 79/2019 г..

OСЪЖДА И.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ сумата от 100 лева, представляваща припадащата му се част от юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

OСЪЖДА И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ сумата от 100 лева, представляваща припадащата му се част от юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

OСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ сумата от 100 лева, представляваща припадащата й се част от юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

      2.