Присъда по дело №5372/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда от 20.12.2021г. постановена по НОХД № 5372/
2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав
Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Е.М.О.,
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за времето от 10
септември 2018 г. до 10 май 2021 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
влязло в сила съдебно решение - Определение № 6757 по гр. дело №
12656/2016 г. на V брачен състав на Районен съд гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 10.07.2017 г., да издържа свой низходящ - ** си Р.О.М.Е.
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски в размер на 250.00
лв., всичко на обща стойност 8 000.00 лева.
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на
задочното производство в отсъствие на подсъдимия по реда на чл.269 ал.3 т.4
б. „А“ от НПК, тъй като видно от представените по делото справки от сектор
„Криминална полиция“ към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Миграция“,
справка задгранични пътувания и след проведеното щателно издирване и
положените многократни усилия за призоваването и довеждането му пред
съда е установено, че подсъдимият се намира извън пределите на Република
България, а именно напуснал е територията на Република България на
02.06.2021г, и местоживеенето му не е известно, а и това не е попречило за
закриване на обективната истина по делото. Следва да бъде отбелязано и, че
подсъдимият е имал защитник в хода на досъдебното производство при
предявяване на постановлението за привличане на обвиняем и провеждане на
неговия разпит. При провеждане на първоинстанционното производство,
препис от разпореждането за насрочване на разпоредително заседание е
връчено на защитника на подсъдимия, без обвинителния акт, тъй като такова
задължение за съда в процесуалния закон не съществува, а и делото е било на
разположение за запознаване на страните в деловодството на съда.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание „пробация“.
В открито съдебно заседание, повереникът на пострадалия, чрез
неговата майка и законен представител, сочи, че обвинението било доказано
по несъмнен и категоричен начин и моли съда да постанови осъдителна
присъда.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия сочи, че
обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, като не бил
доказан и периодът, за които не била изплащана издържка. Моли съда да
признае за невиновен подсъдимия и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Е.М.О./ Е.М.О./ ЛНЧ: ** ЕГН: ********** е роден ** год.
в **, постоянен адрес в **, н., н.г., средно образование, безработен, разведен,
осъждан.
През 2009 год. свид. Р.С.Н. и подс. Е.М.О./ Е.М.О./ заживели на
семейни начала в гр.София, като по време на това им съжителство на
08.07.2010 год. в гр.София се родило детето им Р.О.М.Е., което било
припознато от бащата- подсъдимият. През 2016 год. двамата родители свид.
Р.Н. и подс. Е.О. се разделили, като майката- свид. Р.Н. и детето- Р.Е.
заживели в гр.Пловдив, където живеят и към момента. С Определение на
Районен съд гр.Пловдив № 6757 постановено по гр. дело № 12656/2016 г. на
V брачен състав / влязло в законна сила на 10.07.2017 год./ упражняването на
родителските права било предоставено на майката- свид. Р.Н., а бащата- подс.
Е.М.О. бил осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно. Подс.
Е.М.О. първоначално заплащал месечната издръжка, но впоследствие, от
месец септември 2018 г. преустановил плащането, като за времето от
10.09.2018 г. до 10 май 2021 г. не е заплатил нито една пълна месечна
издръжка, чрез законния представител на детето и негова майка. А именно,
септември 2018г е заплатил сумата от 100.00 лева, октомври 2018г. не е
заплатил издръжка, а е изпратил дрехи, ноември 2018г. е заплатил сумата от
100.00 лева, декември 2018г. не е заплатил издръжка, а е изпратил подарък-
слушалки, януари 2019г. не е заплатил издръжка, февруари 2019г е заплатил
сумата от 200.00 лева, март 2019г не е заплатил издръжка, април 2019г. е
заплатил сумата от 120.00 лева, май 2019г. е заплатил сумата от 150.00 лева,
юни 2019г. е заплатил сумата от 150.00 лева, юли 2019г. е заплатил сумата от
200.00 лева, август 2019г. е заплатил сумата от 160.00 лева, септември 2019г.
не е заплатил издръжка, а изпратил подарък раница, анцуг, летен футболен
екип, октомври, ноември и декември 2019г не е заплащал издръжка, януари
2020г. е заплатил сумата от 300.00 лева, като не е посочил период или
основание за това, февруари 2020г. е заплатил сумата от 200.00 лева, март
2020 е заплатил сумата от 150.00 лева, април 2020г. не е заплащал издръжка,
май 2020г. е заплатил 150.00 лева, юни и юли 2020г. по 150.00 лева, август
2020 – 200 лева, септември 2020- 200, лева, октомври 2020- 100 лева, ноември
2020- 100 лева, декември 2020 не е заплащал, януари 2020 не е заплащал,
февруари 2021г- 100.00 лева, март 2021г- 200 лева, април 2021- 100 лева, май
2021г.- не е заплащал. Месечните вноски за присъдената и неизплатена
издръжка били 32 (тридесет и две) в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева,
на обща стойност от 8000.00 (осем хиляди) лева. Неизпълнението на това
задължение от страна на подсъдимия към низходящия му, било съзнателно,
тъй като същият знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който то било
присъдено, знаел адреса на детето и неговия законен представител в
2

гр.Пловдив, където следвало да изпълни задължението си. Именно чрез
бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение
подсъдимият не изпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето си
– Р.Е. за посочения период. Бил подаден сигнал до органите на досъдебното
производство, за неизплатената издръжка. Било образувано досъдебно
производство. Междувременно подсъдимият бил открил сметка в ДЗИ
„Животозастраховане“, по която превеждал суми, като общият размер на
събраната сума била 850.00 евро.
От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство (лист 97), приобщени и прочетени в съдебното производство по
реда на чл.279 ал.2 предл.последно вр. ал.1 т.2 от НПК, тъй като
производството е разгледано в отсъствие на подсъдимия, се установява, че
същият е давал пари, но не може да прецени колко точно, като ги е пращал от
Република България. В обясненията си, подсъдимият не сочи, каква сума е
заплащал, кога е била заплатена, в какъв размер и за какъв период от време.
Всъщност, в обясненията на подсъдимия не се съдържа и дали заплащаната от
него сума е била предназначена за издръжката на ** му, и в изпълнение на
влязлото в законна сила съдебно решение, с което той е осъден да издържа и
изплаща издръжка на ** си, чрез неговата майка и законен представител.
Също така не сочи, дали ако действително е заплащал суми, на кого точно ги
е заплащал, на свид. Р.Н., на низходящия си Р.Е. или на трето извънпроцесно
лице. Съдът намира, че въпреки кратките обяснения на подсъдимия, следва
същите да бъдат кредитирани с доверие и да им се предаде доказателствена
тежест. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимият
имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на
защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Действително от събраните по делото доказателства, в това
число показанията на свид. Р.Н. и писмените доказателства- разписки от
куриерска фирма „Еконт“ и справка, служебна бележка от ДЗИ, вноска
бележка от ОББ, писмо от ДЗИ, и пощенски записи се установява, че
подсъдимият е заплащал суми на свид. Р.Н., без да посочва период и
основание за заплащането, но превежданите от подсъдимия суми са
заплащани за период извън процесния предмет на обвинението, или са
заплащани в намален и непълен размер, или са заплащани на трето за процеса
лице- ДЗИ животозастраховане или неговият наемодател. Всъщност,
подсъдимият не отрича, че не е заплащал дължимата издръжка в пълен
размер. Ето защо, съдът намира обясненията на подсъдимия за годно гласно
доказателствено средство и им предава доказателствена тежест.
3

Съдът, не изгради своите фактически изводи и не обсъжда
обстоятелствата посочени в разпита на подсъдимия Е.О., в качеството си на
свидетел по досъдебното производство, преди привличането му като
обвиняем и предявяване на постановлението за привличане, в протокол за
разпит на свидетел от 26.05.2020г.(лист 57 от ДП), тъй като показанията му
дадени в качеството си на свидетел не могат да бъдат ползвани при
постановяване на крайния акт на съда, тъй като са дадени в друго
процесуално качество и ползването им противоречи на разпоредбата на
чл.121 от НПК, относно правото на свидетеля да откаже да дава показания по
въпроси, отговорите на които го биха уличили в извършване на престъпление,
а и на правилото за недопустимо използване на доказателства събрани от
уличеното лице, в друго процесуално качество, освен обвиняем.
От показанията на свид. Р.Н. депозирани в хода на съдебното
производство, а и тези прочетени и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.2 предл.2 от НПК, дадени в досъдебното производство на лист 15 (протокол
за разпит на свидетел от 29.11.2019г), на лист 58 (протокол за разпит на
свидетел от 17.07.2020г.) и на лист 102 (протокол за разпит на свидетел от
17.05.2021г.) се установява, че от съвместното им съжителство с подсъдимия
Е.О. имат дете Р.Е., родено на 08.07.2010г., като свид. Н. е предявила съдебна
претенция за заплащане на издръжка в размер на 250.00 лева за детето им,
като подсъдимият се е съгласил за това и са сключили съдебна спогодба. След
влизането в сила на споразумението, подсъдимият не бил заплащал целия
дължим размер на издръжката, като заплащал само частично размера на
присъдената издръжка, като не посочвал нито на какво основание заплаща
сумите, нито за кой период от време се отнясят те. Бил заплатил следните
суми- септември 2018г е заплатил сумата от 100.00 лева, октомври 2018г. не е
заплатил издръжка, а е изпратил дрехи, ноември 2018г. е заплатил сумата от
100.00 лева, декември 2018г. не е заплатил издръжка, а е изпратил подарък-
слушалки, януари 2019г. не е заплатил издръжка, февруари 2019г е заплатил
сумата от 200.00 лева, март 2019г не е заплатил издръжка, април 2019г. е
заплатил сумата от 120.00 лева, май 2019г. е заплатил сумата от 150.00 лева,
юни 2019г. е заплатил сумата от 150.00 лева, юли 2019г. е заплатил сумата от
200.00 лева, август 2019г. е заплатил сумата от 160.00 лева, септември 2019г.
не е заплатил издръжка, а изпратил подарък раница, анцуг, летен футболен
екип, октомври, ноември и декември 2019г не е заплащал издръжка, януари
2020г. е заплатил сумата от 300.00 лева, като не е посочил период или
основание за това, февруари 2020г. е заплатил сумата от 200.00 лева, март
2020 е заплатил сумата от 150.00 лева, април 2020г. не е заплащал издръжка,
май 2020г. е заплатил 150.00 лева, юни и юли 2020г. по 150.00 лева, август
2020 – 200 лева, септември 2020- 200, лева, октомври 2020- 100 лева, ноември
2020- 100 лева, декември 2020 не е заплащал, януари 2020 не е заплащал,
февруари 2021г- 100.00 лева, март 2021г- 200 лева, април 2021- 100 лева, май
2021г.- не е заплащал. Подаръците, които изпращал не били за сметка на
издръжката, тъй като такава уговорка между подсъдимия и свид. Р.Н. нямало.
4

Също така, подсъдимия не бил заплащал суми за издръжката на детето си на
ръка нито на детето си, нито на свид. Р.Н., а и на трети лица. Съдът дава вяра
на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни, а
и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства, в
това число писмените доказателствени средства- разписки от куриерска
фирма „Еконт“, справка от Еконт и пощенски записи. Всъщност, показанията
й не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо,
съдът им предава доказателствена стойност.
В конкретния случай, след като прецени, че събраните доказателствени
материали еднопосочно установяват фактическата обстановка, приета от съда
по категоричен и несъмнен начин, съдът основава фактическите си изводи и
въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства –
справка за съдимост, удостоверение за раждане № 100334, протоколно
определение на Районен съд гр.Пловдив № 6757 постановено по гр. дело №
12656/2016 г. на V брачен състав / влязло в законна сила на 10.07.2017 год.,
разписки за доставка на пощенски пратки от куриерска фирма „Еконт“ ,
пощенски записи, изпълнителен лист, протокол за доброволно предаване от
26.05.2020г., справка от „Еконт“, служебна бележка от ДЗИ –
Животозастраховане, вноска бележка от ОББ, писмо от ДЗИ
Животозастраховане, информация за получаване на пратки, както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и по аргумент на противното по
чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
183 ал.1 от НК, като за времето от 10 септември 2018 г. до 10 май 2021 г. в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение -
Определение № 6757 по гр. дело № 12656/2016 г. на V брачен състав на
Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 10.07.2017 г., да издържа
свой низходящ - ** си Р.О.М.Е. ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32
месечни вноски в размер на 250 лв., всичко на обща стойност 8 000 лева.
5

От обективна страна, с протоколно определение № 6757 по гр. дело №
12656/2016 г. на V брачен състав на Районен съд гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 10.07.2017 г., подсъдимият е бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка за свой низходящ - ** си Р.О.М.Е. ЕГН: **********. От
месец 10.09.2018г. до 10.05.2021г. подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32
месечни вноски, в размер на 250.00 лева, всичко на обща стойност от 8 000.00
лева. Следва да бъде отбелязано, че частичното плащане на част от
дължимите месечни вноски за издръжка на детето си, не представлява
изпълнение на задължението по заплащане на определената и нужда за
отглеждането на детето издръжка, и се приравнява на пълно неизпълнение на
дължимото поведение. Сългасно чл.63 ал.1 от ЗЗД „всяка от страните по
договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата
страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин“. Частичното
изпълнение на задължението по заплащане на издръжка, представлява
неточно изпълнение и е приравнено с пълното неизпълнение на задължението
по заплащане на издръжка, в светлината на чл.183 ал.1 от НК. Разпоредбата
на чл.183 ал.1 от НК сочи, „ който, след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра съзннателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски“. Неизпълнение,
по смисъла на наказателната разпоредба, е и частичното изпълнение на
дължимите вноски. Присъдената издръжка в размер на 250.00 лева месечно е
съобразена с нуждите и интересите на детето, уговорена в точния, конкретен
и абсолютен размер, и всяка престация на сума по-малка от уговорената,
представлява пълно неизпълнение на задължението за заплащане на
уговорената в конкретен размер ежемесечна издръжка. Еднократната
престацията на сума, в по-голям или същия размер от уговорения без
посочване на основание и период за това, също не представлява изпълнение
на задължението за заплащане на издръжка, в частност заплащането на
сумата от 300.00 лева през месец януари 2020г. без посочване на основание и
месец. Дори и да се приеме, че представлява издръжка, същата може да бъде
отнесена по равни части и към месец октомври, ноември и декември 2019г,
през които месеци подсъдимият не е заплащал никакви суми. Както и по-горе
бе посочено, откриването на животозастрахователна сметка и превеждането
на сума пари по нея, също не представлява изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка на своя низходящ, чрез неговата майка и законен
представител. Изпращането на подаръци, за които не е изрично уговорено, че
са за сметка на издръжката, не представлява изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се
цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и
не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се
6

доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на
две или повече месечни вноски. Тези правоотношения са двустранни. Едната
от страните дължи издръжката, а другата има право да я получава.
Задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично просто, формално,
продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез непрекъснато
продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото
прекратяване. Просто и формално престъпление е, защото законът не изисква
настъпването на общественоопасни последици и вредоносен резултат, освен
неплащането на издръжката. Изпълнителното деяние на това престъпление
може да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в
неизплащане на издръжка.
Съгласно семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката
на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е
деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимият се
установи, че е здрав и работоспособен. Съдебното решение представлява
държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно
положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с
него. Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него
да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда
материално-правно положение. За това независимо от обстоятелството, че за
инкриминирания период подсъдимият е имал ниски доказани доходи или не е
бил трудово ангажиран, той не е освободен от задължението да доставя
издръжка. Съществуването на затруднено материално положение може да
има за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
7

Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава издръжка на
нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден
да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително
положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се
съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила
съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или
прекратява размера на дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е
задължен да се съобрази с първоначалното решение.
Тук следва да се съобрази и имащото базисно значение Определение №
9 от 4. II. 1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о. на ВС, в което е изяснено, че
издръжката следва да се заплаща в хода на месеца, за който се дължи, като
това следва от алиментния й характер. Задължението за издръжка цели да
задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не
могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично
и редовно, за да се избегне противоправното състояние, при което
нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му.
Ето защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно,
като с изтичането на съответния календарен месец, може да се приеме, че не е
изпълнено и задължението за заплащане на издръжка за този конкретен
месец. Същевременно, след като веднъж е реализиран период от време, през
който не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се
явява довършено, като евентуално последващо погасяване на задължението
може да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал. 3 НК,
но не и за преценката за съставомерност на деянието. В този смисъл Решение
№ 355 от 26. VI. 1976 г. по н. д. № ЗЗ1/76 г. на ВС.
Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс – "родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си". В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата
издръжка.В този смисъл Решение № 158/25 октомври 2017 по н. д № 690/2017
г. на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 116/11 юли 2017 г., по н. д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126
от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07.2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017 г., по н. д № 612/2017
г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
"съзнателност" на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
8

две условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е
налице, и да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки,
които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си
задължение, каквито не са налице. Като такива примерни пречки практиката е
приела неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица,
която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото
по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика
липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на задължението
да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал. 2 СК, не може сама по
себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може
липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето притежава
секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за изпълнение на
задължението му за издръжка или дееца не се е регистрирал в бюрото по
труда, доколкото това действие представлява израз на минималните
възможни и необходими усилия, които всеки би могъл да положи, за да
създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да
издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в бюрото по труда
лицето само и съзнателно се поставя невъзможност да изпълнява
безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект. Евентуалните промени в имуществения статус на дееца
(намаляване на разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила
на решението на гражданския съд също са неотносими към отговорността му,
доколкото той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска
изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да
реализира правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в
сила осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да
изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд,
9

което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. №
1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че деецът не се
освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и
подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на
трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. Подсъдимият с поведението си е съзнавал, че
е осъден да заплаща издръжка, предвиждал е, че незаплащането й ще се
отрази негативно върху емоционалното и финансово израстване на детето му,
а и върху обикновените за израстването му нужди. Подсъдимият е искал и
целял незаплащането на издръжката, тъй като в противен случай, би заплащал
дължимата издръжка в пълен размер.
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 183 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. В санкцията на нормата се предвижда възможността да бъде
наложено едно измежду две или повече наказания, при условията на
алтернативност на основание чл.57 ал.1 НК, и при определянето на най-
подходящото по вид и размер наказание. Наказанието следва да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и
неговият извършител, така че генералната и лична превенция на закона,
посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат постигнати в
максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление е с ниска
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства оказаното съдействие на органите на реда, за разкриване на
обективната истина и частичното заплащане на дължимата издръжка. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита, че подсъдимият е с
обременено съдебно минално, трудована неангажиран, продължителният
10

период от време за незаплащането на дължимата издръжка, немалката
стойност на дължимата издръжка- 8000.00 лева и немалкият период – 32
месеца. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието съдът намира, че за да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо по
вид и размер, адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и
съответно на престъплението наказание, определено по реда на чл.54 ал.1 НК
е „пробация” за срок от 1 (една) година, при следните пробационни мерки: по
чл.42а ал.2 т.1- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2- задължителни
срещи с пробационен служител за срок от една година. Този размер на
наказанието според настоящия състав в максимална степен кореспондира на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на
основното изискване за пропорционалност между използваната държавна
принуда и преследваните цели. При индивидуализиране на наказанието съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно
тези свързани с подрастването на непълнолетните, които се отличават не само
с особена обществена значимост, но и с потенциал за значително увреждане
на сериозни лични и обществени интереси при отклонение от предвидените
нормативи. Съдът съобрази и данните за личността на дееца. При преценка на
гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика
на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
11

Номер на акта:	133
Дата:	20 декември 2021 г.
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330205372
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2021 г.

Присъда по дело №5372/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите