Р Е Ш Е Н И
Е
№ 51/12.11.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, I състав
На единадесети
октомври Година
2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдията Капка Павлова, търговско дело № 19 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба съображения ищецът
„СФ Капитал“ ЕООД със седалище в гр.София моли да бъде осъдена ответната страна „Панорама
естейд“ ЕООД също със седалище в гр.София да
заплати сумата 411 840лв, представляваща лихва за забава за периода 09.04.2018г.-16.04.2018г. върху
неизплатената част от задължението по договор за заем, сключен между
страните на 26.02.2018г.
Излагат се твърдения, че ответното дружество е получило в заем сумата
1 716 000лв. със задължение да я върне в срок от един месец като
падежът е настъпил на 26.03.2018г. Посочва се, че в договора е постигнато
съгласие,че при забава заемополучателят дължи договорена лихва /неустойка/ за
забава в размер на 3 % на ден върху
неизплатената част от задължението за всеки ден просрочие. Тъй като до датата
на завеждане на иска заемът не е върнат, то се претендира заплащане на
посочената по-горе сума.
Ответното дружество не е подало писмен отговор на исковата молба и не е
изпратило представител в съдебно заседание за изразяване на становище.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приложения договор за заем, страните са
постигнали съгласие ищцовото дружество
да предаде в собственост на ответника сумата от 1 716 000 лв., а
ответникът се е задължил да върне заемната сума. В чл. 3, ал.2 е постигната
уговорка, че същата следва да бъде възстановена на заемателя в едномесечен
срок, считано от подписване на договора, а в ал.1 като начин на плащане е
посочено, че това следва да стане по банковата сметка на заемателя. В чл.4
,ал.1 е у говорено, че считано от
26.03.2018г. и в случая, че сумата
не е върната по реда на чл.3 от кредитополучателя, то последният ще
дължи лихва за забава в размер на 3
% на ден върху неизплатената част от задължението си до
пълно погасяване на сумата.
По делото са допуснати и изслушани първоначална и допълнителна
съдебно- икономически експертизи,
извършени от вещото лице Я.А..
С първоначалното заключение е изчислен размера на т.нар. лихва за
забава за исковия период. При изготвяне на допълнителната експертиза вещото
лице констатирала,че за периода от 14.02.2018г. до 26.02.2018г. от банковата
сметка на ищеца са направени извършен
преводи по сметката на ответника в общ размер на 1 716 000 лв.
По делото не са ангажирани
доказателства така получената сума да е била върната от
ответника. Не са наведени и такива твърдения в хода на процеса.
Окръжният съд намира,че макар в договора да посочено, че
в случай че сумата не бъде
върната на падежа, то заемополучателят ще дължи лихва за забава, уговорката е всъщност за неустойка за забава предвид характера на
уговорката - същата има
санкционна функция, присъща именно
на неустойката. Според настоящия състав
обаче клаузата се явява нищожна по
следните съображения: Съгласно т.3 от ТР
№1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г., нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Това дали дадената клауза в договора противоречи на добрите нрави трябва да
бъде проверено служебно от съда, тъй
като се касае за приложението на императивна материалноправна норма, визираща
основание за нищожност.
В конкретния случай е постигнато съгласие за заплащане на неустойка в
размер на от 3 % на ден, което ес явява 90 % месечно / или съответно 51 480 лв.
дневно/. За един месец сумата е в размер
на 1 544 400 лв. Този размер, съпоставен с размера на
отпуснатия заем, според съда, създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, което от своя страна
представлява неоправдано разместване на
имуществени права. Последното
обстоятелство довежда до резултат, който е несъвместим с общоприетите житейски норми на справедливост
и добросъвестност.
Предвид изложеното съдът намира, че уговорката по
чл.4, ал.1 от договора за заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
За да бъде уважен иск с
правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД е
необходимо да бъде установено наличие на
клауза, че при неизпълнение / в случая забава/ неизправната страна ще дължи обезщетение за
вредите в определен размер, който е предварително определен или определяем, и
установяване на самото неизпълнение. След като вече беше прието, че клаузата
е нищожна, то не е налице и основната
предпоставка за уважаване на иска. С
оглед на това същият се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СФ Капитал” ЕООД, гр. София, бул. „Александър
Стамболийски”, № 81а, ап.16, ЕИК ********* против „Панорама естейт” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 7, вх. В, ет.4, ап.30,
ЕИК ********* иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 411 840лв. за
периода 09.04.2018г.-16.04.2018г. върху неизплатената част от задължението по договор
за заем в размер на 1 716 000лв., сключен между страните на
26.02.2018г. като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :