РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря С.Апостолова, като разгледа гр.д. № 6619/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са активно субективно и обективно съединени осъдителни иск с правно основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Т.В.Д. и Р.Т.Д. сочат, че са наследници на Е.Е.Д., като първият от тях е нейн съпруг, а вторият – дъщеря. Твърдят, че на 26.05.2014 г. Е.Д. била с колегата си М.Д. на работа, тръгнали си, но качвайки се в автомобила Д. казала, че ще повърне, излязла и се свлякла под колата. Сочат, че Д. я е извадил изпод колата и видял, че тя диша много тежко, а след броени секунди се изпуснала, цялата се била сковала, помислил, че си е глътнала езика и започнал да вика за помощ. На помощ се притекли две медицински сестри, които казали, че са работили в реанимация, а Д. в 20,30 ч. се обадил на телефон 112. Към 21,05 ч. хората, които били излезли, казали че линейката е минала, като няколко момчета я догонили, за да я упътят. Едната от медицинските сестри, които се отзовали по-рано – К.Б.разказала на екипа какво се е случило, а лекарката от екипа не направила нищо друго, освен че извадила ЕКГ, закачила Е.на уреда и казала, че показва права черта и че Е.е починала. Две-три минути след това сестрата от спешния екип започнала да обдишва Е.с ръчен уред, но лекарката казала, че няма смисъл. Свидетелят Д. й казал, че до преди 2-3 минути тя още е дишала и всички хора се молЕ.на лекарката да направи електрошок, да я интубила и да направи всичко възможно да я върне към живот, но лекарката се обърнала и казала, че няма смисъл да продължава. След това друг свидетел на място казал, че напипва пулс, макар и слаб, но лекарят от екипа на спешна помощ не обърнал внимание и си тръгнал. Сочат, че при извършената аутопсия било констатирано, че причината за смъртта на Е.Е.Д. е внезапна сърдечна смърт, като не е установено тя да е приела алкохол, наркотични вещества и/или лекарствени средства, като твърдят, че смъртта на Е.Д. не е била неизбежна, а е в причинна връзка с противоправното поведение на служителите на ответника Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП – София-град/ изразяващо се в следното: закъснение на медицинския екип; липса на портативна кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, липса на данни във фиша за спешна помощ относно извършения от д-р Ч.медицински преглед за състояние на дишането, хемодинамика, както и не са описани реанимационните действия. Сочат, че при оказване на медицинската помощ не е извършена в пълен обем КПР, не е подаден кислород, не е извършена медикация, не е извършена външна електростимулация. Твърдят, че смъртта на Е.П.е настъпила в следствие посочените по-горе действия и бездействията на служителите на ответника.
Ищецът Т.Д. сочи, че в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника изгубил своята съпруга, която била негов партньор и в работата му – двамата имали собствен сайт „100 усмивки“ и facebook страница, която се казвала „100 усмивки с Т. и Е.“. Сочи, че с Е.били неразделни във всички аспекти на живота и загубата се е отразила зле на здравословното му състояние – развил хронична хипертония и страхова невроза. Счита, че ответникът ЦМСП София-град носи отговорност за противоправното поведение на служителите му и предявява осъдителен иск за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на неговата съпруга, които определя в размер на 100 000 лева, от които предявява частичен иск за 50 000 лева. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ищецът Р.Д. сочи, че в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника изгубила едва на 15-годишна възраст своята майка и най-близък човек в живота и предявява срещу ответника осъдителен иск за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, частично от 100 000лева. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП – София-град/ оспорва исковете. Твърди, че липсва противоправно поведение на неговите служители, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на Е.Д.. Оспорва и размера на исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва искове, като също твърди да липсва причинна връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилия летален изход за Е.Д..
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Според показанията на свидетеля К.Б., тя познавала Е.Д. от около 7 години. На 26.05.2014 г. свидетелката Б.била извикала Е.да заснеме абитуриентския бал на своята доведена дъщеря. ВзЕ.си довеждане, след което чули суматоха и викове, че Е.е припаднала. Когато излязла от заведението, в което било празненството, видяла Е.да лежи на земята, имала слаб, ускорен пулс, била бледа, изпотена, дишала затруднено и в безсъзнание и започнала да й пляска леки шамари и да я пръска с вода. Свидетелката сочи, че станало суматоха, всички се разкрещяли и започнали да звънят на тел. 112 и на Бърза помощ. Около 15 минути след това някой й подал телефона, за да говори със специалист на тел. 150, от където й били дадени указания да предприеме реанимационни мерки по сърдечен масаж и обдишване 4 или 5 пъти към 1. Според показанията на Б.линейката пристигнала доста време след така проведения от нея разговор, като явно била сбъркала и адреса, тъй като присъстващи на място младежи започнали да я гонят, за да я върнат обратно. Когато пристигнал медицинският екип, от линейката слезли лекарка и медицинска сестра и свидетелката започнала да им обяснява какво се е случило. Тогава лекарката казала, че няма смисъл нищо да се прави, тъй като пациентката е екзитирала. Свидетелката е помолила да се извършат реанимационни мероприятия и след този разговор лекарката извадила ЕКГ апарат, поставила го е, включила го и казала на сестрата „Ами, айде сложи й Амбуто, обдишай я няколко пъти“ и почти веднага след това казали, че пациентката е починала и си тръгнали. Според показанията на свидетелката Белчева, малко преди пристигане екипът на Бърза помощ Е.е имала признаци на живот, все още е имала дихателни движения, ту посинявала и спирала да диша, ту си поемала въздух. Сочи, че има спомен, че след тръгване на екипа някой извикал, че Е.продължава да има пулс. Според свидетелката Белчева, медицинският екип не е правил сърдечен масаж, интубация и проверка на пулса на пациента и че не е видяла да изкарват фиш от извършената ЕКГ, като през цялото време имала пряка видимост върху действията им.
Според показанията на свидетеля М.Д., към момента на случката той познавал Е.и съпруга й от 10 години. Е.точно била навършила 40 години и никога не е имала оплаквания и здравословни проблеми. Свидетелят сочи, че Е.работела заедно със съпруга си Т. и той работел с тях във фирмата им, която се занимавала с видео и фото заснемане, като били и близки приятели. На 26.05.2014 г. той бил поканен с Е. да заснемат бала на доведената дъщеря на свидетелката К.Б.. На тръгване от там Е.се оплакала, че не й е добре и че ще повърне и излязла от колата, направила няколко крачки и се свлякла под колата. Свидетелят по най-бързия начин излязъл да види какво се случва и я видял паднала под колата. Веднага я издърпал и повикал за помощ като излезлите пред заведението мъже започнали да звънят на тел. 112. Според свидетеля имало няколко обаждания до тел. 112, като лично той около 15-20 мин след първото обаждане се обадил на тел. 112 да провери какво става с линейката и му казали, че не отговаря. До идване на линейката Е.неколкократно идвала в съзнание и се опитвала да диша, като последно я видял да си поема въздух около 30 минути, след като извикали Бърза помощ. При пристигане на медицинския екип К.Б. им обяснила какво се е случило и лекарката д-р Ч.клекнала и закачила един апарат за ЕКГ и нищо друго не извадила от автомобила. След изследването с ЕКГ лекарката казала, че Е.е починала и нищо друго не може да се направи. Не били извършени никакви реанимационни действия, като в последствие свидетелят разбрал, че автомобилът не бил снабден с дефибрилатор и кислородна бутилка. Единствено, след като присъстващите помолили, сестрата извършила обдишване с апарат, който наричали „Амбу“, но д-р Ч.казала, че няма смисъл.
Според показанията на свидетелката С.Б. тя научила за инцидента с Е.Д. от медиите, към 26.05.2014 г. и момента на депозиране на показанията си сочи, че е заместник-директор на ЦСМП София. Свидетелката сочи, че при извършване на проверката на случая видЕ.ЕКГ, приложено към фиша за спешна медицинска помощ № 3 и към обяснения на лекаря. Според Б. по кардиозаписа видЕ.изолиния. Свидетелката сочи, че в линейките няма кислородни бутилки, а дифибрилатор д-р Ч.е трябвало да вземе от аптеката, но не го е сторила и за това е наказана.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 26.05.2014 г. /лист 89 от делото/, същият касае пациент Е.а Д.. Във фиша е посочен старт в 20,42 ч. и пристигане на място 20,55 ч., а в работна диагноза Ех. Letalis /заварен/. Графи първоначален преглед, лечение и резултати не са попълнени.
На 29.05.2014 г. е съставен констативен протокол за извършена проверка № КП 27-121/29.05.2014 г. за извършена в периода 28.05.2014 г. – 29.05.2014 г. проверка от служитЕ.на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, относно действията на медицински екип от ЦСМП – София, свързани със смъртта на Е.Д. на 26.05.2014 г. В протокола е посочено, че в хода на проверката е установено, че на 26.05.2014 г. в 20,29 ч. на тел. 112 е постъпило повикване за спешна помощ за „припаднала и неадекватна жена“ на ул. Вардар, бл. 239, вх. Г, като в 20,31 ч. случаят е предаден на ЦСМП – София, към момента дежурни са били 10 екипа, от които 3 реанимационни, като към момента на подаване на сигнала всички 10 екипа са изпълнявали спешни повиквания. За да се изпълни спешното повикване за Е.Д. един от реанимационните екипи с ръководител С.Ч., изпълняващ повикване за пациент след инсулт в 20,42 ч. е насочен за изпълнение на повикването, като екипът е тръгнал в 20,43 ч. и е пристигнал в 20,49 ч.. В протокола са посочени следните констатации: поправка във фиш У.Ф.257/053710 на минутата на тръгване и пристигане на екипа и разлика в часа на пристигане отбелязан от диспечера – 20,49 ч. и на този, отбелязан от д-р Ч.– 20,55 ч; липса на портативна кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, като според събрано становище на гл.счетоводител на ЦДМР София центърът не разполага с портативни кислородни бутилки в нито един санитарен автомобил. Констатирано е също така, че д-р Ч.не е изпълнила заповед на директора на центъра при поемане на смяната да поиска и получи от аптеката на ЦСМП дефибрилатор, както и че във фиша за спешна медицинска помощ липсват данни от медицинския преглед, състоянието на дишането, хемодинамиката и не са описани реанимационните действия; че при оказване на медицинската помощ на Е.Д. не е извършена в пълен обем КПР – не е подаден кислород, не е извършена медикация, не е приложена външна електростимулация. Констатациите в протокола относно момента на подаване на сигнала се потвърждават и от събраното по делото, снето на хартиен носител копие от записите на тел. 112 – сигнал към автомобила 20,42.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът Т.В.Д. е съпруг, а ищецът Р.Т.Д. – дъщеря на Е.Е.Д..
Според заключението на приетата на 28.11.2017 г. първоначална съдебно-медицинска експертиза пациентката Е.Д. е починала от внезапна сърдечна смърт, което е синоним на сърдечен арест – остро спиране на помпената функция на сърцето и на кръвната циркулация без наличие на миокарден инфаркт. Вещите лица сочат, че преживяемостта в такива случаи е минимална от 1 до 6 %, като същата може да нарасне дву и трикрано при ефективно извършена кардиопулмонална ресусцитация /КПР/, като такава в случая е следвало да бъде извършена веднага след припадъка чрез юмручен удар в сърдечната област. В последствие в заключението е посочено, че лечението от внезапна сърдечна смърт е ранната и качествена кардиопулмонална ресусцитация с качествени и навременни компресии и ранна дефибрилация – оптимално в първата минута, в краен случай – до четвъртата и постдефибрилационни специалнизирани грижи удвояват и утрояват преживяемостта при сърдечен арест. Като примери е посочено, че само при дефебрилация на десетата минута преживяемостта е 0-2 % и т.н., като е посочено, че времето е критичен фактор и преживяемостта намалява със 7 до 10 % на всяка минута след началото на ареста и с 3% при адекватна кардиопулмонална ресусцитация. Вещите лице сочат, че сърдечният арест е настъпил 30-40 минути преди загубата на съзнание – свличането на Е.под колата, за което говори и фактът на „изпускането“ от свидетеля Д., както и „сковаването й“, което е израз на внезапно настъпила мозъчна хипоксия. Според заключението биологичната смърт е настъпила 5 минути след спиране на сърдечната дейност, липсата на дишане и съзнание. В експертизата е посочено, че не е възможно при тази клинична картина на сърдечен арест и патоанатомична находка на внезапно настъпило спиране на сърцето, пациентката да е имала пулс, дишане и да е идвала периодично в съзнание, както сочат свидетелските показания. Според отговора на трети въпрос от заключението на вещите лица, при липса на качествена основна кардиопулмонална ресусцитация последваща дефибрилация и интубация биха били неефективни. В експертизата е посочено, че няма правила за диагностициране на смъртта. Спирането на дишането се установява с липса на повдигане и аускултация на гръдния кош, а липсата на сърдечна дейност се установява най-сигурно с ЕКГ запис. Според заключението изоелектричната линия означава, че липсва електрическа активност на сърцето и е настъпила биологично необратима смърт. При констатирана липса на елекрическа активност на сърцето екипът на спешна медицинска помощ не е длъжен да подаде кислород, да дифибрилира и интубира пациента, като наличието на такава линия означава край на всякакви реанимационни действия и забрана за стимулирането на кората на мозъка. Вещите лица сочат, че дори и екипът на спешна медицинска помощ да е пристигнал преди 24 минути и да е предприел всички необходими по стандарт реанимационни действия шансовете на пациентката са били нищожни, нулеви, при липса на адекватна КПР в началния момент на ареста и патоанатомичната находка за наличие на кардиомиопатия – значими патохистологични промени. При такава патология настъпилите ритъмни нарушения са фатални.
Според отговорите на вещите лица в съдебно заседание констатирания при аутопсията застой на всички вътрешни органи сочи, че притокът на кръв е спрял веднага и безвъзвратно, че е налице асистулия и не е възможно да е имало по-късно пулс и дишане в продължение на 20-30 минути, както сочат свидетелите, като изпускането и вдървяването сочат, че мозъкът е изпаднал веднага в абсолютен мозъчен глад, че смъртта е настъпила за секунди. Вещите лица в о.с.з. сочат, че асистулията е един от четирите механизма на внезапна сърдечна смърт и е необратима, няма случай, при който тя чрез дефебрилация да премине в ритъм. Както в писмената част на заключението, така и в отговорите на вещите лица в открито заседание е посочено, че причината за внезапната сърдечна смърт при Е.Д. заболяване – кардиомиопати, което заболяване може да няма клинични прояви и първата такава да е внезапната сърдечна смърт, както е в случая. Касае се за заболяване, което не може да се диагностицира, не е лечимо и неминиумо е свързано с ранна смърт.
Според заключението на повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза в процесния случай не се касае за ритъмна смърт. След извършена ревизия на хистологичните материали вещите лица са установили масивна тромбоемболия и хоморагични инфаркти в белите дробове. Вещите лица сочат, че към момента на изготвяне на заключението не може да се установи произходът на тромбемболите, но това не променя ясната и категорична бърза и за кратко настъпила смърт. Вещите лица сочат, че в случая не е било възможно възвръщане на жизнените функции на Е., ако тя своевременно е била дефибрилирана и интубирана, тъй като тромбоемболията в белите дробове е масивна и е довела до развитие на белодробни инфаркти. При наличната белодробна тромбоемболия диагнозата за смъртен изход поставена от д-р Ч.е била правилна и последната не е била длъжна да интубира, както и да извършва други реанимационни мероприятия. Вещите лица сочат категорично, че в конкретния случай не е можело да се предотврати настъпването на смъртта, поради масивността на тромбоемболията в белите дробове.
В отговорите на проф. д-р И.П. в о.с.з., проведено на 05.06.2018 г., той сочи, че двете най-вероятни причини за смъртта на Е.Д. са белодробна емболия или ритъмна смърт, като и при двете се прекратява рязко циркулацията и това води до смърт. Според отговорите на вещото лице доц.д-р М.Г. в случая категорично се касае за белодробна емболия. Именно клиниката на тромбоемболичната болест сочат показанията на свидетелите, според които при извършвеното аматьорско обдишване, лицето ту придобивало цвят, ту потъмнявало.
След приемане на първоначалната и повторна комплексни, медицински експертизи по делото е събрана и комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена след ревизия на хистологичните материали и препарати, за отговор на въпроса, който противоречиво е решен от предходните две експертизи, относно патологоанатомичната диагноза, довела до смъртта на Е.Д.. Според това заключение, след ревизия на хистологичните препарати от различни органи и изследването на миокарда, в случая не се касае за белодробна тромбемболия и хеморагичен белодробен инфаркт, а причината за смъртта е сърдечно-съдова недостатъчност, проявена с внезапна смърт, в основата на която е „микроваскуларна коронарна болест на миокарда“ – форма на исхимична болест на миокарда. В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2019 г. д-р К. посочва, че се касае за увреждане на малките съдове на сърцето, което е много рядко заболяване. Сочи, че малките съдове са силно увредени, задебелени и с плазматично пропиване и това води до увреждане на мускулните клетки на сърцето, че е много рядко заболяване, няма особено ясна клиника и е може да се хване с коронография. Същевременно болестта е била толкова напреднала, че има участъци, където вече са били накъсани мускулните клетки и мускулните влакна са били загинали с проява на некроза, като са засегнати много отдЕ.на сърцето, поради което сърцето на пациента в това състояние не е могло да функционира занапред. При наличие на тази болест д-р К. и д-р Г.сочат, че най-вероятно в случая са настъпили ритъмни нарушения, защото и проводната система на сърцето, която ръководи ритъма му, се храни от малките съдове. Тези вещи лица сочат, че в случая е имало много малко живот в пациента 5 или 10 минути, като дефибрилацията в случая не би могла да възстанови живота. В о.с.з. д-р А. сочи, че трудно може да се отговори дали при стимулация на сърцето в конкретния случай пациентът е можел да продължи да живее, но сочи, че задължително следва да се прави дефибрилация, тъй като в медицината са познати случаи, в които сърцето излиза от ритъм, но след операция са възстановява. От своя страна д-р К., подкрепена от д-р Г.сочи, че в конкретния случай дори и да се възстанови ритъма на сърцето това може да стане за няколко минути или няколко часа, но не повече, тъй като се касае за сериозни промени в сърцето, които не могат да бъдат регенерирани.
Отговорността по чл. 49 то ЗЗД обективно, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на пациента, от която ищците са претърпЕ.неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е било при спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В настоящия случай относим е медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърден с Наредба № 45/26.08.2010 г. Според чл. 1.2.10.5 от Наредбата санитарните автомобили следва да са снабдени със следното минимално оборудване и апаратура – кислородна инсталация и портативна кислородна бутилка, аспиратор (аспирационна инсталация и преносим аспиратор), преносим ЕКГ; дефибрилатор, респиратор (автоматичен механичен вентилатор или набор за ръчна вентилация), реанимационна чанта с набор за реанимация, основна носилка с колела, допълнителна носилка, комплект гръбначна дъска с колани и приспособление за обездвижване на главата.
В настоящия случай се установява, че в санитарния автомобил не е имало портативна кислородна бутилка и дефибрилатор.
В чл. 1.2.10.8. от Наредбата е предвидено, че за осигуряване на своевременност на оказваната спешна медицинска помощ се спазват следните изисквания: - не по-късно от една минута след приключване обработката на повикване за пациент със спешно състояние РКЦ възлага изпълнението му на най-близо разположения до местопроизшествието свободен екип за спешна медицинска помощ; не по-късно от една минута след приемане на възложеното повикване екипът е длъжен да се отправи към предадения им от РКЦ адрес и за възможно най-кратко време, използвайки най-целесъобразния маршрут, да пристигне на подадения за изпълнение адрес.
В настоящия случай се установява, че ЦСМП София-град е имал необходимия минимален брой екипи, но към момента на приключване на обработката на повикването към ЦСМП София-град не е имало свободни такива. Установява се от писмените доказателства по-делото, че първият освободил се екип е насочен в 20,42 ч., тръгнал е в 20,43 ч. и е пристигнал в 20,55 ч. Не са налице доказателства по делото от къде е пътувал екипа и по кой маршрут е пристигнал, като при липса на такива с оглед презумпцията за добросъвестност в гражданското право следва да се приеме, че е по най-краткия такъв. Към този момент не са въведени правила за максимално време за пристигане на спешния екип с оглед спешността на случая.
При извършване на медицински одит по случая е констатирана поправка в датата на тръгване на екипа във фиша за спешна медицинска помощ и не попълване на данните относно извършения преглед. От разпечатката на тел. 112 се установява, че часът на тръгване на екипа е 20,43 ч., т.е. с 1 минута отклонение и то в не поправената част – в единиците, а не в десетиците на числото. Самото не попълване на данните относно извършения преглед, състояние на дишането, хемодинамиката и извършените реанимационни действия е дейност, в конкретния случай не е в причинна връзка с резултата, тъй като най-малкото е бездействие дължимо след фактическото му настъпване.
В посочения медицински стандарт не са визирани минималният обем дейности, които следва да бъдат предприети при подобни ситуации, поради което следва да се изследва въпросът за наличието на нарушение на правилата за добра медицинска практика. В тази връзка следва да се обсъдят заключенията на приетите по делото съдебно медицински експертизи относно дължимото поведение на служителите на центровете за спешна медицинска помощ при пристигане на мястото на сигнала с оглед конкретиката в настоящия случай.
В приетите три медицински експертизи е налице разлика в частта относно основната причина за настъпване на смъртта при Е.а Д.. Според първото заключение причината за това е внезапната сърдечна смърт или т.н. сърдечен арест. Според заключението на повторната комплексна експертиза, извършено на база на самостоятелно изследване от вещите лица на получени парафинови блокчета и изготвени от тях собствени хистологични препарати и изследване под микроскоп и изготвени микроснимки, поставената първоначално патоморфологична диагноза – ритъмна смърт е неточна, поради пропуски в извършената експертиза на труп. След извършена ревизия вещите лица сочат, че по-вероятната причина за смъртта на Е.Д. е масивна белодробна тромбоемболия. Третата приета по делото медицинска експертиза, при която участие са взЕ.специалист сърдечен патолог – д-р Г., специалист патологоанатом – д-р К. и специалист патолог д-р С.А., на база собствено изследване – ревизия на хистологичните препарати от аутопсионния протокол сочат, че причината за смъртта на Е.а Д. е остра сърдечно-съдова недостатъчност, проявена с внезапна смърт, в основата на която е „масковаскуларна коронарна болест на миокарда“.
Съдът кредитира и трите заключения на съдебно-медицинските експертизи, в частите, в които не си противоречат – извън причината за смъртта и по-точно болестта, която стои в основата й. Различието в тази част се дължи на различната задълбоченост на изследването – първоначалната експертиза е работила на база анализ на данните от аутопсионния протокол, повторната – собствен анализ на хистологични данни, а последната е изготвена изключително от специалисти патолози, единият от които сърдечен патолог и изследването при нея е било насочено единствено и само по този въпрос – за причината за настъпилата внезапна смърт. Ето защо съдът кредитира това заключение относно причината за настъпилата смърт и приема, че това е остра сърдечно-съдова недостатъчност, проявена във внезапна смърт, в основата на която е посочената „макроваскуларна коронарна болест на миокарда“. На база това заключение, отговорите на вещите лица в съдебно заседание, както и на база разработките и отговорите на вещите лица по първоначалната експертиза, сочеща също като причина за смъртта внезапна сърдечна смърт, съдът приема, че в настоящия случай с оглед събраните от екипа за спешна медицинска помощ предварителни данни относно състоянието на спешния пациент относно момента на припадъка, последващото му състояние, извършени на място от присъстващите реанимационни действия, както и извършената от екипа на място ЕКГ, която е показвала липса на сърдечна дейност, извършването на реанимационни действия, в това число дефебрилация и/или подаване на кислород чрез кислородна бутилка и/или извършване на сърдечен масаж, не са били необходими според изискванията на добрата медицинска практика. На база заключението на последната съдебно-медицинска експертиза, което кореспондира със заключението на първоначалната експертиза, която от своя страна задълбочено разглежда въпроса за възможността за възстановяване на жизнените функции и необходимите спешни и адекватни реанимационни действия и момента на настъпване на смъртта, съдът приема че при пристигане на лекарския екип на място Е.а Д. е била мъртва и извършването на каквито и да било реанимационни действия не биха възвърнали жизнените й функции. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира отговорите на д-р А. в о.с.з., проведено на 19.11.2019 г., че стандартът казва, че задължително се прави непряк сърдечен масаж и електростимулация, както и че в случая е било възможно възвръщането на жизнените функции. Мнението на д-р А. съдът намира за необосновано – същото е изолирано спрямо мнението на всички останали общо 6 специалисти, като същевременно съдът не установява към релевантния момент да е действал медицински стандарт относно задължителното провеждане на посочените реанимационни действия. Същевременно този въпрос не е бил поставен като задача на тази експертиза. Медицински обосновано и категорично е мнението на вещите лица по първоначалната експертиза, което се подкрепя и от останалите двама лекари, изготвили третата по ред медицинска експертиза, че смъртта в случая е настъпила около петата до десетата минута и възстановяването на жизнените функции на организма, предвид напредналия стадий на болестта, засегнала невъзстановяващи се жизнени органи е било невъзможно.
Налице е противоречие между заключенията на трите приети съдебно-медицински експертизи и показанията на свидетелите М.Д. и К.Б. относно момента на настъпване на смъртта на Е.а Д.. Според показанията на свидетелите Е.а е имала признаци на дишане и пулс малко преди да дойде екипът на спешна медицинска помощ, а според категоричния извод в трите заключения смъртта й е настъпила внезапно – до 5-тата най-късно 10-тата минута от спиране на циркулацията на кръвта, признак за което е припадъкът, съпроводен с изпускане и вкочаняване. В тази част съдът кредитира заключенията на медицинските експертиза, тъй като същите категорично и обосновано посочват, че от медицинска гледа точка продължаването на жизнените функции около 20 – 30 минути след налично изпускане и вкочаняване е абсолютно невъзможно. Това противоречие с показанията на свидетелите съдът отдава на обстоятелството, че ситуацията за свидетелите е била критична и е свързана с техен близък човек, като субективните възприятия и спомени е възможно да не съответстват на обективната действителност. В ситуация, каквато е била тази със смъртта на Е.Д., е житейски логично близките й да очакват да не е настъпил летален изход и да е налице възможност за възстановяване на жизнените й функции, още повече че тя е била млада, здрава и жизнена. Нормалната човешка реакция при сблъсък на очакванията с реалността е да се търси външна причина с настъпилия фатален резултат и тази причина да се вмени у някого, който не действа според очакванията. Не винаги обаче непрофесионалното очакване за дължимо поведение съвпада с професионалната практика в съответната област и сблъсък е възможно да възникне в по-голяма степен, когато нормалното човешко очакване за внимание и емпатия не бъде срещнато в медика насреща. Последното обаче не означава, че той не подхожда професионално и добросъвестно.
Според заключението на първоначалната комплексна съдебно-медицинска експертиза, подкрепено от третата комплексна експертиза, с оглед обективните белези по показания на свидетелите – изпускане, вкочаняване, както и наличната патоморфология, при пристигане на екипа на ЦМСП София-град на място, пациентката е била вече мъртва, поради което извършването на всякакви реанимационни действия не е било необходимо, в т.ч. дефибрилацията е изключена.
Предвид изложеното съдът намира, че независимо от установените по делото нарушения на медицински стандарт „Спешна помощ“, свързани с липсата на дефибрилатор и кислородна бутилка в специализирания автомобил, както и констатираните документални грашки, в процесния случай не се установява наличието на причинна връзка между това противоправно поведение и резултата – смъртта на Елеонора Д.. Причинната връзка между противоправното поведение и резултата е един от кумулативните елементи за ангажиране деликтната отговорност на ответника, като в тази връзка в практиката на ВКС - решение №267/31.03.2009г на ВКС по гр.д.№ 5334/2007г, IV ГО, ГК е прието, че причинната връзка между нарушенията на медицинските стандарти и/или добрата медицинска практика и настъпилия резултат подлежи на пълно, главно доказване от ищеца.
Предвид изложеното, поради липса на един от кумулативните елементи на деликтната отговорност предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без съдът да обсъжда доказателствата свързани с доказване неимуществените вреди на ищците.
По разноските.
При този изход от делото ищците нямат право на разноски.
На ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за плащането му. В устните състезания адв. К. е направила твърдение, че възнаграждението е заплатено по банков път, но до този момент не е представила доказателства – банков документ, удостоверяващ плащането.
Третото лице-помагач на ответника няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Д., ЕГН: ********* иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 50 000 лева, предявен частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Е.Е.Д., настъпила на 26.05.2014 г. в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт свързан с извършването на спешна медицинска помощ относно своевременното пристигане на медицинския екип, липсата на кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, липса на данни от медицинския преглед относно състоянието на дишането, хемодинамиката и извършените реанимационни действия, както и неизвършване в пълен обем на кардиопулмонална ресусцитация /КПР/ – не подаване на кислород, не извършване на медикация, не прилагане на външна електростимулация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Т.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 50 000 лева, предявен частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Е.Е.Д., настъпила на 26.05.2014 г. в следствие противоправното поведение на служитЕ.на ответника, изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт, свързан с извършването на спешна медицинска помощ относно своевременното пристигане на медицинския екип, липсата на кислородна бутилка и дефибрилатор в санитарния автомобил, липса на данни от медицинския преглед относно състоянието на дишането, хемодинамиката и извършените реанимационни действия, както и не извършване в пълен обем на кардиопулмонална ресусцитация /КПР/ – не подаване на кислород, не извършване на медикация, не прилагане на външна електростимулация.
Решението е постановено при участието на „Д.О.З.“ АД, като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: